№ 82
гр. Панагюрище, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 във връзка
с чл. 415 ГПК предявен от „Кредит Йес” ООД, ЕИК ********* срещу С. Х. М, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 617,00 лв.- главница по запис на заповед от 29.11.2017г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 594/2021 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на
29.11.2017 г. ответникът подписал в полза на ищеца „Кредит йес“ ООД запис на
заповед, с която се задължил да му заплати сумата в размер на 10368,00 лв. Сочи се, че
издаденият запис на заповед отговаря на законоустановените изисквания, като
подписът на издадетеля е положен собственоръчно. Същият е с падеж на предявяване,
като е предявен за плаюане на 30.11.2017г. Твърди се, че на основание издадения запис
заповед на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №594/2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Моли се да се уважи исковата
претенция. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията като в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който е
посочено, че искът се явява неоснователен. Изложени са доводи, че от представените
по делото писмени доказателства се установява, че между страните по спора е налице
договорно правоотношение по договор за кредит, по което правоотношение процесния
запис на заповед има гаранционно-обезпечителна функция. Сочи се, че процесния
запис на заповед е предявен на 30.11.2017г., към който момент с настъпил падеж е
единствено главницата, а останалите суми са с ненастъпил падеж. Твърди се, че
процесния договор за паричен заем има белезите на договор за потребителски креди по
см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните изисквания
1
на ЗПК, като в случая процесния договор се явява нищожен, поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и ал.2, чл. 12, ал. 1, т.7-9 от закона.
Твърди се, че договорът е нищожен, тъй като не е посочен приложимият лихвен
процент и условията му за прилагане, като нито в договора, нито в погасителния план
има отбелязване на общо дължимата за срока на договора възнаградите на лихва и
съотношението й с главницата. Не е посочено какви разходи се включват в ГПР, като
по този начин кредитополучателят е лишен от възможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване. Сочи се, че погасителния план, който не отговаря на
законовите изисквания и не съдържа необходимата информация. Освен това е
направено възражение за недействителност на клаузата за неустойка уговорена по
договора. Направено е възражение за прекомерност на претендираните съдебни
разноски. Моли се да се отхвърли исковата претенция и да се присъдят направените
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК във с
чл. 535 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на
08.12.2021 г., а исковата молба е подадена на 06.01.2022 г.
В мотивите на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 29.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения
или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.
422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване
на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа
на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно
каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на
заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения,
като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за
недействителност на основанието по каузалното правоотношение. В конкретния
случай с отговора на исковата молба от ответника са наведени доводи за възникване на
каузално правоотношение между страните – факт по който не се спори, доколкото към
подаденото заявление по чл. 417 ГПК е представен препис от договор за потребителски
кредит № 32693 от 29.11.2017 г. към искане № 54801 сключен между страните по
делото. Ето защо с Разпореждане (имащо характера на определение) № 562 от
12.09.2022 г., с което е изготвен доклада по делото съдът е указал на страните по спора,
че ще разгледа заявените от ответника възражения по отношение валидността на
каузалното правоотношение, за обезпечението на което служи издадения запис на
заповед, доколкото в случай, че същите не са възникнали надлежно, респ. са погасени,
2
то това са факти относими към вземането предмет на записа на заповед. При
разпределяне на доказателствената тежест по реда на чл. 154 ГПК, съдът изрично е
указал на ищеца, че следва да докаже наличието на следните материално правни
предпоставки, с оглед уважаване на заявената искова претенция, а именно: валиден
договор за потребителски кредит към искане № 54801 от 29.10.2017г., по който е
предоставена на ответника сума пари и нейният размер; настъпила изискуемост на
задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора ответникът е
поел задължение за заплащане на неустойка в размер посочен в погасителния план и
падежа на същата, съответствие на размера на начислената лихва с императивните
правила. С оглед наведените от ответника възражения и разпределената доказателства
тежест между страните ищецът е задължен на основание чл. 190 ГПК в срок до
първото по делото съдебно заседание да представи намиращи се у него документи -
договор за кредит въз основа, на който и с цел неговото обезпечаване е издадена запис
на заповед от 29.22.2017г., както и справка за извършени плащания от ответника – С.
М. по този договор, както и да представи доказателства за внесен по сметка на Районен
съд – Панагюрище депозит за вещо лице в размер на 250 лева, с оглед допуснатата
съдено-счетоводна експертиза, за установяване реалното предоставяне на сумата по
договора за кредит на длъжника и съответниствие на уговорените лихви и неустойки с
императивните правила на ЗЗП и ЗПК. На ищеца са указани неблагоприятните
последици по чл. 161 ГПК и чл. 162 ГПК, а именно, че съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
В указания от съда срок ищцовата страна не е предприела никакви действия,
нито е заявила становище по делото, което е било насрочено в две открити съдебни
заседание, с оглед дадена възможност на ищеца да предприеме необходимите правни
действия, с оглед дадените от съда указания. От ищцовата страна не е взето и
становище по същество на делото.
С разпоредбата на чл. 190 ГПК е предвидена възможност съдът да задължи
противната страна да представи намиращ се у нея документ, след като изясни
значението му за спора. Съдебната практика приема, че за да приложи последиците по
чл. 161 ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснати доказателства, трябва да има данни по делото, че документът
действително съществува. В конкретния случай са налице такива данни, доколкото от
ищеца- заявител по ч.гр.д № 594/2021 г. по описа на Районен съд- Панагюрище е
представен процесния договор за потребителски кредит, който е изискан от съда в
цялост, ведно с общите условия към него и справка за извършени плащания, т.е. от
данните по делото се установява, че документите, които страната е задължена да
представи действително съществува, поради което и непредставянето им в указания от
съда срок води до извода, че страната създава пречки за събиране на допуснатите
доказателства и съдът следва да приеме за доказани твърденията на ответната страна за
недействителност на договора паричен заем № 326923 към искане № 54801 от
29.11.2017 г. за обезпечаването, на който е издадена процесната запис на заповед. С
оглед недействителността на каузалното правоотношение за обезпечаването на което е
издаден записа на заповед, следва да се приеме, че недължима се явява сумата
претендирана с ценната книга, доколкото възражението на длъжника, че е поел
задължение по каузална сделка, представлява лично възражение, целящо да обори
съществуването на вземането по менителничният ефект поради погасяване на
задължението по каузалното правоотношение или поради недействителност на
3
основното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена
ценната книга. Нищожността на каузалната сделка може да има погасителен ефект за
вземането по менителничната сделка при установена връзка между двете
правоотношения (така и Решение № 85 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г., I
т. о., ТК, ВКС). В конкретния случай, както бе посочено по- горе се установи
наличието на връзка между каузалната сделка – договора за кредит и издадения
менителничен ефект – запис на заповед (договорът за паричен заем е представен от
самия кредитор ведно със записа на заповед към заявлението по чл. 417 ГПК), като с
оглед приложението на разпоредбата на чл. 161 ГПК следва да се приеме, че
процесният договор за паричен заем се явява недействителен, респ. тази
недействителност има погасителен ефект по отношение записа на заповед, който е
издаден за обезпечаването му.
Освен това, макар ищцовата страна да е била задължена да заплати депозит за
допуснатата ССчЕ, с оглед доказване реално предаване на сумата по договора за
кредит от страна на кредитодателя- ищец, респ. установяване действителността на
уговорките за неустойка и лихва с оглед императивните правила на ЗЗП и ЗПК,
ищцовата страна не е представила доказателства за внесения депозит, макар да е била
предупредена за неблагоприятните последици на чл. 161 ГПК. Ето защо съдът намира,
че с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК следва да приеме за недоказан в условията на
пълно и главно доказване фактът, че ищецът действително ищецът е предал на
ответника сумата пари посочена в договора за паричен заем, за обезпечаването, на
който е издадена процесната запис на заповед, респ. недоказано се явява и
обстоятелството, че уговорените за лихви и неустойки съответстват с императивните
правила на ЗЗП и ЗПК. Предвид всичко изложено доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява за ответника – длъжник да са възникнали задължения
по договора за заем, за обезпечаването на който е издадена процесната запис на
заповед, то неоснователен се явява предявеният иск и като такъв следа да се отхвърли.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни
за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не
подлежат на обезсилване, това е така тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е
посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до
влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на
съществуването на част от вземането препятства влизането в сила на заповедта за
изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство,
решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако
изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на
основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар част от
предявените искове да се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят,
то издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 594/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва
да се обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
4
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят разноски в полза на ответника, но доколкото не е направено искане за
присъждане на такива в заповедното производство, то съдът не дължи произнасяне.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 200 лева – възнаграждение за един
адвокат, доколкото искането за присъждането им е своевременно направено, като да
представени доказателства, че същите са реално сторени – договор за правна защита и
съдействие – л. 19 гръб от първоинстанционното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск предявен от „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с който се иска да се приеме
за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът С. Х. М. ЕГН:
**********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „***********“ №** дължи на ищеца „Креди
йес“ ООД сумата от 617,00 лв., главница по запис на заповед от 29.11.2017г., издадена
за обезпечаване на договор за паричен заем № 326923 към искане № 54801 от
29.11.2017 г. сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба – 03.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
594/2021 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Креди Йес” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 да заплати на
С. Х. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „***********“ №** сумата в
размер на 200 лв. представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5