№ 14965
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110134297 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 , предл. 1 ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
16.08.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за паричен заем №..., по силата на
който му била предоставена сумата от 715.81 евро, или левовата равностойност на 1400 лв.
лв., която той се задължил да погаси за 6 месеца при ГПР от 44.43 % и ГЛП от 39.72 %.
Договорено било и договорът да бъде обезпечен с гарант-трето физическо лице, отговарящо
на определени условия, а в случай на неизпълнение на това задължение, заемателят дължал
неустойка в размер на 543.16 лв., която следвало да се плати разсрочено. Твърди, че е
изплатил изцяло сумата по сключения договор или сума в размер на 1456 лв., като му била
начислена горепосочената неустойка още при подписване на договор, преди изтичане на
предоставения срок за предоставяне на обезпечение. Счита, че договорът е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, при неспазване на нормите на чл.10, ал.1 вр. чл. 22 ЗПК
поради неспазена форма, чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 ЗПК, поради непосочване на ГПР по
кредита.; нищожност по чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД. Отделно счита договора за нищожен на
основание чл. 11, ал.1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Евентуално смята
клаузата за неустойка за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, неравноправна на
1
основание чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП. Поради изложеното ищецът счита, че договорът е нищожен
и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК е следвало да заплати само сумата 1400 лв. на
кредитодателя, т.е. чистата стойност по договора, но не и сумата от 56 лв. Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати част от тази сума а именно 20 лв., недължимо платена, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В законоустановения срок ответникът подава писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен, при съображения, подробно изложени в
отговора.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Представен по делото е договор за паричен заем №.../16.08.2021 г., ведно с
Приложение №1- погасителен план, разписка за получени суми в брой №R.../16.08.2021 г.
По делото е прието заключение на допусната съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че общата сума, заплатена от ищеца в полза на ответника, във връзка с
предоставения му кредит е в размер на 1435 лв. От тях е погасена главница в размер на 1400
лв., договорна лихва в размер на 35 лв. Вещото лице посочва, че действителният размер на
ГПР при включена неустойка в размер на 543.17 лв. е в размер на 157.74 %.
С определение от 13.01.2023 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за паричен заем №
№.../16.08.2021 г., по силата на който на ищеца била предоставена от ответника сумата от
715.81 евро, или левовата равностойност на 1400 лв. лв.
Съдът намира, че същият е сключен в изискуемата, съгласно чл. 10 от ЗПК, форма и
съдържа необходимите за действителността на тези договори реквизити. Шрифтът, на който
е изписан е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на
съдържанието на договора. В договора е посочен размерът на общия дълг, както и ГПР.
Кредитът следва да бъде върнат на шест вноски, с посочен в договора размер, което по
същество представлява уговорен погасителен план.
Изискването на закона за посочване на годишния процент на разходите има за цел да
защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането им за
максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на
кредита. Тази цена включва всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като
професионалист в тази област, следва да предвиди към момента на сключване на договора,
примерно изброени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи,
2
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора). В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени изключенията и те са свързани с
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит, разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо
дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка
във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
За да се прецени дали неустойката за непредоставяне на поръчителство е част от общите
разходи по кредита, следва да се приложи определението, съдържащо се в чл. 3, б. "ж" на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета. Според тази норма "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора /с изключение на нотариалните разходи/; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването
на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването
му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия
предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение /такса
за предоставяне на гаранция/поръчителство/, е разход по кредита, който следва да бъде
включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се
включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му/ е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Отделно следва да се добави, че
видно от изготвеното заключение действителният размер на ГПР при включена неустойка в
размер на 543.17 лв. е в размер на 157.74 %, което надвишава неколкократно допустимия
размер.
Страните не спорят, а и е видно отново от заключението на вещото лице, че ищецът е
заплатил сумата от 1400 лв. във връзка с договор №...от 16.08.2021 г., но предвид
гореизложеното същият не представлява основание за задържане на процесната сума от
ответника.
В този смисъл исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
3
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "...." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
адрес да заплати на А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: ... на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, сумата от 20 лева, частично от 56 лв., недължимо платена по договор за паричен заем
№...от 16.08.2021 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 27.06.2022 г. до
погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 830 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4