Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №8627 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 17.07.2018
год. на длъжника „З.д.Е.“ АД, чрез юрисконсулт Й.Д./надлежно упълномощена/, срещу
постановление от 27.05.2019 год. по изпълнително дело №20198600401042 по описа
на частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, с което е отказано
намаляване на размера на направените от взискателите разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че липсвали
доказателства за изплатен от взискателите адвокатски хонорар в размер на
2 668.20 лв. Изпълнителното дело не отличавало с фактическа и правна
сложност, която да обосновава плащане на хонорар надвишаващ минималния
предвиден такъв в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лв. По делото нямало данни за извършени други
действия от адвоката, различни от образуването му. Освен това утвърдена била практиката
застрахователното дружество да изплаща задълженията си по всички производства
при същия съдебен изпълнител в срока за доброволно изпълнение. Освен това
адвокатското възнаграждение се дължало за образувано дело, а не за всеки
отделен взискател, при положение, че изпълнителният лист бил един. Основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК псе свеждало до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.
Взискателите Р.И.К.и Н.К.К.не
изразяват становища по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
В случая вземането на всеки от взискателите било в размер на 43 109.75
лв., поради което и минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения вр. с § 2а от ДР на наредбата възлизало на 1 11.65 лв. без ДДС
или 1 333.98 лв. с ДДС. В случая адвокатът – пълномощник на взискателите,
бил регистриран по ДДС, като същият представлявал две лица – всяко със
самостоятелно вземане.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и
прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20198600401042 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 16.05.2019 год. на Р.И.К.и Н.К.К., чрез адв. П.К./надлежно упълномощена/, въз
основа на изпълнителен лист от 14.05.2019 год., издаден по гр.дело №2031/2018 год. по описа на
САС за сумата от по 25 000 лв. /за всеки един от взискателите/, ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2012 год. до окончателното изплащане. С молбата на частния съдебен изпълнител са били възложени
всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, в т.ч. да определи начина на изпълнение, като
е било поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателите разноски по изпълнителното дело, включително възнаграждение за един
адвокат в размер на 1 334.10 лв. /за всеки от тях/.
Към молбата е приложен договор за правна
защита и съдействие, с характер на разписка, от който е видно, че взискателите са
заплатили в брой на адв. К.– регистрирано по ДДС лице /според представеното
удостоверение на л. 4 от изпълнителното дело/ адвокатско възнаграждение в
размер на 2 668.20 лв. 1 000 лв. Предметът на договора е оказване на
правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство по изпълнително
дело за събиране на присъдено обезщетение по гр.дело №2031/2018 год. по описа
на САС. Видно е о пр
С разпореждане от 16.05.2019 год. частният съдебен
изпълнител е приел като разноски по делото претендирания адвокатски хонорар в
размер на 1 334.10 лв. – за всеки от взискателите.
На 20.05.2019 год. на длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 50 000 лв. –
главница, 36 275.06 лв. – лихви, 245.86 лв. – разноски по изпълнителното
дело, както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 5 733.28
лв. и 2 668.20 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС или общо
94 922.40 лв./. Поканата е била надлежно връчената на „З.д.Е.“ АД на 21.05.2019
год., като на 04.06.2019 год. длъжникът е превел сумата от 94 922.40 лв.
Своевременно длъжникът е подал молба
до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да
бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на взискателите за
адвокатско възнаграждение до размер на общо 200 лв. Искането е било оставено
без уважение с обжалваното постановление от 27.05.2019 год., което е било
надлежно съобщено на длъжника на 31.05.2019 год.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на
посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
В разглеждания случай е несъмнено, че процесните
изпълняеми права не са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство, поради което той следва да понесе отговорността
за направените от взискателите разноски
за възнаграждение за един адвокат.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. на ВКС по
тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е
била подадена от взискателите чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива за реалното заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 2 668.20 лв.
Изпълнението е образувано общо от двамата взискатели за
събиране на вземания по изпълнителния лист в размер на по 43 109.75 лв. – за всеки един от тях, която сума е материалният интерес, служещ
за база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по
смисъла на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските. Съобразно чл. 10, т. 1 от наредбата, минималният размер на
възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., ведно с 40 лв.
– данък добавена стойност /20 %/, или общо 240 лв., еднократното заплащане на
което /за еднократното действие по образуването на едно изпълнително дело/ следва
да бъде възложено в тежест на длъжника с оглед изложеното вече по-горе и
предвид обстоятелството, че делото не представлява фактическа и правна сложност.
Според разпоредбата на § 2а от ДР на горепосочената
наредба, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнаграждението по
наредбата е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на
ЗДДС. Следователно в предвидения от Наредба № 1/2004 г. размер на минималните
адвокатски възнаграждения не е включен данък добавена стойност, който се
начислява съобразно данъчните закони, за случаите, когато клиентът дължи този
данък. В този смисъл при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК доводите за прекомерност
на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат не се отнасят и за размера
на дължимия данък – данъкът се начислява отделно, тъй като не е част от цената
на услугата. Преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение предполага съпоставяне на нормативно установения
минимален размер и уговорената сума /адвокатски хонорар/ без данък добавена
стойност, заплатена от страната, която има право на разноски, като при
осъждането на насрещната страна следва към тази сума да бъде включен и заплатеният
данък добавена стойност.
Същевременно с молбата за образуване на процесното
изпълнително дело процесуалният представител на взискателите е извършил изрично
възлагане на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, в т.ч. и
по отношение на избора на изпълнителния способ, при което същинската роля на
адвоката по процесуално представителство и извършването на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане несъмнено отпада, поради което настоящият
съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане
на направени от взискателите разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
наредбата /виж т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело №
2/2013 г., ОСГТК/.
Ето защо обжалваното постановление от 27.05.2019 год.
следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени
направените от двамата взискатели разноски за адвокатско възнаграждение за
горницата над 240 лв. до общия размер от 2 668.20 лв.
В останалата част жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „З.Д.Е.“ АД постановлението от 27.05.2019 год. по
изпълнително дело №20198600401042 по
описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, с които е отказано намаляване на разноските на взискателите за адвокатско
възнаграждение за разликата над 240 лв. до общия размер от 2 668.20 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
длъжника „З.Д.Е.“ АД срещу постановлението от 27.05.2019 год. по
изпълнително дело №20198600401042 по
описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/