Р E Ш Е Н И Е
№ 370
гр.Плевен, 30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година
в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 403 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
Решение № 132/6.03.2020 г., постановено по анд № 250/2020 г., Районен съд – Плевен
е отменил наказателно постановление № 15-095/30.12.2019 год. на Началника на
отдел „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, с което на основание чл.75, ал.1 от ЗРА на Л.Н.М. с ЕГН **********
*** за извършено нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. и на основание чл.90 ал.1
от ЗРА в полза на държавата са отнети телескоп GUANGHZAO
– 5005 – 5м – 1бр.,
линия – 1 бр., кука №10 – 1бр., олово – 1 бр. и плувка – 1бр. затова,
че на 13.11.2019 год. в 15:30 часа при рутинна проверка на служители на
ИАРА-Плевен на р.Вит при с.Божурица, под моста, на 50 м.по течението на левия
бряг М. е въвел в работно положение във водата риболовен уред тип телескоп и
извършва любителски риболов, като е уловил и
задържал риба от вида шаран с размери под минимално допустимите съгласно
Приложение №2 от ЗРА-един шаран 26 см., един шаран 22 см. И три шарана по 20 см. С общо тегло 0,600 кг, като рибите
са върнати обратно във водата.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури чрез упълномощен с надлежно пълномощно на л.27 от
въззивното дело юрисконсулт П., който счита за неправилен извода на съда за
маловажност на констатираното нарушение. Счита за доказано, че нарушителят е
любител-риболовец, притежаващ редовен билет за любителски риболов, който се
издава след подписване на декларация от страна на Л.М., че е запознат с
разпоредбите на ЗРА, касаещи любителския риболов (приети като доказателства по
делото). Прави извод, че лицето Л.М. е знаел и е бил длъжен да знае
разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗРА и на
Приложение № 2 към нея, за минималните размери
на задържаните при улов екземпляри на риба, от вида „шаран“, която трябва да е
с дължина не по-малка от 30 см. Счита за неправилен извода на съда, че не са
нанесени вреди на рибната популация, тъй като уловените 5 броя шаранчета, са
върнати живи във водата. Този извод според касатора не отчита съществени
обстоятелства, доказани по делото, а именно, че това става по време на
проверката от служители на ИАРА, а не е доброволен акт от страна на нарушителя
и че проверяващите са стопирали неправомерното поведение на Л.М. и са върнали
живата риба обратно във водата. Ето защо счита, че не е налице доброволно,
осъзнато от нарушителя връщане на маломерния улов обратно във водата, а
принудително такова, под угрозата за по-тежко административно наказание. Като
обсъжда повърхностно приетите по делото писмени и гласни доказателства, Съдът според
касатора напълно игнорира целите на генералната и на частната превенции по
чл.12 ЗАНН, които не могат да бъдат осъществени чрез омаловажаване на случая и
приравняване на наложената административна глоба в нейния минимален размер,
установен с разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗРА, с размера на вредите, подлежащи на
обезщетяване. Твърди, че глобата по чл.75, ал.1 ЗРА има за цел да накаже дееца
за извършеното административно нарушение, а не да обезщети държавата за вреди.
Обезщетението е друга последица, по чл.90, ал.2 ЗРА, каквото в конкретният
случай не се търси с издаденото НП. Касаторът счита още за неправилна правната
квалификация на деянието, дадена от Съда в обжалваното решение. Сочи, че съдът
квалифицира администравното нарушение като такова, по чл.75, ал.1 ЗРА, а
процесната разпоредба е санкционна и
препраща към правната норма на чл.38, ал.1 ЗРА, към която е и Приложение № 2,
съдържащо списък, с минималните размери на уловените риби. Твърди, че санкционната
разпоредба на чл.75, ал.1 ЗРА, относима към извършено административно нарушение
по чл.38, ал.1 ЗРА, предвижда минимален праг на парична глоба от 600 лева,
което само по себе си е показателно за високата степен на обществена опасност,
която законодателят придава на извършеното административно нарушение - улов на
маломерни риби. С конкретното деяние са нарушени обществени отношения, свързани
с опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за
естествено възпроизводство на популациите от риба и други водни организми.
Счита изводите на съда за неправилни и необосновани, неотчитащи вярно приетите
по делото писмени и гласни доказателства, както и целите, преследвани от
законодателя за опазване и възпроизводство на биологическото разнообразие на
рибите и другите водни организми, чрез въвеждане на строги санкции за
нарушаване на забраната за улов и задържане на маломерни риба, с цел да
въздействат предупредително и възпиращо, както върху дееца, така и върху цялото
общество. Сочи, че пиродата на България, в частност, нейното водно богатство,
трябва да бъдат съхранени, а не унищожени и именно по тази причина са въведени
строгите действащи правила за опазването й. В заключение моли за отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се представлява
надлежно и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Л.М.
се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното Решение въззивният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз
основа на Акт № В 0010020 от 13.11.2019г за установяване на административно
нарушение затова, че на 13.11.2019г. в 13:30 часа, на река Вит при с. Божурица
под моста, на 50м. по течението на левия бряг, лицето Л.Н.М. е въвел в работно
положение във водата риболовен уред тип телескоп и извършва любителски риболов.
Л.М. е уловил и задържал риба от вида шаран с размери под минимално допустимите
съгласно Приложение №2 от Закона за рибарството и аквакултурите. С акта са
иззети 5 бр. шаранчета – 1бр. 26 см, 1 бр. 22 см, 3 бр. по 20 см. С акта са
иззети r
риболовните уреди, с които е извършено
нарушението - телескоп GUANGHZAO – 5005
– 5м – 1бр., линия – 1 бр., кука №10 – 1бр., олово – 1 бр. и плувка – 1бр.
Съдът установил горните обстоятелства от показанията на разпитания
актосъставител Е.Л.К.и свидетеля М.А.П., чиито показания съдът кредитирал
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Съдът
анализирал показанията на свидетелите, които-и актосъставителят К., и свидетелят
П.категорично заявили, че на 13.11.2019г. в 13:30 часа, на река Вит при с.
Божурица под моста, на 50м по течението на левия бряг, Л.Н.М. е бил въвел в
работно положение във водата риболовен уред тип телескоп и извършвал любителски
риболов. От показанията на актосъставителя К. и свидетеля П.съдът установил още,
че жалбоподателят М. бил уловил и задържал риба от вида шаран с размери под
минимално допустимите съгласно Приложение №2 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Според показанията на актосъставителя К. и свидетеля П., М. бил уловил и задържал 5 бр. шаранчета –
1бр. 26 см, 1 бр. 22 см, 3 бр. по 20 см. От показанията на актосъставителя К. и
свидетеля П.съдът установил, че рибата била измерена със служебна ролетка Gross M 18-0126, след което била пусната във водата. Съдът кредитирал напълно
показанията на актосъставителя К. и свидетеля П.като конкретни, ясни и
последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетия от тях улов и задържане на риба от вида шаран с размери под
минимално допустимите.
Въз основа на фактически установеното, съдът направил
извод за законосъобразност на изводите на АНО, че с действията си
жалбоподателят Л.Н.М. е извършил нарушение по чл.38 ал.1 от ЗРА. В конкретния случай
жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на посочените в наказателното
постановление дата и място е уловил пет броя маломерни шарана с по-малки
размери от предвидените в Приложение № 2 към ЗРА. Съдът приел за безспорно, че уловените от наказаното лице
пет броя риби са били с размери под минимално допустимите.
Въззивният съд обаче направил извод, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, при което жалбоподателят
само формално е осъществил признаците от състава на нарушението по чл.75, ал.1
във вр. с чл.38, ал.1 от ЗРА, по следните съображения:
Значимостта
на охраняваните обществени отношения, свързани с опазването на рибния ресурс на
определен етап от развитието на рибата и с оглед незастрашаване на нейната
популация, са обусловили законодателното разрешение уловът на риба с тегло и
размери под минимално допустимите да бъде предвидено като противоправно и
общественоопасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 75, ал. 1
от ЗРА. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и
обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, съдът приел, че на плоскостта на конкретния случай посочените
по-горе критерии обуславят занижена степен на обществена опасност, обосноваваща
приложение на чл. 28 от ЗАНН, независимо, че се касае за формално нарушение, което
законодателно не е обвързано с определен вредоносен резултат. В случая се касае
за улов само на пет броя маломерна риба, по който начин не са нанесени значителни
вреди на рибната популация, уловената риба
е върната невредима обратно във водата. Съдът взел предвид още, че при преценка
обстоятелствата по делото следва да се има предвид, че обезщетението, което би
било дължимо, ако административнонаказващият орган беше определил такова
съгласно Наредбата за
размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, е в
размер на 2 лв. за брой риба. Съдът взел предвид факта, че нарушителят е лице,
което е разполагало с напълно редовен риболовен билет и няма данни да е бил
наказван преди това за извършени други нарушения по ЗРА. Обсъждайки всички
посочени обстоятелства съдът направил извод, че само заради улов на пет броя
маломерна риба от посочения вид и то при упражняване на любителски риболов, на
жалбоподателя следва да се наложи наказание глоба от 600,00 лв., който размер,
независимо, че е минимален по закона, е изключително завишен като абсолютна
стойност и наред с това - напълно непропорционален на тежестта на извършеното и
неговата обществена опасност. Въззивният съд приел, че в конкретния случай
освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на
такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватната реакция за
ситуацията. На тези основания съдът отменил оспореното НП.
Прегледът на събраните по делото
доказателства сочи, че при изясняване на съществените обстоятелства, включени в
предмета на доказване, въззивната инстанция е допуснала нарушение, свързано с
правилното приложение на закона. Преценката на административно- наказващия
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН (макар и такава по законосъобразност) включва в обсега си
обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на
деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези;
съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя,
постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на
извършителя и др. В случая
засегнатият кръг обществени отношения са под специален режим на закрила и
регулиране, тъй като са свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и
опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с
риба и други водни организми, като регулират с предимство устойчивото развитие на рибните ресурси,
възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на
разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми. Една от основните
разписани цели на специалния закон е прилагане на правилата за отговорен
риболов. За да бъде постигната тази цел,
то законът трябва да се спазва стриктно от гражданите и също така стриктно да
се прилага от компетентните органи по изпълнението му. Един от приложимите критерии за
разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е
тежестта и обременителността на предвидената санкция. Т.е. по-високият размер
на предвиденатаот законодателя санкция,
независимо дали е минимален, максимален или абсолютно определен, сочи на
по-засилен режим на защита на съответните регулирани обществени отношения. В случая
минималният размер на санкцията за физически лица за този вид нарушение е 600
лева , което е показателно, че законодателят е предвидил засилен режим на
санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това
положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения,
които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. Не са събрани
доказателства за имотното състояние на нарушителя, за съотношението на тежестта
и обременителността на наложената санкция към имущественото състояние на
наказаното лице, както и за другите относими към приложението на този институт
критерии. От друга страна, обществената опасност на този вид формални нарушения
е определена от законодателя като висока, тъй като същите са свързани с
опазване на рибните ресурси и опазване на биологичното равновесие.
Законодателят не е запретил самоцелно уловът на маломерна риба, а фактът, че М.
е риболовец-републикански шампион по улов на риба, притежаващ риболовен билет
означава само едно-че е запознат или поне следва да е запознат с правилата на
закона и въведените от последния забрани, което се установява и от приложената
на л.29 от въззивното дело и подписана от него декларация по чл.22 от ЗРА. Що
се отнася до това, че се касае за нарушение, извършено за първи път,
наказващият орган е изпълнил задължението си да съобрази размера на наказанието
с тежестта на нарушението и с това, че то е извършено за първи път, като е
наложил глоба в минималния размер, предвиден в закона за тези нарушения. От своя
страна, притежаването или липсата на
риболовен билет и липсата на вредни последици от деянието не са
въздигнати от законодателя като елементи на състава на нарушението, с които
органът следва да се съобрази. От една страна те са преценени от законодателя,
като не са включени като елементи на съответния състав на нарушение и от друга
страна са съобразени от органа предвид наложеният минимален размер на санкция. При формалните нарушения, каквото е
процесното по чл. 38, ал. 1
от ЗРА, независимо дали са настъпили вреди или други
общественоопасни последици, нарушението е съставомерно с простото му
извършване, без значение от неговия резултат. Случаят е именно такъв, като е
без значение както броя на уловената риба, така и последващото отстраняване на
последиците от нарушението чрез връщането й във водата. Възприемането на броя на рибите и на
липсата на вредни последици от нарушението като елемент, имащ отношение към
възможността за наказване би означавало, че ще отпадне задължението за
санкциониране при улов на по-малко на брой маломерни риби и ще остане важимо
само за улов на по-голям брой такива, което не е целта и смисъла на закона, тъй
като дори уловът на малък брой маломерни риби би могло да накърни развитието на
рибните ресурси и да наруши биологичното
равновесие и разнообразието на рибите, а и не може да се приеме, че законодателят ще
има двойнствен подход при регламентацията на засегнатите обществени
отношения. Освен това, за да бъде
конкретното нарушение маловажно, то следва да е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи от този род. Тъкмо обратното –
обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, релевират съществено
засягане на охраняваните обществени отношения, свързани с опазването на рибния
ресурс на определен етап от развитието на рибата с оглед незастрашаване на
нейната популация. Ето
защо в случая се касае за типично нарушение от този вид-улов на маломерни риби,
които не са върнати веднага във водата, а едва след намесата на контролните
органи. А и връщането във водата на
уловената маломерна риба не би могло да бъде прието за смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като това е дължимо поведение по силата на чл. 38, ал. 2
от ЗРА. Освен това този вид нарушения представляват незачитане на
установения правов ред, и ако бъдат квалифицирани като маловажни, целите на чл. 12 от ЗАНН не биха били изпълнени. Преценката на всички тези факти
при така събраните доказателства навежда на извода, че не са налице достатъчно
аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност.
Правилна е преценката на съда обаче за съставомерност
и доказаност на вмененото нарушение, която преценка се споделя и от настоящата
инстанция. Делото е изяснено от фактическа страна, налице е произнасяне на
въззивния съд и по съществото на извършеното деяние, поради което след отмяна
на оспореното решение поради неправилност на преценката на съда за наличието на
маловажен случай, оспореното НП следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал..1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 132/6.03.2020 г., постановено по анд № 250/2020 г., с което
Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 15-095/30.12.2019
год. на Началника на отдел „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с което на основание чл.75, ал.1 от ЗРА на Л.Н.М. с
ЕГН ********** *** за извършено нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 600 лв. и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в полза на
държавата са отнети телескоп GUANGHZAO – 5005 – 5м –
1бр., линия – 1 бр., кука №10 – 1бр., олово – 1 бр. и плувка – 1бр. и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
15-095/30.12.2019 год. на Началника на отдел „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на основание чл.75,
ал.1 от ЗРА на Л.Н.М. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на
разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 600 лв. и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в полза на държавата са
отнети телескоп GUANGHZAO – 5005 – 5м –
1бр., линия – 1 бр., кука №10 – 1бр., олово – 1 бр. и плувка – 1бр.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.