Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София 10.12.2020г.
Софийски градски съд – Наказателно отделение, 5 въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретар Пенка Цанкова и с участието на прокурор Димитър Хаджийски, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНЧД № 3227 по описа на 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С определение от 06.08.2020 година по НЧД № 5997/2020 година, Софийски районен съд - Наказателна колегия, 133 състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, е образувал производството за групиране на наказания по предложение на софийска районна прокуратура на осъдения П.Х.Х., наложени му със съдебни актове по НОХД № 18943/2016 г. по описа на СРС, НОХД № 5202/2017 г. по описа на СГС, НОХД № 11895/2017 г. по описа на СРС, НОХД №156/2018 г. по описа на САпС и НОХД № 3721/2020 по описа на СРС и е определил едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, измежду наложените му по НОХД № 156 /2018 г. и НОХД 18943/2016 г. „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗМВР и НПК по посочените дела. По НОХД № 5202/2017 г. и НОХД № 11895/2017 е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, към посоченото групиране е присъединил и глоба в размер от 100 лева, наложена му по НОХД 11895/2017г., като на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗМВР и НПК по посочените дела. Относно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, постановено по НОХД 3721/2020, първоинстанционният съд е постановил да бъде изтърпяно отделно.
Срещу съдебното определение е депозирана жалба от страна на защитника на подсъдимия, изразяваща несъгласие с постановения съдебен акт относно определянето наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца по НОХД №3721/2020 г. да бъде изтърпяно отделно. Като съображенията, описани в жалбата на защитата, са свързани с това, че извършеното групиране на установените наказания по постановените присъди са неблагоприятни за осъденото лице. Като моли настоящата инстанция да прибави наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца по НОХД №3721/2020 г. към наказанието постановено по НОХД № 156/2018 г. и НОХД № 18943/2016 г. и да определи едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата моли определението на предходната инстанция да бъде изменено и да бъде извършена кумулация като се съблюдава принципът за най-благоприятното групиране на определените наказания на осъденото лице.
Прокуратурата моли съда да остави в сила атакуваното определение, като го намира за правилно и законосъобразно.
Осъденият П. Х.моли настоящата инстанция да уважи жалбата и да направи исканата кумулация на посочените наказания.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява следното:
П.Х. е осъждан като предмет на анализ в настоящото производство е дали следва да наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца да бъде прибавено към направената кумулация между наказания „лишаване от свобода“ по НОХД № 156/2018 г. и НОХД № 18943/2016 г. в размер на 7 години. Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна инстанция хронология, изразяваща се в следното:
Със споразумение по НОХД № 18943/2016 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 8 състав, влязло в законна сила на 02.11.2016
г., на осъдения П.Х. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр.2, т. 1, осъществено на 21.03.2016 г. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено така определеното наказание „лишаване
от свобода“ с изпитателен срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 3,
от НК, е приспаднато времето, през което П.Х. е бил задържан за срок от 24 часа
по ЗМВР.
П.Х. е осъден
по НОХД № 5202/2017
г. със споразумение по описа на СГС, Наказателно отделение, 32 състав влязло в
сила на 14.11.2017г. , за деяние, осъществено през периода на 11.03.2017г. –
12.03.2017 г., квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.1, предл. 4 и 5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59 от НК, е приспаднато времето, през което П.Х.
е бил задържан по ЗМВР и НПК. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в
изпълнение наложеното му наказание „.лишаване от свобода“ по НОХД № 18943/2016 г. в размер на 1 година.
С протоколно определение на Софийски районен
съд, НО, 10- ти състав, влязло в сила 08.12.2017г. е одобрил споразумение,
постигнато по НОХД 11895/2017
г., с което П.Х. е осъден за извършено
престъпление на 12.03.2016г., осъществяващо състава по чл. 216, ал. 4, вр. ал.
1, като съдът е счел, че случаят представлява маловажен и му е наложил
наказание „глоба “ в размер от 100 лева.
С присъда влязла в сила на 30.01.2020г. по
НОХД № 1114/2019
г. на Софийски апелативен съд, НО, за извършени престъпления с правна
квалификация по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 и чл. 130, ал. 1
от НК, осъществени на 11.06.2015г., с която
на П.Х. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години, което да изтърпи при първоначален
строг режим. Като на основание чл. 59, ал. 1 от НК, е приспаднато времето, през
което П.Х. е бил задържан за срок от 11.06.2015 г. до 24.09.2015г.
С протоколно определение от 13.03.2020 г.
СРС, НО, 133 – ти състав е одобрил Споразумение, постигнато по НОХД № 3721/2020 г., влязло в сила на 13.03.2020 г.,
с което П.Х. е осъден за извършено престъпление на 26.08.2019г., осъществяващо
състава по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1,
пр. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.
1 от ЗИНЗС. Като на основание чл. 59,
ал. 1 от НК, е приспаднато времето, през което П.Х. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Съдът, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено
следното.
Жалбата е неоснователна.
Правилно предходната инстанция е извела
хронологичния анализ на времето на извършване на престъпните посегателства и
времето на влизане в сила на съдебните актове, с оглед на което при съпоставка
между тях, съдът споделя изводите на първостепенния съд относно оформянето на две
основни кумулативни групи и отделянето на наложеното наказание по НОХД № 3721/2020г. на СРС в срок от 11 месеца
„лишаване от свобода“ да се изтърпи отделно и да не бъде кумулирано с другите
наложени на осъденото лице наказания. Съображенията в тази насока са, че конкретното
наказание, наложено по НОХД № 3721 в размер на 11 месеца, може да бъде
кумулирано с наложеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 156/2018 г. в размер на 7 години, но не може
да бъде в кумулативна група заедно с наказанието „лишаване от свобода“ в размер
на 1 година, постановено по НОХД № 18943/2016г., тъй като последното е извършено на
21.03.2016 г. и е с влязъл сила съдебен акт от 02.11.2016г., а престъпното
деяние по НОХД № 3721/2020
г. е осъществено на 26.08.2019 г., т.е. във времеви период след като П.Х. е бил
вече с постановен съдебен акт по НОХД № 18943/2016 г. Предвид изложеното съществуват две възможни
кумулации между така постановените наказания по осъществените престъпни деяния.
Първата възможност е групирането, което е направил районният съд между
наказанията по НОХД 156/2018
г. и НОХД № 18943/2016,
а наказанието по НОХД № 3721/2020
г. е отделено, за да се изтърпи отделно.
Другата възможност е комбинация между наказанието по НОХД 156/2018 г. и НОХД № 3721/2020 г., а наказанието по НОХД № 18943/2016г. да бъде изтърпяно отделно, тъй като не
подлежи на кумулиране съвместно с наказанието по НОХД № 3721/2020г., само че съдът намира, че ако се
приложи този вариант, то той би бил по-неблагоприятен за осъденото лице, тъй
като би увеличил срока му на наказанието „лишаване от свобода“ му в му с 1
месец. Предвид изложеното намира направените искания, изложени в жалбата, от
страна на защитата на осъденото лице за неоснователни.
Районният съд законосъобразно е
решил и останалите съпътстващи групирането на наказания лишаване от свобода
въпроси, като на основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК правилно е приспаднал при изпълнение на увеличеното общо
най-тежко наказание времето, през което осъденият е бил задържан или вече е
търпял наказание по всяко от делата в групата.
След законосъобразна преценка на
фактите от обремененото съдебно минало на осъдения, който вече е бил осъждан на
лишаване от свобода, районният съд обосновано е определил и първоначален строг
режим на изтърпяване на увеличеното общо най-тежко наказание.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира основания за отмяната му или други за изменението му, поради което прие, че следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НК, 5 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение на
СРС, НО, 133 състав
от 06.08.2020 г., постановено по НЧД № 5997/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.