Решение по дело №2806/2018 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№  778

 

гр. Пловдив,  05.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2806 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по разпореждане от 01.04.2019 г. на Председателя на I – во отделение при Върховен административен съд на Република Българя за отстраняване на допуснати очевидни неточности в диспозитива на решение № 190 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 2806 по описа за 2018г. на Административен съд – Пловдив.

Основното производство е образувано по жалба на „ТЪРГОВИЯ – К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „И. Вазов“ № 2, представлявано от  управителя Р.Д.Б., чрез адвокат И.Н., против Ревизионен акт  № Р-16000917007501-091-001/28.06.2018г., издаден от ***– началник на сектор,  възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16000918128725-003-001/17.07.2018 г., потвърден с Решение № 471/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта, с който на оспорващия за периоди 2011 г. и 2012 г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък съответно в размер на 1 538,22 лв. и 2 118,95 лв., ведно с начислените лихви съответно 977,12 лв. и 1 128,53 лв.; и изменен в частта, с която на оспорващия за периоди 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък съответно от 2163,13 лв. на 2117,83 лв., от 2593,46 лв. на 2548,03 лв., от 2647,88 лв. на 2602,45 лв. и от 2682,93 лв. на 2637,37 лв., ведно с прилежащите лихви.

Настоящият състав на съда е постановил решение № 190 от 25.01.2019 г., с което е отхвърлил жалбата на „ТЪРГОВИЯ – К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „И. Вазов“ № 2, представлявано от  управителя Р.Д.Б., против Ревизионен акт  № Р-16000917007501-091-001/28.06.2018г., издаден от ***– началник на сектор,  възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16000918128725-003-001/17.07.2018 г., потвърден с Решение № 471/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите.

След служебна проверка се установява, че в диспозитива на решение № 190 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 2806 по описа за 2018г. на Административен съд – Пловдив не е посочен конкретният размер на главниците и лихвите на публичните задължения, установени с Ревизионен акт  № Р-16000917007501-091-001/28.06.2018г., изменен с Решение № 471/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите. Този пропуск в съответствие с изводите на съда представлява очевидна неточност по смисъла на чл. 175 от АПК, която следва да бъде преодоляна чрез решение за поправка на съдебния акт. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Очевидната фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. В случая поправката на решението в посочените по - горе части не води до подмяна на постановения правен резултат, поради което са налице основания по служебен почин да се извърши поправка на допуснатите очевидни неточности.

По правилото на чл. 93 от Закона за корпоративното подоходно облагане данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Тоест, предвид характера на процесните публични задължения, законните лихви за забава са дължими от 1 април на всеки данъчен период, следващ съответната година. В случая задълженията по ЗКПО в изменената от контролния административен орган част на ревизионния акт са за данъчни периоди 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. вкл., като органите по приходите са посочили конкретните размери на главниците в Таблица 1 към РА, които са изменени от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при  ЦУ на НАП, върху които размери следва да се определят лихви за забава до дата 28.06.2018г. - датата на установяване на публичните задължения. За нуждите на настоящото производство съдът, използва софтуерен продукт за изчисляване на законна лихва, поддържан от Националната агенция по приходите: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp. Така за периоди 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. върху допълнителните задължения за корпоративен данък съответно в размер на 2117,83 лв., 2548,03 лв., 2602,45 лв. и 2637,37 лв., се установяват лихви в размер на 912,75 лв., 839,24 лв., 592,18 лв. и 332,63 лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидни фактически неточности в диспозитива на решение № 190 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 2806 по описа за 2018г. на Административен съд – Пловдив като на стр. 8 от решението ВМЕСТО: “ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЪРГОВИЯ – К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „И. Вазов“ № 2, представлявано от  управителя Р.Д.Б., против Ревизионен акт  № Р-16000917007501-091-001/28.06.2018г., издаден от ***– началник на сектор,  възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16000918128725-003-001/17.07.2018 г., потвърден с Решение № 471/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите.”, СЕ ЧЕТЕ: „ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЪРГОВИЯ – К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „И. Вазов“ № 2, представлявано от  управителя Р.Д.Б., против Ревизионен акт  № Р-16000917007501-091-001/28.06.2018г., издаден от ***– началник на сектор,  възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16000918128725-003-001/17.07.2018 г., потвърден с Решение № 471/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите, с който на оспорващия за периоди 2011 г. и 2012 г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък съответно в размер на 1 538,22 лв. и 2 118,95 лв., ведно с начислените лихви съответно 977,12 лв. и 1128,53 лв.; и за периоди 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък съответно 2117,83 лв., 2548,03 лв., 2602,45 лв. и 2637,37 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 912,75 лв., 839,24 лв., 592,18 лв. и 332,63 лв.”.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: