Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2020
година гр.Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 04
февруари 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛА
СПАСОВА
секретар Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 350 по описа на 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД гр.Пловдив, подадена чрез юрисконсулта С.П. против
Решение №766/30.10.2019 г., постановено по гр.д.№1696/2019 г. по описа на ЯРС,
с което съдът е приел за установено, че В.Х.Д.
***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Д. - БАК, не дължи на въззивното дружество сумата
от 710,25 лв. – главница, представляваща неплатено задължение за доставена
електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 26.10.2017 г. до
24.01.2018 г., на основание ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия и чл.98а ЗЕ, по партидата на абоната с клиентски номер **********,
отнасяща се за обект на потребление в с.Н., 0*127, ИТН:2935723 и сумата от 54,85
лв. - обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 09.03.2018 г.
до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.12.2018 г. до изплащане
на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №104/11.01.2019 г. по ч.гр.д.№156/2019
г. на БРС. Със същото решение ЯРС е осъдил въззивника да заплати на В.Х.Д.,
направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на районния съд, тъй като е постановено
при нарушения на материалния закон. На
първо място в жалбата се излагат доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд за липсата на клауза в ОУ на въззивното дружество - ищец
и оператора на разпределителната мрежа, която да урежда реда за уведомяване на
клиентите при наличие на основание за извършване на корекция на сметка, като в
тази насока се изтъква, че такава клауза е чл.28 ал.2 от ОУ, одобрени през 2008
г. от КЕВР и действащи към момента на извършване на корекцията. Според
въззивника независимо, че до този момент КЕВР не е одобрил новите ОУ на
въззивното дружество – ищец, така че този ред за уведомяване да бъде приет след
17.07.2012 г., когато съответно е изменен и ЗЕ в тази посока, не би следвало да
се възприема като липса на ред за уведомяване на клиента при извършена корекция
на сметка в ОУ единствено, защото този ред е предвиден в настоящите такива, а
не с нови ОУ. На следващо място за несъответстващ и в противоречие с приетите и
установени по делото факти според въззивника се сочи и изводът на
първостепенния съд, че въззивникът – ищец не е установил, че допълнителното
количество ел.енергия е изчислено и остойностено при спазване разпоредбите на
ПИКЕЕ, макар и ответникът да не е оспорил начина на изчисляването му. В тази
насока се визира, че съгласно приетото по първоинстанционното гр.д. заключение
по СТЕ, становището на в.л.Б., което не е било оспорено от страна на въззиваемия
– ответник е, че при определяне количеството на допълнително начислената
ел.енергия въззивното дружество е спазило напълно приложимите правила на ПИКЕЕ.
И на последно място според въззивника неправилен е и изводът на ЯРС, че ищецът
не е доказал, че в противоположния си край допълнително поставената паралелна
захранваща линия влиза в имота на ответника. Въвеждат се и доводи, че
твърдението на ответната страна, което е в обратния смисъл, а именно, че
допълнително поставеният проводник преди електромера, който отчита консумирана
ел.енергия от процесния обект, отива към друг обект, е положително такова и
като направено от въззиваемия – ответник е следвало да бъде доказано от него
при пълно и главно доказване. Иска се отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на решение по
същество, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират
направените разноски в заповедното производство и пред двете инстанции.
В срока за
отговор на въззивната жалба по смисъла на
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от В.Х.Д., чрез адв.Н.Д. от БАК, в
който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението
на ЯРС не страда от пороците, посочени в жалбата. Иска се ЯОС да потвърди
обжалваното решение.
В о.с.з., при условията на редовно
и своевременно призоваване, въззивника не се представлява.
В о.с.з. въззиваемия се явява
лично, като чрез пълномощника си адв.Д., поддържа становището, заявено в
писмения отговор и иска потвърждаване на атакуваното решение. Претендира и за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
В производството е предявен
иск, с който се претендира да се приеме за установено между страните, че В.Х.Д.
***, с ЕГН ********** дължи на "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД гр.Пловдив сумата от 710,25 лв. –
главница, представляваща стойността на допълнително начислена ел.енергия за
периода от 26.10.2017 г. до 24.01.2018 г., сумата от 54,85 лв. - обезщетение за
забава за периода 09.03.2018 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
12.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение №104/11.01.2019 г. по
ч.гр.д.№156/2019 г. на БРС.
Не се спори по
делото, че ответника консумира ел.енергия в недвижим имот, находящ се в с.Н. и е абонат на ответното дружество.
Не се спори, а е видно и от фактура №********** от 26.02.2018 г., че му е
начислена сумата 710,25 лв. за отчетен период 26.10.2017 г. - 24.01.2018 г. на основание
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
ел.енергия за електромер №88305296. Фактурата е връчена заедно със Справка за
коригиране на сметката за електроенергия от 20.02.2018 г. В писмо от ищеца,
приложено към исковата молба, се съобщава на ответника за извършена на 24.01.2018
г. проверка на меренето на електрическа енергия на обект с ИТН 2935723 в с.Н. с кл.№**********, при което е
констатирано, че електромера не отчита, което се дължи на присъединен кабел
преди мерене, за което е съставен КП №416315 от 24.01.2018 г. Посочено е, че в
следствие на това консумираната енергия е неизмерена и незаплатена, поради
което въз основа на чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, ще му бъде коригирана
сметката за ел.енергия за периода от 26.10.2017 г. до 24.01.2018 г., за 90 дни
и начислена допълнителна сума - 710,25 лв. Съгласно Констативния протокол №416315/24.01.2018
г., при проверката, извършена в присъствие на две лица - служители на
РУП-Стралджа, които са се подписали в документа, е установено "директно
прикачен кабел към захранващата конзола, който влиза директно в имота на
клиента, преди електромерното табло".
Пред
първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза,
чието заключение не е оспореното от страните. Вещото лице по техническата
експертиза сочи, че констатациите, отразени в КП №416315/24.01.2018 г.
отразявали извършена неправомерна техническа манипулация върху елементи
/захранваща конзола с присъединен към нея проводник ниско напрежение/ от
електроразпределителната мрежа, изразяваща се в добавяне на паралелна
захранваща линия, посредством монтаж на проводник със сечение 2х4 кв.мм.
Проводникът бил присъединен от едната си страна към участък от мрежата преди
електромерното табло /осъществена връзка към конзолата с проводник ниско
напрежение/, а респ. в противоположния си край – влизащ в имота. Било
реализирано допълнително директно захранване към ел.разпределителната мрежа,
посредством отклонителна захранваща линия, в която нямало монтирано средство за
търговско измерване. Консумираната ел.енергия, без СТИ в присъединения участък
от мрежата, при констатираното реализирано присъединяване, водило до 100 %
неизмерване на електрическата енергия, подавана към имота през поставения
проводник. Извършено било преизчисляване на количеството неотчетена ел.енергия,
като била съставена справка за коригиране на сметката за електроенергия.
Периодът на преизчисляване на количеството ел.енергия бил приет за 90 дни от
26.10.2017 г. до 24.02.2018 г., когато било констатирано присъединяването и
съставянето на КП №416315 от 24.01.2018
г. Пресметната била пропускателната способност на двужилен меден проводник със
сечение 4 кв.мм., положен във въздух, чрез който абоната В.Д. бил присъединен
към мрежата. Изчислената ел.енергия за доначисляване била пресметната при
10-часово ежедневно ползване и половината от пропускателната способност на
кабела. Относно правилността на приложението на методиката за изчисляване на
неотчетеното количество ел.енергия, в съответствие с изискванията на чл.48, ал.1,
т.2б ПИКЕЕ се установявало, че методиката била приложена правилно.
Остойностяването на неизмереното количество ел.енергия, в приложените по делото
справки за коригиране на сметката за електроенергия било извършено съгласно
изискванията на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св.А. У. и св.К.Г. се установява, че ответника Д. не живее
постоянно в имота в с.Н. и го
посещава рядко. Св.Г. сочи, че при посещение в имота през м. февруари 2018 г.
видели, че от към задната улица „Захари Стоянов“ от конзолата кабелът бил
отрязан, като половината висял на старата постройка, а другата половина била прехвърлена
на стълбището на съседите, кабелът бил черна жица, която идвала от стълба до
конзолата, като таблото било до самата ограда. Тогава извикали съседката А.У., която
свидетелства за същия факт, както и че в
съседската къща, която е много близо до таблото, живеели самонастанили се роми.
Св.Ж. Д.,
участвал при процесната проверка, свидетелства, че установили директно прикачен
кабел, преди електромера, който минавал по покрива на стопанската постройка и в
края й слизал към земята, но не са проследявали кабела до къде отива. При
проверката прекъснали кабела, като не са влизали в имота на ответника, той не е
и присъствал на проверката, а имената "Петър Илиев Петров" в
съставения протокол записали по сведение на съседи.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има
правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното
решение, в рамките, определени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС доказателства намира, че обжалваното решение е правилно.
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите
на решението е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал.
Правилни са и формираните въз основа на нея правни изводи, довели до отхвърляне
на предявения иск.
Безспорно по делото е установен
факта на извършената на 24.01.2018 г. проверка на меренето на електрическа
енергия на обект с ИТН 2935723 в с.Н. с кл.№**********, при което е
констатирано, че електромера не отчита, което се дължи на присъединен кабел
преди мерене, за което е съставен КП №416315/24.01.2018 г, съгласно който е установено
"директно прикачен кабел към захранващата конзола, който влиза директно в
имота на клиента, преди електромерното табло". В следствие на това и
поради неизмерената и незаплатена, консумирана енергия, въз основа на чл.48,
ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, е коригирана сметката за ел.енергия за периода от
26.10.2017 г. до 24.01.2018 г., за 90 дни и е начислена допълнителна сума от 710,25
лв.
При
тези факти, въззивния съд изцяло споделя извода на ЯРС, че неоснователно е било
начислено допълнително количество ел.енергия в тежест на ответника. Безспорно е
установена неправомерната техническа манипулация върху елементи от
електроразпределителната мрежа, изразяваща се в добавяне на паралелна
захранваща линия чрез кабел, който от едната страна е присъединен към участък
от мрежата преди електромерното табло, но не е установено в противоположния си
край кабела да влиза директно в имота на ответника, а за да възникне правото за
крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
едностранно сметката на потребителя, разпоредбата на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ
предвижда да са налице следните предпоставки: да е налице липса на средство за
търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата
потребената ел.енергия. В конкретния случай, от показанията на разпитаните
свидетели не се установява присъединения кабел да отива в имота на ответника. В
тази връзка свидетеля Д. (служител на ищцовото дружество) е заявил, че
конзолата е от северната страна на постройката и като гледа срещу конзолата, не
се виждало в каква посока тръгва кабела надолу, понеже имало растителност и не
се виждало, като не са проследили същия, а самата конзола захранвала това
електромерно табло, което било поставено на фасадата на сградата.
В допълнение следва да се посочи и че съгласно практиката на ВКС и съдилищата в РБ, макар законодателят да е осигурил възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва клиентите си с изработени от самия него ОУ, разпоредбите на последните не могат да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на закона. Чл.2 ЗЕ, освен че защитава правото на собственост при търговията с електрическа енергия, защитава и интересите на потребителя. Действително, когато отклонението в показанията на СТИ се дължи на неправомерно действие върху последния, доставчикът може, но само при спазването на предвидената процедура и само при ясно установен период на грешното измерване или неизмерване, да отчете фактически ползваната електрическа енергия и да търси нейното заплащане.
Когато обаче, както в
настоящия случай, макар и да е установено неправомерно въздействие върху елементи от
електроразпределителната мрежа, изразяваща се в добавяне на паралелна
захранваща линия, но не е установено и доказано, че
точно ответника е ползвател на ел.енергията по присъединения кабел, т.е. не е налице доказано неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството консумирана ел.енергия, то едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал
период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за
недоставена от него и неизползвана от конкретния потребител електрическа
енергия.
На следващо място,
правилно ЯРС е констатирал, че с Решение №1500/06.02.2017 г. на
ВАС по адм.д.№2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ, бр.15/14.02.2017 г., са
отменени ПИКЕЕ, с изключение
на чл.48-чл.51 от този акт. Корекцията на сметката е уредена в неотменените
разпоредби. Същите са отменени едва с Решение №2315/21.02.2018
год. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС, оставено в сила с Решение
№13691/08.11.2018 г. на ВАС по адм.д.№4785/2018 г. и обнародвано
в ДВ, бр.97/23.11.2018 г. До влизането в сила на отмяната
им (на посочената дата), са част от правната уредба. Както
е приел ВКС в Решение №118/18.09.2017 г. по т.д.№961/2016 г. на ІІ т.о., отмяната
с Решение №1500/2017 г. на ВАС (аналогично и с последващото горецитирано решение на ВАС) няма
обратно действие, поради което е без значение за настоящия спор.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай ПИКЕЕ, в неотменената към датата на
проверката част, са приложени неправилно, тъй като не е налице уреденият в тях
фактически състав. Съдържащият се в раздел IX „Случаи и
начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи” чл.48, в ал.1
урежда, че при
липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Преизчисление се налага само с
оглед установяване на реалното задължение на потребителя. ПИКЕЕ, уреждащи
начина на изчисляване на неотчетеното количество доставена ел.енергия, целят
установяване на действителното й количество. В случая не е установено по
никакъв начин реално потребено количество ел.енергия от ответника, тъй като
както вече се каза - по делото не е установено, че
точно ответника е ползвател на ел.енергията по присъединения кабел.
Оплакването във въззивната жалба
за неправилност на изводите на ЯРС за липсата на ред за уведомяване на клиента
в общите условия на ответника, въззивния съд намира за неоснователно. Съгласно
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В решение №111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д.№1650/2014
г., I т.о. е посочено, че едностранни корекции са допустими само, ако крайният
снабдител е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ - да предвиди в общите условия на договорите ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
доставената електрическа енергия.
Настоящият съдебен състав поддържа
становището, че въззивното дружество като краен снабдител не е привело своите
Общи условия, намиращи се на интернет страницата му, в съответствие с
новоприетата нормативна уредба. В случая е безспорно, че ОУ на "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД са приети през 2008 г., т.е. преди
изменението на ЗЕ от 2012 г. и преди приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. При това
правилата по чл.28, ал.2 от ОУ на "ЕВН България електроснабдяване"
ЕАД и предвиденият в чл.42 от същите ОУ общ ред за уведомяване, са неприложими.
Уредените в общия ред по чл.42 от ОУ на "ЕВН България електроснабдяване"
ЕАД правила не се отнасят до корекциите на сметки така, както са регламентирани
в ПИКЕЕ (към датата на одобряване от ДКЕВР на Общите условия на "ЕВН
България Електроснабдяване" EАД - 10.05.2008 г., ПИКЕЕ не са били приети).
Уведомяването по чл.28, ал.2 от ОУ също е неприложимо, тъй като се отнася общо
за всички видове корекции, извършвани от "ЕВН ЕС" ЕАД въз основа на
констативни протоколи, издадени от електроразпределителното дружество, заедно
със справки за начислената енергия и не отговаря на законовото изискване на
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не е регламентиран редът, по който следва да
бъде уведомен клиента за едностранната корекция на сметка за минал период.
Не се споделя и следващото
оплакване във въззивната жалба за неправилност на извода на ЯРС, че ищецът не е
доказал, че в противоположния си край допълнително поставената паралелна
захранваща линия влиза в имота на ответника. Изводът на ЯРС е правилен, а
твърдението на ищеца относно този релевантен факт е разколебано от твърдението
на ответника, че допълнително поставеният проводник преди електромера, който
отчита консумирана ел.енергия от процесния обект, отива към друг обект и
ангажираните от него доказателства, в частност от свидетелските показания на
св. У. и Г., както и от по-горе обсъдените показания на св.Д. (ангажиран от
ищеца).
В решение №31/09.03.2012 г. по
гр.дело №502/2011 г. на ІІІ-то ГО на ВКС, е прието следното: Доказването е
процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното
право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно.
Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение
у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях
се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са
такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че
определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е
осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно
доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил. Пълно доказване се изисква при
главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното
доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава
вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. В подобен
смисъл е и приетото в решение №841/19.01.2010 г. по гр. дело №3530/2008 г. на ІV-то
ГО на ВКС и в решение №226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то ГО
на ВКС.
В съответствие с посочената
съдебна практика е процедирал първостепенния съд приемайки, че ищецът не е
доказал, че в противоположния си край допълнително поставената паралелна
захранваща линия влиза в имота на ответника, т.е. проведеното от ищеца главно
доказване не е пълно и не създава сигурно убеждение у съда в истинността на твърдението
на ищеца, т.к. е разколебано от твърденията на ответника и ангажираните от последния
доказателства.
Предвид изложеното и тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на
въззиваемия следва да се присъдят направените в настоящето производство
разноски. Във въззивното производство той е представил доказателства, че е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., които
следва да му бъдат присъдени.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №766/30.10.2019 г., постановено по гр.д.№1696/2019
г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА "ЕВН България Електроснабдяване" АД, с ЕИК ********* да заплати на В.Х.Д. ***, с ЕГН **********
сумата от 200 лв., представляваща
направени в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.