МОТИВИ НА ПРИСЪДА
ПО НОХД № 3642/2016г. ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ
Специализирана
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.М.А., Е.Н.И. и Е.Н.Т. – И..
Срещу тримата подсъдими е
повдигнато обвинение за това, че в
периода от месец декември 2014г. до 19.06.2015г. в гр.С. са
участвали в организирана престъпна група, с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл.308 ал.2 и ал.7 от НК, като групата е създадена с
користна цел – престъпление по чл.321 ал.3
т.2, вр. ал.1 от НК.
Отделно от това срещу А.М.А. е повдигнато обвинение за това, че на 19.06.2015г. в гр.С. държал предмети: 1бр. лична карта, 3бр. свидетелства за
управление на моторно превозно средство, 14бр. цветни
фотоснимки на лица от мъжки пол, копие на сръбски паспорт, бланка с отпечатъци
от кръгъл и правоъгълни гранични печати, фотополимерни печатни форми/клишета/
за 1бр. български и 2бр. македонски
гранични печати, за които знаел, че са предназначени за съставяне
и преправяне на документи за самоличност и свидетелства за управление на
моторно превозно средство – престъпление по чл.308 ал.7 от НК, а срещу Е.Н.И. и
Е.Н.Т. – И., за това че на 19.06.2015г. в гр.С. в съучастие като съизвършители държали
предмети: 77бр. джобове за ламиниране с размер 108х154мм., компютър „Аcer
Aspire“, съдържащ файлове с изображения, които се перфорират върху документи за
самоличност, компютър „НP ProBook 450G0“, съдържащ файлове с изображения на
лични документи и фотографии, за които знаели, че са предназначени за съставяне
и преправяне на документи за самоличност и свидетелства за управление на
моторно превозно средство – престъпление по чл.308 ал.7 от НК.
Съдебното следствие е
проведено по реда на чл.373 ал.1 от НПК, като съдът е одобрил постигнатото от
страните съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при
постановяване на присъдата по делото да се ползва непосредствено
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство.
В хода на съдебните прения прокурорът
заявява, че поддържа обвинението и моли съда да
признае тримата подсъдими за виновни по всяко едно от повдигнатите им обвинения.
Счита, че същите са доказани по несъмнен начин. Предлага на подс.А.М.А. да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от три години за всяко от
двете престъпления, в които е обвинен, като на основание чл.23 ал.1 от НК му се
наложи едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което да се отложи условно с изпитателен срок от пет години.
Относно подс. Е.Н.И., предлага налагане на наказания от по две години лишаване
от свобода за всяко от престъпленията и определяне на общо такова по реда на
чл.23 ал.1 от НК – две години лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи условно с
изпитателен срок от четири години. За подс. Е.Н.Т. – И. предлага налагане на
наказания от по една година лишаване от свобода за всяко от двете престъпления
и определяне на общо такова по реда на чл.23 ал.1 от НК в размер на една година
лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи условно с изпитателен
срок от три години.
Защитникът
на подс. А.А. – адв.Д.Б. пледира за пълното оправдаване на подзащитния й и по
двете повдигнати обвинения. Твърди, че по делото не са налице никакви
доказателства за наличието на организирана престъпна група, съставена от
тримата подсъдими. Относно обвинението за документно престъпление, заявява, че
описаното в обвинителния акт деяние е несъставомерно, тъй като намерените в
дома на подзащитния й вещи, според нея не са предназначени за съставяне или преправяне
на документи. Твърди, че е останало недоказано обвинението, че подс.А. е знаел
за такова предназначение на вещите.
Защитникът
на подсъдимите И. и Т. – И. пледира за оправдаване на двамата подсъдими.
Заявява, че обвинението за наличие на организирана престъпна група с участието
на двамата му подзащитни се базира изцяло на предположения и липсват категорични
доказателства в тази насока. Твърди, че липсват доказателства и за второто
обвинение, тъй като не се установява някои от посочените в него вещи да са били
използвани за изготвяне или преправяне на документи.
Тримата
подсъдими поддържат становищата на защитниците си.
В последната
си дума тримата подсъдими заявяват, че не се признават за виновни и искат да
бъдат оправдани.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият А.М.А.
е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен,
работещ, неосъждан, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият Е.Н.И.
е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен,
безработен, реабилитиран, живущ ***, ***** ЕГН: **********.
Подсъдимата
Е.Н.Т. - И. е родена на ***г***, българска гражданка, със средно образование,
омъжена, работеща, неосъждана, живуща ***, ***** ЕГН: **********.
Подсъдимите
Е.И. и Е.Т. – И. са съпрузи и в края на 2014г. и първата половина на 2015г. ползвали
освен собственото си жилище в гр.С., ***** и апартамент, находящ се в гр.С.,
бул.“*****, предоставен им от св.Д.К., на когото са кумове.
През същия
период подс.А. живеел в апартамента си в гр.С., ул.****.
На
неустановена дата в края на 2014г. св.Б.А., който се занимавал с превоз на хора
и товари до Г. и обратно, се свързал със св.А. А.. Казал му, че лица пътуващи
за Г., или установили се там, проявяват интерес към изготвяне на неистински
документи за самоличност – лични карти, паспорти и свидетелства за управление
на МПС. Св.А. решил да попита подс.А. дали има възможност да изготвя подобни
документи, тъй като имал информация, че същият се занимава с такава дейност. Св.А. се свързал с
подс.А. по телефона, съобщил му, какви документи ще са му необходими и го попитал
може ли да осигури изработката на такива. Подс.А. отговорил, че разполага с
такива възможности и се разбрали св.А. да му изпраща необходимите данни за
вписване в документите.
Тъй като
подс.А. не разполагал лично с достатъчно средства и познания сам да изготвя
неистински документи за самоличност, същият започнал да търси други лица,
притежаващи необходимите умения и техника, с които съвместно да извършват
престъпленията. Едно от тези лица бил подс.Е.И.. Последният и подс.А. провели
поредица от разговори в периода от месец декември 2014г. до 19.06.2015г., както
по телефон, така и при лични срещи в гр.С.. В хода на тези разговори двамата
подсъдими се сговорили да се снабдят с предмети, материали и технически
средства, предназначени за изготвяне на неистински документи за самоличност и
за преправяне на такива документи, които да държат в ползваните от тях имоти и чрез които да изготвят поръчваните от св.А.
неистински лични карти, паспорти и свидетелства за управление на МПС. Двамата
се сговорили да вършат престъпленията по чл.308 ал.2 и ал.7 от НК с цел да си
набавят парични облаги, изразяващи се в сумите, които ще получават от лицата,
поръчващи неистински документи. При разговорите помежду си подс.А. и св.А. вече
били уточнили сумите, които ще се получават за всеки един изготвен неистински
или подправен документ, като А. получавал от А. по 125 евро на документ. Не е изяснено каква част от тази сума давал на
подс.И..
В периода от
декември 2014г. до 19.06.2015г. св.А. общо около 20 пъти поръчвал на А.
изготвянето на неистински или подправени документи за самоличност.
Механизмът
на изготвяне на документите най-често бил следният: върху истинска лична карта
или свидетелство за управление на МПС, първоначално се отстранявала
ламинацията, чрез въздействие с химически вещества се заличавали оригинално
нанесените данни, след което на тяхно място
се отпечатвали данните на лицето, поръчало документа и същият се
ламинирал отново. По делото са иззети няколко документа за самоличност и СУМПС,
подправени по този начин, като не е установено подправката на тези конкретни
документи да е извършена самостоятелно от някой от двамата подсъдими. Липсват и
повдигнати обвинения в тази насока.
За да могат лично
да извършват подправките по описания начин, подсъдимите А. и И. се нуждаели от
истински лични карти, джобове за ламиниране и други материали, както и от
технически средства – компютри и принтери. Отделно от тава следвало да
разполагат в електронен вид с информацията за лицата, на чието име ще бъдат
изготвени документите – лични данни и снимки.
С цел
изготвяне на неистински и подправени документи за самоличност и СУМПС всеки от
двамата обвиняеми се снабдил с някои от необходимите за целта предмети, които
държали в ползваните от тях имоти, където същите са намерени и иззети на
19.06.2015г.. Подс.А. решил да си набави и отпечатъци и клишета за български и
македонски гранични печати, които също да използва при необходимост от
подправка на документи – паспорти, в частта, където се отразява осъществения
граничен контрол.
На 19.06.2015г.
подс.А. *** следните вещи, предназначени за извършване на престъпления по
чл.308 ал.2 от НК/за подправка на истински и изготвяне на неистински документи
за самоличност и СУМПС/: лична карта №********* на името на М.К.Я., ЕГН: **********;
свидетелство за управление на МПС № ********* на името на М.Т.Б.П., ЕГН: **********;
свидетелство за управление на МПС № ******** на името на В.С.Ф., ЕГН: **********;
свидетелство за управление на МПС № ********* на името на А. И. Г., ЕГН: **********;
14бр. цветни фотоснимки на лица от мъжки пол, копие на сръбски паспорт с № *********;
бланка с отпечатъци от кръгъл и правоъгълни гранични печати; фотополимерни
печатни форми/клишета/ за 1бр. български и 2бр. македонски гранични печати. При
извършеното на същата дата претърсване в дома на подс.А., изброените вещи били
иззети от органите на досъдебното производство.
На
19.06.2015г. подс.И. държал в ползвания от него имот в гр.С., бул.**** следните
вещи, предназначени за извършване на престъпления по чл.308 ал.2 от НК/за
подправка истински и изготвяне на неистински документи за самоличност и СУМПС/:
77бр. джобове за ламиниране с размер 108х154мм., компютър „Аcer Aspire“,
съдържащ файлове с изображения, които се перфорират върху документи за
самоличност, компютър „НP ProBook 450G0, съдържащ файлове с изображения на
лични документи и фотографии. При извършеното на същата дата претърсване в
имота, изброените вещи били иззети от органите на досъдебното производство.
Описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от следните ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Показанията
на разпитаните свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени
по реда на чл.283 от НПК, експертизите, прочетени по същия ред, протоколите за
претърсване и изземване, за оглед, справки от „Е. Е.“ ООД, свидетелствата за
съдимост на подсъдимите и другите писмени доказателства, протоколите за изготвяне
на ВДС.
Свидетелят А.
А. дава подробни показания за взаимоотношенията си с подс.А. по повод изготвяне
на неистински и подправени документи за самоличност, начините по които са
правени поръчките, информацията и изображенията, които е изпращал за нуждите на
изработката, как е превеждал уговорената цена и по какъв начин А. му е изпращал
готовите документи. Показанията му се кредитират изцяло от съда, тъй като
същите напълно кореспондират с отразените в приложените ВДС телефонни
разговори, с приложените справки от „Е. Е.“
ООД с протоколите за претърсване и изземване в дома на А. в с.В., от лекия
автомобил на подс.А. с рег.№ ******, обискът на подс.А., огледите и
експертизите на иззети веществени доказателства. Във всички изброени
доказателства се съдържат данни за активна комуникация между А. и А. по повод изготвяне
на неистински документи за самоличност, за изпращане по автобус или чрез
куриерска фирма на такива документи от А. на А. и съответно за изпращане на
пари за заплащане на изготвените документи, както и на копия от документи,
фотографии и друга информация, необходима за изготвянето им от А. на А..
В
показанията си св.Б.А. дава показания, че неколкократно е превозвал пратки на
св.А. за Г., като твърди, че не знае да се е касаело за неистински документи.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, че не е предавал
поръчки за фалшиви документи, тъй като същият няма задължение да говори
истината по въпроси, които биха го уличили в извършване на престъпление.
Свидетелите К.М.
и Р.С. са служители на ГДБОП, които са работили по разкриване на
престъпленията. Същите дават показания, че тримата подсъдими участват в
организирана престъпна група, занимаваща се с изготвяне на неистински документи
за самоличност. Св.С. посочва като участник в групата и св.А. А., докато св.М.
го сочи като лице, което поръчва изготвянето на неистински документи. Двамата
служители на ГДБОП твърдят, че документите се изготвят от подс.Е.И. ***, като
същият е подпомаган в дейността си от подс.Т. – И., която също се среща с
посредници за получаване на поръчки за изготвяне на такива документи. Свидетелят
С. заявява, че при извършвано наблюдение е установил подс.А. ***, както и
многократно да посещава офис на „Е.“ в гр.С.. Дава показания и за провеждани
срещи между подс.А. и подс. И. в кв.****, след получени от св.А. поръчки за
изготвяне на неистински или подправени документи. Този свидетел е участвал и
при задържането на подс.А. на 19.06.2015г. на централната автогара в гр.С., в
момент, в който се е опитвал да предаде на шофьор на автобус плик, съдържащ
неистински документи за самоличност и СУМПС. Съдът кредитира частично
показанията на двамата свидетели, в частта, в която същите разказват за
наблюдавани от тях факти и обстоятелства, а именно за провеждани срещи между
подс.А. и подс.И., за посещаваните от тях места, за изпращане и получаване на
куриерски пратки. Следва да се отбележи, че в тази си част показанията им
кореспондират с приложените по делото протоколи за изготвени ВДС, от които се
установява честа комуникация между двамата подсъдими и уговаряне на срещи, с
намерените при претърсванията в имотите им вещи, предназначени за вършене на
документни престъпления, със справките от „Е. Е.“ ООД, с показанията на св.А.,
с техническите експертизи на телефоните на двата подсъдими – А. и И., от които
се установява комуникация между тях. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите, в частта в която твърдят, че тримата подсъдими са участници в
организирана престъпна група за фалшификация на документи. В случая се касае за
правна квалификация на поведението на лицата, която е посочена бланкетно в
разпитите, без да са налице показания относно наличие на съставомерно поведение
в тази насока, а именно наличие на трайно структурирано сдружение на трите лица. Не са посочени никакви конкретни
факти, установени лично от свидетелите, въз основа на които същите да са
направили извод за съществуването на такава група. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите и относно участието на подс.Т. - И. в престъпната
дейност. В тази част показанията са изолирани от останалия доказателствен
материал. В приложените протоколи за изготвяне на ВДС не се установяват данни
за комуникация между падс.А. и подс.И., не са налице никакви данни за срещи
помежду им. Същевременно не се установяват и никакви данни за срещи на подс.Т. – И. с посредници, от които да
получава поръчки за изготвяне на фалшиви документи, поради което твърденията на
двамата свидетели остават голословни в тази си част. В приложените ВДС липсва
отразена каквато и да е комуникация на подс.Т. – И. с други лица. От
експертизата на телефоните на подс.Т. – И. също не се установява комуникация с
други лица по делото, с изключение на съпруга си. В последната не се съдържат
данни разговорите да са по повод престъпна дейност. Същевременно напълно
логично и естествено е съпрузите да комуникират помежду си и да прекарват
значително време заедно, като това не може да се използва като аргумент, че
извършват съвместна престъпна дейност. Поради това съдът не дава вяра на
показанията на двамата свидетели за съпричастност на подс.Т. към престъпната
дейност по фалшификация на документи.
Свидетелят Д.К.
дава показания за предоставянето на имота в гр.С., бул.**** на подс.И. и Т. – И..
Показанията му се кредитират от съда, тъй като се подкрепят от показанията на
свидетелите М. и С. и протоколът за претърсване в имота. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел само относно периода, от който имотът се ползва
изцяло от подсъдимите, тъй като същият заявява, че към момента на претърсването
имотът е бил в ремонт и подсъдимите не са живеели в него, но от протоколът за
претърсване, се установява обратното.
Свидетелите Н.Г.Е.,
А. И. Г., В.С.Ф., М.Т.Б. са лица, чиито лични карти или СУМПС са намерени при
извършените претърсвания. Същите дават показания, че документите им са били
откраднати или изгубени. Не познават подсъдимите.
Останалите
свидетели – Р.Х., С.Д. и А.А. не дават показания от значение за предмета на
доказване по делото.
Протоколите
за претърсване и изземване и за оглед на иззетите вещи, съдържат данни за
намирането на вещите, предмет на обвиненията по чл.308 ал.7 от НК, както и на
други вещи, невключени в обвинението, но свързани с дейност по фалшифициране на
документи, както и за част от пратките между подс.А. и св.А.. В този смисъл
следва да се отбележи, че от подс.А., освен посочените в обвинението 1 лична
карта и 3 СУМПС, са иззети още 3 лични карти и 3 СУМПС, обстоятелство, което
подкрепя наличието на сговор за системна и продължителна дейност по
фалшифициране на лични документи.
Справката от
„Е. Е.“ ООД съдържа данни за обменяните пратки между подс.А. и св.А..
Техническата
експертиза №15/ДОК – 224 дава заключение, че иззетите от дома на подс.А. лична
карта №********* на името на М.К.Я., ЕГН: **********; свидетелство за
управление на МПС № ********* на името на М.Т.Б.П., ЕГН: **********;
свидетелство за управление на МПС № ******** на името на В.С.Ф., ЕГН: **********;
свидетелство за управление на МПС № ********* на името на А. И. Г., ЕГН: **********
са истински. Описан е механизмът на подправка на изследваните неистински
документи, който включва използване на истински документи, в които оригинално
въведените данни се заличават. Посочено е, че някои от иззетите от дома на
подс.А. снимки са използвани за подправяне на документи. Отразено е, че
иззетите печатни форми/клишета/ са фалшиви. Иззетите от жилището в гр.С., бул.****
джобове за ламиниране са идентични по материя и вид с тези, използвани за
подправка на документите за самоличност. За иззетите от същия имот скенер,
принтер и мултифункционално устройство е посочено, че не са установени данни за
използването им при изготвяне на неистински или подправени документи.
Техническата експертиза №2016/КСМ – 53 дава
заключение, че иззетият от жилището в гр.С., бул.**** компютър „Аcer Aspire“,
съдържа файлове с изображения, които се перфорират върху документи за
самоличност, а компютър „НP ProBook 450G0“ съдържа съдържа файлове с
изображения на лични документи и фотографии. Тези файлове могат да се използват
при подправката на лични документи. Файловете с изображения, които се
перфорират върху документи за самоличност са установени в папки на компютъра
„Аcer Aspire“, намиращи се в потребителския профил на подс.И.. Установени са и
два акаунта за „Skype“ на подс.И. на
компютъра. Не са отразени данни за ползване на компютъра от подс.Т. – И., нито
потребителски профили на същата. Във втория компютър „НP ProBook 450G0“ е
установено наличието на потребителски профил с име „Е.“, но не са отразени данни за ползване на същия от подс.Т.
– И.. Установени са данни за ползване на компютъра от подс.И. с профил в „Skype“, като е отразена комуникация от този акаунт, евентуално
свързана с уговорка за подправка на документ. Установен е акаунт за „Skype“ и на лице с имена А.А..
Установени са и файлове с изображения на
лични документи и фотографии на лица, които могат да се използват при подправка
или изготвяне на неистински документи за самоличност.
Изследвана е и преносима памет „Apacer“, иззета от лекия автомобил на подс.А., на която са
намерени файлове, съдържащи изображения на документи и фотографии на лица.
Същите не са предмет на обвинението по чл.308 от НК.
При изследването
компютър „Хитачи“, иззет от жилището на подс.А.“ не е установено съдържание,
свързано с извършвана престъпна дейност.
Техническите
експертизи на иззетите телефони дават заключение за съдържащата се в същите информация за проведени разговори,
текстови съобщения и телефонни записи в указателя. Установяват се контакти
между подс.А. и подс.И. и между подс.А. и св.А..
Протоколите
за изготвяне на ВДС отразяват комуникацията от телефоните на св.А. за периода
от 28.04.2015г. до 18.06.2015г. и на подс.А. за периода от 08.12.2014г. до
07.05.2015г.. Установява се много активна комуникация между двамата по повод изпълнението
на поръчки за изготвяне на неистински и подправени документи. Отразени са и
разговори между подсъдимите А. и И., при които най-често се договаря провеждане
на лични срещи. Липсва отразена комуникация с подс.Т. – И..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието
по пункт първи от обвинението, подсъдимите А. и И. са осъществили от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл.321, ал. 6 от НК. От обективна
страна, двамата в периода от месец декември 2014г. до 19.06.2015г. в гр.С. са
се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления по чл.308 ал.2 и ал.7
от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години
и чрез които се цели да се набави имотна облага.
От
субективна страна всеки един от двамата подсъдими А. и И. е извършил деянието
виновно, при пряк умисъл – съзнавал е неговия общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Ръководел се е от желание за неправомерно облагодетелстване, тъй като е
разчитал да получава заплащане за всеки един поръчан и изготвен неистински или
подправен документ.
Съдът счита,
че по делото не се доказа наличието на организирана престъпна група с участници
подсъдимите А., Т. – И. и И.. На първо място не бяха установени никакви
доказателства за участието на подс.Т. в престъпната дейност/съдът изложи аргументи
по-горе защо не кредитира показанията на свидетелите М. и С. в тази насока/. Не
се установи същата да е участвала в сговора за вършене на престъпления, нито в
деяния по набавяне и държане на вещи, предназначени за извършване на
престъпление или в извършване на документни престъпления. Не са налице никакви
данни за нейни контакти с подс.А.. Не са налице никакви данни, някои от
контактите със съпруга й да са били по повод извършване на съвместна престъпна
дейност.
Наличието на
по-малко от трима участници, води до несъставомерност на деянието по чл.93 т.20
от НК. Същевременно не се установи и наличие на трайност, структурираност в дейността
на подсъдимите А. и И.. Налице е принципна уговорка за съвместно вършене на
престъпления, която обаче се констатира, че е в начална фаза и не се установява
двамата подсъдими да са си били набавили всички необходими им средства и
предмети, за да започнат лично да изготвят в завършен вид документите за
самоличност. Ето защо съдът счита, че деянието по пункт първи от обвинителния
акт следва да се квалифицира по чл.321 ал.6 от
НК, за което подсъдимите А. и И. да бъдат осъдени, като същевременно не
са налице съставомерните признаци на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 от НК и
подсъдимите А. и И. следва да бъдат оправдани в тази част по повдигнатото
обвинение.
С деянието
по пункт втори от обвинението му подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.308 ал.7 от НК. От обективна
страна на 19.06.2015г. в гр.С. подс.А. държал предмети: 1бр. лична карта, 3бр.
свидетелства за управление на моторно превозно средство, 14бр. цветни
фотоснимки на лица от мъжки пол, копие на сръбски паспорт, бланка с отпечатъци
от кръгъл и правоъгълни гранични печати, фотополимерни печатни форми/клишета/
за 1бр. български и 2бр. македонски гранични печати, за които знаел, че са
предназначени за съставяне и преправяне на документи за самоличност и
свидетелства за управление на моторно превозно средство.
От
субективна страна деянието е извършено от подс.А. виновно, при пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Ръководел се е от
желание да използва вещите в престъпната си дейност с цел изготвяне на
неистински и подправени документи срещу заплащане.
С деянието
по пункт втори от обвинението му подс. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.308 ал.7 от НК. От обективна
страна на 19.06.2015г. в гр.С. подс.И. държал предмети: 77бр. джобове за
ламиниране с размер 108х154мм., компютър „Аcer Aspire“, съдържащ файлове с
изображения, които се перфорират върху документи за самоличност, компютър „НP
ProBook 450 G0“, съдъжащ файлове с
изображения на лични документи и фотографии, за които знаел, че са предназначени
за съставяне и преправяне на документи за самоличност и свидетелства за
управление на моторно превозно средство.
От
субективна страна деянието е извършено от подс. И. виновно, при пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Ръководел се е от
желание да използва вещите в престъпната си дейност с цел изготвяне на
неистински и подправени документи срещу заплащане.
От събраните
доказателства не се установи подс.Т. – И. да е държала посочените по-горе вещи
в съучастие със съпруга си. Действително претърсването и изземването в имота е
извършено в нейно присъствие, но това не е достатъчно, за да се приеме, че тя е
осъществявала държане на конкретните вещи, доколкото имотът е ползван през
посочения период и от подс.И.. Същевременно от изготвените технически
експертизи не се установява подс.Т. – И. да е ползвала
някой от двата компютъра и най-вече тези ресурси, в които са установени файлове
предназначени за подправка на документи. Заключението на техническата
експертиза отразява, че тези файлове са свързани с профили на подс.И., както и
наличие на регистрирана комуникация от двата компютъра единствено от същия
подсъдим.
Поради това
съдът счита, че по делото не е установено подс.Т. – И. да е извършила
престъпление и същата следва да бъде оправдана изцяло.
Същевременно
подс.И. следва да бъде оправдан в частта, че е извършил престъплението по
чл.308 ал.7 от НК при условията на чл.20 ал.2 от НК – в съучастие като
съизврършител с подс.Т. – И..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия А. за извършеното престъпление
по чл.321 ал.6 от НК следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Такива са чистото му съдебно минало, трудовата му и семейна
ангажираност. Не се констатират отегчаващи обстоятелства при извършване на това
престъпление. Поради това съдът счита, че следва да определи наказание лишаване
от свобода близко до минималния размер, предвиден в закона, а именно една
година.
За престъплението по чл.308 ал.7 от НК съдът счита, че също следва да се
определи наказание при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като отново се отчетат чистото
съдебно минало на лицето, трудовата му и семейна ангажираност. За това
престъпление съдът намира за подходящо и съобразено с целите по чл.36 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Тъй като двете престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда
за което и да е от тях, са налице основанията на чл.23 ал.1 от НК за налагане
на най-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца. Същото следва да се изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Съдът не споделя становището на прокурора, че целите по чл.36 от НК могат
да се постигнат при отлагане изтърпяването на наказанието по реда на чл.66 ал.1
от НК. Тъй като се касае за системна и еволюираща престъпна дейност през един
немалък период от време, която не е прекъсната доброволно, а единствено поради
намесата на органите на ДП, съдът счита, че за превъзпитанието на конкретния
деец е необходимо същият да изтърпи реално наказание лишаване от свобода, макар
и в по-кратък срок от предложения от прокурора. В съответното затворническо
заведение спрямо него ще бъде осъществявана реална възпитателна дейност, която
ще допринесе за предотвратяване на евентуалната поява на рецидиви. Не са налице
доказателства, от които да се обоснове извод, че подс.А. би се поправил и без
изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че наказанието на
подсъдимия И. за извършеното престъпление по чл.321 ал.6 от НК следва да бъде
определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива са по -
ограничената му роля в престъпния сговор, тъй като е установено, че
инициативата за престъпната дейност е била във всички случаи на другия
подсъдим, реабилитацията по право за предходните му осъждания и семейната му
ангажираност. Не се констатират отегчаващи обстоятелства при извършване на това
престъпление. Поради това съдът счита, че следва да определи наказание лишаване
от свобода близко до минималния размер, предвиден в закона, а именно десет
месеца.
За престъплението по чл.308 ал.7 от НК съдът счита, че също следва да се
определи наказание при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като се отчете сравнително невисоката
степен на обществена опасност на конкретното деяние, тъй като са държани ограничен
брой вещи, с които не е могъл самостоятелно да изготви напълно завършени
документи за самоличност. Следва да се отчетат и реабилитацията по право за
предходните му осъждания и семейната му ангажираност. Не се констатират
отегчаващи отговорността обстоятелства. За това престъпление, при съобразяване
на посочените обстоятелства, съдът намира за подходящо с оглед постигане на
целите по чл.36 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Тъй като двете престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда
за което и да е от тях, са налице основанията на чл.23 ал.1 от НК за налагане
на най-тежкото от двете определени по-горе наказания, а именно лишаване от
свобода за срок от една година. Същото следва да се изтърпи при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът не споделя становището на прокурора, че целите по чл.36 от НК могат
да се постигнат спрямо подс.И. при отлагане изтърпяването на наказанието по
реда на чл.66 ал.1 от НК. Съдът счита, че за превъзпитанието на конкретния деец
е необходимо същият да изтърпи реално наказание лишаване от свобода, макар и в
по-кратък срок от предложения от прокурора. Касае се за системна и еволюираща
престъпна дейност през един немалък период от време, която не е прекъсната
доброволно, а единствено поради намесата на органите на ДП, което води до
извод, че не може да се постигне самостоятелно поправяне на дееца, без търпене
на наказание в място за лишаване от свобода. Следва да се вземат предвид и
данните за съдебното минало на подс.И.. Макар и реабилитиран по право, същият е
осъждан в един предходен период, включително с приложението на чл.66 от НК,
като очевидно възпитателният ефект на това осъждане не е бил достатъчно траен,
за да се стигне до извършване на настоящите деяния и то в една значително
по-зряла възраст. В съответното затворническо заведение спрямо подс.И. ще бъде
осъществявана реална възпитателна дейност, която ще допринесе, според съда, за
поправянето му и за предотвратяване на евентуалната поява на рецидиви.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
В хода на
досъдебното производство по делото са направени разноски в общ размер 3608,88лв..
Предвид признаване на
подсъдимите А. и И. за виновни по повдигнатите им обвинения, на основание чл. 189, ал.3 от НПК тези разноски, следва да бъдат възложени по равно на двамата подсъдими. Всеки от тях следва да заплати
общо по 1804,44лв.. Същите следва да се платят па сметка на органа, който ги е
направил – случая ГДБОП – МВР, съгласно становището на ОСНК на ВКС по т.д. № 4
от 2013г.. В случай на издаване на изпълнителен лист подсъдимите следва да
платят и по 5лв. държавна такса за това.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание
чл.53 ал.1 буква „а“ от НК следва да се отнемат в полза на държавата, вещите,
иззети от подсъдимите и предназначени за извършване на умишлено престъпление,
както следва:
Иззетите от А.М.А.
4бр. лични карти, 6бр. свидетелства за управление на моторно превозно средство,
14бр. цветни фотоснимки на лица от мъжки пол, копие на сръбски паспорт, копие
на лична карта на Хуриет Османов, бележки с лични данни на лица, бланка с
отпечатъци от кръгъл и правоъгълни гранични печати, фотополимерни печатни
форми/клишета/ за 1бр. български и 2бр. македонски гранични печати, като българските
документи за самоличност и СУМПС следва да се изпратят на служба БДС – МВР, а
останалите вещи следва да бъдат унищожени.
Иззетите от
имота в гр.С., бул.**** и принадлежащи на Е.Н.И. и предназначени за извършване
на умишлено престъпление: 77бр. джобове за ламиниране с размер 108х154мм.,
компютър „Аcer Aspire“ и компютър „НP ProBook 450 G0“ също следва да се отнемат
в полза на държавата.
Веществените
доказателства, иззети от имота в гр.С., бул.****: скенер Canon CanoScan,
ламинатор ТСМ, мултифункционално устройство HP Deskjet, лазерен принтер HP Laserjet, 6бр. SD карти, мобилен телефон
Самсунг SGH – C450, със СИМ карта, мобилен телефон Самсунг GT-I9300, със СИМ-карта и карта - памет, 4бр.
касети за принтер, мобилен телефон „Нокия С - 2 – 01“, със СИМ – карта, за
които не е установено, че са послужили или предназначени за извършване на
престъпление следва да се върнат на Е.Н.Т. – И..
Веществените
доказателства: компютърна конфигурация Хитачи с надпис на кутията DELUX, блутут
устройство, 12 банкноти по 100 щатски долара, 4банкноти по 50 щатски долара, 4
банкноти по 100 евро, 3 банкноти по 50 евро, 1банкнота от 20 евро, 1 банкнота
от 10 евро, 3 банкноти от 5 евро, 2 банкноти от 100 турски лири, 1 банкнота от
50 турски лири, 1 банкнота от 10 турски лири, 1 банкнота от 5 турски лири, 4
банкноти от 100 лева, мобилен телефон „Нокия“ IMEI *************** със
СИМ-карта и мобилен телефон Самсунг GT –S7562, със СИМ карта, за които не е
установено, че са послужили или предназначени за извършване на престъпление, следва
да се върнат на А.М.А..
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: