Решение по дело №223/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 555
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20192100900223
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  №119 

№119

гр. Бургас, 22.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на пети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 223 по описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова -изпълнителни директори, съдебен адрес гр. София, ул. Хан Аспарух№54, ет.4, офис 9, Адвокатско дружество „Манчев и Рътков“,  с която  са предявени искове за осъждане на ответницата Г.Т.С., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на ищеца сумата от 52 458,56 швейцарски франка, представляваща част от общо дължима главница в размер на 69 484,86 швейцарски франка за периода 10.08.2014г.-17.04.2019г. по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL39730 от 17.06.2008г., приложение №1 към договора от 27.06.2008г., както и 3 броя  допълнителни споразумения от 30.04.2009г., 09.08.2010г. и 22.12.2011г., сумата от 703,28 швейцарски франка, представляваща банкови такси за периода 10.05.2016г.-17.04.2019г., сумата от 95,31 швейцарски франка, представляваща застраховки за периода 15.06.2016г.-17.04.2019г., сумата от 657,04 лева, представляваща разноски по кредита за периода 13.06.2018г.-17.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.04.2019г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL39730 от 17.06.2008г., като е предоставил на ответницата ипотечен кредит в швейцарски франкове с равностойност 42 180 евро по курс „купува“ за швейцарски франкове към евро към датата на усвояване на кредита. Поддържа, че с подписването на приложение №1 към договора от  27.06.2008г. страните са се съгласили усвояването на кредита да стане на 27.06.2008г. по приложимия курс „купува“ за швейцарски франкове на банката за евро /1,649/ на тази дата и размера на усвоения кредитен лимит в швейцарски франкове – 69 567 швейцарски франка. В исковата молба се излага, че с допълнително споразумение от 30.04.2009г. страните са констатирали съществуващите задължения на кредитополучателя към датата на сключването му към кредитодателя, които са в общ размер на 69 194,53 швейцарски франка, включващи 88,40 франка просрочена главница, 405,90 франка просрочена лихва, 68 655,48 франка редовна главница и 40,33 франка редовна лихва, договорили са се просрочената главница и лихва да бъде преоформена служебно от кредитора чрез натрупване към редовната главница по кредита, след което кредитополучателят да ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга. Излага, че в допълнителното споразумение се съдържа клауза при неплащане на две дължими месечни вноски да отпадне правото на облекчено погасяване. Посочва, че с второ допълнително споразумение от 09.08.2010г. страните са се съгласили да предоговорят съществуващите задължения, като са констатирали, че към сключването му възлизат на 163,03 франка просрочена главница, 425,92 франка просрочена лихва, 0,09 франка просрочени такси, 70 794,33 франка редовна главница, като освен това кредитополучателят да дължи редовна лихва за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението до датата на падежа, следващ датата на споразумението и неизискуема към датата на допълнителното споразумение. Изнася данни, че всички плащания във връзка с просрочената главница е следвало отново да бъдат преоформени служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Според ищеца и в това допълнително споразумение е включена уговорка за 12 месечен гратисен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като през този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,42 процента и кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 263 швейцарски франка. Посочва, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислена, но непогасена през периода лихва и върху общия размер на дълга се натрупва годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити плюс лихвена надбавка 0,29 пункта, като при неплащане на две дължими месечни вноски отпада правото на облекчено погасяване. Позовава се на трето допълнително споразумение от 22.12.2011г., с което страните са констатирали, че дължимите към датата на  подписването му вземания от ответницата са 219,60 франка просрочена главница, 837,07 франка просрочена лихва, 32,10 франка просрочени такси, 71 214,86 франка редовна главница, както и дължима редовна лихва  за периода от датата на падежа, предхождаща датата на подписване на споразумението до датата на  падежа, следваща датата на споразумението. Твърди, че съгласно допълнителното споразумение от 22.12.2011г. дългът е бил преструктуриран чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит, като ответницата е ползвала шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. Според ищеца в споразумението е предвидено през този период върху дълга да се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,98 процента, кредитът да се погасява на равни месечни вноски в размер на 300 франка, след изтичане на този период  върху дълга да се натрупва начислената, но непогасената през периода лихва и върху общия размер на дълга се натрупва годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити плюс лихвена надбавка 0,45 пункта, като при неплащане на две дължими месечни вноски отпада правото на облекчено погасяване. Заявява, че с договор за цесия от 05.09.2008г., сключен между Юробанк и Еф Джи България АД и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, банката е прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит.  Ищецът основава активната си материална легитимация на нов договор за цесия от 25.02.2015г., по силата на който Бългериън Ритейл Сървисиз АД е прехвърлило процесните вземания на първоначалния кредитор Юробанк България АД. Твърди, че двете цесии са съобщени на длъжника, като са му връчени нотариални покани и е уведомен надлежно от кредитора, че счита вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Ангажира доказателства. Претендира  разноски.

В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез назначените й особени представители адв. Темелков и адв. Бойчев от Ак-Бургас, които считат исковете за допустими, а по същество за неоснователни. Оспорват исковете по основание и размер. Възразяват, че са налице нищожни клаузи в договора за кредит и допълнителните споразумения към него по смисъла на чл. 143 и 146 от ЗЗП, които са неравноправни и не отговарят на изискванията за добросъвестност, като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Такава според ответната страна е клаузата на чл. 22 от договора, според която кредитополучателят се е съгласил при промяна на обявения от банката курс купува или продава на швейцарски франк към български лев или евро, както и, че превалутирането по чл.20, ал.2 от договора може да има за последица повишаването на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване и, че приема да поеме всички вреди, включително пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутния курс и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Нищожни според ответната страна са и клаузите, уреждащи възможността на банката да изменя едностранно  размера на договорените лихви и такси за управление въз основа на непредвидено в договора основание.  Възразява, че потребителят не е защитен от клаузата на чл.20 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предоставено на съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден паричен крус за кредитополучателя. На следващо място посочва, че са  нищожни  клаузите в допълнителните споразумения, с които се уговаря просрочията  по кредита да бъдат  преоформени служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално уговорения кредит, както и за увеличение на главницата посредством добавяне на натрупани задължения за лихви, върху които след това се начислява възнаградителна лихва, представляващо анатоцизъм, допустим само между търговци. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която ищецът поддържа предявените искове. Възразява срещу оспорванията в отговора на исковата молба, като развива допълнителни подробни правни доводи, позовавайки се на практиката на СЕС в решение  по дело С-186/2016г. Счита, че неоснователни са възраженията на ответната страна за неяснота на клаузата на чл.22 от договора, като сам кредитополучателят е избрал валутата, за което е подписал изрични молби до банката. В конкретния случай кредитодателят е нямал задължение да предостави прогноза за движението на швейцарския франк, предоставил е цялата нужна информация на потребителя преди подписването на договора, като не е прехвърлен целият риск върху насрещната страна. Оспорва възражението на ответницата, че процесните влемания са погасени по давност. Ангажира допълнителни доказателства.

Ответницата се е възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу така депозираната допълнителна искова молба в законния срок, като поддържа първоначалните доводи в отговора. По същество сочи допълнителни правни аргументи, като се противопоставя на доводите на ищеца.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото  договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39730 от 17.06.2008г., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД /пренаименовано впоследствие на Юробанк България АД/ и Г.Т.С. като кредитополучател, ищецът е предоставил на ответницата кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 42 180 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита  за покупката на апартамент №А3 в груб строеж, находящ се на ет.3, в УПИ XIII-7, в кв. 39, ж.к. Меден рудник, гр. Бургас, ведно със склад №9, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Според ал.3 на чл.1 от договора в деня на усвояване на кредита страните следва да подпишат приложение №1, представляващо неразделна част от договора, в което е посочен приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В ал.4 на чл.1 е уреден начинът на формиране на курс „купува“ на швейцарския франк – от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс  „купува“ на швейцарския фрак към лева на банката.

По делото, на стр. 46 е представено приложение №1 от 27.06.2008г. към процесния договор за банков кредит, подписано от представител на ищеца и от ответницата, в което е посочена датата на усвояване на кредита 27.06.2008г., както и курса на банката „купува“ на швейцарски франк към евро към същия момент – 1,649. В приложение №1 е определен размерът на кредитния лимит по чл.1 от договора – 69 567 швейцарски франка.

Съгласно чл. 2, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие разрешеният кредит да бъде усвоен по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове, а според ал.3 да се превалутира служебно от кредитодателя в евро по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването и да се преведе по открита сметка на кредитополучателя в евро, за което последният е дал изрично съгласие, без начисляването на допълнителни такси и комисионни съгласно ал.4.

По делото няма спор между страните, че кредитът е усвоен от ответницата на 27.06.2008г. в евро, като същата е упражнила правото си по чл.20, ал.1 вр. ал.2 от договора да поиска от банката да превалутира предоставения й кредит в швейцарски франкове в евро по курс купува на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането.

В клаузата на чл.22, ал.1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към  български лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора може да има за последица повишаване на размера на дължимите месечни погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно е поел да носи за своя сметка риска от такива промени и повишение, както и, че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Декларирал е в ал.2 на чл.22, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правинте последици на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и, че е съгласен с настъпването им.

Според чл.3, ал.1 от договора за усвоения лимит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и възлизащ на 4,5 процента при сключване на договора плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва  в размер на сбора от възнаградителната лихва плюс наказателна надбавка 10 пункта – ал.3.

С допълнително споразумение от 30.04.2009г. страните са констатирали съществуващите задължения на кредитополучателя към датата на сключването му към кредитодателя в общ размер на 69 194,53 швейцарски франка, включващи 88,40 франка просрочена главница, 405,90 франка просрочена лихва, 68 655,48 франка редовна главница и 40,33 франка редовна лихва.  Според чл. IV  и чл. V просрочената главница и лихва е преоформена служебно от кредитора чрез натрупване към редовната главница по кредита, предоставен е на длъжника 12 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг. Предвидено е в чл. VI от допълнителното споразумение при неплащане на две последователни месечни вноски да отпадне правото на кредитополучателя на облекчено погасяване.

По делото е представено допълнително споразумение от 09.08.2010г., с което страните са констатирали, че към сключването му задълженията на ответницата възлизат на 163,03 франка просрочена главница, 425,92 франка просрочена лихва, 0,09 франка просрочени такси, 70 794,33 франка редовна главница. В чл.2, ал.2 са уговорили кредитополучателят да дължи редовна лихва за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението до датата на падежа, следващ датата на споразумението, която все още е била неизискуема към датата на сключването на допълнителното споразумение. Според чл.3 всички плащания във връзка с просрочената главница отново се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Постигната е уговорка в чл.4, ал.1 и ал.2 за 12 месечен гратисен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като през този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,42 процента и кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 263 швейцарски франка. Съгласно чл.5 и чл.6 след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислена, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва и върху общия размер на дълга годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс лихвена надбавка 0,29 пункта, като при неплащане на две последователни месечни вноски отпада правото на облекчено погасяване –чл.7, ал.1.

С допълнително споразумение от 22.12.2011г. е установен размера на дължимите към датата на  подписването му вземания от ответницата, както следва: 219,60 франка просрочена главница, 837,07 франка просрочена лихва, 32,10 франка просрочени такси, 71 214,86 франка редовна главница, както и същата е поела в чл.2, ал.2 задължение за заплащане на редовна лихва  за периода от датата на падежа, предхождаща датата на подписване на споразумението до датата на  падежа, следваща датата на споразумението. Съгласно чл.3, ал.1 всички плащания са преоформени служебно от кредитора  на датата на подписване на допълнителното споразумение чрез натрупването им  към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит, като в чл.4, ал.1 е предвидено ответницата да ползва шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга, включващ и натрупана лихва, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорена лихвена надбавка в размер на 0,45 пункта - чл.6. Съгласно чл.7, ал.1 в случай на неплащане на две последователни месечни вноски отпада правото на облекчено погасяване.

Съгласно чл.27 от  договора за кредит от 17.06.2008г. банката и кредитополучателят се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора банката има  право едностранно да  прехвърли вземанията си на дружество или институция от групата на „И Еф Джи Юробанк“, включително  на „ Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. В чл.27, ал.2 е посочено, че след цедиране на вземанията кредитополучателят е длъжен да погасява задълженията си по договора за кредит чрез превеждане на дължимите суми по сметка в Банката, която от своя страна се задължава да  превежда същите по сметка на цесионера.

            С договор за цесия от 05.09.2008г., сключен между Юробанк и Еф Джи България АД и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, банката е прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит.  С нов договор за цесия от 25.02.2015г.  Бългериън Ритейл Сървисиз АД е прехвърлило вземанията на първоначалния кредитор Юробанк България АД. Цесиите са съобщени надлежно на длъжника от цедентите с приложените по делото на стр. 81-82 и 84-85 нотариални покани по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

             От ищеца с допълнителната искова молба са ангажирани искане за усвояване на суми по кредита от ответницата от 26.06.2008г., в което е посочила, че със средствата от кредита в размер на 69 567 швейцарски франка желае да закупи недвижим имот, молба от същата дата от С. за откупуване на сумата от 70 009 швейцарски франка от ищеца, както и молби от последната за преструктиране на дълга и намаляване на размера на погасителните вноски в швейцарски франкове.

            Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката Д., която заема длъжността управител на клон на банката в гр. Бургас. От показанията й се установява, че ответницата е имала право на избор в каква валута да изтегли кредита, както и, че лихвата на отпусканите кредити в швейцарски франкове е била много по-ниска в сравнение с кредити в други валути. Посочва, че по всяко време клиентът е могъл да поиска  промяна в друга валута. Случвало се е по искане на кредитополучателя да бъдат променяни клаузи в договорите за кредит. Свидетелката няма спомени и възприятия във връзка с преддоговорните отношения на страните, нито относно постигнатите уговорки във връзка със сключването на процесния договор за кредит.  Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка, които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

            Установява се от изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като детайлно обосновано, че по кредита са били усвоени 69 567 швейцарски франка от разрешения кредитен лимит и 4622,25 швейцарски франка от капитализация на неизплатени суми по допълнителните споразумения. За периода 28.07.2008г.-04.05.2015г. са погасени 4704,39 швейцарски франка, като последното плащане от ответницата е от 08.01.2015г. Извършените цесия и обратна цесия са осчетоводни в счетоводствата на цедента и цесионера на датата на цедиране на вземанията, като счетоводните записвания на двете дружества са редовни.

 

Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение съдът следи служебно. Преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи от националния съд към момента на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е могъл да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното изпълнение на договоратъй като  договорната клауза може да е носител на неравнопоставеност между странитепроявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. 

Съгласно разпоредбата на  § 13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а според т. 2 "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Безспорно  ищецът има качеството на търговец, а ответницата на потребител, като предоставеният й ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът намира,  че клаузата на чл.22 вр. чл.20, ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот от 17.06.2008г., съгласно която рискът от покачване на курса купува и/или продава на банката за швейцарски франк към евро е изцяло възложен на кредитополучателя, както и клаузите в последващите допълнителни споразумения, според които неплатената част от дължимата лихва по предходните договори се капитализира към остатъка от главницата по кредита като върху нея се начислява нова лихва до настъпване на датата на предсрочната изискуемост, следваща гратисния период, са нищожни, като са неравноправни. Освен това  клаузата на чл.22 от договора не е индивидуално определена и е във вреда на потребителя, тъй като възлага върху него всички неблагоприятни последици при промяната на обявените от банката курс „купува“ или курс „продава“ на швейцарския франк към български лев и евро. В случая от самото съдържание на клаузите на 22 и чл.20, ал.2 от договора е видно, че при промяна на валутния курс увеличението от банката е задължително, без да има възможност потребителят да влияе върху съдържанието на облигационната връзка и да се откаже от нея.

Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално - чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тежестта за оборване на законовата презумпция е на търговеца при провеждането на пълно обратно доказване.  По делото не се доказва, че посочените клаузи на договора са били индивидуално уговорени, както и, че ответницата е имала възможност да изрази становище по тях и да повлияе върху тяхното съдържание.

Според практиката на СЕС, възпроизведена и в практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- решение № 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2520/2016 г., I т. о., ТК, решение № 67 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1392/2018 г., I т. о., ТК, решение № 155 от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2561/2018 г., II т. о., ТК , следва да се счита за неравноправна клауза в договор, сключен в чуждестранна валута, която има за последица цялостно прехвърляне на кредитния риск върху потребителя, без това да е ясно, точно и по разбираем начин заложено предварително в договора, така че потребителят да може съзнателно да прецени какви са рисковете за него при настъпването на съответните икономически промени.

Потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, в това число по отношение на степента му на информираност, като изискването, въведено от Директива 93/13 за изразяване на ясен и разбираем език на договорните клаузи, както и за прозрачност, трябва да се тълкува разширително - решение на СЕС от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др. Според решение на СЕС от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring разпоредбата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде съставена на ясен и разбираем език, задължава финансовите институции да предоставят на заемателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Потребителят трябва да разбира клаузата относно валутния риск едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното обезценяване на националната валута спрямо чуждестранната валута, в която е сключен заемът, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите си задължения.

БОС не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че при понижаване на курса на швейцарския франк валутния риск се носи от банката. Това е така, тъй като в чл. 6 ал.3 и чл.12, ал.1 от договора е предвидена възможност в тази хипотеза банката да избегне валутния риск като извърши едностранна промяна на лихвения процент.  Неоснователно е и позоваването на ищеца в допълнителната искова молба, че оспорените клаузи са ясни и разбираеми, тъй като посоченото изискване при договорите за кредит се счита спазено когато финансовата  институция е предоставила на кредитополучателя достатъчно информация, която да му позволи да вземе информирано решение.

От ищеца, чиято е тежестта на доказване, не се доказва потребителят да е бил уведомен за всички обстоятелства, които могат да окажат влияние върху преценката му относно икономическите последици от поемане на валутния риск изцяло за негова сметка, обхвата на неговото задължение за срока на погасяване на задължението му, както и да му позволят да изчисли размера на своята насрещна престация. В тази връзка от представеното от ищеца  искане за превалутиране, изходящо от ответницата до банката, както и от показанията на свид. Д., която не пресъздава конкретни възприятия в тази връзка, не се създава категорична увереност у съда относно надлежно изпълнение на задълженията на търговеца да информира потребителя относно икономическите последици от сключването на договора.

 Практиката на СЕС е доразвита в практиката на ВКС, в която безпротиворечиво се приема, че не е достатъчно банката да предостави на потребителя информация единствено за възможната хипотетична промяна на обявения от нея курс купува и продава на швейцарския франк, която би могло да повиши размера на дълга. Банката-търговец, осъществяваща професионална дейност, попадаща под особен режим,  е длъжна да уведоми потребителя за очакваните прогнози при котировките на швейцарския франк за срока на погасяването на кредита, както и как би могъл да понижи валутния риск, включително чрез сключването на договор за застраховка или чрез използването на други финансови инструменти.

При горните мотиви, при липсата на ангажирани доказателства за подобно информиране и като прилага неблагоприятните последици от доказателствената тежест за ищеца, съдът приема недоказаните факти за неосъществени, достигайки до извода, че клаузите на 22, ал.1 и ал.2 и чл.20, ал.2 от договора са неравноправни.

По отношение на клауза на чл.6, ал. 2 от договора, с която е уговорено потребителят да погасява задълженията си по договора в швейцарски франкове, въпреки, че сумата по кредита фактически е усвоена от него в евро и няма реално захранване на сметката на продавача с швейцарски франкове, съдът също приема,че се явява неравноправна.

Гореописаните неравноправни клаузи са били възпроизведени и в последващите сключени анекси, в които отново не са били инвидуално уговорени. Съгласно разпоредбата на чл. 366 ЗЗД, сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори и страните да са се спогодили относно неговата нищожност. Нищожни са и  клаузите в допълнителните споразумения към договора за кредит за капитализиране към редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които отново се начислява възнаградителна лихва, тъй като същата представлява анатоцизъм, който е допустим само между търговци.

 Предвид това от ответницата са дължими месечни анюитетни вноски по първоначалния договор по курса на банката продава швейцарски франк към евро – 1,649 CHF/EUR, определен в приложение №1 към договора при усвояването на сумата. Вещото лице в приетото по делото заключение е изготвило вариант на заключението по задачите на ответната страна, като на стр. 23 от заключението е изчислило размера на дълга в размер на 38 931,56 евро, ако кредитът беше отпуснат в евро, които са с равностойност 41 532 швейцарски франка към приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция.

Що се касае до възнаградителната лихва, капитализирана в главницата в допълнителните споразумения, съдът намира, че същата не е придобила характер на главница, тъй като не са били налице условията за преструктиране на дълга съгласно чл.13 от  Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНР /отм./ Очевидно е, че причина за допълнителните споразумения е промяната на курса на швейцарския франк в хода на изпълнението на договора, а не просто влошаване на финасовото състояние на длъжника, каквито са изискванията на наредбата. Освен това със сключването на тези споразумения на практика не е намален размера на дълга, а банката е действала недобросъвестно.  Неравноправните клаузи са продължили да действат, но е създадена привидност, че са индивидуално уговорени, като ищецът генерира печалба от олихвяването на изтеклите възнаградителни лихви, представляващи главница по увеличения курс на швейцарския франк. Не са доказва по делото и клаузите по процесните споразумения да са били индивидуално уговорени, както и, че ответницата е  имала възможност да влияе върху тяхното съдържание.

При горните мотиви искът за главница е основателен до размера от 41 532 швейцарски франка, като за горницата над посочения размер до претендирания размер от 52 458,56 швейцарски франка, представляващи част от общо дължима главница в размер на 69 484,86 швейцарски франка искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При това положение съдът следва да разгледа направеното при условията на евентуалност възражение от ответницата за изтекла погасителна давност. На първо място по отношение на анюитетните вноски съдът съобрази, че не се касае за периодични плащания, за които по силата на чл. 111 буква „в” от ЗЗД се предвижда погасителна тригодишна давност. При договора за кредит принципно има едно неделимо плащане, като обстоятелствата, че страните са уговорили месечните вноски да се плащат по погасителен план, разсрочено не ги превръща в периодични плащания, тъй като се касае за частични плащания по един договор, за които кредиторът се е съгласил да приеме изпълнението от длъжника на части. Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението, в конкретния случай от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - 30.06.2018г., съвпадаща с изтичане на предоставения от кредитора седмодневен срок за доброволно изпълнение на длъжника във връчената му на 22.06.2018г. покана от ЧСИ Ивелина Божилова. В тази връзка съдът съобрази, че за договора за банков кредит е приложим общия петгодишен давностен срок, който тече считано от изтичане срока по кредита, респективно от настъпване на предсрочната изискуемост.

По обективно кумулативно съединените искове за банкови такси, застраховки и разноски по кредита:

На първо място в петитума на исковата молба ищецът е заявил, че представляват част от общо дължими вземания, без да е посочил пълния им размер. Исковете не са частично предявени, след като от ищеца не е посочен целият размер на съществуващото вземане. При липса на изявления относно пълния размер на вземанията исковете са с предмет вземането, съобразно с искането на ищеца за посочения от него пълен размер, който подлежи на уточняване в хода на производството – в този смисъл решение № 22 от 14.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 428/2009 г., I т. о., ТК.

Основателни са исковете за сумата от 703,28 швейцарски франка, представляваща банкови такси за периода 10.05.2016г.-17.04.2019г., сумата от 95,31 швейцарски франка, представляваща застраховки за периода 15.06.2016г.-17.04.2019г., сумата от 657,04 лева, представляваща разноски по кредита за периода 13.06.2018г.-17.04.2019г., чиито размер не се оспорва по делото и се доказва от кредитираното заключение на вещото лице. Така, както е посочил ищецът в исковата молба, извън предмета на настоящото производство са погасените по давност към предявяване на исковата молба такси и застраховки, които не са включени в цената на исковете, като към предявяване на исковата молба не е изтекла кратката три годишна давност за процесните вземания, поради което възражението на ответната страна за погасителна давност е неоснователно.

При този изход от спора в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 8909,95 лева.

 Така мотивиран, съдът

 

 

 

Р    Е    Ш     И:

 

            ОСЪЖДА  Г.Т.С., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова -изпълнителни директори, съдебен адрес гр. София, ул. Хан Аспарух№54, ет.4, офис 9, Адвокатско дружество „Манчев и Рътков“,  сумата от 41 532 /четиридесет и една хиляди петстотин тридесет и два/ швейцарски франка, предявена като част от общо дължима главница в размер на 69 484,86 швейцарски франка за периода 10.08.2014г.-17.04.2019г. по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL39730 от 17.06.2008г., приложение №1 към договора от 27.06.2008г., както и 3 броя  допълнителни споразумения от 30.04.2009г., 09.08.2010г. и 22.12.2011г., сумата от 703,28 швейцарски франка, представляваща банкови такси за периода 10.05.2016г.-17.04.2019г., сумата от 95,31 швейцарски франка, представляваща застраховки за периода 15.06.2016г.-17.04.2019г., сумата от 657,04 лева/шестстотин петдесет и седем лева и четири стотинки/, представляваща разноски по кредита за периода 13.06.2018г.-17.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 41532 швейцарски франка, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.04.2019г.до окончателното плащане.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260 за осъждане на  Г.Т.С., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на ищеца главница за горницата над уважения до предявения размер от 52 458,56 швейцарски франка, представляваща част от общо дължима главница в размер на 69 484,86 швейцарски франка за периода 10.08.2014г.-17.04.2019г. по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL39730 от 17.06.2008г., приложение №1 към договора от 27.06.2008г., както и 3 броя  допълнителни споразумения от 30.04.2009г., 09.08.2010г. и 22.12.2011г.

            ОСЪЖДА Г.Т.С., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260 сумата от 8909,95 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: