ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1498
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20241110205634 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.1 от НПК.
Софийски районен съд е сезиран с искане от прокурор при СРП за
налагане на обезпечителна мярка по ГПК ,,запор“ върху моторно превозно
средство – лек автомобил хххх, собственост на ххххх по досъдебно
производство № ЗМ 323/2024г. по описа на 09 РУ – СДВР, респ. пр.пр.№
11504/2024г. по описа на СРП. В него се посочва, че в хода на разследването е
било безспорно установено наличието на данни, че собственикът на
процесната движима вещ е съпричастен в извършването на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, като разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК предвижда
евентуалното отнемане на моторното превозно средство в полза на държавата.
Съдът, като съобрази изложените в искането мотиви и
доказателствата по досъдебното производство, намира за установено
средното:
С Постановление на прокурор при СРП от 27.02.2024г. е било
преобразувано бързо производство № ЗМ 323/2024г. по описа на 09 РУ –
СДВР в такова по общия ред. В хода на проведеното разследване е било
установено, че на 26.02.2024г. в град София, по бул.,,Панчо Владигеров“, с
посока на движение от бул.,,Проф. д – р Ал.Станишев“ към бул. ,,Сливница“,
хххх е управлявал въпросния лек автомобил, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин и метамфетамин, установени по надлежния ред, като
1
водачът отказал да даде биологична проба – престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК. В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели
полицейските служители, извършили проверката и констатирали деянието и
неговото авторство.
Предпоставките за налагане на мерки за обезпечение на глобата,
конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по чл.72 от НПК
са разяснени в Тълкувателно Решение № 2 от 11.10.2012г. на ОСНК на ВКС
по тълк.д.№ 1/20212г. Съобразно дадените указания във всеки случай на
сезиране с искане за налагане на обезпечителна мярка, съдът е длъжен да
прецени дали към момента на искането са събрани доказателства, от които да
се приеме че обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на
вероятност за реализиране на наказателна отговорност на обвиняемия, както и
че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата,
като заключението си относно наличието на обосновано предположение,
следва да се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, въз основа на събраните доказателства.
Преценката на процесното МПС като вещ по смисъла на чл. 53, ал. 1,
б. "а" от НК следва да се извърши с оглед състава на престъплението по чл.
343б (неговия непосредствен обект, предмет, субект и обективните признаци,
най - същественият от които е изпълнително деяние), дефинициите в правната
теория и съдебна практика на понятията "предмет", "средство", "обект и
непосредствен обект" на престъпление, разграничителните критерии между
предмет и средство на престъплението и задължителните указания, дадени с
Тълкувателни решения (ТР) № 104/59, ТР № 84/60 г. и ТР № 18/77 г. на
ОСНК на ВС, както и Постановление № 11/71 г. на Пленума на ВС относно
приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК.
Според правната теория, горепосочените понятия са дефинирани,
както следва:
Непосредствен обект на престъпление е общественото отношение,
което се защитава с конкретния състав на престъпление.
Предмет на престъпление е благото, чрез въздействие върху което се
уврежда или застрашава с увреждане обекта на посегателство. Той е отделен
елемент на общ. отношение, което е непосредствен обект на посегателство (на
престъплението), или материална предпоставка за съществуването на този
обект, върху които субектът въздейства пряко и непосредствено и по този
начин засяга цялото обществено отношение.
Средство за извършване на престъплението е всичко онова, чрез
което се въздейства върху предмета и се уврежда обекта на престъпление.
Средствата са поначало нещо външно, което не характеризира обекта на
2
посегателство, т. е. общественото отношение не зависи от тези средства.
Според общоприетото в правната теория, основен разграничителен
белег между правните понятия "предмет" и "средство" на престъпление е, че
при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се
защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за
съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото
отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът
избира да си послужи, за да го увреди.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е регламентирано в глава ХІ,
от НК, озаглавена "Общоопасни престъпления", раздел ІІ, озаглавен
"Престъпления по транспорта и съобщенията". Престъплението има за
непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при
управление на МПС.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез действие, изразяващо се
в управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена по надлежния ред. Престъплението е типично формално
или безрезултатно. То е довършено с осъществяване на изпълнителното
деяние, като не е необходимо настъпване на обществено - опасни последици.
МПС, с което е извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК ще е
вещ по смисъла на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, когато са налице едновременно
посочените в разпоредбата условия, а именно: вещта (в случая МПС) да
принадлежи на виновния и 2 тя да е била "предназначена" или "да е
послужила за извършване" на умишленото престъпление (каквото безспорно е
и това по чл. 343б, ал. 3 НК).
В настоящия случай няма спор и е установено по категоричен начин
от писмените доказателства, че МПС, с което е извършено престъплението по
чл. 343б, ал. 3 НК е собственост на хххххх, т. е. първото условие по чл. 53, ал.
1, б. "а" от НК съществува.
Първостепенният съд счита, че МПС, с което е извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, не може да бъда вещ "предназначена за
извършване на престъпление" по см. на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК. Това е така,
защото според ТР № 84/60 г., "предназначени за извършване на
престъплението" са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши
престъплението, но то не е било извършено, тъй като е спряло във фазата на
приготовлението, когато е наказуемо, или опита". Това разбиране и
принадлежността на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК към категорията на
формалните престъпления, категорично изключва МПС, чрез което то е
осъществено, да е вещ, предназначена за извършване на престъплението.
Също така съдът приема, че МПС, с което е реализирано
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, не е и вещ, "послужила за извършване на
престъплението" по см. на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, защото процесната вещ –
МПС, не е използвана, пряко и непосредствено, като оръдие или средство за
осъществяване на състава на това престъпление (в какъвто смисъл е ППлВС
3
№ 11/71 г.). То не е средство за извършване на престъплението и съгл. ТР №
18/77 г., според което, "средствата (оръдията) за извършване на
престъплението са извън обществените отношения, които престъплението
уврежда, и не са елемент на последното. Точно обратното важи за МПС, с
което е извършено престъпление по чл. 343б НК. То не е извън обществените
отношения, които престъплението уврежда, а е техен елемент, доколкото чрез
въздействие върху МПС (чрез управлението му) се засяга обекта на защита.
Затова при престъплението по чл. 343б НК, моторното превозно средство е
предмет на престъплението, който не подлежи на отнемане на основание чл.
53, ал. 1, б. "а" от НК. В този смисъл е и ТР № 104/59 г., според което
"съгласно чл. 33 НК (сегашен чл. 53 НК) в полза на държавата могат да се
отнемат само вещите, които принадлежат на виновния и които са били
предназначени или послужили за извършване на престъплението, но не и
предметът на последното. ".
Съдът намира за необходимо да отбележи и припомни, че за разлика
от престъплението по чл. 343б НК и др., сред които това по чл. 234, ал. 1 НК
(при което, според ТР № 2/13 г., МПС не е средство за извършване на
престъплението), МПС може и да е средство за извършване при други
престъпления, напр. по чл. 342, ал. 3, чл. 240, ал. 3, чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК
и др. Независимо, че е налице специална разпоредба на чл.343, ал.5 от НК,
която предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно
средство, което е послужило за извършване на престъплението и е било
собственост на дееца, същата не може да бъде приравнена на общите правила
на чл.53, ал.1 от НК. Редът на отнемане на въпросната вещ е специален и
изисква произнасяне от страна на съда по въпроса, дали с нея е било
извършено престъплението. Това обстоятелство обаче не може да бъде
,,обезпечавано“ с предварително налагане на мерки до влизане в сила на
крайния съдебен акт. За пълнота следва да се отбележи, че от данните по
досъдебното производство не се установява на собственика на МПС, чието
налагане на обезпечение се иска, да му е било повдигнато обвинение по
надлежния ред. Приложено е постановление за привличане на обвиняем от
18.04.2024г., чието обвинение не е предявено на хххххх, респ. същият не се е
запознал с него и не му е предоставена възможността на депозира обяснения.
Предвид на изложеното СГС, счита, че е недопустимо налагането на
обезпечителна мярка по чл. 72 НПК върху МПС, с което е извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като то не подлежи на отнемане на
осн. чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, доколкото не е средство за извършване на
престъплението.
Допустимо би било искане по чл. 72, ал. 1 НПК за обезпечаване на
наказанието "глоба", предвидено за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, но
такова искане не е направено.
По гореизложените съображения съдът намира за неоснователни
мотивите на прокурора, развити в неговото искане за налагане на
обезпечителна мярка ,,запор на МПС“.
4
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурор при СРП за
налагане на обезпечителна мярка ,,запор“ върху моторно превозно средство –
лек автомобил ххххх, собственост на хххххх, с ЕГН: ********** по
досъдебно производство № ЗМ 323/2024г. по описа на 09 РУ – СДВР, респ.
пр.пр.№ 11504/2024г. по описа на СРП.
Определението подлежи на протестиране с частен протест в 7 –
дневен срок от връчване на съобщението на СРП пред СГС.
Препис от определението да се връчи на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5