НОХД № 2694/2009 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимите Н.Й.Х. и И.В.Д.,*** за престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и
т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК за това, че на 11.10.2009г. в гр.Пазарджик,
ул.”О С”№1 от кафе-автомат, след предварителен сговор, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот-врата на автомат, са отнели чужди
движими вещи – сумата от 100 лв. от владението на Б.С.К. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е
маловажен.
В
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови
доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните
прения. Пледира за осъдителна присъда и
налагане на подсъдимите на наказание лишаване от свобода условно.
Подсъдимите се явяват в съдебно заседание, признават
се за виновни по обвинението и дават обяснения.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На
10.10.2009г. подсъдимите И.Д. и Н.Х., се
срещнали в казиното в Пещера, където употребили алкохол. Подс.Д. предложил, Х. приел
да отидат да разбият кафе-машини, за да вземат парите от тях. Около 01.00 часа
на 11.10.2009г. двамата отишли до дискотека „ХИЙТ”, където видели Й.Б. ***.
Обяснили му, че трябва да отидат до гр.Пазарджик, като го помолили да ги откара
с автомобила си и обещали за услугата да му заплатят 40 лв. След като Б. се
съгласил, тримата тръгнали за гр.Пазарджик с л.а.”П 106” с рег.№ ******. Минавайки
покрай с.Р, обл.Пазарджик, подс.Д. помолил Б. да отбие в пресечката на главния
път и да спре. Двамата подсъдими слезли
от колата и отишли до центъра на селото, където знаели, че има кафе-автомат.
Разбили го с ръце и взели всички монети, които били вътре. Сложили ги в черна
найлонова торбичка, след което се върнали при Б. ***. Пристигнали в
гр.Пазарджик, като Б. ***, в близост до бившата автогара. Б. останал в колата,
а двамата подсъдими отишли до близкия кафе-автомат, намиращ се до павилион за
закуски, собственост на св.Б.К.. Разбил вратичката към касата на машината и
отвътре взели наличните пари в размер на 100 лева, които сложили отново в
найлоновата торбичка. Върнали се при автомобила и потеглили обратно за гр.Пещера,
като не обяснили на Б. какво са направили. На връщане около 04.00 часа отново
минали през центъра на с.Р, където вече Б. забелязал, че до кафе-машината имало
хора и автомобил на СОТ. Едва тогава той се досетил какво са правили двамата подсъдими.
След като пристигнали в гр.Пещера, подс.Х. дал на св.Б. обещаните пари и се
разделили. Парите от извършените кражби, двамата похарчили за лични нужди.
След
като св.К. установил кражбата той сезирал служителите на РУ-МВР-Пазарджик. На
място бил извършен оглед на местопроизшествие, с което било отпочнато и
настоящото наказателно производство, първоначално срещу неизвестен извършител. След
проведени ОИМ двамата подсъдими били установени като извършители и на двете
кражби. Още в досъдебната фаза на процеса те направили пълни самопризнания.
За
извършената кражба от кафе-машина в с.Р, обл.Пазарджик било образувано отделно досъдебното
производство в Районна прокуратура
гр.Пещера.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз
основа на самопризнанията на подсъдимите и показанията на св.К., а така също и
от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, които синхронизират напълно помежду
си и със събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват и очертават
по категоричен начин очертават обективността на гореописаната фактическа
обстановка.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимите Х. и Д са осъществили престъпния състав на
чл.195 ал.1, т.3 и т.5 от НК, т.к. на 11.10.2009г. в гр.Пазарджик, ул.”О С”№1
от кафе-автомат, след предварителен сговор, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот-врата на автомат, са отнели чужди движими
вещи – сумата от 100 лв. от владението на Б.С.К. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимите са имали представа и за всички обективни елементи на
престъплението, включително и квалифициращите-разбиване на преграда, здраво
направена за защита на имот и предварително вземане на решение за извършване на
кражбата, в относително спокойна
обстановка,след обсъждане на въпросите “за” и “против” извършването й, т.е.
наличието на предварителен сговор, като са искали настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена
степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване –
демонстративно и с чувство за безнаказоност, съпроводено и с нанасяне на други
имуществени вреди по повод на взломяванетно. Подсъдимите са личности с
относително ниска степен на обществена опасност.Същите не са осъждани, изключително позитивно охарактеризирани по местоживеене и настоящото деяние е
инцидентно в техния живот.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите, съдът прецени
направеното самопризнание и оказаното съдействие за установяване авторството на
деянието, младежката възраст на подсъдимите, добрите характеристични данни,
чистото съдебно минало, изразеното разкаяние за стореното, ниската стойност на
причинените щети, а само за подс.Х. – частичното възстановяване на причинените
щети в съдебното производство, посредством предоставянето на сумата от 50 лв. в
съдебната зала на пострадалия.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се отчетоха.
С
оглед на горното, съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание, ще
се окаже несъразмерно тежко. По тази причина съдът, приложи разпоредбата на
чл.55 ал.1,т.1 от НК и определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския
предвиден в закона предел, като наложи на подс.Харизонов наказание от четири
месеца лишаване от свобода, а на подс.Д. – шест месеца лишаване от свобода, което
съответства на степента на вината им и с което ще се постигне личната и
генерална превенция.
Предвид
данните за личността на двамата подсъдими съдът прецени, че за тяхното
поправяне и превъзпитание, не се налага ефективното изтърпяване на така
наложените наказания лишаване от свобода, а поправително превъзпитателното
въздействие ще може да бъде постигнато и с института на условното осъждане, с
оглед на което и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от по 3 години, за всеки от
двамата.
Възпитателната
работа с условно осъдените се възложи на Наблюдателната комисия при Община
Пазарджик.
С
оглед осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди всеки
то подсъдимите да заплати сторените по делото разноски, в размер на по 5 лева –
присъдена сума за дневни разходи на св.Й.Б. ***8.01.2010 година.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: