№ 341
гр. Враца, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420103455 по описа за 2021 година
Предявен е във връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2531/2021г. на ВРС иск от С. М. Б. от гр.Козлодуй против „ВиК“ ООД гр.Враца
за признаване за установено, че в полза на ищцата съществува парично вземане срещу
ответника за сумата 300.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
производство по изп.дело № 70/2017г. на СИС при РС Козлодуй, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В исковата молба се твърди, че посочената сума
е заплатена на представляващия ищцата адвокат по цитираното изпълнителното дело, по
което тя е била конституирана като наследник на починалия длъжник. Развиват се доводи,
че с влязло в сила решение по гр.дело № 200/2020г. на КРС е признато за установено, че
длъжника не дължи на взискателя вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изп.дело и същият е обезсилен. След влизане в сила на съдебното решение
съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.3 от ГПК, но е отказал да присъди разноските на настоящата ищца, направени по същото.
Поддържа се, че тя не е дала повод за конституирането й като длъжник, а изпълнението е
било прекратено поради перемпция на 06.03.2019г. и самото вземане е погасено по давност,
преди подаване на молбата на взискателя за конституирането й като длъжник. Счита, че й се
дължат от ответника направените в изпълнителното производство разноски на основание
чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79, ал.1 ГПК вр. с чл.86
ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Развива доводи, че
пълномощникът на ищцата по изп.дело № 70/2017г. на СИС при РС Козлодуй реално не е
осъществил процесуално представтелство и каквито и да било действия по защита и правно
съдействие. Сочи, че по същото не са искани от взискателя и не са предприемани от
съдебния изпълнител изпълнителни действия, които да обосновават и изискват защита и
съдействие. Според ответника реална защита на интересите на ищцата е предприета с
предявения иск, приключил с решение по гр.дело № 200/2020г. на КРС, по което на
1
пълномощника й е присъдено адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Оспорва се и
необходимостта от извършване на действия по защита от пълномощника на ищцата след
влизане в сила на решението по гр.дело № 200/2020г. на КРС, в което има изричен
диспозитив за служебното му изпращане на СИС. Счита, че ако може да се говори за някаква
защита и съдействие по изпълнението, то би могло да е по чл.10, т.4 от Н.№1/2004г., а не по
чл.10, т.1 от същата. Моли, в случай че не бъдат приети доводите му за неоснователност на
иска да бъде намален размера на претендираното адв. възнаграждение, поради
прекомерност до минималния размер от 200.00 лева.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 444/02.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 2531/2021 г. по описа на РС – Враца, с която е разпоредено длъжникът, настоящ
ответник да заплати на настоящата ищца сумите: главница в размер на 300,00 BGN, ведно
със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането; държавна такса в размер на
25,00 BGN; адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 BGN. Вземането произтича от
следните обстоятелства: разноски за адвокатско възнаграждение, платено от С. М. Б. на
05.03.2020г. в производство по изпълнително дело № 70/2017г. по описа на ДСИ при РС-
Козлодуй. Срещу заповедта е подадено в срока по чл.414 от ГПК възражение от длъжника,
което е обусловило правния интерес на заявителя-ищец да иска установяване на вземането в
исково производство.
Предявените искове са допустими – предявени са от заявител в производството по
чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника вземане
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 444/02.07.2021 г. по ч.гр.д. №
2531/2021 г. по описа на РС – Враца. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното
предявяване.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване вследствие на противоправното поведение на ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца по изпълнително дело № 70/2017 г. по
описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Козлодуй, в рамките на което
ответникът е възложил на съдебния изпълнител принудително да събере парични суми от
ищцата, да са настъпили имуществени вреди, какви са точно настъпилите вреди, причинно-
следствена връзка между твърдените имуществени вреди и твърдените противоправни
действия, както и конкретния размер на имуществените вреди.
Съдът намира, че елементите от фактическия състав на отговорността, които са в
тежест на ищцата, са доказани по делото.
От приетите по делото писмени доказателства се установява и също така не е спорно
между страните, че срещу ***** наследодател на ищцата С. М. Б., съгласно удостоверение
за наследници № 445/22.07.2019 г. на Община Козлодуй, е било инициирано изпълнително
производство по изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба
при Районен съд гр. Козлодуй, като ищцата е конституирана в качеството на длъжник по
2
производството с разпореждане от 22.08.2019 г. по изпълнителното дело.
Процесуален представител на ищцата след нейното конституиране по
изпълнителното дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен
съд гр. Козлодуй е бил адв. М.С., на когато за предоставената процесуална защита и
съдействие било заплатено възнаграждение в размер на 300,00 лева, видно от приложеното
по това дело пълномощно и договор за правна защита от 05.03.2020г.
Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е било прекратено с влязло в
сила постановление от 23.11.2020 г. на съдебния изпълнител поради установено с влязъл в
сила съдебен акт, че претендираните суми по изпълнителен лист от 25.05.2016 г., издаден по
гр.дело №483/2016 г. на Районен съд Козлодуй не се дължат като погасени по давност и
същия е обезсилен от съда.
Видно от мотивите на влязлото в законна сила решение № 260018 от 05.10.2020 г. по
гр. дело № 200/2020 г. на Районен съд гр. Козлодуй, перемпцията (прекратяване на
изпълнителното дело поради липса на активност на взискателя) е настъпила на 06.03.2019 г.
Извършването на процесуални действия от съдебния изпълнител след датата
06.03.2019 г. не би могло да породи правни последици, тъй като не почива на съществуващо
и валидно изпълнително производство. Такива процесуални, макар и подготвителни
действия (т.е. неосъществяващи конкретен принудителен способ) са извършвани от
съдебния изпълнител, видно от материалите по делото, като същите обаче се явяват правно
ирелевантни и имат противоправен (незаконосъобразен) характер, доколкото са предприети
по едно прекратено изпълнително производство. Следва също да се отбележи, че не е
съществувала и обективна възможност за осъществяването на конкретни изграждащи
принудителен способ действия срещу ищцата по настоящото дело, предвид наличието на
обезпечителна заповед от 28.02.2020 г., издадена по гр. дело № 200/2020 г. на Районен съд
гр. Козлодуй.
Налага се извода, че е налице пряка причинна връзка между заплатеното възнаграждение
по изпълнителния процес, прекратен в резултат на бездействието на взискателя, и
предприетите действия от съдебния изпълнител след прекратяването на изпълнителното
дело по силата на закона. Ищцата не би заплатила адвокатски хонорар, респективно не би
претърпяла вреди, ако е било констатирано прекратяването по силата на закона на
образуваното срещу нея изпълнително дело. Противоправността е елемент от фактическия
състав на вземането за обезщетение и се състои в процесуалната незаконосъобразност на
действието или бездействието на съдебния изпълнител и същата е налице в случая, тъй като
изричното прекратяване от съдебния изпълнител на изпълнителното дело с постановление е
извършено повече от година и половина след настъпилата перемпция. Взискателят е
допуснал бездействие, довело до прекратяване на изпълнението, като и от разпоредбата на
чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК следва, че разноските по прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК изпълнително производство следва да се поемат от взискателя.
Отговорността за разноски произтича от изхода на съответното производство, тя е
3
обективна и безвиновна, а отговорността за разноски в изпълнителния процес се разрешава
съгласно чл.79, ал.1 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда, че прекратяване на
изпълнителното производство по реда на чл.433 ГПК освен в хипотезата на плащане,
направено след започване на изпълнителния процес означава, че разноските в този случай
остават за сметка на взискателя. Когато обаче длъжникът е направил разноски по повод на
изпълнителното дело, а същото е прекратено, съдът приема, че взискателят отговаря пред
длъжника до размера на направените разходи, а при липса на предвиден процисуален ред за
присъждането им в рамките на изпълнителния процес, паричните суми могат да бъдат
предявени по исков ред.
В конкретния случай по делото е представен влязъл в сила съдебен акт, съгласно
който изпълнителния лист издаден на 25.05.2016 г. по ч.гр.д.№483/2016 г. на Районен съд
Козлодуй е обезсилен, а този съдебен акт обвързва страните по настоящото производство. С
оглед това, че е обезсилен изпълнителният лист, а изпълнителното дело е прекратено с
постановление, което също е влязло в законна сила, съдът приема, че ответникът отговаря
пред ищеца за сумата от 300лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съдът приема за неоснователно.
Съгласно чл. 10, т. 4 от НМРАВ, приложима към разглеждания случай, минимумът за
извършените от адв. М.С. процесуално представителство и правна защита възлиза на 200,00
лева, а на същия са заплатени 300,00 лева. Следва обаче да се посочи, че срещу ищцата С.Б.,
след конституирането й като длъжник, е насочено принудително изпълнение чрез
използване на целия допустим от ГПК инструментариум и обстоятелството, че
патримониумът на ищцата не е бил засегнат от принудителното изпълнение, е следствие
единствено на своевременно представената обезпечителна заповед от 28.02.2020 г.,
издадена по гр. дело № 200/2020 г. на Районен съд гр. Козлодуй. Дори когато предприетите
от съдебния изпълнител действия са незаконосъобразни, същите пораждат своето
отрицателно правно действие в патримониума на длъжника.
От гореизложеното следва, че претенцията е изцяло основателна и следва да се уважи
в пълен размер. Като законна последица на ищцата следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход от делото в полза на ищцата се следват направените разноски по
делото.
Адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в заповедното производство не
следва да й се присъжда, тъй като в тази част заповедта за изпълнение е отменена с
окончателно определение № 262/04.10.2021г. по в.гр.дело № 432/2021г. на ВОС, поради
което такива й се дължат само за платената д.т. от 25.00 лева.
По настоящото дело също на ищцата се дължат направените разноски за заплатена
4
д.т. от 25.00 лева. В приложеното към исковата молба адвокатското пълномощно е посочено,
че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3, пр.2
/близки/ от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38
е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 от ЗА, но
не и да доказва с други доказателства наличието на основание за оказване на безплатна
адвокатска помощ. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да
бъде заплатено от ответника в полза на адв.С. адвокатското възнаграждение в размер на
300.00 лева, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ***** седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Александър
Стамболийски“ № 2, дължи на С. М. Б. с ЕГН **********, с адрес ***** сумата 300,00 лева-
главница, представляваща направени от ищцата, в качеството на длъжник по изпълнително
дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Козлодуй,
разноски за адвокатска защита, ведно със законната лихва върху сумата от 30.06.2021 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 444 от 02.07.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2531/2021г. по описа на
Врачански районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ***** седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2 да заплати на С. М. Б. с ЕГН
**********, с адрес гр.Козлодуй, ул. Безименна №4 сумата 25,00 лева – направени по ч. гр.
дело № 2531/2021 г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса, както и сумата
25,00 лева държавна такса по настоящото съдебно производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ***** седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2 да заплати на адв. М.М. С. от
АК-Враца с адрес на упражняване на дейността гр. Козлодуй, ул. „Васил Коларов“ № 1
(сграда АПК), ет. 2 сумата 300,00 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата в настоящото съдебно
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6