Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ В въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА -ТОНЕВА
мл. с. Д. АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Д. Алексиева
гр. дело № 548 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20237405
от 28.10.2020 г. по гр.
д. № 53008/2019 г. Софийски районен съд, 77 състав е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, че Д.К.К. с ЕГН ********** *** В.К. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.К.К. дължат на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** Б разделно сумите, както следва:
- Д.К.К. с ЕГН **********
- на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – сумата 313.98 лв.– главница, представляваща
стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода
м.06.2016г.-м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,***, ведно
със законната лихва върху главницата от 24.07.2019 г. – датата на депозиране на
Заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 38.41 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2017г.-11.07.2019г. и сумата от 9.11
лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода
м.06.2016г.-м.04.2018г., като е отхвърлен
иска за главница за ползвана топлинна енергия над уважения размер до предявения
от 475.58 лв., иска за мораторна лихва над уважения размер до предявения от
60.45 лв., иска за главница за дялово разпределение над уважения размер до
предявения от 13.66 лв. и иска за лихва за забава плащането на главницата за
дялово разпределение в размер на 2.55 лв.
- С.В.К. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.К.К. на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – сумата 158.52
лв.– главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна
енергия за периода м.06.2016г.-м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.,***, ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2019г. – датата на
депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 20.15 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2017г.-11.07.2019г. и сумата от 4.55
лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода
м.06.2016г.-м.04.2018г., като е отхвърлен иска за лихва за забава плащането на
главницата за дялово разпределение в размер на 0.85 лв.
за които суми
против наследодателя им В.К.К., поч. на 26.04.2020г. е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.08.2019г. по ч.гр.д. № 42617/2019г. на СРС.
Със същото
решение е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Д.К.К. да заплати на Т.С.
ЕАД, *** сумата от 240.66 лв., представляваща разноски в настоящото производство и
сумата от 13 лв. за разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, С.В.К. с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Д.К.К. да заплати на Т.С. ЕАД сумата от 365.92
лв., представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 19.77
лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
С решението е
осъдена Т.С. ЕАД да заплати на Д.К.К.
разноски в исковото производство в размер на 103.62 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 51.81 лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете., както и на С.В.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Д.К.К. разноски в исковото производство в размер на 1.39 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 0.69 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - дружеството
Т.С. ЕООД.
Срещу решението
в частта, с която исковете са уважени е подадена въззивна жалба от ответниците с
оплаквания за неправилност на същото.
Районният съд неправилно е приел, че между страните е налице договорно
правоотношение, като твърди, че това не е доказано по делото при условията на
пълно и главно доказване. Поддържа, че давността за вземането за топлинна
енергия и за дялово разпределение за м.06.2016 г. е изтекла, като се позовава
на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Излага доводи, че такса дялово разпределение не се дължи
на ищеца по делото. Оспорва и дължимостта на мораторна лихва с твърдение, че
същата се дължи едва от изравнителната сметка, а не от прогнозно начислените
такива. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане
на възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Въззиваемата
страна Т.С. ЕАД, нито третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕАД са ангажирали
становище по делото.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в
рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си
само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).Обжалваното решение е валидно
и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ, " Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В мотивите на
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК, е
прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергиая по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за битови нужди в сграда
в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция или нейно
самостоятелно отклонение, е собственикът или титулярът на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в сградата. В разглеждания случай от приетия
по делото нотариален акт № 14, том I, рег. № 470, дело № 13 от 2003 г. се установява,
че В.К.и Д.К. са придобили собствеността на апартамент № 46 , находящ се в гр. С.,***.
Няма данни по делото към момента на придобиване на нотариалния акт двамата да
са били в брак, поради което правилен е извода на първоинстанционния съд, че
двамата са придобили по ½ идеална част от апартамента.
При тези данни
е налице валидна облигационна връзка между страните и В.К.се явява клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията след изменението
с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ / приложимата редакция след
17.07.2012 г. за ½ от дължимите задължения за процесния апартамент. Предвид обстоятелството, че исковото
производство е инициирано единствено срещу В.К., който в хода на процеса е
починал / 26.04.2020 г./, на осн. чл. 227 ГПК на негово място са конституирани
наследниците му Д.К.К. – съпруга и С.В.К.- дъщеря, поради което и при
съобразяване на чл. 9 ЗН, всеки един от двамата конституирани ответници
отговоря за ¼ от дължимите суми за ползвана топлинна енергия.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия е била приета съдебно-техническата
експертиза/СТЕ/, изготвена от в.л. Н.М., от която се установява, че в процесния
период в апартамента няма работещи радиатори, единственото отоплително тяло е
щранг лирата. В жилището има два водомера за топла вода. В имота не е осигурен
достъп за отчет на 05.05.2017 г. и 13.05.2017 г. Отчет на двата водомера е
извършен на 03.05.2018 г. документът за отчет е подписан от клиент. Изчислените
за щранг лира дялови единици , заедно с припадащите се 6 % от изчислените
единици за радиатори в стълбищната клетка / общи части/ , са за отоплителен
сезон 2016 /2017 г. – 2006,192 единици и за отоплителен сезон 2017/2018 г. –
2067,800 единици. В апартамент 46 има монтирани два водомери на 05.09.2017 г.
те са подменени с начално показание 0,00 м3. Сумите за БГВ са изчислени за
отчетената по новите водомери консумация на гореща вода плюс изчислената топла
вода за старите водомери, които не са отчетени през 2017 г. поради липса на
достъп до имота.
Доставената
топлинна енергия за процесния период, през който ответникът е бил потребител на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, като за периода от м. 05.2016 г. до м.
04.2017 г. на ответника са начислени
34м3, което е в по- малък размер от дължимото по Наредбата за топлоснабдяването
– а именно 50,4 м3. Начисленото количество гореща вода за абоната за процесния
период е за 2016/2017 – 34 м3, за 2017/2018 г. – 48 м3. Суми за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация са посочени в таблица № 1 от
експертизата, като в общ размер потребената топлинна енергия за
процесния период е 15,0579821 МВтч. По делото е прието и заключение на
ССчЕ. На база направеното изчислението по СТЕ, по делото според вещото лице З.И.стойността
на подадената топлинна енергия на абонат № 034797 за периода м. 06.2016 г. до
м. 04.2018 г., изчислена по цени, определени от държавния регулатор възлиза на
1304,24 лева, а след приспадане на прихваната сума по обща фактура № **********/1.07.2017 г. от -48,20 лева възлиза
на 1255,94 лева. Законната лихва за периода от 14.09.2017 г. до 11.07.2019 г.
възлиза на 153,64 лева. Експертизите са компетентно и безпристрастно изготвени,
поради което същите следва да бъдат кредитирани. Доколкото по делото е
установено, че конституираните на мястото на В.К.осн. чл. 227 ГПК ответници
отговорят за ¼ от размера на дълга, то следва че двете отговарят по
313,98 лева главница и 38,41 лева – лихва, но предвид това,че искът срещу С.К.
е предявен за 158,52 лв. главница за периода м. 05.2016 г. до м. 04.2018
г. и 20,15 лв. – мораторна лихва, то до
тези размери искът е основателен при спазване на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Съгласно чл.
36, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Т.С." ЕАД ***, в сила от 12.03.2014 г., клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като
стойността се формира от цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Според чл. 22, ал. 1 от същите ОУ, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от продавача на топлинна енергия, а съгласно чл. 22, ал.
2 клиентите заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Аналогични са и
клаузите на чл. 36 и чл. 22 от сега действащите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД ***, в сила от
11.08.2016 г. Ето защо възражението на въззивниците, че не дължат такса за
услугата дялово разпределение са неоснователни. Според ССчЕ, дължимата такса
дялово разпределение е в общ размер на 36,44 лева, или 18,22 лева за В.К., от
които 9,11 лева за Д.К. и 4,55 лв. –
главница за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г. за С.К., доколкото такава
част е претендирана по отношение на последната от ищеца.
В хода на
процеса е въведено правопогасяващо възражение за изтекъл давностен срок на
вземанията за м. 06.2016 г., което настоящият състав намира за основателно.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационните дружества съставляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за плащане
стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а според, ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл.
116, б. "б. " ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая исковете се считат предявени от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК на 24.07.2019 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), от която дата
давността е прекъсната и е спряла да тече - чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД.
За вземанията
за м. 06.2016 г. приложими към договорните отношения между страните са били
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от Т.С. в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от тези общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 от тези
ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл. 33,
ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Настоящият
въззивен състав намира, че по своята правна същност публикуването на дължимите
суми на интернет страницата на топлопреносното дружество представлява покана от
кредитора до длъжника. Задълженията за месечни вноски възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия -
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Публикуването на ежемесечните
фактури, отразяващи месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г. и на
фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т.е. от волята
на кредитора зависи кога да поиска изпълнение. Следователно за задълженията,
възникнали при действието на ОУ от 2014 г., давността започва да тече от датата
на възникването им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо задълженията за периода
от м. 06.2016 г. включително са погасени по давност предвид изтичането на
тригодишен срок преди подаване на заявлението / 24.07.2019 г./. Съгласно ССчЕ,
вземанията за м. 06.2016 г. са в размер на 17,42
лева, а за дялово разпределение 1,57
лева. Следователно искът за за ½ част от тези суми срещу всеки един
от ответниците е неоснователен, а първоинстанционното решение следва да бъде
частично отменено в тази част. Процесните вземания за топлинна енергия от м.
07.2016 г. до м. 04.2018 г. не са погасени по давност, поради което в тази част
решението следва да бъде потвърдено.
По отношение
режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна енергия за
процесния период са приложими Общите условия от 2016 г. /в сила от
12.08.2016 г./, съгласно които купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ, както и стойността на
общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят - чл.
33, ал. 2. Според чл. 33, ал. 4 от тези общи условия, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
общата фактура, неплатени в посочения срок. Следователно изпадането в забава не
е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо за задълженията
за топлинна енергия за периода м. 07.2016 г. - м. 04.2018
г. ответникът дължи лихва за забава за периода 14.09.2017 г. - 11.07.2019
г., размерът на която, съгласно неоспореното заключение на ССЕ, възлиза на 153,64
лв. Ето защо първоинстанционното решение в тази част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на въззивника Д.К. следва да се присъдят
разноски за въззивна инстанция в размер на 8,53 лева. В полза на С.К.,
действаща чрез майка си Д.К. следва да се присъдят разноски за въззивна
инстанция в размер на 3,10 лева.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение № 20237405 от 28.10.2020
г. по гр. д. № 53008/2019 г. Софийски районен съд, 77 състав, В ЧАСТТА с която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, че Д.К.К.
с ЕГН ********** - на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
разликата над 305,27 лева до сумата от
313,98 лева (т.е. за сумата от 8,71 лева)– главница, представляваща
стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2016 г.-м.04.2018
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,***, ведно със законната лихва
върху тази част от главницата от 24.07.2019 г. – датата на депозиране на
Заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА за сумата над 8,33 лева до сумата в размер на 9,11 лева (т.е. за сумата от 0,78
лева) – такса за услугата дялово разпределение за периода м.06.2016 г.-м.04.2018
г., както и В ЧАСТТА, с която С.В.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Д.К.К. на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД – сумата над 149,81 лева до
размера от 158,52 лева (т.е. за сумата от 8,71 лева) – главница,
представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода
м.06.2016 г.-м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,***, ведно
със законната лихва върху тази част от главницата от 24.07.2019 г. – датата на
депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА за сумата над
3,77 лева до сумата от 4,55 лева (т.е. за сумата от 0,78 лева)– такса за
услугата дялово разпределение за периода м.06.2016г.-м.04.2018г., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С. ЕАД искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД срещу Д.К.К. с ЕГН ********** - за разликата над 305,27 лева до сумата от
313,98 лева (т.е. за сумата от 8,71
лева) – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена
топлинна енергия за периода м.06.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.,***, ведно със законната лихва върху тази част от главницата от 24.07.2019
г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата,
както и В ЧАСТТА за сумата над 8,33 лева до сумата в размер
на 9,11 лева (т.е. за сумата от 0,78
лева) – такса за услугата дялово разпределение за периода м.06.2016
г., както и В ЧАСТТА , с която С.В.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Д.К.К. на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД – сумата над 149,81 лева до
размера от 158,52 лева (т.е. за
сумата от 8,71 лева)– главница, представляваща стойност на консумирана,
незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2016 г.-м.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,***, ведно със законната лихва върху
тази част от главницата от 24.07.2019 г. – датата на депозиране на Заявлението
до окончателното изплащане на сумата, , както и В ЧАСТТА за сумата над 3,77 до сумата от 4,55 лв. (т.е. за сумата
от 0,78 лева) – такса за услугата дялово разпределение за периода м.06.2016г.-м.04.2018г.,
като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20237405 от 28.10.2020
г. по гр. д. № 53008/2019 г. Софийски районен съд, 77 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление *** Б да заплати на Д.К.К. с ЕГН ********** разноски
в размер на 8,53 лв. във въззивна инстанция, както и на С.В.К. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.К.К. разноски в размер на 3,10 лева
за въззивна инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.