МОТИВИ по НЧХД № 50 255 по
описа за 2014г.на РС-Монтана
Подсъдимият В.Б.Т. xxx е обвинен в това,че на
05.04.2014г.около 18.30ч.-19.00ч.в гр.Монтана,ж.к.Младост
2,бл.12,вх.А,ет.2,ап.6,на стълбищната площадка на втория етаж причинил лека
телесна повреда,изразяваща се в причиняване на временно разстройство на
здравето,не опасно за живота-чрез удар с лакът в областта на носа,с което причинил
травма на носа с оток,кръвонасядане и счупване на носната кост на М. М.Л. xxx-престъпление
по чл.130,ал.1 от НК.
Частният тъжител и граждански ищец М.М.Л., чрез
упълномощения си представител-адв.Н.Ц. xxx,поддържа правната квалификация на
деянието,както и обвинението въведено с тъжбата по чл.130,ал.1 от НК. По молба
на тъжителката е приет за разглеждане в наказателното производство граждански
иск против подсъдимия за сумата от 3 000 лв. неимуществени вреди,представляваща
обезщетение за претърпени болки , страдания и притеснения от
престъплението,ведно със законната
лихва,считано от 05.04.2014г.до окончателното й изплащане.Предявила е и
граждански иск в размер на 65 лв.представляващ обезщетение за причинени
имуществени вреди и разноските по делото.Моли съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение и да
уважи предявените граждански искове като основателни и доказани както по основание,така
и по размер.
Подсъдимия В.Б.Т. разбира в какво е обвинен.Твърди,че не е
ударил частната тъжителка,а съпругът и синът й са му нанесли побой.В последната
си дума завява,че не е виновен.
Договорния защитник на подсъдимия- адвокат Ц. xxx,след
подробен анализ на фактическата обстановка по делото,моли съда да признае
подсъдимия В.Т. за невинен по повдигнатото обвинение,тъй като не е ударил
тъжителката,а последната била застанала по време на конфликта между него и
съпругът й и уврежданията й са получени при други обстоятелства,не и при
тези,описани в тъжбата.Счита,че обвинението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин.По отношение на предявения граждански иск,моли съда да остави
същият без уважение,тъй като подсъдимият следва да бъде признат за невинен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка и логическо единство,във връзка с доводите и становищата
на страните,приема за установено следното:
Страните живеят в съседни апартаменти на втория етаж на
жилищна сграда в кв.Младост-гр.Монтана.Отношенията им са влошени от известно
време по различни поводи- ползването на междуетажно помещение,в което семейството
на тъжителката е сложило парно котле,спор за изрязани кабели на подсъдимия и т.н.
На 05.04.2014г.в късния след обяд,тъжителката и семейството
й се върнали от село и се прибрали в апартамента.Запалили парното и тъжителката
слязла до гаража за още дърва,които сложила в метална кофа и тръгнала по
стълбите за втория етаж.В това време подсъдимият се прибирал от магазин
„Кауфланд”,носейки два плика с продукти. Видял,че тъжителката е след него и я
запитал защо прозорците на стълбището са разтворени,тъй като му било студено.Преди
да му отговори,че са отворени,защото стълбището било измито,за да изсъхне,той започнал
да блъска прозорците. Тя го запитала защо блъска прозореца и му казала,че може
да го счупи,а той се развикал,че „че тия пустиняци не са се научили да затварят
прозорците” и в следващия момент я ударил с лакът по носа . Усещайки силна
болка в областта на носа и след като й потекла кръв,тъжителката се разплакала и
разтреперана отворила вратата на апартамента си. Влизайки вкъщи казала на свидетелите
Л. Л.-съпруг на тъжителката и М. В.-неин син,че съседът й я ударил по носа без
никаква причина.Двамата веднага излезли и поискали обяснение от
подсъдимия,който все още не бил влязъл в дома си.Станал скандал,придружен от взаимни
викове, закани , нападки и удари.По площадката се разпилели продукти.Като чула
разправията,тъжителката излязла навън и застанала между съпруга си и подсъдимия
и направила опит да ги усмири,като ги умолявала да спрат.В това време излязла и
съпругата на подсъдимия,видяла,че една от торбите стои до съпруга й,а от
другата на пода били разпилени продукти,както и,че свидетелят Л. бил хванал
съпругът й за дрехата.За да не стане още по-лошо,тъжителката избутала съпруга
си и сина си към техния апартамент,с което скандала приключил. Като бивш
служител на полицията,подсъдимият се обадил на телефон 112 за станал битов скандал и слязъл пред входа на
блока,за да изчака полицаите.Когато пристигнали,свидетелят Т.Т. и колегата му Б.Б.-xxx
се качили на етажа,разпитали страните,вследствие на което , на подсъдимия
съставили протокол за предупреждение.В съдебно заседание свидетелят Т.
споделя,че тъжителката била разстроена.Казала,че от удара по лицето,причинен от
подсъдимия,много я заболяла областта около носа,видимо била плакала,като я
напътил да отиде при съдебния лекар.При разговора с подсъдимия разбрал,че с
тъжителката се скарали и само са се сбутали,но не казал,че я ударил.Свидетелят
твърди,че не е чул съпругът и синът на тъжителката да са наранили подсъдимия.
Незабавно след това,съпругът на тъжителката я закарал в
спешния център на МБАЛ”Д-р Ст.И.”xxx,където й направили снимка и се
установило,че от удара получила травма на носа с оток,кръвонасядане и счупване
на носната кост.Назначена била терапия за амбулаторно лечение.
Видно от представеното съдебно медицинско удостоверение № 59/2014г.издадено
два дена след инцидента,съдебният лекар е констатирал,че прегледаната е жена в
добро общо състояние,като носа й е леко оточен,с бледосинкаво кръвонасядане в
горната му половина ,болезнен при опипване и леко кървене от носните ходове.В
удостоверението съдебния лекар уточнява,че в момента на прегледа констатира :спонтанна
и палпаторна болка в областта на носа...Ро Графия-данни за фрактура на носните
кости,без разместване на фрагментите.Съдебния експерт е категоричен,че
посочените увреждания са от естество да й е причинено временно разстройство
на здравето,не опасно за живота.
Съдът приема,че горната фактическа обстановка се установява
по несъмнен и безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства,от
медицинската документация и съдебномедицинското удостоверение,свидетелството за
съдимост.Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.Т.,който споделя в
показанията си състоянието на тъжителката след нанесения побой”беше
разстроена”...”мисля,че беше плакала”,и на Ю.Д.,която въпреки,че е приятелка на
тъжителката споделя факти за състоянието й след нанесения й удар,които се
потвърждават и от представената медицинска документация-На следващия ден
видяла,че тъжителката била с тъмни очила и когато ги свалила Д. установила
следното:”под очите беше посинело,носът - подпухнал и под носа имаше пак
синело,имаше два тампона в носа...”.Тези показания съвпадат и с показанията на
свидетелите Л. и В.,които макар и съпруг и син на тъжителката споделят лични
впечатления добити непосредствено след нанесения й удар по лицето-„Болеше я,тя
се беше подула,отекла”,”Беше отекла и й беше посинял носа”-твърди в показанията
си свидетеля В..”Диагнозата на жена ми –счупен нос,е от д-р Й.. .”Носът й беше
станал като на поничка,кървив целия”.Д-р Й. намества кости и с памуци вадеше
съсиреци с някакви пинсети и ни изпрати да купуваме пасти и други неща....Поне
седем,осем дена мазане с пасти,капки,три пъти ходехме при него и той всеки път
вадеше съсиреци,останали в носа й”-твърди в съдебно заседание свидетеля Л..
Установените от свидетелите Л. и В. факти относно
състоянието на тъжителката непосредствено след нанесения й побой се
потвърждават и от приложената и неоспорена в хода на делото медицинска
документация и съдебномедицинското удостоверение и които опровергават
твърденията на подсъдимия,че не е ударил тъжителката.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия В.Т. ,който
твърди,че като стигнал между етажите затворил прозореца,защото не могъл да
мине,тъжителката била зад него и на въпроса й защо е затворил прозореца я
запитал,какъв й е проблема,след което тя го изпреварила и викнала съпруга си и
сина си и те го набили. Твърденията му са неправдоподобни,тъй като по делото е
установено,че не е затворил,а е заблъскал прозореца на площадката,тъй като му
било студено.Не е затворил прозореца,тъй като двете му ръце били заети от
пълните с продукти торби.Съдът приема за безспорно установено,че той се е
движел пред тъжителката и тъй като отношенията им са влошени от доста време и по
стълбището нямало никой за да го види,я ударил по лицето в областта на носа с
лакътя си,тъй като в ръцете носел торби с продукти. И в съдебно-медицинското
удостоверение е записано,че уврежданията са получени по механизма на удар с или
върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по време и начин
посочен от прегледаната.Ето защо,съдът не приема намека на подсъдимия,както и
на процесуалният му представител,че тъжителката е могла да получи това
увреждане на лицето,когато застанала между него и съпруга си,за да ги разтърве.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката И. Т.,тъй
като тя е съпруга на подсъдимия,не е очевидец на скандала и същата отрича
тъжителката да е пострадала,тъй като не видяла по нея нито синини,нито била
отекла.Свидетелката твърди,че
тъжителката била такава и на следващия ден.Седяла пред блока и люпела
семки-нямала никакви видими белези от нараняването.
При така изяснената фактическа обстановка по делото,съдът
намира,че с поведението си подсъдимия В.Б.Т. е осъществил от обективна страна
състава на чл.130,ал.1 от НК,като на 05.04.2014г.около 18.30ч.-19.00ч.в
гр.Монтана,ж.к.Младост 2,бл.12,вх.А,ет.2,ап.6,на стълбищната площадка на втория
етаж причинил лека телесна повреда,изразяваща се в причиняване на временно
разстройство на здравето,не опасно за живота-чрез удар с лакът в областта на
носа,с което причинил травма на носа с оток,кръвонасядане и счупване на носната
кост на М. М.Л. xxx. Извършено е посегателство върху телесната
неприкосновеност,свързано е с премерена сила и целенасоченост на ударите,целящи
увреждане на неговото здраве.
При осъществяване на
деянието,подсъдимия е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл.11,ал.2 от НК,тъй като е осъзнавал,че противоправно е нанесъл удар по
лицето,в областта на носа на М. Л.,предвиждал е че това деяние е наказуемо от
закона и е искал настъпване на противоправните последици-нанасяне на лека
телесна повреда.
При определяне вида и размера на наказанието,съдът взе
предвид наказанието предвидено в текста на чл.130,ал. 1 от НК,разпоредбите на
общата част,касаещи материята,а също и обстоятелствата,от значение за
вината.При индивидуализиране на наказанието съдът съобрази смекчаващите вината
обстоятелства,свързани с възрастта на подсъдимия и липсата на предходна
съдимост.Като отегчаващи вината обстоятелства,съдът намери в тежестта на
извършеното деяние,не осъзнаването на вината,липса на критично отношение към
извършеното. Съобразявайки всички тези обстоятелства с правно значение съдът
осъди подсъдимия Т. на наказание пробация,като на основание
чл.42а,ал.2,т.1 и т.2,във вр. с ал.1 от НК му наложи следните пробационни
мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес,изпълнявана два
пъти седмично,за срок от шест месеца
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца
Извършено е посегателство върху телесната
неприкосновеност,свързано е с премерена сила и целенасоченост на ударите,целящи
увреждане на неговото здраве.
С така наложеното наказание по вид и размер съдът намира,че
ще се постигнат целите и задачите на личната и генерална превенция,а
наказанието да въздейства възпитателно и предупредително както по отношение на
тези подсъдими,така и по отношение на другите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
На основание чл.84 и сл.от НПК в настоящето наказателно
производство са приети за съвместно разглеждане предявените от частната тъжителка
и граждански ищец срещу подсъдимия граждански искове за присъждане на
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 3 000
лв.,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, присъждане на обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди
в размер на 65 лв.и разноските по делото.
Установената по делото фактическа обстановка доказва по
несъмнен начин да са налице всички задължително необходими елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.За да е
осъществен този състав,трябва да са налице настъпила вреда,противоправно
поведение и причинна връзка между тях.
Установената по безспорен начин фактическа обстановка
отразена по-горе сочи,че подсъдимия В.Б.Т. следва да се осъди да възстанови
всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от престъпното му
поведение.От приложеното съдебно-медицинско удостоверение безспорно се
установява вида и характера на причинената на пострадалата лека телесна повреда
,изразяваща се във временно разстройство на здравето,не опасно за живота-причинена
е травма на носа с оток,кръвонасядане и счупване на носната кост.Причинените
вреди са пряка и непосредствена последица от осъщественото деяние,за което
подсъдимият е признат за виновен.По справедливост,с оглед вида и характера на
причинените телесни увреждания,а и конкретно претърпените болки , страдания и
притеснения,както и конкретната фактическа обстановка,съдът прие,че на
пострадалата следва да бъде присъдено общо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от деянието в размер на
1 000 ,заедно със законната лихва върху сумата считано от 05.04.2014г.до
окончателното й изплащане,като в останалата му част до предявения размер от
3 000 лв.,остави без уважение,като неоснователен. Съдът уважи предявения
граждански иск в размер на 65 лв.,като присъди и разноски по делото в размер на
400 лв.Съдът счита,че размера на гражданският иск не следва да служи за
обогатяване на пострадалата,а за обезщетение за пряко причинените й
болки,страдания и неудобство,вследствие на нанесеният й побой,който е протекъл
в непродължителен период от време.
Съобразно изхода на делото,съдът осъди В.Т. да заплати по
сметка на ВСС такса върху уважения размер на предявения граждански иск -50 лв.
и 5 лв.такса при служебно издаване на изпълнителен линст.
При този правен и фактически разбор на доказателствата,съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: