№………./……………....
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юли
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при секретар Д.
Тодорова и с участието на прокурор П. Михайлов, като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно наказателно
общ характер дело № 508 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет
на въззивното производство е Присъда №
110 от 27.3.2017г. по НОХД 619 по описа за 2017 година
на на РС Варна, четвърти състав.
Обжалвания
съдебен акт е осъдителен, за подсъдимата Й.Н.М.,
като същата е призната за виновна в това, че на 15.01.2016 г. в гр. Варна, пред
Д. В. Д. – служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна,
съзнателно се ползвала от неистински официален документ – диплома за завършено
средно образование, серия А-02 №067341, с рег. №9723-38/03.07.2002 г. издадена
от Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил
Левски“ гр. Варна, като от нея за самото й съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
На
основание чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1 и чл.54 от съдът и е наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На
основание чл.67 ал.3 от НК съдът е постановил подсъдимата М. през изпитателния
срок да изтърпи ПРОБАЦИЯ, изразяваща
се в пробационна мярка по чл.42 А, ал.2, т.2 от НК – „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител”.
С
присъдата ВРС е осъдил подсъдимата
да заплати направените по делото разноски в размер на 113,84 лв. в полза на ОД
на МВР – Варна и 20 лв. в полза на бюджета на Висшия съдебен съвет по сметка на
Районен съд - Варна.
Въззивното
производство е образувано по жалба на
Й.Н.М., в която се твърди, че
постановената присъда е незаконосъбразна, а наложеното наказание
явнао несправедливо. Развиват се доводи
в няколко насоки, които могат да
се обобщат в следното:
1. не е доказана вината на подсъдимата, тъй
като:
- в хода на разследването не се установява по
безспорен и категоричен начин, че процесната диплома
е представена в оригинал и тя не е открита и приложена по делото
- установява
се, че, подсъдимата не е завършила основното си образование и не и е издавана
диплома за това, поради което истинската диплома не беше открита
-
с оглед дефинициите в теорията и практиката чл. 308 ал.2 от НК установява
квалифициран състав на поправка на официален документ, а именно когато се
подправят официални удостоверителни документи. Текстът изисква документът,
който е предмет на делото да бъде истински официален документ, който съответно
да бъде преправен и с оглед на това да е станал неистински.
- от
събраните доказателства по делото се вижда, че се касае за ксерокопия и не се
споделя мотива, че се касае за оригинален официален документ, защото в кориците
по делото не се открива такъв. От своя страна ксерокопията не представляват
според константната съдебна практика официални документи. В този смисъл, те не
могат да бъдат изобщо документи. След като ксерокопията не могат да бъда
официални документи, то те не могат съответно да бъдат и неистински. По делото
безспорно е установено, че не е издаван истински официален документ - диплома
на подсъдимата за завършено образование, със съответните подписи, печати, т.е.
такъв не е съществувал.
-
крайно противоречиви и не подлежащи на кредитиране са показанията на св. Д.
В. Д., който си спомня, че е приел заявлението на подсъдимата, но не си спомня
лицето, което го е подало, което означава, че верояно
спомените му са свързани с обичайната му практика с оглед задълженията му. В
тази връзка не е установена хипотеза, оригиналът на дипломата, ако евентуално е
имало такъв да е бил представен за сравнение при приемане на копията. Свидетеля
заявява, че тази им практика е в унисон със нормативната база, която не е е търпяла промени, но това не отговаря на действителността.
Действащата по време на деянието Наредба №38 от 16. 04. 2004г. за условията и
реда за провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити издадена от
Министерство на транспорта и съобщенията е била изменена - ДВ, бр. 31/2014г., в
сила от 01. 06. 2014г., като с това изменение е отпаднало изискването
кандидатът да представя оригинал или копие от оригинала за завършено
образование.
-
показанията на св. М. С. Л. от с.з също са противоречиви с
показанията му дадени на д.п. В последните се твърди, че изискването за
представяне на оригинал и копие от него заверено вярно с оригинала е отпаднало
с промяната на Наредба № 38, а в с.з. твърденията му са обратните, както и че
се касае не за Нредба 38, а за Наредба 37. Остана
неизяснено обстоятелството отпаднало ли изискването да бъде представян диплом
за образование.
-
свидетелските показания на М. Л. К. са останали противоречиви дори, след
прочитането им от досъдебното производство. От една страна тя твърди, че не е
видяла оргинала на дипломата, а от друга че той бил с
такова качество, че не е предполагала, че не е истински документ. Единственото
сигурно нещо което тази свидетелка твърди, е че подсъдимата е била изключително
стриктна по отношение на шофьорските курсове и положените изпити и че те са
взети без грешки с отлични резултати.
- от
изложеното се налага извод, че от цялостния доказателствен материал по делото
се установява, че се касае за ксерокопия, на които наистина има отметки
"вярно с оригинала", но тези отметки са направени от частно лице и не
превръщат ксерокопието в официален документ, следователно не може да се говори
за преписи от документи. От заключението на вещото лице. се установява, че
експертът е разполагал само с копия на дипломата, като не са правени сравнения с
оригинала на процесната диплома, тъй като такава не е
издавана. В конкретния казус, липсата на документ означава, че липсва предмет
на изпълнителното деяние на чл.316 от НК и на чл.308 ал.2 от НК. Този извод се
подкрепя и от съдебната практика, като са цитирани конкретни решения на ВКС.
2. Алтернативно се прави искане за
преквалифициране на деянието по чл.308, ал.4, т.2 НК, тъй като се твърди,
приложимостта на чл.93, т.9 от НК. Развиват се доводи за такива критерии дадени
още в Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н.д. № 12/81 г., Пленум на ВС.
Конкретната квалификация дори релевантна, не изключва наличието на маловажност
по смисъла на закона. В конкретния случай следва да се преценят всички
обстоятелства във връзка с извършеното престъпление, които са следните:
- касае се
очевидно до инцидентна проява, тъй като подсъдимата е с чисто съдебно минало и никога
не е имала каквито и да било противообществени прояви.
- има много
добри характеристични данни, безупречно процесуално поведение, проявява
съжаление за случилото се и неправилността на постъпката си. В рамките на
настоящото производство тя прави нужното, щото да се снабди по законен начин с
документ за завършено образование, след като в момента е записана в училище,
самостоятелна форма на обучение, преминала е един клас от необходимите и
класове за да завърши средното си образование. СУМПС е взето след редовно и
успешно положен изпит и то с много добър резултат от изпита. Подсъдимата е била
една от стриктните, добри и съвестни курсисти, с положен изпит с отлични
резултати, от деянието не са настъпили вредни последици. Изложеното ведно с
чистото съдебно минало и процесуалното поведение на подсъдимата изпълват
критериите визирани в представената съдебна практика, което води до това да
бъде приложен привилегирования състав на престъпление по чл.316 вр чл.308,
ал.4, т.2 от НК, а оттам и да бъде освободена от наказателна отговорност като и
бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.
3. По
отношение на приложението на чл. 67, ал. 3 НК с което е постановено подсъдимата
М. през изпитателния срок да изтърпи пробация присъдата се намира за несправедлива и явно завишена. Съдът не е
съобразил многобройни смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, безупречно
процесуално поведение,
завършване на средното
образование - самостоятелна форма на обучение, инцидентна проява, липса
на настъпили вредни последици, майка на две деца, за които се грижи изцяло
сама, болни родители за които подсъдимата е поела изцяло грижите и издръжката,
семейство което разчита изцяло на нейната издръжка,
В заключение
се моли обжалвана присъда да бъде отменена или изменена с приложението на
по-лек закон, отмяна на пробационната мярка..
В хода на съдебните
прения въззивния прокурор изразява становище за правилност на присъдата и моли
да бъде потвърдена, като законосъобразна.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимата поддържа жалбата по наведените в нея съображения.
Подсъдимата в
последната си дума желае да бъде отменена определената и пробационна мярка, тъй
като живее и работи в чужбина и това би я лишило от тази и възможност.
Окръжният съд намира жалбата
за частично основателна само по отношение на справедливостта на наложеното
наказание по следните съображения:
Първоинстанционният
съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа със всички допустими
доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на
проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:
Подс.Й.М.
през 2015г. решила да придобие правоспособност за управление на МПС. За целта
записала курс в гр.Варна, в автошкола „Кали” с
управител свид. К.. Съобразно действащите към него
момент изисквания всеки кандидат-курсист при записването си следвало да
представи определен набор от документи, един от които бил оригинал на диплом за завършено средно образование.В
самият офис на автошкола „Кали” приемането и
обработката на документи на кандидат-курсистите се осъществявала от технически
сътрудници, но тъй като помещението било едно, действията на подсъдимата при
записването и включително и тези на представяне на оригинал на диплом за завършено
средно образование станали достояние както на свид. К.
така и на нейният съпруг. След представяне на изискуемите документи на
12.11.2015г. Подс.М. попълнила собственоръчно
Декларация –Приложение 1, в което декларирала че е завършила най-малко основно
образование и притежава документ за завършена степен на образование с
рег.№9723-38/03.07.2002г. издадена на 03.07.2002г. от Професионална гимназия по
строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски" гр.Варна. След
приключване на обучението подс.М. се явила на
теоретичен и практически изпит в гр.Варна който на 11.01.2016г. издържала
успешно. По тази причина следвало да й бъде издадено съгласно утвърден ред
свидетелство за управление на МПС. За целта подготвила всички необходими
документи, между които оригинал и 2 бр. ксерокопия от диплом за завършено
средно образование от Професионална гимназия по строителство, архитектура и
геодезия „Васил Левски" гр.Варна серия А-02 №067341 с peг.№9723-38/03.07.2002г.
На 15.01.2016г. в гр.Варна. Подс.М. се явила в сектор
ПП при ОД на МВР гр.Варна пред свид.Д. Д. - служител
на сектор ПП извършващ прием и входиране на
подадените от гражданите документи във връзка с издаване на свидетелства за
управление на МПС. На гишето тя подала заявление от 15.01.2016г. обработено от свид.Д. същия ден, което заявление получило входящ номер
580. Освен другите документи – БЧК, лична карта, медицинско свидетелство се
изисквало и представяне на оригинал на диплом за завършено средно образование и
2 броя ксерокопия на същата. Съобразно установените правила свид.
Д. приел документите на подс.М. след това сравнил
дали представените копия отговарят на оригинала на диплома за средно
образование.След като установил, че това са копия на представеният оригинал
предоставил едното копие на подс.М. и тя
собственоръчно пред него поставила заверка че копието е вярно с оригинала
написала си трите имена, поставила дата и се подписала.
След обработка на документите, и въз основа на тях било
издадено свидетелство за управление на МПС на подс.Й.Н.М.
с №********* със срок на валидност до 19.01.2026г.
Завереното от подсъдимата копие на диплома било приложено
към заявлението за издаване на СУМПС, а съобразно утвърдените правила второто
копие било изпратено до учебното заведение посочено като издател на диплома за
извършване на проверка.
При извършване на проверката било установено, че по
отношение на подс.М. няма издавана диплома от
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил
Левски" гр.Варна със серия А-02 №067341, рег.№9723-38/03.07.2002г. и било
образувано наказателно производство срещу нея.
В хода на проведеното ДП била изискана справка от
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил
Левски" гр.Варна посредством която се установило, че за лицето Й.Н.М. няма
издадена диплома серия А-02 №067341, рег.№9723-38/03.07.2002г. Имената на
зрелостната комисия не отговарят на имената на комисията от тази година. В
регистрационната книга за издадените документи от 2002г. серията, номерата и
регистрационния номер на дипломите не отговарят на издадената диплома за
лицето.
Била изискана справка и от РИО-Варна от която се
установило, че в регистрационните книги за издадените документи за завършена
степен на образование в средните училища, на територията на област Варна няма
регистрирана диплома за средно образование серия А-02 №067341,
рег.№9723-38/03.07.2002г.
От назначената в хода на ДП и приета от съда
съдебно-техническа и графическа експертиза е видно, че текстът и подписа,
изписани със синьо мастило върху копие от диплома за завършено средно
образование сер.А-02, №067341,
рег.№9723-38/03.07.2002г. на ПГСАГ „Васил Левски", издадено на името на Й.Н.М.
ЕГН ********** са изпълнени от Й.Н.М.. Подписът положен срещу „Подпис на
заявителя" в заявление per. №580/15.01.2016г. за издаване на СУМПС на
с-р ПП при ОД МВР гр.Варна е изпълнен от Й.Н.М..
Изложените
обстоятелства ВРС е установил въз основа на гласни и писмени доказателства и
средства, подробно упоменати: показанията на разпитаните в с.з. свидетели Д., Л.,
К.; прочетените на осн. чл.283 от НПК документи,
приложени по делото; заключението на назначената техническа и съдебно- почеркова експертиза; свидетелство съдимост и др.
Първоинстанционния съд, макар и да не е
изложил изрични съображения правилно е
дал вяра на писмените доказателства по делото, в това число и на заключенията на съдебно техническата - почеркова експертизи. Последните следва да се оценят като
обективно, компетентно и безпристрастно дадено.
Подробна и законосъобразна
оценка ВРС е дал на гласните
доказателства. Кредитирани са
показанията на Д., Л., К. които изключително допринасят за установяване
на обстоятелствата, при които подсъдимата се е ползвала с неистинския документ изготвен
на нейно име. Съпоставката и оценката на показанията е преминала и през
действащата към момента на деянието нормативна база - чл.18 т.3 от Наредба № 38
от 16.04.2004г. на МТ в и чл.16 ал.4 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС
като ВРС е цитирал изискванията им за представянето на документ удостоверяващ
образователния ценз /най-малко основно образование/ на кандидат водача на МПС.
Особено място е отделил ВРС и с
нужното внимание са ценени на обясненията на подсъдимата и правилно
същите са били частично кредитирани и безусловно отхвърлени като защитна теза
по отношение на предмета на доказване – ползването от нея на неистински
официален документ.
В анализа си съдът не
е подминал оспорваните от защитата косвени и преки доказателства свеждащи се до
доказването на механизма на извършване на деянието и правната квалификация.
Съдът не е пожалил време да изброи множеството преки и косвени доказателства за
да формира възприетата по горе фактическа обстановка и правни изводи, които не
е нужно да се преповтарят в детайли, за които ще стане реч и по долу с оглед
претенцията в жалбата.
При така установената
фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите
на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на
подсъдимите, които са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316 вр.чл.308,ал.2, вр.ал.1 от НК. Съдът е изложил убедителни мотиви
относно приетата фактическа обстановка и правна квалификация, с които въззивния
съд се солидаризира и не намира нужна да преповтаря, освен посочените по горе. Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд,
като същите в аналитичната си част са задълбочени. Същите съдържат изводи по
достоверността на гласните показания, писмените доказателства. При формирането
на волята на съда не са установяват пороци и превратно тълкуване на
доказателствата. В своя анализ съдът изрично е посочил, че събраните в подкрепа
на обвинителната теза доказателства са безспорни и се налага единствения и
несъмнен извод, че е налице извършено престъпление и че автор на инкриминираното
деяние е подсъдимата.
При определяне наказанието на подсъдимата, съдът е
съобразил степента на обществена
опасност на конкретното деяние, предвид на факта, че неистинския официален
документ е използван, за да се получи правоспособност на водач на МПС, която е
щяла да бъде упражнявана напред във времето, без тя да притежава съответната образователна
степен. Посочените мотиви, не държат сметка, че съгласно възведеното обвинение
подсъдимата се е ползвала от инкриминирания документ, след като е издържала
успешно изпит за правоспособност и ниския и образователен ценз към онзи момент
не е попречил за да усвои нужните знания. Последното има значение за определяне
на степента на обществена опасност и на дееца, което е от принципно значение за
определяне и на размера на наказанието. Тъй като съдът правилно е ценил
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст
и добри характеристични данни, правилно е дал техния превес над отегчаващите
такива, каквито обаче не са неотчетени. А такова несъмнено е на лице, и то е
престъпна упоритост, тъй като инкриминирания документ е ползван повече от
веднъж. Вземайки предвид посочените обстоятелства ВОС намери, определеното
наказание определено при условията на чл.54 от НК, за справедливо в определения
размер насочен към минимума, а именно – девет месеца лишаване от свобода.
Правилно ВРС е намерил, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимата не е
необходимо тя да бъде изолирана от обществото и с определянето на конкретно
посочения изпитателен срок от три години, ще се постигнат по - ефективно целите
на генералната и специалната превенция. В този връзка правилно е взето предвид,
че поправителното въздействие е започнало с оглед положените усилия за
придобиване на образование.
ВОС не споделя
становището на ВРС, за наложителността в изпитателния срок да бъде определена
пробационна мярка и намери жалбата в тази насока за основателна, но това ще
бъде посочено по-долу.
По жалбата на подсъдимата
В жалбата на подсъдимата
се развиват възражения в две паралелни плоскости, които се свеждат до оспорване
субективната страна на деянието, неговата правна квалификация и явната несправедливост
на наложеното наказание. Както бе посочено същите, могат да бъдат
систематизирани :
1. Не е доказана вината на подсъдимата, тъй като по отношение на
подсъдимата никога не издавана диплома, а тя от друга страна не е ползвала
неистинска такава /по делото няма приложена/ , а е ползвала и заверила копие.
Според жалбата копието не съставлява документ, а заверката му от частно лице не
го превръща в официален такъв, поради което и деянието е несъставомерно.
Твърди се още, че с
оглед дефинициите в теорията и практиката чл. 308 ал.2 от НК от обективна
страна изисква наличието на истински официален удостоверителен документ, който
да бъде преправен и с оглед на това да е станал неистински. Липсата на
престъпление още се свързва с оценката на свидетелските показания –
противоречия в тези на Д. ,К. и Л. и приложимата нормативна база, тъй като
останало неизяснено необходимо ли е представянето на оригинал на документ за
завършено образование.
Възражението е развивано и пред
първоинстанционния съд и е намерило своя отговор в мотивите на атакувана
присъда.
ВОС напълно споделя виждането на ВРС, което е съобразено не само с теорията на
наказателното право ,но и с утвърдената съдебна практика. „Изготвянето” на
неистински /по смисъла на чл.93,т.6 НК/ официален документ, какъвто е
инкриминираната диплома, съгласно чл.93,т.5 НК е една от формите на
изпълнително деяние по чл.308,ал.1 от НК, към който и препраща ал.2 на
посочения текст. По тази причина не може да се твърди, че единствено поправката
е съставомерно деяние. Безспорно е по делото, че свидетелите Д. и К. са
възприели диплома, а не само копие от такава. Разбираемо е след разкриване на
деянието изготвения инкриминиран документ да не е физически намерен.
Подсъдимата не отрича, че е била „подведена” и такъв и е даден, който тя е
ползвала. В копието, което тя е заверила „вярно с оригинала” отлично се вижда,
че инкриминирания документ е изготвян изключително с цел да бъде ползван от
подсъдимата, тъй като той съдържа не само нейните данни за идентификация –
имена и ЕГН, но и нейна снимка. Извън разумното съмнение, е че без дейното
участие на подсъдимата няма как да бъде изготвен този документ. Вярно, е че
прокуратурата се отказала да търси в тази дейност на подсъдимата някаква форма на
съучастие за престъпление по чл.308,ал.2 от НК, но това не променя
обстоятелството, че диплома – „оригинал” на съответната типова бланка е бил изготвен / с подписи и печати, които
също са видни/ и при ползването и, възприет от посочените по горе свидетели. С оглед втората част на възражението,
тук е мястото да се отбележи, че нито ВРС, нито ВОС намира твърдянето
противоречие в свидетелските показания. Напълно нормално е св.Д. да не помни
подсъдимата, тъй като е обяснил, че на ден през гишето минават десетки
граждани. Манипулативна е оценката на защитата за това обстоятелство, без да се
държи сметка, че св.Д. не е установил „на място” неистенността”
на представената от подсъдимата диплома. Този безспорен факт, съгласно
писмените документи е бил установен по-късно, след издаване на СУМПС, което е
наложило и неговото изземване. В тази връзка в делото е налична и докладна
записка /л.1 от д.п /, която не е изготвена от св.Д.. По посочените причини не
може да се ценят по различен начин показанията на свидетеля Д., че той се е
отклонил от задълженията си да се увери в наличието на диплома оригинал.
Независимо от твърденията на защитата за промяна на нормативната база, ВРС е
посочил, че към момента на деянието съгласно коментираните: наредба №
37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение и наредба № 38 от 16.04.2004 г.
за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане
на проверочните изпити е имало изискване кандидат водача да представи документ
за завършено най-малко основно образование. Следва обаче да се внесе
уточнението, че цитираните наредби нямат пряко касателство към повдигнатото
обвинение, тъй като св.Д. е лицето, пред когото, съгласно обвинителния акт е
представена дипломата, но което не се занимава с дейностите описани в
коментираната нормативна уредба. Тя е относима към
дейността на свидетелите К. и Л.. Ето защо и ВОС намери, че ползването на
неистинския документ пред двама от служителите на автошкола
„Кали“, сред които е св.К. е отегчаващо вината обстоятелство, стоящо извън
основните факти,предмет на доказване. Задълженията на св.Д. се регулирани
с Наредба № І-157 от 1 октомври 2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и други вътрешно
нормативни за МВР актове. В чл.13,т.7 от Наредба № І-157 се изисква
представянето на копие от документ за образование и съвсем логично е органите
на МВР да изискват оригинала на това копие, каквато е и „установения ред от
който няма отклонения“ за което свидетелства Д.. По посочените причини, макар и
настоящия състав на съда да не съзира противоречия във свидетелските показания,
подробно коментирани във въззивната жалба, нямат отношение в тези им части към
предмета на доказване. За коректност към жалбоподателката следва да се уточни,
че прочита на показанията на св.К. е еднозначен, а той, е че съпруга и е
приемал документите на подсъдимата, но
тя има впечатление от дипломата „оригинал“, която е била представена от
подсъдимата.
2. В жалбата
се прави алтернативно искане за преквалифициране на деянието по чл.308,
ал.4, т.2 НК, тъй като се твърди, приложимостта на чл.93, т.9 от НК.
Искането е
неоснователно. Развитите доводи в жалбата за възприетите в съдебната практика критерии
дадени още с Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н.д. № 12/81 г., Пленум на
ВС и множества последващи решения на ВКС е съобразено от ВРС. Този въпрос е
стоял и на неговото внимание. Вярно, че в конкретния казус е надценена
конкретната обществена опасност на която се е позовала първоинстанционния съд с
„потенциална та опасност за безопасността на движението и сигурността на неопределен
кръг шофьори и пешеходци“, защото подсъдимата е положила успешно изпит за водач
на МПС, но крайния му извод е верен. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се изразява в ползване на опорочения
документ /в случая диплома за завършено средно образование/, който е бил
неистински, като в това понятие се включва неговата употреба или представяне
пред определен орган. Чрез такова представяне съответният орган или лице
възприема/узнава за неговото съществуване, без да е необходимо едновременно с
това да осъзнава неговата неистинност. Достатъчно е документът да може да бъде
възприет от лицето, на което е представен, като редовен официален документ,
което обективно се е случило с оглед приетата по делото фактология.
В конкретния случай използването
на документа не само се свежда до представянето му пред служител на МВР, а
преди това е ползван за включване на курс и въпреки,че престъплението е
формално, то сигурността на документообората е
засегнат сериозно. Специфичното в деянието, е че подсъдимата се е насочила към
диплома за средно образование и както бе посочено и по горе,въпреки че няма
такова обвинение, тя е била инициатор и е съдействала за тази и дейност. Такъв
вид диплома дава по широки възможности за реализация и на трудовия пазар. Тази
специфика на деянието, което е и е квалифициран случай на престъпление по гл.
ІХ от особената част на НК, поради неговия специфичен предмет – документ, удостоверяващ
завършено образование, преценена заедно с данните за личността на дееца, въпреки,
че са положителни, наред с бързата намеса на правоохранителните
органи да пресекат престъпната дейност, предпоставя извод, че не е на лице по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Всички ония посочени в жалбата добри характеристични данни имат
отношение към вида и размера на наказанието, както бе посочено и по горе, но
същите обосновават единствено изменението на атакувания съдебен акт по
отношение на чл.67,ал.3 НК.
3.
Друга плоскост на възивната жалба е явната
несправедливост на наложеното наказание.
Както вече
бе посочено, ВОС намери жалбата за основателна в посочения аспект и изключително
в необходимостта по време на изпитателния срок да бъде търпяна и пробационна
мярка. Известно, е че в тези случаи законодателя няма предвид второ по вид
наказание, различно от определеното“лишаване от свобода“ Въпреки това при
тълкуването на разпоредбата на чл.67 се налага извода, че съдът преценява,
необходимо ли е едно допълнително въздействие върху личността на осъденото лице
и то най-вече с оглед индивидуалната превенция. Мотивите на ВРС в този аспект
са неубедителни / а в диспозитива е записано и като наказание/ От тях не става
ясно защо е избрана именна тази възможност с оглед хипотезите на чл.67,ал.1 и
ал.2. Пропуск е на съда, и да мотивира
времето, за което тази мярка ще бъде търпяна и най-вече от какви обстоятелства
е определена за максималния допустим от закона срок . По делото не са
опровергани данните за подсъдимата /ВРС дори се е позовал на някои от тях/, че
е сторила необходимото да завърши образованието си, деянието е, инцидентна
проява, същата е ангажирана в отглеждането си на децата си и не на последно
място е трудово ангажирана. Всички
посочени обстоятелства са доказателство за един започнал превъзпитателен процес
и неговия ход не предполага нуждата от ангажиране на допълнителен ресурс за
целите на чл.36 от НК. Последното налага
корекция на обжалвания съдебен акт в частта му за приложението на чл.67,ал.3 НК, чрез отмяната му.
При служебната
проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна
на съдебния акт.
Предвид изложеното и
на осн. чл.337 ал.1
т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №
110 от 27.3.2017г. по НОХД 619 по описа за 2017 година на РС
Варна, четвърти състав, като ОТМЕНЯ наложената на основание чл.67
ал.3 от НК през изпитателния срок пробационна мярка по чл.42 А, ал.2, т.2 от НК
– „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” на подсъдимата Й.Н.М.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.