№ 1394
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100109003 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от С. К. Б. срещу Столична община искове с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 28000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по
повод увреждане, настъпило на 06,07,2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от
06,07,2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на
1680,00лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 12,07,2024год.
до изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 06,07,2024г., около 12:30 часа, в гр. София, по десния
тротоар на ул. „Фритьоф Нансен“, с посока на движението от бул. „Патриарх Евтимий“ към
бул. „България“, до изхода на пешеходния подлез на около един метър от метален стълб за
осветление, ищецът стъпва в дупка образувана от разрушен бетонен капак на шахта, пада
и получава фрактура на дясна ключица на границата на среден латерален сегмент с
дислокация на фрагментите, довело до телесни увреждания. Поддържа, че след инцидента е
откаран във ВМА, но му е отказан прием, поради съботния ден, казано му е да се върне в
понеделник. Постъпил е на 08,07,2024год., като на 10,07,2024год. е извършена оперативна
интервенция. Претърпени са неимуществени вреди подлежащи на обезщетение, както и
имуществени вреди –разходи за медицински консумативи.
Твърди се, че е задължение на общината изграждането, ремонтът и поддръжката на
намиращите са на нейна територия общински пътища. Поддържа се, че общината следвало
да отговоря за причинените от бездействието на нейните служители вреди.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
1
разноски.
Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е
безспорно установено и не става ясно, къде точно е станала злополуката, и дали
действително събитията са се случили на посочената дата. Навежда доводи, че е налице
възможност претърпените увреждания да са настъпили при друг механизъм. Релевира
възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е отдал нужното внимание при
придвижване. Излага съображения, че не е конкретизирано мястото на злополуката. Счита
размера на претендираното от ищеца обезщетение за прекомерно, с оглед претърпените от
ищеца телесни увреждания.
Съобразно изложеното е заявено искане за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Представена е епикриза от ВМА-МБАЛ София, катедра ортопедия, травматология,
реконструктивна хирургия и физиотерапия –/л. 10/ за пациент С. К. Б. с поставена
окончателна диагноза „фрактура клавикуле декс ст пост рс ом клавикуле декс.“. Въз основа
на данни на пациента е посочено, че страданието датира от 06,07,2024год. след падане в
шахта, като получил болки в дясната ключица; Налице са данни за проведена оперативна
интервенция на 10,07,2024год.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява,
че ищецът е получил следните увреждания:
- фрактура на дясната клавикула (ключица) с характеристики на затворена фрактура в
средна трета на ключицата, разместена, с трети фрагмент между основните два. Механизма
на фрактурите на ключицата от описания тип са чести при падане от собствен ръст на
отведена ръка (безусловен защитен рефлекс при загуба на равновесие и предстоящо падане).
Непосредственият удар може да бъде с обърната нагоре длан, така и в сгъната лакътна
става, както и странично в областта на рамото. Ако не настъпят други травматични увреди,
ключицата се подлага на силно притискате и огъване (индиректен механизъм), при което се
получават характерните за този механизъм фрактури с трети триъгълен фрагмент между
двата основни. Посоченият механизъм на увреждането съответства на описания механизъм
в исковата молба и би могъл да бъде получен по този начин.
По анамнестични данни в деня на злополуката- 06.07.2024 г. ищецът е бил
диагностициран с рентгенова снимка и върнат в къщи с указания да се яви за 4 - дневна
хоспитализация на 08.07.2024 г, като му е даден обезболяващ медикамент и поставена
ортеза за ключица до постъпването му в болницата. На 08.07.2024 г. ищецът е приет за
оперативно лечение във ВМА, където е извършена кръвна репозиция на фрактурата на
дясната ключица с поставянето на метален имплант плака с 11винта. След оперативното
2
лечение не са установени усложнения и ищецът е изписан с указания за свалянето на
конците, двигателен режим и антикоагулантна терапия за 20 дни.
Болките и страданията които е търпял ищеца до провеждането на оперативното
лечение, са били с висока интензивност в началото след злополуката, умерени с
интензивност при движение на ръцете до провеждане на операцията. След провеждане на
оперативното наместване и стабилно фиксиране с имплант, болките постепенно утихват до
края на 3-ия месец. В домашни условия не са били необходими ограничения в активните
движения на ръцете, както и провеждането на рехабилитация. Не се очакват болки за в
бъдеще освен характерен дискомфорт при промяна на атмосферното налягане. Поставените
импланти подлежат на отстраняване до една година от поставянето, което предполага
хоспитализация за два дни и липса на възстановителен период; Общият възстановителен
период е 3 месеца. При проведения личен преглед на лицето през м.01,2025год. ищецът не
съобщава за оплаквания, не се установява функционален дефицит в активните движения на
дясна раменна става в трите равнини. Измерен е оперативен белег от 15см. на дясната
ключица с меко-еластична консистенция и не е сраснал с подкожната тъкан. Не се
установява деформация в областта на дясна ключица.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на О.Н., от които се
установява механизма на увреждането на 06.07.2023г. Съдът приема датата на увреждането
да е 06,07,2024год., тъй като увреждането, за което са дадени показания е констатирано във
ВМА на 06,07,2024год. Инцидентът е настъпил на тротоара на ул. „Фр. Нансен“ в посока
бул.България, от страната на НДК до подлеза, при стъпване върху капака на шахта. Ищецът
пропаднал с единия крак в отворил се капак на шахта и паднал, при което е получил
фрактура на дясна ключица. Падайки си ударил рамото и дясната ключица, като свидетелят
го придружил до ВМА, където след рентгенова снимка и преглед ищецът напуснал
болницата. Посъветван бил да бъде хоспитализиран в понеделник на 08,07,2024год.
Междувременно бил изпратен да закупи фиксираща ортеза, която да придържа ръката до
извършване на операцията.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с пр.кв.чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически
лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/,
настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характерът на същите,
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат.
Това са правопораждащите факти и доказването им следва да се извърши от ищеца
3
при условията на пълно и главно доказване.
Спорен между страните е механизма на увреждането. Действително между
хоспитализацията на ищеца и инцидента е налице несъответствие от два дни. Въпреки това
същото се обяснява от събраните гласни доказателства, чрез показанията на св. Н., очевидец
на инцидента, от които се установява, че увреждането за ищеца е настъпило през почивните
дни на 06,07. Датата се потвърждава и от снетата анамнеза на пациент видно от епикриза от
ВМА за хоспитализация в периода от 08,07,2024год. до 12,07,2024год. Свидетелят сочи, че е
придружил пострадалия при диагностицирането му във ВМА непосредствено след
инцидента, като бил насочен да се яви за хоспитализация за 08,07,2024год.-понеделник;
Не са ангажирани доказателства опровергаващи горните твърдения, поради което съдът
приема увреждането да е реализирано именно при попадане в необезопасена шахта,
находяща се на тротоарната настилка на бул. Фритьоф Нансен, до изхода на пешеходен
подлез от страната на НДК. Съгласно заключение на съдебно медицинска експертиза
получените травматични увреждания отговарят на механизма на увреждането посочен в
исковата молба, а именно падане от собствен ръст, при което е възможен и индиректен
механизъм, когато ключицата се подлага на силно притискане и огъване. Ето защо
настоящият състав намира да е налице причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания и пропадане в необезопасена шахта на пътното платно.
Не се спори, че тротоарната настилка, находяща се на процесния участък в гр.София
на бул. „Фритьоф Нансен“ се поддържа от Столична община.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да
е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения
или пътни принадлежности. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата
които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на
общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и
с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно
която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
4
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно §1,
т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение
предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност на тротоар
/наличие на дупка или счупени капак на шахта /, находящ се на територията на общината да
съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе
норми.
Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в съС.ие осигуряващо
безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители
на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на
вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана дейност,
осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране
на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД,
когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена
тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените
неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания и съдебно
медицинска експертиза.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
5
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното съС.ие, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на
увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-
2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер 14000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания- фрактура на дясната клавикула
(ключица) с характеристики на затворена фрактура в средна трета на ключицата, разместена,
с трети фрагмент между основните два, причинило на пострадалото лице трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, с общ
възстановителен период от увредата до 3 месеца, възрастта на ищеца към датата на
събитието 60години /утежняващ възстановяването фактор/, осъщественото внезапно и
неочаквано травматично увреждане, необходимостта от чужда помощ за период от 2-
3месеца, както и наличие на болка и към настоящия момент при промяна на времето и
натоварване. Същевременно следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че оздравителния
процес съгласно СМЕ е приключил, не е налице функционален дефицит или инвалидизация.
Съобрази се и обстоятелството, че предстои премахване на поставените метални импланти.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По претенцията за имуществени вреди за сума в размер на 1680,00лв.
Представена е фактура с № 18601/12,07,2024год. издадена от ВМА за сума в размер
6
на 1680,00лв., с фискален бон за платена сума, от която се установява извършен разход за
медицински консумативи в този размер. Не се спори металните импланти да са поставени
на ищеца/ видно от рентгенова снимка на ищеца от 06,08,2024год. на името на С. Б./, а
поставянето на металната остеосинтеза е необходимо и съответстващо на добрата
медицинска практика лечение за подобен род увреждане, поради което съдът приема
реализираните имуществени вреди да са в причинно-следствена връзка с инцидента и
подлежащи на обезщетение.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй
като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не
мораторни. Те се дължат от деня на събитието - 06.07.2024г. до окончателното изплащане, а
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, с оглед диспозитивното начало,
считано от 12,07,2024год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 722,34лв. от общо 1389,12лв., от които
1009,12лв.-държавна такса и 380,00лв.-СМЕ.
На основание чл. 38, ал.2 от Задв. на адв.М. Д. Д. се дължат разноски, съобразно
уважената част от иска, които съдът определя в размер на 1300,00лв. от общо 2500,00лв.
/Съдът намира възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за основателно. С
оглед характера на производството адв. възнаграждение следва да бъде определено под
минимума по НМРАВ по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ, което с оглед цената на иска е в
размер на 3024,40лв. Следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото,
провеждането на само едно съдебно заседание, вида на извършените процесуално
следствени действия –изслушване на един свидетел и приемане на заключение на СМЕ.
Взето е предвид, че с оглед конкретиката на казуса е налице установена съдебна практика,
което обстоятелство сочи на предвидимост на изхода от спора. Ето защо настоящият състав
намира, че установения минимум по НМРАВ /3024,40лв. / би бил прекомерен като
определеното адвокатско възнаграждение не е в отклонение на обичайните пазарни цени за
адвокатска защита по подобен род дела. Горното се подкрепя и от мотивите изложени в
решение на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото е
обоснован отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер. Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи
7
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във
вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС като в правомощията на националният съд е да прецени, с оглед
на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за
осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата
наредба е да установи стандарт на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на
делата, цената на иска и вида действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно
спазване на критериите заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е
справедлив и обоснован. В този смисъл имайки предвид характера и вида на настоящото
производство, настоящият състав намира, че минималния размер на възнаграждението би
могъл да бъде определен и под минималния такъв съобразно НМРАВ, с оглед фактическата
и правна сложност на делото. В този смисъл и решение от 25,01,2024год. на СЕС по дело С-
438/22./
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат на
ответника в размер на 94,00лв. от общо 200,00лв.-юрк. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати на
С. К. Б., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул. ******* на осн.чл.49 от ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от 14000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от увреждане настъпило на 06,07,2024год. в гр.София, в
резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със
законната лихва от датата на увреждането -06,07,2024год. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 14000лв. до пълния предявен размер от
28000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати на
С. К. Б., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул. ******* на осн.чл.49 от ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1680,00лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди във
връзка с увреждане настъпило на 06,07,2024год. в гр.София, в резултат на падане
предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със законната лихва от
12,07,2024год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. К. Б., с ЕГН **********, със съд.
адрес гр.София, ул. ******* на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 722,34лв. -
разноски.
ОСЪЖДА С. К. Б., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул. ******* да
8
заплати на Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 на осн.чл.78, ал.3 от
ГПК сума в размер на 94,00лв.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.М. Д. Д. на осн.чл.38, ал.2 от Задв.
сума в размер на 1300,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9