Р Е Ш Е Н И Е № 124
гр. Пловдив,
09.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 28.11.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11892 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба
от А.М.Ч. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение № 16263/16.12.2011 г. по ч.гр.д. № 23244/2011 на ПРС, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист от 31.01.2012 г. по който е образувано ***, а именно: 285 лева – главница по
договор за потребителски кредит № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2011 г. до
окончателното й плащане, 53.32 лева – възнаградителна лихва за периода от
14.05.2010 г. до 15.10.2010 г., 43.92 лева – мораторна лихва за периода от
15.06.2010 г. до 28.11.2011 г., 125 лева – сторени деловодни разноски, поради
погасяване по давност. Претендира разноски.
Твърди се че по изпълнителното дело в
продължение на 6 години не са предприети изпълнителни действия в периода от
28.08.2012 г. до 05.03.2019 г. Твърди се, че последното валидно изпълнително
действие е извършено на 28.08.2012 г. Твърди се, че погасителна давност за
вземанията по заповедта е изтекла на 28.08.2017г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Счита иска за допустим.
По основателността на иска, счита същия за неоснователен. Твърди се, че
ответникът не е бездействал в изпълнителното производство, а е извършвал
активно редица действия, които са довели до прекъсване на давността. Иска се
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
Между страните не се спори, че срещу ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 16263/16.12.2011 г. по
ч.гр.д. № 23244/2011 на ПРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
31.01.2012 г. за вземане на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договор за
потребителски кредит № ***, както и че ищецът е страна по този
договор – длъжник, както и че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени
на „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по който изпълнителен лист е образувано ***.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича
от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този
смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от
момента на образуване на изпълнителното производство.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е подадената молба от 30.05.2012 г. на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД /л.69/ за
образуване на *** по описа на *** срещу ищеца, доколкото в нея кредиторът
е възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни
действия.
Следващото изпълнително действие, което съдът приема, че е от естеството си
да прекъсне погасителната давност на вземането е на 25.09.2012 г., на която дата е насрочен опис на движими вещи на
длъжника по адреса му /л.81/.
С разпореждане на *** от 11.02.2014
г. е насрочен опис на движими вещи на ищеца по неговия адрес /л.82/, което
е довело до прекъсване на давностния срок.
Следващото изпълнително действие, довело до прекъсване на погасителната
давност е подаване на молба от “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД от 03.09.2015
г. за конституирането му като взискател, поради прехвърляне на вземането по
изпълнителния лист, по който е образувано *** /л.88/, като с молбата е
направено възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ, както и на същата да е конституиран
като взискател по делото за същото вземане.
На 11.11.2015
г. с разпореждане на *** е насрочен опис на движими вещи на длъжника
/л.88/, което е довело също до прекъсване на давностния срок.
На 05.04.2017
г. е насрочен опис на движими вещи на ищеца, находящи се на неговия адрес в
*** /л.118/, което също е довело до прекъсване на давностния срок на
вземанията.
На 29.06.2017
г. е подадена молба от взискателя да бъде насрочен опис на движими вещи на
длъжника, която молба е прекъснала давностния срок, доколкото са поискани
конкретни изпълнителни действия.
На 05.03.2019
г. е поискано от взискателя /л.123/ налагане на запор на банкови сметки на
длъжника, което също е довело до прекъсване на давността за вземанията.
На 04.04.2019
г. са наложени запори на сметки на длъжника в Банка ДСК и на трудовото
възнаграждение при „Се Же Консулт“ ЕООД, съобщенията за които са връчени на
третите задължени лица /л.133 и л.124/.
С оглед изложеното съдът намира, че в
изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а е поддържал
висящността му, като своевременно е отправял искани за извършване на
изпълнителни способи, както и такива са предприемани от ***.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че молбите, с
които се иска извършване на принудителни действия не прекъсват давността,
доколкото исканите изпълнителни способи с тях, не са приложени от ***. Съгласно
цитираното по-горе Тълкувателно решение, молбата на взискателя, с която на
основание чл.18 ЗЧСИ, на *** се възлага извършването на
изпълнителни способи, както и молбите, с които се иска от *** прилагането на
конкретен изпълнителен способ, прекъсват давността, доколкото *** е длъжен да
ги приложи. Същите показват, че в хода на изпълнителното производство
кредиторът не е бездействал, като на всеки две години от образуване на ***,
преди настъпване на перемцията, е искал от *** извършване на конкретен
изпълнителен способ.
Неприлагането на такива от *** не се дължи на бездействието на взискателя,
а на невъзможността длъжника да бъде открит на регистрирания си адрес, за да се
опишат движимите му вещи, както и не е открит източник на доходи за ответника,
за да се наложи запор на трудово възнаграждение, пенсия и други, въпреки
старанието на взискателя и ***, не е открито и негово движимо и недвижимо
имущество.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по
издадения изпълнителен лист, за които е образувано *** по описа на *** не са
погасени по давност, между посочените по-горе изпълнителни действия, които
съдът приема, че прекъсват давността няма изтекъл срок от 2 години за
настъпване на перемция, още по-малко пет години за главница и три – за лихви,
за погасяване на вземанията по давност.
С оглед изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ответника, който е направил своевременно искане в тази насока. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.Ч., ЕГН *********, с адрес: *** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 отрицателен установителен иск
за признаване на установено между страните, че А.М.Ч., ЕГН *********
не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
285 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2011 г. до окончателното й
плащане, 53.32 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.05.2010 г. до
15.10.2010 г., 43.92 лева – мораторна лихва за периода от 15.06.2010 г. до
28.11.2011 г., 125 лева – сторени деловодни разноски, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 16263/16.12.2011 г. по ч.гр.д. № 23244/2011
на ПРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 31.01.2012 г. по
който е образувано *** на ***, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА А.М.Ч., ЕГН *********, с адрес: *** да заплати на „„Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 сумата в размер на 100 лева – разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ