Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 31.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №3037/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС за признаване право на собственост и предаване на владение върху реално обособена част от недвижим имот, която погрешно е нанесена в КККР като част от имота на ответниците и се владее от тях, вместо като част от имота на ищеца, както и за премахването на построена от ответниците ограда в имота на ищеца, която му пречи да упражнява в пълен обем, правото си на собственост .
Ищецът Л.Г.В. твърди, че е собственик по наследство на поземлен имот, представляващ парцел ХVІІІ - 1123 в квартал 192 по отменения регулационен план на град Пазарджик от 1959 г., с площ от 450 кв.м. Твърди, че парцелът бил образуван за сметка на имот пл. №1123, към който били придадени 45 кв.м. от съседния от север имот на ответниците с пл. №1113 и 21 кв.м. от съседния от запад имот с пл. №1125. Твърди, че възникналите регулационни отношения между собствениците на съседните имота били уредени, а дворищно регулационния план е приложен. Поддържа, че придаденото място е завзето от тогавашния собственик на парцела Мария Иванова Динкова, както и че фактическата власт върху него е упражнявана необезпокоявано до 2014г. - първоначално от праводателите на ищеца Мария Динкова и Александра Динкова, а в последствие от самия ищец. Твърди, че поземленият имот бил ограден с кирпичена ограда по регулационните линии на парцел ХVІІІ - 1123. Поддържа, че при изготвяне на следващия дворищно-регулационен план от 1981 г. неправилно регулационната линия между неговия парцел ХVІІІ-1123 и парцела на ответниците VІ-1113 не била отразена като имотна граница, въпреки приложената регулация. Това грешно отразяване било възпроизведено и в действащата кадастрална карта на град Пазарджик, в която имота на ищеца бил нанесен с идентификатор №55155.501.291, чиято северна граница съвпада с тази на имот пл. №1123 преди урегулирането му с дворищно-регулационния план от 1959 г. Освен това в кадастралната карта придадените към парцела на ищеца 45 кв.м. от имот пл. №1113 неправилно били нанесени като част от имота на ответниците с идентификатор 55155.501.294.
Ищецът твърди, че поради саморазрушаване на оградата по регулационната линия между парцел ХVІІІ-1123 и парцел VІ-1113 той опитал да я възстанови през 2014г., срещу което ответниците възразили и строителството било спряно. Последните от своя страна се снабдили със строително разрешение за построяване на ограда, която поставили на погрешно нанесената граница по действащата кадастрална карта на град Пазарджик, а не на мястото на стара ограда, т.е. по северната граница на парцел ХVІІІ-1123.
При тези твърдения ищецът е формулирал искане до съда да признае по отношение на ответниците, че той е собственик на придадените по регулация 45 кв.м. от имота на ответниците с пл.№1113 към парцел ХVІІІ-1123, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху тази част. Освен това се иска, ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните действия, с които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат построената от тях ограда в неговия поземлен имот. Претендира разноски.
Ответниците А.И. и Г.Д. оспорват основателността на предявените искове при твърдението, че регулационния план от 1956 г. не е приложен в частта, с която към парцел ХVІІІ-1123 са придадени 45 кв.м. от техния имота с пл.№1113. Оспорват отчуждителното действие на плана. Твърдят, че придадената по регулация част никога не е завземана и владяна от ищеца и неговите праводатели. Поддържат, че никога не са губили владението върху нея. Претендират да са я придобили по давност.
Оспорват иска по чл.109 от ЗС при твърдението, че са построили оградата по действителната имотна граница между съседните имота и тя не навлиза в имота на ищеца.
Третия ответник К.И.-В. също оспорва исковете при твърдението, че регулационните планове по ЗПИНМ нямат отчуждително действие в частта за дворищната регулация, а само в частта за уличната регулация.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения осъдителния иск за собственост ищецът следва да докаже фактическите обстоятелства от състава на заявеното придобивно основание, в т.ч. придаването по регулация на спорната част към парцела на неговите праводатели, както и прилагането на регулационния план.
При установяване на горното ответниците следва да установят наличието на правно основание да владеят частта, чието предаване иска ищеца.
За основателността на иска по чл.109 от ЗС ищеца следва да докаже действия на ответниците, които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, при което последните следва да установят основателността на действията, чието преустановяване се иска.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Между страните няма спор, установява се и от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор №55155.501.291 по КККР на гр.Пазарджик с площ 407 кв.м, за който по действащия ПУП е отреден УПИ ХVІІІ-291 в кв.192. Ответниците са съсобственици на съдения от север поземлен имот с идентификатор №55155.501.294 с площ 804 кв.м., за който е отреден УПИ VІІ-294 в кв.192, по силата на наследство и давностно владение, признато с констативен нот. акт №40, том ХІV, рег. №17928, нот. д. №2121/05.12.2016г. на нотариус Анета Илкова с рег. №432.
Установява се от заключението на СТЕ, изготвено от ВЛ инж.В.В., че имот с идентификатор №55155.501.291 съответства на парцел ХІХ-1123 по предходния регулационен план на града, одобрен през 1981г., като регулационните линии са проектирани по границите на имота, с които е бил нанесен в кадастралната основа към плана. Последната от своя страна съвпада с кадастралната основа към първоначалния общ регулационен план от 1959г. В нея имот пл. №1123 е нанесен с площ около 402 кв.м. С регулационния план от 1959г. за този имот е предвиден парцел ХVІІІ-1123 в кв.192 с площ около 450кв.м. Увеличаването в площта на парцела е за сметка на придаваеми части от съседни имоти. От съседния от север имот с пл. №1113 са придадени 45кв.м., а от съседния от запад имот с пл. №1125 са при дадени 25кв.м. Видно от представените приходни ордери №201 от 03.06.1961г. и №202 от 03.06.1961г. придаваемите части са били заплатени от тогавашния собственик на имот пл. №1123 Мария Иванова Динкова. Представено е искане по §108, ал.2 ППЗПИНМ /отм./ от гл. архитект до нотариалната служба при народния съд за издаване на нотариален акт в полза на Мария Иванова Динкова за право на собственост върху придобитите по регулация имоти. От него може да се направи извод, че са били изпълнени условията за заемана на придаваемите части, каквото е изискването на §108, ал.1 ППЗПИНМ /отм./.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, от страна на ищеца не са представени убедителни доказателства, че придадената част с площ 45 кв.м. от имот с пл. №1123 е била заета от правоимащите в лицето на Мария Иванова Динкова. Липсват писмени доказателства за издаден изпълнителен лист и извършен въвод от съдебен изпълнител, каквото е изискването на §109 ППЗПИНМ /отм./. Не се установява частта да е била доброволно предадена и заета фактически. Свидетелката Стефанка Колева в първия разпит по делото твърди, че около 1970г. между имотите на ищеца и ответниците е имало кирпичена ограда, свързваща гърбовете на две стопански постройки, едната от които се намирала в имота на ищеца, а втората – в имота на ответника. По аналогичен начин фактическото положение и мястото на оградата е описано от свидетеля Тодор Налбантов. Това местоположение на оградата съвпада с имотната граница между имоти пл. №1123 и пл. №1113 по обезсиления план от 1959г. На това място същата е нанесена по действащата кадастрална карта на града. Според заключението на ВЛ Б.Г., в непосредствена близост до основите на новопостроената от ответниците ограда са открити останки от стара зидария с объл камък и глинени непечени тухли, каквито са изработвани от тухларните фабрики в началото на миналия век. ВЛ посочва още, че местоположението на тези стари основи съвпада с имотната граница между имоти пл. №1123 и пл. №1113 по плана от 1959г. При огледа на място и двете вещи лица не са открили останки от ограден зид по регулационната линия между парцел ХVІІІ-1123 и парцел VІІ-1113. Не следва да се кредитират показанията на св.Таня Върбанова и Стефка Колева в частта, според която новата ограда е построена от ответниците навътре в имота на ищеца, а не върху останките от старата ограда. В тази част показанията на тези свидетели противоречат както на заключението на ВЛ Б.Г., така и на останалите свидетели.
При тези фактически обстоятелства спорът се свежда до това, дали е настъпило отчуждителното действие на регулационния план от 1959г. по отношение на придадената част от имот пл. №1113, от кого е владяна тази част след влизането на плана в сила и дали е придобита по давност от ответниците.
Процесният парцел ХVІІІ-1123, в който попада спорната част, е създаден с регулационния план от 1959г. при действието на ЗПИНМ. От първия ни благоустройствен закон от 1898 г. до влизане в сила на изменението на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. на 1.01.2001 г. дворищно-регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие. Според чл.39, ал.3 ЗПИНМ и чл.110 ЗТСУ в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места, придадени към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден парцелът. При този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти.
Следователно дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. Основанието за този извод се намира в §72, ал.1 и ал.2 ППЗПИНМ, според които при изменение на дворищната регулация съгласно с § 70, т. 2, ал. 1 и 2 и т. 4 проектът за нов регулационен план се изработва въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти, а при изменение на дворищната регулация съгласно с § 70, т. 1 и 3 проектът за нов регулационен план се изработва въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти, освен ако до деня на предложението (нареждането) за изменението придаденият имот е бил зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е било изцяло или отчасти изплатено. Горното означава, че при бъдещото изменение на плана, ако не е била приложена регулацията по отношение на придаваемия имот и се предвиди отделянето му от парцела, в който е бил включен този имот, се възстановява правото на собственост върху същия имот в лицето на предишния му собственик.
Установи се по делото, че в кадастралната основа към следващия регулационен план от 1981г. северната регулационна линия на парцел ХVІІІ-1123 не е била нанесена като имотна граница. Този план е изработен при действието на ЗТСУ. Съгласно чл.33, ал.2 ЗТСУ, който е аналогичен с §72, ал.2 ППЗПИНМ, при изменение на дворищно-регулационен план на основанията, посочени в т.1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон. Съгласно чл.33, ал.3 ЗТСУ това правило се прилага и при изработването на нови подробни планове за урегулиране на цели населени места или на части от тях. От горното следва извод, че регулацията е приложена от момента, когато настъпи трансформацията на регулационните линии в имотни граници при условията на чл.33 ЗТСУ /в т. см. т.1 от ТР№ 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС/. За целта е необходимо да е изпълнено едно от следните изисквания: 1. придаваемите имоти да са били заети по законен ред, било чрез доброволното им отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик по чл.134, ал.2 ЗТСУ или 2. да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части, респ. вземането да е погасено по давност съгласно чл.134, ал.3 ЗТСУ. Предпоставките са предвидени алтернативно и при настъпването на която и да е от тях регулацията следва да се счита приложена и неотменима.
По делото е безспорно установено, че правоимащата М. И. Д. е заплатила паричното обезщетение за придаваемите части. Следователно в кадастралната основа към регулационния план от 1981г. парцелните граници на парцел ХVІІІ-1123 е трябвало да бъдат нанесени като имотни граници. Това обаче е направено само по отношение на частта с площ 25кв. м., придадена от имот пл.№ 1125, но не и за придадените 45 кв.м. от имот пл.№1123. Независимо от грешката в кадастралната карта обаче, собственикът на имот пл. №1123, за който е отреден парцел ХVІІІ – 1123 е придобил собствеността върху придадените имоти, включени в границите на парцел ХVІІІ – 1123.
С оглед формирания от съда извод, че процесната спорна част е била придобита по регулация от праводателя на ищеца Мария Иванова Динкова, следва да се разгледа възражението на ответниците, че същата се владее от тях на правно основание, произтичащо от придобивна давност.
Съдът прие за установено, че регулацията е била приложена чрез заплащане на паричното обезщетение, но придадената част от имот пл.№1113 не е била заета от правоимащите. Същата е останала във владение на собствениците на този имот в т.ч. и тримата ответници, които упражняват фактическата власт и до момента.
Поставя се въпросът дали е допустимо да се придобие по давност реална част от парцел, каквато в случая се явява спорната част от 45кв.м., попадаща в границите на парцел ХVІІІ-1123, но владяна от ответниците, а преди това и от техните праводатели.
С чл.40, ал.2 ЗПИНМ е въведена забрана да се извършват сделки с реална част от парцел, както и такава да се придобива по давност, освен ако реалната част и остатъка от парцела могат да се обособят в самостоятелни парцели по действащите разпоредби, залегнали в §39-46 ППЗПИНМ. В конкретния случай спорната част от парцел ХVІІІ-1123 не отговаря на изискването за повърхнина и лице по §41, ал.2 ППЗПИНМ и затова при действието на ЗПИНМ нейното придобиване по давност е изключено.
Разпоредбата на чл.59 ЗТСУ, който е в сила от 01.06.1973 г. не допуска придобиването по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели, независимо дали двете части могат да се урегулират самостоятелно. Същевременно чл.181, ал.1 ЗТСУ запазва действието на изтеклата до влизането на същия закон в сила придобива давност върху реално определени части от дворищно-регулационни парцели, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели. В останалите случаи, при които не могат да се обособят самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реално определената и владяна част от парцела - чл.181, ал.3 ЗТСУ. Това разрешение е приложимо само за случаите на изтекла придобивна давност до влизане в сила на ЗТСУ, т.е. до 01.06.1973г. При действието на ЗТСУ не е допустимо придобиването на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реално определени части от парцели, независимо дали двете части могат да се урегулират самостоятелно или не.
В случая давностното владение върху спорната реална част с площ 45квм. от парцел ХVІІІ-1123 целият с площ 450кв.м. е установено с влизането в сила на регулационния пран от 1959г., с който е създаден парцела, тъй като придадената част не е била заета от правоимащите, независимо, че регулацията е била приложена чрез заплащане на дължимото обезщетение. Владението е упражнявано от праводателите на ответниците, а след това и от самите тях без прекъсване до момента. Следователно давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл през 1969г. При това положение, с оглед позоваването от страна на ответниците на придобивна давност се счита, че на 01.03.1971г. с влизане в сила на чл.181, ал.3 ЗТСУ владелците на реалната част са придобили 45/450 идеални части от парцел ХVІІІ-1123.
При така формирания извод за наличие на съсобственост между страните по делото върху посочения парцел, а от там и върху спорната реално обособена част от него, то предявения ревандикационен иск се явява частично основателен в установителната му част до размера на 405/450 ид. части от правото на собственост върху процесната придаваема част с площ 45кв.м., но ответниците не дължат предаване на владението върху нея, тъй като могат да ползват общата вещ съобразно правата си, а отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл.30 и сл. ЗС.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014г. на ВКС, ОСГК, при предявен иск за собственост в диспозитива на решението следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал.4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл.134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план.
По иска с правно основание чл.109 ЗС:
Съдът прие за установено, че регулацията за парцел ХVІІІ-1123 в кв. 192 по плана на града от 1959г. е била изцяло приложена, поради което парцелната граница между парцел ХVІІІ-1123 и парцел VІ-1113 е трябвало да бъде нанесена като имотна граница в кадастралната основа към регулационния план от 1981г., което не е направено. Грешката не е била поправена и при одобряването на действащата кадастрална карта, в която северната граница на имота с идентификатор 55155.501.291 е нанесен по имотната граница на имот с пл. №1123, вместо по северната парцелна линия на парцел ХVІІІ-1123. Грешното заснемане на имота в кадастралната карта не влия върху пространствените предели на правото на собственост и то се притежава в границите на парцел ХVІІІ-1123 /вж. т.5 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №8/2014 г., ОСГК/. При това положение северната имотна граница на имот с идентификатор 55155.501.291 по кадастрална карта не съответства на пространствените предели на вещното право, а построената от ответниците ограда не се намира на действителната имотната граница, а попада в съсобствения между страните парцел ХVІІІ-1123. Поставянето и във вътрешността на парцела представлява неоснователно действие, което пречи на всички съсобственици да упражняват в пълен обем правото на собственост съобразно своя дял. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят неоснователното действие и да премахнат оградата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска. Същият е представил списък по чл.80 ГПК и писмени доказателства за направени разноски в размер на 1320лв. От предявените искове ревандикационният иск е уважен частично в установителната част, а негаторният иск е уважен изцяло. По съразмерност на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 880лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е представил списък по чл.80 ГПК и писмени доказателства за направени разноски в размер на 979лв. От тях по съразмерност следва да му се присъдят 326,33лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПО ИСКА на Л.Г.В. с ЕГН ********** против А.П.И. с ЕГН **********, Г.А.Д. с ЕГН ********** и К.А.И.-В. с ЕГН ********** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на 405/450 ид. части от една реално обособена част с площ 45 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 55155.501.294 по кадастралната карта на гр.Пазарджик, за който е отреден УПИ VІІ-294 в кв.192 по действащия подробен устройствен план на града, която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имота на ответниците с идентификатор 55155.501.294 вместо като част от имот с идентификатор №55155.501.291, за който е отреден УПИ ХVІІІ-291 в кв. 192 по действащия подробен устройствен план на гр.П., с граници на реално обособената и погрешно нанесената част съгласно защрихованото със зелен цвят в очертанията между т. А, Б, В и Г в скицата, приложена към заключението на в.л. инж. В.В., депозирано по делото с вх. №3370/15.02.2018г., която приподписана от съда се явява неразделна част от решението, като ОТХВЪРЛЯ иска признаване право на собственост върху тази реално обособена част за разликата над 405/450 ид. части, както и иска за осъждането на ответниците да предадат на ищеца владението върху нея.
ПО ИСКА на Л.Г.В. с ЕГН ********** против А.П.И. с ЕГН **********, Г.А.Д. с ЕГН ********** и К.А.И.-В. с ЕГН ********** ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС ответниците да премахнат построената от тях масивна ограда по неправилно нанесената в действащата кадастралната карта на гр.Пазарджик имотна граница между поземлен имот с идентификатор №55155.501.291 и поземлен имот с идентификатор №55155.501.291.
ОСЪЖДА ответниците А.П.И. с ЕГН **********, Г.А.Д. с ЕГН ********** и К.А.И.-В. с ЕГН ********** да заплатят на ищеца Л.Г.В. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 880лв.
ОСЪЖДА ищеца Л.Г.В. с ЕГН ********** да заплати на ответниците А.П.И. с ЕГН **********, Г.А.Д. с ЕГН ********** и К.А.И.-В. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 326,33лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: