М О Т И
В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №696 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2018 ГОДИНА, 28 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Срещу
подс.Н.Н.В. *** е внесла обвинителен акт за престъпление по 354а ал.5 вр.
ал.3 пр.2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
глоба към максимален размер.
Подс.В.
се явява лично и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдебното следствие е проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
При дадената му последна дума, се признава завиновен, изразява съжаление и моли
да не бъде наказван.
Адв.Алексиев,
защитник на подс. Д.В., пледира за малозначителност на случая по см. чл. 9 ал.2
от НК. Позовава се на наличие на предпоставките на чл. 93 т. 9 от НК. Деянието не попадало в хипотезата на чл. 354а
ал.5 от НК, защото не било престъпно. Алтернативно моли налагане на глоба в минимален размер.
Въз основа на събраните в проведеното по реда
на глава ХХVІІІ НПК съдебно следствие, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 08.11.2016 г. св. Н. П, ББи АХ-
служители в сектор СПС-ОД-МВР-Варна, били дежурни като автопатрул на
територията на гр.Долни Чифлик, обл.Варненска. Около 12.0-0ч. видели да паркира
л.а."Ауди 80" с рег.№В 33 71 СВ в близост до читалището . Водач бил
подс.Н.В., на когото била извършена проверка. В жабката под волана на
автомобила, била намерена метална кутия, жълта на цвят, с надписи
"CHICOS, 8 Fine Quality Cigars , Santa Damiana и
Dominican Republic", c размери
11,5х10см. в която имало една жълта пластмасова тръбичка с дължина, 6,8 см,
бяло кристалообразно вещество, увито в станиол,
една карта за бензиностанция "Е", издадена 2014 г. и една
карта за магазин "ВаuМах".С
протокол за доброволно предаване от 08.11.2016г. Н.В. предал гореописаните
вещи, след което бил отведен в ПУ-гр.Долни Чифлик.
От
заключението на приобщената по делото физико-химична експертиза е видно, че в
кристалното вещество, обект № 4,
се доказва наличие на 58,7% метамфетамин.
Нетното тегло на обекта е 0,04 гр. В представената за анализ метална кутия, обект № 1, се доказва наличие на следи
от амфетамин, метамфетамин,
тетрахидроканабинол (вещество, съдържащо се в конопа) и кофеин. От
обекта не може да бъде отделено вещество с цел провеждане на анализи за
определяне на процентното съдържание на доказаните вещества под контрол -
амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол. По представените за анализ, Обекти с № 2 и 3, се доказва наличие
на следи от метамфетамин. От
обектите не може да бъде отделено вещество с цел провеждане на анализи за
определяне на процентното съдържание на доказаното вещество под контрол
-метамфетамин.
Амфетаминът, метамфетаминът,
тетрахидроканабинолът и конопът са под
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
към чл.З, ал.2, включен в Списък I
-"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
Стойността на метамфетамин 0,04 гр. и съдържание на
активен, наркотично действащ компонент 58,7 %, възлиза на 1,00 лв.
Подс. Н.Н.В. не страда от психично заболяване и зависимост към алкохол и
наркотични вещества. Налице е вредна употреба на канабиноиди /марихуана/.Към
момента на извършване на деянието на 08.11.2016г. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Видно от приложената справка за
съдимост Н.Н.В. е осъждан по НОХД № 6507/13 г., като със споразумение, одобрено
на 11.12.2013 г. се е признал за виновен престъпление по чл.354а ал. 3 от НК и
е приел да изтърпи наказание ЛС за срок от 11 месеца. Същото е отложено с
изпитателен срок от три години.
Пробацията, наложена му по НОХД № 1202/2013 г. е изтърпяна на 17.06.2014 , но
съдът намира, че не е реабилитиран по
отношение и на това осъждане, тъй като, макар двете наказания да са в
съвкупност и да се считат за едно осъждане, не са изтекли сроковете за
реабилитация по нито едно от тях. Чл. 86 предвижда тригодишен срок за
реабилитация когато наложеното наказание е пробация, който срок, считано от
датата на изтърпяването му, не е изтекъл към датата на новото деяние,
-17.06.2014г. Принципно нормата на чл. 88а ал.1 е по-благоприятна, тъй като
изисква двегодишен срок, но не и в този случай,
тъй чл. 88а ал. 4 предвижда
когато лицето е извършило две или повече престъпления, за което не е
реабилитирано, осъждането и последиците от него да се заличават с изтичане на
сроковете за всички осъждания. Срокът за реабилитация по НОХД № 6508/2013
г. не е бил изтекъл към датата на
деянието – 08.11.2016 г., поради което по отношение осъждането по НОХД №
12.02.13 г. не може да се приложи чл. 88а ал.1 от НК. Към тази дата деецът не е
бил реабилитиран нито по НОХД 1202/2013
г., нито по НОХД 6508/2013г.
Описаното от фактическа страна се установява и
потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства, при съдебно
следствие, проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Като конкретни, подробни,
логични и непротиворечиви съдът кредитира обясненията на подс. В.. Неговите
самопризнания се подкрепят от останалите доказателства по делото, а именно – от
показанията на св. П, Би Христов, които
са добросъвестни, конкретни и непротиворечиви, поради което и изцяло се ценят
от съда.
В подкрепа на признанията на
подсъдимите са и писмените доказателства по делото - протокол за доброволно предаване от
08.11.2016г., приемо-предавателнни протоколи,
протокол за оценка. Писмените доказателства са събрани по реда на НПК и са
изцяло кредитирани от съда, вкл. справка за съдимост, служебна бележка от
Агенция по заетостта, удостоверение за декларирани данни, справка за
осигуряване и други.
Като обективно и компетентно
дадени, съдът кредитира заключенията на съдебнопсихиатричната и физикохимичната
експертиза.
Доказателствата и
фактическата обстановка не се оспорват от страните, като спорът е изцяло правен.
Предвид
гореизложеното, съдът намира от правна страна,че извършеното от подс.Н.В.
следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, а
некато малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК , поради което го призна за
виновен по предявеното му обвинение по чл.354 А ал.5 вр. ал.3 пр.2 от НК, за
това, че на
08.11.2016г. в гр.Долни чифлик, обл.Варна, без надлежно разрешително по Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково
наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 0,04 грама и със съдържание на
активен компонент метамефетамин 58,7 % на стойност 1,00 /един/ лв., като
случаят е маловажен.
За да стигне до извод за малозначителност на
деянието, извършено от подс. Н.В., съдът съобрази малкото количество и ниска
стойност на наркотичното вещество, определящо незначителност на вредните
последици. Според чл. 93 т. 9 от НК , маловажни са онези деяния, които с оглед
смекчаващите отговорността обстоятелства имат по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи от този род. Маловажните деяния са престъпления по смисъла на закона. За да има престъпление, съгласно чл. 9 ал. 2
от НК, на първо място, следва деянието да не е малозначително, т.е. да има
обществена опасност и тя да не е явно незначителна. Безспорно се извежда
както пряко от закона, така и от
съдебната практика и доктрина, че чл.9
ал.2 от НК предвижда две хипотези, в
които деянието не е престъпление, макар и формално да осъществява признаците от
състава му. В първата хипотеза, независимо от личността на дееца, характеристиката на самото деяние, неговата
малозначителност, изключва наличието на обществена опасност, поради което и то
не е престъпление, независимо от характеристичните данни за дееца. Втората хипотеза касае случаите на явно незначителна обществена
опасност, когато за преценката дали е
налице престъпление от значение са и
характеристичните данни за дееца.
Независимо от ниската стойност и малкото количество
на предмета на престъплението, съдът намира, че не е налице липса на обществена
опасност, тъй като освен количеството наркотично вещество, за което В. е
обвинен, в хода на разследването са били установени и други наркотични вещества
в количество следи, за които не му е предявено обвинение. За да се прецени
наличието или не на явно незначителна обществена опасност, следва да се вземат
предвид и данните за дееца. Видно е от изложеното по-горе, че той е осъждан
преди това. Макар да е с две отделни присъди/споразумения, тъй като деянията са
в съвкупност, следва да се счита наличието само на едно осъждане. И двете,
обаче, са за тежки умишлени престъпления, едното от които отново е за държане
на наркотични вещества. Съдът намира, че не са налице такива положителни
характеристични данни за дееца, която да доведат до извод за явно незначителна
обществена опасност на извършеното по см.чл.9 ал.2 от НК.
Всички смекчаващи отговорността обстоятелства,
посочени от адв.Ав хода на съдебните прения, обосновават извод за маловажност
на случая по см.чл. 93 т.9 от НК, което обосновава прилагането на
привилегирования състав на чл. 354а ал. 5, а не на чл. 9 ал.2 от НК.
Предвид предходните осъждания, не са налице
предпоставки за освобождаването на Н.В. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При
определяне вида размера на глобата по чл. 354а ал.5 от НК, съдът взе предвид
наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство –ниската
стойност на предмета на престъплението, както и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства - съдействието на подсъдимия за установяване на обективната
истина поделото, оказано в хода на ДП, изразеното разкаяние, провеждането на съдебното следствие по реда
на чл. 371 т.2 от НПК, което чл.58а от НК не обвързва с привилегията намаляване
на наказанието с 1/3, тъй като предвиденото е „Глоба“, а не „Лишаване от
свобода“ . При определяне размера на глобата, съдът намира, че наказание в
минимален размер е достатъчно за постигане на предвидените от закона цели и би
било съответно на тежестта и обществената опасност на деянието и на дееца.
Глоба в размер на 100 лева е достатъчна за да се въздейства предупредително,
превъзпитателно и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.
Като
призна подс. Н.В. за виновен, съдът му възложи направените по делото разноски в
размер на 386.14 лв. по сметка на ОД на МВР –Варна.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: