РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 34/7.1.2021г.
гр. Пловдив, 07.01..2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Марияна Георгиева и с участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2970 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Д.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 260338 от 07.10.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД № 4852 по описа за 2020г. на същия съд, с което е потвърден Електронен
фиш серия К № 3757548 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с
който на Д.Й.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.1,
т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно. Излага подробни
съображения.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К № 3757548.
Ответникът
по касационната жалба, чрез юрисконсулт Белова, с приложеното пълномощно, намира
касационните оплаквания за неоснователни. В писмено становище излага подробни
съображения. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка:
На
14.02.2020 г. в 10:13 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до № 121 в
посока ул. „Георги Бенев“ Д.Й.Д.
управлявал лек автомобил „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег. № ***, собственост на „Ауто -
Ташев“ ООД, със скорост на движение от 83 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. Движението на Д., с посочената
скорост, било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр.
номер 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 86
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 83 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч.
На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП против Д.Й.Д. бил издаден Електронен фиш серия К с № 3757548, с
който е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева.
Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните писмени доказателства в тяхната хронология и логическа
последователност и е приел, че извършването на нарушението е установено по
несъмнен начин и действително на датата и мястото отразени в електронния фиш, описаният в него
лек автомобил, управляван от Д., е извършвал движение с превишена скорост в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП. Нарушението
е било установено и надлежно заснето с техническо средство – мобилно АТСС, но
не във време на движение, като в Протокола е удостоверено, че измерването е в
стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на
нарушението с електронен фиш.
Приел
е, че правилно е определен и субектът на административно-наказателната
отговорност като Електронният фиш е издаден по отношение на Д.Й.Д., тъй като е
доказано авторството на нарушението от страна на Д.. ПРС е обсъдил подробно
проведената процедура по чл. 189, ал.5 изр. 2-ро от ЗДвП. Посочил е изрично, че
от санкционираното лице нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че
същият е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение в 10:13
часа на 14.02.2020г., с лек автомобил „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег. №*** с превишена
скорост е осъществено при управлението на автомобила от друго лице. Изрично е
посочил, че Д. е наказан в качеството му
на ползвател на МПС, което обстоятелство е отбелязано в ЕФ.
ПРС е
приел, че правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба,
съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Изводите
на районния съд са правилни и изградени въз основа на обективна преценка на събраните писмени
доказателства.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ
и на съдебния акт.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е
предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с
които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове.
Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление,
въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив,
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш и доколкото разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е
незаконосъобразен.
При това положение е правилен извода на ПРС,
че нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е осъществено от Д.Й.Д., тъй като същият се
е движил със скорост от 83 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50
км/ч.
В случая, при разрешена максимална скорост на
движение в населено място от 50км/ч, е установено превишение на ограничението с 33 км/ч.
Спазени са изискванията на чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява,
че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията
за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа
нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за
видеоконтрол.
С оглед на изложеното процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в размер на 120лв.
/сто и двадесет лева/, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260338 от
07.10.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 4852 по описа за
2020г. на същия съд.
ОСЪЖДА Д.Й.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Пловдив сумата в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.