№ 3277
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110140492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „*********” АД
срещу „********” АД за заплащане на сумата 1713,26 лева, представляваща застрахователно
обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при
ищеца, назована „щета №**********/16.02.2021 г.“, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 27/07/2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.02.2021 г. в гр. Б. е реализирано пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС „Д.Д.“ с рег. № *****, застрахован при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената
дата, с МПС „Ф.Д.“ с рег. №*******, който към датата на ПТП е застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца. Поддържа, че по силата на договора
за застраховка „Каско“ ищецът е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил
срещу ответника, с оглед заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски, във връзка с извършен ремонт за отстраняване на причинените щети от ПТП на
МПС „Ф.Д.“ с рег. №*******.
Ответникът оспорва иска по основание и размер - механизъм на ПТП и че същото е
настъпило по вина на водача на МПС с рег. № *****. Твърди, че ПТП е причинено
изключително по вина на водача на МПС с рег. №*******, който се е движел в лентата за
насрещно движение и без да съобрази поведението с останалите участници на пътя;
евентуално навежда възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и че искът е
предявен в завишен размер и платеното обезщетение не съответства на действително
настъпилите увреждания по автомобила.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На осн. чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че към 16.02.2021 г. ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на сочения
за делинквент водач на МПС „Д.Д.“ с рег. № *****, чрез сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; ищецът е заплатил за нанесени
щети от процесното ПТП застрахователно обезщетение от 1698,26 лв. в изпълнение на
договора за застраховка „Каско на МПС“, сключен със собственика на МПС „Ф.Д.“, с рег.
№*******.
От писмените и гласни доказателства, последните анализирани по реда на чл. 172 от
ГПК, поотделно и съвкупно с останалите доказателства, както и заключение на съдебна
авто-техническа експертиза, неоспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК,
се установяват следните фактически положения: на 16.02.2021 г. в гр. Б. е настъпило ПТП
между товарен автомобил „Д.Д.“, с рег. №***** и товарен автомобил „Ф.Д.“, с рег.
№*******. Товарен автомобил „Д.Д.“ се движел в района на магазин, където водачът му
предприема маневра „завой надясно“ по локалното платно на Европейски път Е773.
Реализира се ПТП с идващия от дясната му страна, в посока за навлизане в паркинга на
магазина, и движещ се в посока обратна на посоката на движението по локалното платно,
товарен автомобил „Ф.Д.“. Непротиворечиво се установява, че локалното платно, където е
настъпило произшествието се състои от една еднопосочна лента на движение, а водачът на
застрахования при ищеца автомобил се е движел в обратна на разрешената посока за
движение. СТЕ изяснява, че щетите по този автомобил се намират в пряка и непосредствена
връзка с настъпилото ПТП, което се подкрепя от показанията на свидетелите и обективните
находки по автомобила, с оглед начина на съприкосновение при удара. Стойността,
необходима за възстановяване на щетите, изчислена на база средни пазарни цени е сумата
1592,66 лв. От приетата схема на организацията на движението на местопроизшествието се
установява, че за водачът на товарния автомобил „Д.Д.“, преди да навлезе в локалното
платно, е имало сигнализация със знак „Б1“- „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и знак „Г2“- „Движение само надясно след знака“. Реално на място за водача
на т.а. „Д.Д.“ е имало сигнализация със знак Б2 –„Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и знак „Г2“. Това е действителното фактическо положение за условията, при
които е настъпило ПТП, установимо от всички други доказателства, поради което съдът
приема, че гласните доказателства отразяват вярно какви пътни знаци е имало, като и двата
знака са от група пътни знаци относно предимство.
Изложеното дава основание на съда да приеме от правна страна, че водачът на
автомобил „Ф.Д.“, с рег. №*******, застрахован при ищеца, е нарушил правилата за
движение по еднопосочен път, на осн. чл. 6, т. 1, пр. 3, във вр. чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП,
защото не се съобразил със забраната за движение и се е движел в обратна на разрешената
посока. Ирелевантно е предположението на този водач, че локалния път е имал две ленти,
тъй като незнанието на закона не освобождава от дължимото поведение, с оглед
установените административни права и задължения по силата административния акт за
поставяне на пътните знаци и маркировка. Този водач е имал техническата възможност да
не управлява в района на еднопосочна организация на движението
в посока, обратна на разрешената. По тази причина той водач не се ползва с предимство в
движението на пътя и водачът на т.а. „Д.Д.“ с рег. № ***** не дължи да му осигури.
Последният трябва да съобрази поведението си при предприемане на маневрата „завой
надясно“ и да пропусне участниците в движението, но само ако те имат право да
преминават през траекторията, при която се извършва маневрата. В този смисъл водачът на
т.а. „Д.Д.“ с рег. № *****, не е бил длъжен да пропусне другия водач; съобразил е изцяло
правилата за движение на пътя и не се констатира негово виновно и противоправно
поведение. Съдът счита, че е неприложим е института на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, доколкото няма допуснато нарушение на водача на т.а. „Д.Д.“, което да подлежи на
съпоставяне с поведението на водача на увредения автомобил. По тези съображения съдът
приема така предявения иск за неоснователен, а като такъв подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
2
на ответника деловодните разноски за 190,00 лв. за платено възнаграждение на свидетел и
вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от Съда, на осн. чл. 78,
ал.8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*********” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление: ***********, срещу „********” АД, с ЕИК:***********, със седалище и
адрес на управление: ***********, иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на
сумата 1713,26 лева за главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с
ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при ******* АД,
назована „щета №**********/16.02.2021 г.“, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 27.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „*********” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на „********” АД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 190,00 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3