Решение по дело №188/2021 на Районен съд - Попово

Мотиви по АНД № 188 по описа за 2021 г. на Поповски районен съд
Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против Д. Й. Г. и Младен Симеонов Младенов двамата от гр. Попово, било образувано
и водено БП № 258/2021 г. по описа на РУ Попово за извършено престъпление по
чл.131,ал.1,т.12, във вр. с чл.130,ал.2 от НК. След приключване на същото с мнение за съд
по отношение Младен Симеонов Младенов в ПпРС е било внесено споразумение, което е
одобрено по нохд № 171/2021 г., в сила от 14.07.2021 г. Наблюдаващият прокурор е
преценил, че само по отношение обв.Д. Й. Г. са налице кумулативните предпоставки за
приложение на чл.78а от НК, с оглед на което е изготвил постановление за освобождаването
му от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVIII-ма от НПК за това, че „на
01.07.2021 г., около 11.30 ч., в гр.П., на ул.“Ц.О.“ № в съучастие с М.С.М., като
съизвършител, по хулигански подбуди,е причинил лека телесна повреда на С.С.С.от гр.П.,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, чрез
нанасяне на удари с юмруци и стъклено шише в областта на главата – престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.
Обвиняемият Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. В обясненията си
в БП признава вината си, разкайва се и съжалява за стореното.
Районна прокуратура Търговище,чрез прокурор П.И. в поддържа обвинението, пледира
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.
След запознаване с доказателствата по приложеното БП № 258/2021 г. по описа на
РУ Попово и постановлението на РП Търговище, ТО Попово, както и с оглед
разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК, показанията на повторно изслушаните в
с.з. свидетели, в рамките на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следното от фактическа страна:
Обвиняемият Д. Й. Г. живеел в гр.Попово, бил с начално образование, безработен,
неосъждан /реабилитиран по право на осн.чл.86,ал.1,т.1 НК за осъждането си по нохд №
275/2012 г. на ПпРС, справка за съдимост л.24/.
На 01.07.2021 г. пострадалият С. С. паркирал лекия си автомобил на ул. „Ц.О.“ № в
гр.П. и влязъл в офиса на „С.к.ЕООД, за да провери дали е приключил сервизния ремонт на
телефона му. Марко по-късно се върнал до автомобила си, където забелязал спрял в
непосредствена близост високопроходим автомобил „Нисан“, който препречвал пътя му и
правел невъзможно потеглянето му. Пострадалият отишъл до другия автомобил, в който се
намирал обв.Г. и поискал от него да го премести. Обв. Г. обяснил, че автомобила е с десен
волан и водача ще се върне след малко, за да го премести. Пострадалият се върнал обратно
до своя автомобил за да изчака, като около 2-3 минути по-късно се появил и другия
обвиняем М. М., на когото пострадалия направил забележка за неправилното спиране. Това
провокирало М., който започнал да нанася удари с юмруци на пострадалия през отворения
прозорец на автомобила му. След това и обв.Г. се присъединил към М. и също започнал да
удря пострадалия с юмруци, а след това хвърлил по него и стъклена бутилка от сок
/приобщена като ВД по делото/. След това М. извадил от автомобила си дървена бухалка
/също приложена като ВД по делото/, с която също нанесъл няколко удара на пострадалия.
В резултат на множеството удари пострадалия С.получил увреждания на телесната
неприкосновеност, отговарящи на лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 от НК
1

/заключение по СМЕ, л.17/.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин
от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по БП № 258/2021 г. по описа
на РУ Попово писмени доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал.2
от НПК. При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът направи извод
за това, че обвиняемият Д. Й. Г. в съучастие с М.С.М. в съучастие като съизвършител е
осъществил състава на инкриминираното престъпно деяние, описано в постановлението на
РП Търговище, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
С оглед на установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие за доказан и
квалифициращият по-тежко квалифициращ престъпното деяние признак по чл.131,ал.1,т.12
НК – „хулигански подбуди”. Съдебната практика константна за това, че „… субективната
страна на поведението съдържа освен вината и други субективни (психически) елементи.
Такива субективни елементи са мотивите (подбудите), целта, чувствата на дееца,
психическото му състояние и т.н. Когато някой от тези субективни елементи (в случая -
мотивът) е въздигнат в признак от състава на престъплението, то безспорно, че е нужно
този елемент да е налице, за да е осъществен съставът на съответното престъпление…”
(р.№ 641/1991 г. по н. д. № 287/ 1991 г. , I н. о.). Доказателствата по делото сочат, че
обвиняемият Г. не е бил провокиран по никакъв начин от пострадалия С. С., т.е. не е
допринесъл (респ. провокирал) с действия или думи, следователно не носи никаква вина за
случилото се. Обвиняемият по изцяло хулигански подбуди решил да се включи в побоя над
пострадалия, като съвместно с М.М. се саморазправят с него. Следва да е посочи, че при
нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди винаги липсва личен мотив (р.
№156/1995 г. по н.д.№562/94г., І н.о. и р.№546/10.02.2009 г. по н.д. № 562/2008 г., ІІІ н.о.
ВКС), тъй като мотивът на обвиняемия не е да се увреди пострадалия, а да се изрази явно
неуважение към обществото чрез посегателство върху него. Такъв личен мотив категорично
липсва в случая, тъй като обвиняемият не се е познавал преди това пострадалия, не са имали
никакви предхождащи деянието контакти с него, а от друга страна с поведението си е
демонстрирал явно неуважение към обществото чрез нанасяне на удари с юмруци спрямо
него, в резултат на които му е причинена и леката телесна повреда.
От обективна страна посредством действията си, изразяващи се в нанасяне на удари с
ръце спрямо главата на пострадалия Савов, обв.Г. несъмнено е засегнал организма му. В
резултат на това пострадалия е получил увреждане на здравето, изразяващо се в оток и
кръвонасядане по долният клепач на лявото око, оток и кръвонасядане по кожата на лявата
скула, кръвонасядане по кожата на горната устна в лявата й половина, оток с подлигавичен
кръвоизлив на долната устна в лявата й половина – увреждания, с които на пострадалия са
причинени болка и страдание без разстройство на здравето. Следователно, в резултат на
нанесените му удари от обвиняемия, пострадалия Савов е усетил както болка, т.е.”…
краткотрайно преживяване на неприятно усещане произтичащо от физическото
въздействие”, така и страдание, т.е. „продължаваща болка” (виж т.16 от ППВС №3/1979 г.),
поради което съдът прие, че безспорно е налице лека телесна повреда по смисъла на
чл.130,ал.2 НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на
евентуален умисъл, като хулиганският мотив като елемент на субективната страна на
деянието „лека телесна повреда” по см. на чл.131, ал.1,т.12, вр. с чл.130,ал.2 от НК се
изразява в явно неуважение към обществото, употреба на сила и незачитане на човешката
личност.
При така установеното, съдът намира, че са налице кумулативните предпоставки за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание: 1.] за извършеното престъпление по чл.131,ал.1,т.12, вр. с чл. 130,ал.2 НК
2

законодателят е предвидил наказание до 3 г. ЛОС; 2.] деецът не осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел
IV НК и 3.] не са причинени имуществени вреди от престъплението. При определяне
размера на административното наказание „глоба” съдът съобрази и имотното състояние на
обвиняемия. Видно от приложената по делото декларация за семейно положение и имотно
състояние /л.34/, обв.Г. декларира, че не е семеен, не получава месечни доходи, притежава
два л.а. Съдът прие, че всички обстоятелствата по делото сочат на обществена опасност на
деянието, по-висока от обичайната за този вид престъпни посегателства, изразяваща се в
това, че обвиняемият и Младен Младенов най-безцеремонно и на публично място (на улица
в централната част на гр.Попово), без никакъв повод решават да „накажат” непознато за тях
лице, като му нанесат побой. Липсата на задръжки у обв.Г. се отчита от съда като
съществено отегчаващо вината обстоятелство. Единствено по-малката степен на неговото
участие и интензитет в нанасяне на ударите спрямо пострадалия, мотивира съда да определи
административното наказание в размер на минималния от 1 000 лв., приемайки, че подобен
размер е адекватен на извършеното и достатъчен за реализиране на превенцията спрямо
обвиняемия.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските и разпореждането с веществените
доказателства, като предвид постановеното решение постанови обвиняемия да заплати
сумата 78.00 лв. за вещо лице от ДП – в полза на ОДМВР гр.Търговище. В полза на
държавата бяха отнети 1 бр. стъклено шише с надпис „Prisun Вишна“, 1 бр. дървена бухалка
и 1 бр. диск със запис от охранителна камера на „Саки кеш“ЕООД и бе постановено тяхното
унищожаване.
Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	41
Дата:	1 септември 2021 г. (в сила от 1 септември 2021 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20213520200188
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 юли 2021 г.

Решение по дело №188/2021 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите