О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 2211 30.12.2019
г. гр. Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети
състав
На тридесети декември
2019
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Ч.гр.дело № 2273 по описа за
2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило
е заявление Вх.рег. № 13155/30.12.2019г. на осн. чл. 52
от ЗН във вр. чл.49 ал.1 от ЗН. Производството
е охранително, по реда на чл.530 - чл.541 от ГПК.
Молителят
– В.В.П. ,
съдебен адрес:*** твърди, че е
наследник на В.В.П.,ЕГН **********,***, починала на
21.08.2015г. в с. Бистра, общ. Търговище
и заявява, че се отказва от оставеното то нея наследство, като моли
отказът му да бъде вписан в особената
книга на съда, след което да му бъде издадено удостоверение. Към заявлението,
с нотариална заверка на подписа от 23.12.2019г. са приложени следните писмени доказателства:
Препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 26.11.2019г. от гр. София, район
Подуяне, община Столична, област София, въз основа на акт за смърт № 4 от 22.08.2015г.,
съставен в с. Бистра, общ. Търговище, област Търговище; Удостоверение за наследници изх.№
012648/26.11.2019г., изд. от гр. София, район Подуяне, община Столична, област
София; платежно нареждане за внесена държавна такса 25 лв. по молба за отказ от
наследство и пълномощно от молителя В.В.П. за П.Г.Д.от
АК-София.
По
допустимостта на молбата за отказ от
наследство, съдът установи следното:
Както
сам молителят е посочел в заявлението В.В.П.,ЕГН **********, е бивш жител ***, починала на 21.08.2015г. в
с. Бистра, общ. Търговище. Несъмнено се
установи от Препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 26.11.2019г. от гр.
София, район Подуяне, община Столична, област София, въз основа на акт за смърт
№ 4 от 22.08.2015г., съставен в с. Бистра, общ. Търговище, област Търговище,
че В.В.П. е
починала на 21.08.2015г. с място на смъртта: с. Бистра, общ. Търговище, обл.
Търговище, но постоянният и адрес е гр. София, район Подуяне, община Столична,
област София.
Според
разпоредбата на чл.52 от ЗН във връзка с чл.49 ал.1 от ЗН отказът от наследство
се вписва в особена за това книга въз основа на писмено изявление до районния
съдия,в района на който е открито наследството.Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на
умрелия. Легална дефиниция на понятието „местожителство” е дадена с
разпоредбите на чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние /отм.ДВ бр.41/18.05.2004
г.,в сила от 18.05.2004 г./ и чл.7 /отм.ДВ бр.67/1999 г.,в сила от 01.01.2000
г./ от Закона за лицата и семейството. Според цитираните норми местожителството
на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее
постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото
населено място. Цитираните разпоредби са отменени преди смъртта на наследодателката
и понятието местожителство към датата на
смъртта и, когато е открито наследството, е придобило друг смисъл още с влизане
в сила на Закона за гражданската регистрация,обн.ДВ,бр.67/27.07.1999 г. С последния закон е предвидена регистрация на
два вида адреси-постоянен адрес,който е адресът в населеното място,което лицето
избира да бъде вписано в регистъра на населението /чл.93 ал.1 от ЗГР в редакция
към датата на смъртта на наследодателя /,
и настоящ адрес,който е адресът,на който лицето живее /чл.94 ал.1 от ЗГР
в редакция към посочения момент/. От сравнението на дефинициите за
„местожителство” по отменените разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по
сега действащия ЗГР може да се обоснове извод,че отпадналият термин
„местожителство” е бил сборен между сегашните постоянен и настоящ адрес, защото
от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което
лицето е вписано в регистъра за населението /характерно сега за понятието
„постоянен адрес”/, а от друга страна това е било мястото, където лицето живее
постоянно или преимуществено /характерно за „настоящ адрес”/. Понятието
„местожителство” в смисъла, влаган в него преди влизане в сила на ЗГР, не
съществува към настоящия момент,вкл. към датата на смъртта на наследодателя. Константната съдебна практика вече е
приела,че нормата на чл.1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния
регистриран постоянен адрес на починалия наследодател /така определение от 07.02.2019г. по Въз. Ч. гр. дело № 76 по
описа за 2019 год. по описа на ОС-Добрич;
определение от 28.03.2008 г. по
гр.д.№163/2008 г. на ОС-Велико Търново;решение от 12.04.2016 г. по
в.гр.д.№167/2016 г. на ОС-Бургас; решение №114 от 09.05.2016 г. по
в.гр.д.№140/2016 г. на ОС-Добрич; решение №99 от 30.05.2017 г. по
в.гр.д.№202/2017 г. на АС-Пловдив/.Според нормата на чл.93 ал.6 от ЗГР именно
постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на
права или услуги в случаите,определени в закон или друг нормативен акт. В този
смисъл постоянният адрес на наследодателката
към датата на смъртта и определя и местно компетентния районен съд,в
чиято особена книга следва да се впише отказът от наследство. В случая В.В.П. е
имала регистриран постоянен адрес ***, поради
което и компетентен да се произнесе по молбата за вписване на отказ от
наследството му е Районен съд – София.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 2273 по описа за 2019 г. на Районен
съд-Търговище И
ИЗПРАЩА
същото по подсъдност на надлежния съд –
Районен съд-София.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на молителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на молителя, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: