№ 1643
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110216525 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Я. П., ЕГН ********** чрез адв. С. С.,
срещу наказателно постановление № 23 - 4332 - 026088/30.10.2023 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания – „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че при издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като на нарушението
не е дадена пълна и точна правна квалификация, като не е посочена
разпоредбата от Наредба № 18/23.07.2001 г. и по –конкретно чл. 112, ал. 3,
която предвижда какъв точно знак се поставя при необходимост от въвеждане
на ограничение на максимално разрешената скорост, различно от
общоважимото. Застъпва се тезата, че АУАН е съставен след изтичане на
давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Твърди се, че липсата на конкретни
стойности на превишението на максимално допустимата скорост ограничава
правото на защита на жалбоподателя. От съда се иска отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не
се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. С.. В
1
постъпило по делото становище същият моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна - началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео- радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г.
На 14.03.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения, с фабричен
номер MD 1193 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка №019-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г.
На 14.06.2023 г. около 19:53 часа в гр. София, по бул. „Цариградско
шосе“ с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър
Малинов“ жалбоподателят В. Я. П. управлявал собственото си моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел „120“ с рег. № ****.
До № 139 горепосочената преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип Cordon М2, с фабричен номер MD 1193, заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 147 км./час, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с
пътен знак В26 в населено място. За позиционирането на системата за
контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Бил установен неговият собственик – В. Я. П., ЕГН
**********. Във връзка с това на 11.10.2023 г. жалбоподателят в качеството
си на собственик на заснетото МПС подал в отдел „Пътна полиция” – СДВР
декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която отразил, че на 14.06.2023 г. около
19:53 часа е управлявал собственото си МПС. С оглед така подадената
декларация на същата дата - 11.10.2023 г. свидетелят М. П. П. – младши
автоконтрольор в ОПП- СДВР, съставил срещу жалбоподателя и в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. №
069021/11.10.2023 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения
и получил екземпляр от същия. На 18.10.2023 г. жалбоподателят подал
възражения срещу съставения му АУАН.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 30.10.2023 г. началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис
от което бил връчен на жалбоподателя на 13.11.2023 г., а на 16.11.2023 г. чрез
АНО била подадена и жалбата срещу него.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетеля М. П. П., декларация по чл. 188 ЗДвП от В.
Я. П. удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 558-02-01-01/1-
17-3, ведно с протокол от последваща проверка № 019-СГ-ИСИС/15.03.2023
г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол
на скоростта рег. №4332р-40680 от 15.06.2023 г., фотоснимки, справка
„Картон на водач”, копие от заповед № 513з-8283/12.11.2015 г., издадена от
директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от централна
база данни на АИС КАТ за собствеността на автомобила, писмо от директора
на дирекция „Управление и анализ на трафика” при СО, ведно с проект за
организацията на движението в гр. София, бул. „Цариградско шосе” при
административен адрес № 139.
При анализа на приложените по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 558-02-01-01/1-17-3, ведно с протокол от
последваща проверка № 019-СГ-ИСИС/15.03.2023 г., настоящият състав взе
предвид факта, че същите се отнасят именно до техническото средство,
използвано при установяване на процесното нарушение. Видно от посочените
писмени доказателства използваната преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип Cordon М2 е била вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване съгласно Закона за измерванията под № В-
46, като срокът на валидност на одобряването е бил до 13.06.2027 г. Видно от
протокола за последваща проверка към 14.06.2023 г. преносимата система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD 1193 е била
технически изправна, тъй като същата е преминала последваща проверка на
техническата й изправност на 14.03.2023 г. тоест 3 месеца, преди заснемане на
процесното нарушение. При прегледа на протокола за последваща проверка
№ 019-СГ-ИСИС/15.03.2023 г. е видно, че допустимата грешка при отчитане
на скоростта при реални условия при полеви тест е +/- 3 км/ч при измерена
скорост до 100 км/ч и +/- 3% при измерена скорост над 100 км/ч. При анализа
на изложените дотук данни в посочените писмени доказателства, отнасящи се
до годността на техническото средство, използвано за установяване на
процесното нарушение съдът прие същите за пълни, ясни и обективни,
поради което счита, че липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност.
Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на
приложения по делото снимков материал – извлечение от паметта на
техническото средство – л. 13. При анализа на посоченото веществено
доказателствено средство настоящият състав взе предвид факта, че същото е
съставено чрез използването на одобрен тип измервателно средство по
смисъл на Закона за измерванията, което е преминало последваща проверка
на техническата си изправност. Ето защо съдът се позова на обсъждания
снимков материал по отношение на времето и мястото на извършване на
нарушението, вида и регистрационния номер на процесното МПС, както и
относно отчетената от радара скорост на движение от 147 км/ч., преди
отчитане на възможната грешка от 3 % от измерената скорост. Действително
в НП е посочена установена скорост на движение на МПС от 142 км./час, но
3
това обстоятелство е съобразено с отразеното в протокола за последваща
проверка на използваната мобилна система, а именно, че допустимата грешка
при отчитане на скоростта при реални условия при полеви тест е +/- 3% при
измерена скорост над 100 км./час. Следователно отразената в НП скорост на
движение на автомобила е след приспадане на възможната грешка от 3% от
измерената скорост, което изрично е вписано в наказателното постановление
и което обстоятелство е изцяло в полза на нарушителя.
От протокола за използване на автоматизираното техническо средство
или система е видно, че на мястото, на което е установено нарушението, към
датата на нарушението, е имало пътен знак „В26“, въвеждащ максимално
допустима скорост на движение различна от общото ограничение от 50 км/ч,
в населено място. Това обстоятелство се подкрепя от приложения проект на
организация на движението на бул. „Цариградско шосе“, видно от който в
района на № 139 е наличен пътен знак, с който е въведено ограничение на
максимално разрешената скорост на движение от 80 км/ч.
В протокола за използване на техническото средство с фабричен номер
MD1193 е отразена датата на използването му – 14.06.2023г., часовия
интервал от 19:30 часа до 21:30 часа /видно от приложената снимка същата е
направена в 19:53 часа/, мястото на контрол, който съвпада с този, посочен в
снимката, режима на измерване /стационарен/, както и посоката на
задействане – при приближаващи ППС. Съдът намира, че по делото е
категорично доказано, че процесното нарушение е установено с одобрен тип
средство за измерване, което към датата на нарушението е било технически
изправно, налице е пълно съответствие между време, място, фабричен номер
на техническото средство, посочени в представените снимки и протокола от
използването му.
От допълнително поисканата и приета от съда справка от АИС – КАТ
се установява, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „120“ с рег. № **** е
собственост на жалбоподателя В. Я. П., като видно от представената
декларация по чл. 188 ЗДвП, същият е заявил, че самият той е управлявал
автомобила си в конкретния случай.
Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на
вътрешните работи, от които се установява компетентността на
актосъставителя и АНО.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. П. П., от които извлече
данни относно процедурата по съставяне на АУАН. Същият посочва, че е
получил преписка с отпечатани снимки, призовал е собственика на заснетия
автомобил и на база подадената от собственика декларация е съставел
процесния АУАН.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314,
4
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи, актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Д.Д.Д. „началник сектор към СДВР, отдел Пътна
полиция“, без да е уточнено кой е секторът. От представения по делото акт за
встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Д.Д.Д.
е встъпила в длъжността началник на 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на
основание т. 3.6 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи е била компетентна към 30.10.2023 г. да издаде
обжалваното наказателно постановление.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че АУАН е
съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В процесния случая не може да
се възприеме тезата на жалбоподателя, че тъй като контролните органи от
ОПП - СДВР разполагат с информация за собствеността на заснетия
автомобил, то нарушителят е станал известен още с изготвяне на снимковия
материал. На първо място, константна е съдебната практика, че тримесечният
срок по чл. 34 от ЗАНН тече от фактическото откриване на нарушителя, а не
от деня, в който той би могъл да бъде открит. На следващо място
жалбоподателят е наказан не в качеството му на собственик /което
обстоятелство е могло да бъде установено от контролните органи/, а в
качеството на водач на МПС тоест за извършено лично от него нарушение.
Ето защо в настоящия случай нарушителят е открит от компетентните органи
в деня, в който собственикът на автомобила е подал декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която е отразил кое лице е управлявало автомобила на
инкриминираната дата. Едва с подаване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП
органите са установили нарушителя и още в същия ден са съставили и АУАН
срещу него. Наказателното постановление е издадено по-малко от месец по-
късно, очевидно при спазване на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона
реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена
съответстващо на фактическото описание правна квалификация. Не може да
бъде споделен доводът за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради това, че описанието на извършеното нарушение е
лаконично и като не е посочен размерът на конкретното превишение на
максимално разрешената скорост, то правото на защита на наказаното лице е
накърнено. В АУАН и НП са описани всички съставомерни факти – посочени
са времето, мястото на управление на МПС, автомобилът, неговият водач,
установената скорост на движение след приспадане на възможна грешка,
посочена е и максимално разрешената скорост на движение, както и че
същата е въведен с пътен знак В-26. Действително не е посочено конкретното
превишение, но същото е установимо посредством елементарно
математическо изчисление. Вмененото нарушение е описано по ясен и
5
достъпен начин за възприемане от жалбоподателя, като не се изискват свръх
усилия от негова страна за възприемане на фактическото обвинение.
Неоснователно е и възражението, изложено в жалбата, че на
нарушението е дадена непълна и неточна квалификация, тъй като липсва
посочване на разпоредба от Наредба № 18/23.07.2001 г., която предвижда
какъв точно знак се поставя при необходимост от въвеждане на ограничение,
различно от общоважимото. Ясно и точно в НП е посочено, че се твърди
извършване на нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП „когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак“. В АУАН и НП е отразено, че ограничението на скоростта е
било въведено с пътен знак В 26. Претендираната разпоредба – чл. 112, ал.3
Наредба № 18/23.07.2001 г. не съдържа правило за поведение, насочено към
жалбоподателя, поради което и посочването й в НП като нарушена правна
норма не е необходимо.
След като анализира всички събрани по делото доказателства
настоящият съдебен състав достигна до недвусмислен извод, че на посочената
в АУАН и НП дата и час жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „120“ с рег. № **** със
скорост от 142 км/ч (след приспадане на възможната грешка то 3 % от
измерената скорост 147км/ч), при ограничение на скоростта от 80 км/ч.,
въведено с пътен знак „В26“ в населено място, с което съдът намира, че от
обективна страна жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
ал.1 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост
след приспадане на възможната грешка от 3% от измерената скорост е 62
км/ч.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя
умишлено, с пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че с оглед поставения
знак максимално допустимата скорост на движение е 80 км./час, като същият
съзнателно е избрал да се движи със значително по-висока скорост, а именно
142 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Жалбоподателят, като собственик на МПС, с което е извършено
нарушение е декларирал, че лично е управлявал автомобила в процесния ден
и час, поради което съдът намира, че правилно е бил наказан за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП. Съгласно ал. 1 т.6 от цитирания законов
текст административните наказания за превишаване над 50 км/ч са глоба 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50 км/час глобата се
увеличава с 50 лева. В настоящия случай за превишение на скоростта от 62
км./час в населено място законосъобразно на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца, като АНО не е допуснал нарушение на материалния закон при
определяне размер на административните наказания.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост и то в населено място
6
значително повишава риска от реализиране на ПТП и от евентуално
увреждане на здравето и дори живота на участниците в движението.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23 - 4332 -
026088/30.10.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на В. Я. П., ЕГН
********** са наложени следните административни наказания – „глоба“ в
размер на 800 /осемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 /три/ месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от
ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7