Р Е Ш Е Н И Е
№ 260116
гр.Пловдив, 25.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 2886/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „Ер
Джи Би Нет Сълушънс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив. Ж.К. „Тракия“, бл. 202, вх. Б, ет.12, ап.4, срещу наказателно
постановление № К-0048083 от 16.12.2019 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 222
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 127
ал.2 ЗЗП, и на основание чл. 200 ЗЗП му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 24, ал.1 ЗЗП.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното
постановление е издадено при наличие на съществени процесуални нарушения. Като
такива се изтъква обстоятелството, че не е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН,
доколкото не е налице сигурност, че НП е издадено на посочената в него дата.
Възразява се,че съставеният протокол за проверка, който е връчен на
представител на жалбоподателя е в нечетлив вид, като същият не е могъл да
разбере какво нарушение му се вменява. Впоследствие било отказано приемането на
Регистъра на рекламациите, като било посочено, че на жалбоподателя ще бъде
съставено предписание, не и че ще му бъде наложено административно наказание.
Посочва се, че депозираното възражение срещу АУАН не е обсъдено при издаването
на НП. Възразява се срещу приетата от административнонаказващия орган
фактическа обстановка, като същият не е съобразил, че дружеството осъществява
дейност без стационарен обект, т.е. дейността е мобилна. Оспорва се да е
извършено и нарушение по чл. 24, ал.1 ЗЗП, доколкото проверката е извършена в
обект, в който не се осъществява търговска дейност от дружеството, предвид
обстоятелството, че същата е мобилна. Посоченото, според жалбоподателя, било
видно от издадения при проверката фискален бон. Досежно нарушението по чл. 127,
ал.2 ЗЗП се посочва, че същото не е представено поради внезапно възникнало
притеснение от страна на управителя на дружеството при проверката. Същият се
съхранявал на седалището и адреса на управление на дружеството. Впоследствие
същият посетил КЗП Пловдив, като представил регистъра за рекламации, но било
отказано неговото приемане. В допълнение се посочва, че за посочените
административни нарушения, административнонаказващият орган е съставил и
предписания. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание
дружеството – жалбоподател, редовно уведомено, за него се явява адв. И., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения, идентични с тези в
депозираната жалба.
Въззиваемата страна – КЗП – РД Пловдив,
редовно уведомена, за нея се явява адв. К.. По същество посочва, че се явява
ирелевантно обстоятелството дали дружеството е регистрирано като нестационарен
обект, доколкото на конкретен ден и на конкретно място е установено извършване
на дейност. Отделно, дружеството имало задължение да съхранява регистъра за
рекламации на всички места по чл. 127, ал.4 ЗЗП, включително седалището и
адреса на управление. Излага съображения, че не са допуснати нарушения на
материалния закон. Поради изложеното моли издаденото НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружество с ограничена отговорност „Ер
Джи Би Сълушънс“ било регистрирано като търговец без стационарен обект за
целите на данъчното законодателство.
До КЗП, РД Пловдив бил подаден сигнал
от потребител чрез Сдружение „Правна сигурност на потребителите и личните им
данни“, въз основа на който било посочено, че същият е закарал своя автомобил
за ремонт на климатик на 24.08.2019 г. в сервиз за автоклиматици, телевизори и
битови уреди, находящ се в гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“, бл. 202, вх.Б. По
автомобила била извършена работа за около 10 мин, като след това било посочено,
че проблемът е отстранен и стойността на услугата възлиза на 150 лева.
Потребителят попитал по какъв начин е формирана цената, но не получил отговор,
а бил извършен отбив от цената и същата била намалена на 120 лева. На следващия
ден потребителят установил, че климатикът отново не работи. Той посетил отново
обекта и направил рекламация, която не била описа в регистъра за предявените
рекламации. Били извършени отново ремонтни разходи, като в сигнала било
отразено, че според потребителя проблемът вероятно бил отстранен.
Във връзка депозирания сигнал, на
07.10.2019 г. свидетелят З.Р. посетила обекта, находящ се в гр. Пловдив, Ж.К.
„Тракия“, бл. 202, вх.Б. Същата установила, че в близост до входа на обекта има
информация за работното време на търговския обект от понеделник до неделя от 10
ч. до 19 ч., без почивен ден, но липсва информация за фирма, седалище и адрес
на управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорни за обекта.
Касовият апарат работел, като от същия бил издаден фискален бон № 0000317/07.10.2019
г. в 11:34 часа на стойност 0,10 лева от „Ер Джи Би Сълушънс“ ООД. В обекта
нямало и не се поддържали от търговеца или упълномощено от него лице регистър
на предявените рекламации на потребителите и при поискване, такъв не бил
представен. По думите на управителя такъв регистър нямало и не се поддържал от
търговеца. Същият споделил какви услуги се извършват в обекта, като се правили
предимно ремонти на телевизори и автоклиматици, за които нямало съставен
ценоразпис за предлаганите услуги със съответните продажни цени в българки
лева, поставен на видно за клиентите място в търговския обект. В същия нямало и
обозначени цени на предлаганите услуги и под формата на брошура. За извършената
проверка бил съставен Констативен протокол К-2672492/07.10.2019 г.
С Протокол за извършена проверка на
документи № К-69547/15.10.2019 г., било издадено предписание на търговеца да
постави в близост до входа на обекта информация за работно време на търговския
обект, седалище и адрес на управление на търговеца, името и фамилията на
лицето, отговорно за обекта, като същият бил предупреден, че при неизпълнение
на предписанията, може да му бъде съставен АУАН.
Въз основа на констатациите, описани в
Констативен протокол К-2672492/07.10.2019 г., по отношение на дружеството –
жалбоподател бил съставен АУАН № К-0048083/15.10.2019 г., с който му били
вменени нарушения по чл. 127, ал.2 ЗЗП и чл. 24, ал.1 ЗЗП. Въз основа на така
съставения АУАН, на 16.12.2019 г. било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетели З.Р., П.М. и Р.П.. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Единствено съдът не дава вяра
на показанията на свидетелката Р.П. в частта, в която посочва, че книгата за
рекламации се е намирала в бус, с който се осъществява дейност на обект, който
не е стационарен. Посоченото противоречи на изложеното от управителя пред
свидетелката Р. при първоначалната проверка, а именно, че такъв регистър не е
съставен, както и на посоченото в жалбата, а именно, че към момента на
извършване на проверката регистърът не е представен поради възникнало
притеснение у управителя, но че същият се намира на седалището и адреса на
управление на дружеството или в счетоводната кантора. Дори в своите възражения
в депозираната жалба, дружеството – жалбоподател не посочва, че регистърът за
рекламации се е намирал в обект, с който извършва дейност, макар и същият да не
е стационарен. В тази връзка съдът не кредитира и представения по делото
Регистър на рекламациите на дружеството, доколкото по отношение на същия липсва
достоверна дата. Посоченото само по себе си не би обусловило изключване от
доказателствената съвкупност на посоченото писмено доказателства, но същото е
изцяло в несъответствие с изложеното от управителя на дружеството пред
свидетелката Р., че такъв липсва. Поради изложеното съдът намира, че към
момента на извършване на проверката, търговецът не е разполагал с регистър за
рекламациите, в която насока е и депозирания сигнал до КЗП, РД Пловдив.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Протокол за
извършена проверка на документи № К-69547/15.10.2019 г., Констативен протокол
К-2672492/07.10.2019 г., два броя сигнали, заверено копие от актовата книга за
издадени НП и АУАН № К-0048083/15.10.2019 г..
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следват от
така представените Заповед № 676/21.08.2019
г. и Заповед № 389 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделя възражението
на жалбоподателя, че не са налице данни НП да издадено в шестмесечния срок по
чл. 34, ал.3 ЗАНН. По делото бе представено извлечение от актовата книга за
издадени НП на КЗП, РД Пловдив, от което е видно, че обжалваното НП е издадено
именно на 16.12.2019 г. Доколкото АУАН е издаден на 15.10.2019 г., то несъмнено
шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН се явява спазен. Отделно, към
административнонаказателната преписка са приложени два броя пощенски пликове, с
удостоверяване от „Български пощи“ ЕАД, че на 13.01.2020 г. и на 25.02.2020 г.
е изпращано обжалваното НП до дружеството – жалбоподател, но пратката се е
върнала като непотърсена. Посочените дати на изпращане на НП също попадат в
законоустановения шестмесечен срок.
Неоснователно се явява и наведено възражение
за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила поради необсъждането
на депозираното възражение в издаденото НП. Посочените възражения, доколкото са
наведени в съдебна фаза на процеса, се разглеждат и обсъждат от съдебния
състав, разглеждащ делото.
От
правна страна съдът намира следното:
На дружеството – жалбоподател да
вменени нарушения по чл. 127, ал.2 ЗЗП и чл. 24, ал.1 ЗЗП.
Съобразно нормата на чл. 127, ал.2 ЗЗП,
търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации.
От приетата по делото фактическа
обстановка несъмнено се установи, че при извършена проверка на 07.10.2019 г.,
дружеството – жалбоподател не е разполагало с регистър за рекламации, поради
което несъмнено е извършено нарушение по чл. 127, ал.2 ЗЗП. Релевантно е
обстоятелството, че към датата на нарушението не е съществувала реалната
възможност при предявена рекламация, същата да бъде непосредствено
регистрирана. С цитираната разпоредба е предвидено задължението за поддържане
на регистър на предявените рекламации, а такъв не е представен на свидетеля Р.,
като при разговор на същата с управителя, последният изрично е заявил, че
липсва регистър. Поради изложеното безспорно се установи, че такъв регистър не
е имало нито в проверявания търговски обект, нито на друго място. В случая се
касае за основно задължение на работещия в търговския обект да е наясно с
наличието на регистър за предявени рекламации предвид факта, че потребителят
във всеки един момент да може да предяви рекламацията си и тя трябва да бъде
непосредствено регистрирана /така Решение № 2028 от 21.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 1692/2019 г. на Административен съд Пловдив/. В настоящия случай се
установиха и реално нарушени права на потребителя, подал сигнал, в предходен
момент по предявяване на рекламация, именно предвид липсата на посочения
регистър.
В тази връзка ирелевантно се явява
обстоятелство дали обектът, в която дружеството е осъществявало дейност, е
стационарен или не. Регистърът за предявяване на рекламации следва да бъде
наличен във всеки един обект по чл. 127, ал.4 ЗЗП, доколкото правото къде да
предяви своята рекламация е предоставено изцяло на потребителя.
Поради всичко изложено правилно
административнонаказващият орган на основание чл. 222 ЗЗП е наложил наказание
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 127, ал.2 ЗЗП в минимален размер
от 500 лева.
На жалбоподателя е вменено и нарушение
по чл. 24 ал.1 ЗЗП, съгласно който всеки търговец, който предлага услуги на
потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на
предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в
търговския обект.
В настоящия случай несъмнено се
установи, че в обекта, находящ се в гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“, бл. 202, вх.Б,
не е имало поставен ценоразпис за предоставените от жалбоподателя услуги.
Същият не просто не е бил поставен на видно място в обекта, но е липсвал
въобще. По този начин не само е извършено нарушение по чл. 24, ал.1 ЗЗП, но и
са ограничени правата на конкретния потребител, депозирал сигнала, доколкото
същият е бил в невъзможност да разбере по какъв начин е формирана цената за
предоставената услуга по ремонт на неговия автоклиматик. Отново без значение
според настоящия съдебен състав се явява обстоятелството, че обектът не е
регистиран като стационарен. Следва да се отбележи, че дали обектът е
стационарен или мобилен е релевантно единствено за данъчни цели. Според съда,
на всяко едно място, на което търговецът извършва услуги, потребителят, който
се ползва от същите, следва да получи необходимата информация досежно цената
стоките или услугите, които полза и по какъв начин се формира същата. В
процесния случай, както от депозирания сигнал, така и от извършената на място
проверка, се установява, че жалбоподателят е извършвал дейност именно в обекта,
находящ се в гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“, бл. 202, вх.Б, респ. именно на
посоченото място е следвало да бъде разположен на видно място ценоразпис на
предлаганите услуги. Доколкото такъв не е бил поставен, съдът намира, че
дружеството – жалбоподател е осъществило и нарушение по чл. 24, ал.1 ЗЗП,
поради което правилно е санкционирано съобразно нормата на чл. 200 ЗЗП, в
минимален размер за юридическите лица от 300 лева.
По приложението
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай
административно нарушение /, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се
касае за две формални нарушения, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самите деяния не разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Дори напротив – касае се за две извършени административни
нарушения. Налице са и данни за конкретни нарушени права на потребител във
връзка с информираността му за начина на формиране на цена на услуга и липса на
вписване на предявена от същия рекламация в регистъра, поради което според съда
се касае за деяния, разкриващи по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от техния вид.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вменените му административни нарушения. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН, а
наложените санкции са в минимален размер. Това обуславя потвърждаване изцяло на
издаденото НП.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има правно
на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на
страната. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да
бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за
правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА наказателно постановление № К-0048083 от 16.12.2019 г.,
издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/,
с което на „Ер Джи Би Нет Сълушънс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив. Ж.К. „Тракия“, бл. 202, вх. Б, ет.12, ап.4, на
основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 127 ал.2 ЗЗП, и на основание чл. 200 ЗЗП е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева, за
нарушение на чл. 24, ал.1 ЗЗП.
ОСЪЖДА
„Ер Джи Би Нет Сълушънс“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита
на потребителите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство за процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС