РЕШЕНИЕ
гр.София,
19.05.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
с участието на
секретаря Албена Арсова след като
разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВА
ВНЧД № 844 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С разпореждане от 22.11.2020г. по НЧХД
№ 20133/2018г., СРС, НО, 9-ти състав е прекратил наказателното производство на
осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр. чл. 81 от НПК, образувано от
частния тъжител А.Е.К. срещу Я.С. за нанесена на първия квалифицирана клевета.
Районният съд е счел, че описаното в тъжбата деяние не покрива признаците на
престъплението, за което е сезиран. В заключение, съдът е възприел тезата, че
разполага с правомощието по чл.250, ал.1 от НК да прекрати наказателното
производство, като се позовава на незадължителна съдебна практика, независимо
от изменението в НПК след 2017г.
Срещу описаният съдебен акт в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител А.Е.К., в
която не се споделят доводите изложени в съдебния акт, като се прави искане за
отмяна на постановеното разпореждане и връщането на делото в СРС за неговото
разглеждане.
В закрито съдебно заседание на
05.03.2021г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327, ал.2 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни
доказателства.
Частният тъжител А.К. – редовно призован
от въззивната инстанция, не се явява пред съда
и не е посочил уважителни причини
за неявяването си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
Разпореждане, констатира следното:
Тъжителят А.Е.К. *** е депозирал на
23.11.2018 г. в СРС, НО тъжба срещу Я.С. ***, София 1202.
Описано
е в тъжбата, че тъжителят К. на 25.05.2018 г. е бил призован от районен
инспектор на ул. „Братя Миладинови“ за даване на обяснения във връзка с
клеветническите набеждаващи доноси на Я.С., депозирани като престъпна
провокация в 3-то РУ на МВР гр.София.
Излага се, че Я.С. клеветническо
набеждаващо твърди пред МВР с цел да злепостави и навреди на тъжителя К., без
представени никакви доказателства, че последният е увредил гумите на колата му
(на Я.С.).
В
тъжбата на К. са описани от него в условията на „реципрочност“ твърдения срещу
личността и качествата на Я.С. - че последният е „нагъл и безскрупулен индивид,
гнусен натрапник, многократно завиращ се в къщата ми, за да ме обижда и извършва
различни престъпни провокации, включително заплахи и закани“, като данни на
квартални източници, „същият е бил доносник и сътрудник на ДС и съответно
нейните остатъци“.
Поискано е от К. да се образува
наказателно производство срещу С. по реда на частното обвинение, за което да му
се наложат справедливи наказания. Предявена е й искова претенция за имуществена
обезвреда в размер на 50 000.00 лева за неимуществени вреди от тежък стрес,
можещ да причини смърт, предвид наличие на инвалидност и тежко неизлечимо
заболяване.
Заявени са доказателствени искания за
разпит на свидетел (районния инспектор) и искания за постановяване на
ограничителна заповед срещу Серафимови със забрана да посещават и да се намират
в района на имота на тъжителя К..
Към тъжбата са приложени: копие от тъжбата;
документ за заплатена ДТ в размер на 12.00
лева и писмо на СРП до А.Е.К. във връзка с образувано ДП № 1720/2018 г. пр.пр.
Б 22402/2018г. намиращо се към 04.10.2018 г. в 03 РУ-СДВР по молба за издаване
на преписи от ДП.
С разпореждане от 17.10.2019 г. съдът е
обективирал писмени указания за
отстраняване на нередовностите от тъжбата на тъжителя К., включително да
посочени данни за себе си, своето ЕГН и данни за Я.С..
Посоченият съдебен акт е останал
невръчен на тъжителя К. *** с оглед върнатото съобщение в СРС, че лицето не е
намерено на 22.10.2019 г., 16.11, 2019 г. и на 26.11.2019 г.
Второто съобщение до К. е върнато отново
в съда, като на търсените дати 30.01.2020 г., 19.02.2020 г., и на 29.02.2020г.
липсват индикации на живущи в имота (къща), не е намерено лице от адреса, на
който да се остави съобщение.
Съдът е извършил опит чрез служители от
03 РУ СДВР да връчи съобщението и преписа от съдебния акт за без движението на
тъжбата на К., но според докладна записка, същият при извършени проверки към
31.08.2020 г. не е установен, като на оставените съобщения, никой не се е
отзовавал.
Разпореждането на състава е връчено
лично на тъжителя К. на 05.10.2020 г. съгласно негова молба от 10.09.2018 г. да
получи преписи от книжата по делото.
С молба от 12.10.2020 г., тъжителят е
релевирал искане, че поради инвалидност и заболяване, за максимално удължава на
срока за отговор на разпореждането на съда от 17.10.2019г.
Към молбата не са приложени
доказателства за наличие на релевираните уважителни причини, поради което
същата е оставена без уважение. В отговор
на това с разпореждане от 22.11.2020г. по НЧХД № 20133/2018г., СРС,
НО, 9-ти състав съдията- докладчик е прекратил наказателното производство на
осн. чл.250, ал.1, т.1 пр. последно вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр. чл. 81 от НПК.
Според изброените правомощия на
съдията-докладчик по чл.250-252 от НПК, релеватни за делата от частен характер
са:
1.
Да прекрати наказателното производство в
случаите по чл.24, ал.1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато
производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл.24,
ал.5 / чл.250, ал.1, т.1 от НПК/; когато деянието, описано в обвинителния акт
или в тъжбата, съставлява административно нарушение / чл.250, ал.1, т.2 от НПК/;
2.
Да
насрочи образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са
налице основания за разглеждането в съдебно заседание / чл.252, ал.4 от НПК/;
Безспорно акуратно е виждането на
СРС, че сред задължителните изисквания, които следва да прецени съдията-
докладчик е дали частната тъжба отговаря на условията, заложени от законодателя
като минимален стандарт за разглеждане на дела от частен характер / чл.81,
ал.1-3 от НПК/. Именно на база на вътрешното си убеждение, съдията-докладчик е
приел, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал.1 от НПК като
описаното в нея не представлява престъпление, което според СРС е било основание
за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.5, т.2 вр. чл. 81 от НПК.
Районният съдия е счел, че в
иницииралия производството документ не се съдържат такива факти, които да
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. С
други думи, че описаното деяние в тъжбата не съставлява престъпление, което
налага цялостното прекратяване на производството, тъй като се касае за изразено
мнение. Това становище на СРС настоящият съдебен състав намира за принципно
правилно, но не и на етапа, на който се намира производството, или поне не
преди да бъде дадена възможност на тъжителя да уточни тъжбата си.
Частната тъжба не трябва да отговаря на
изискванията, посочени в ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, респ. чл. 246, ал.2 от НПК, отнасящи се до съдържателнатя част на обвинителния акт. Частната тъжба е
тази, която поставя предметните граници на обвинението и следва да описва
определен минимум, обективиран в чл.81 от НПК, но виждането, че следва към
частните тъжители да се поставят изискания, съотносими с тези на професионален
юрист/ прокурор/ би представлявало отказ от правосъдие и нарушаване правата на
гражданите за достъп до такова. На тази база следва да се посочи, че за разлика
от прокурора, частният тъжител няма задължение да квалифицира твърдяните от него факти.
Не може да се отрече, че процесната
тъжба съдържа данни, както за субекта, който се е счел за оклеветен / А.Е.К./,
за лицето, срещу което е насочена / Я.С./, за датата на деянието /
25.05.2018г./, а също и „клеветническото
набеждаващо поведение на С. пред
органите на МВР, че К. увредил гумите на колата му“. Дали поведението и изразът
като клеветнически в действителност е такъв, в каквато насока практиката е
еднопосочна, е въпрос на друг съдебен акт. Ако на СРС не е било ясно в какво
точно се изразява обвинението според К., а определено неясноти в тъжбата има,
същият е следвало да ги отстрани по указания от НПК ред в чл. 81 от с.к. Да
действително съдията – докладчик с разпореждане от 17.10 2019г е обективирал
писмени указания за отстраняване на нередностите по тъжбата, като същото в
доста дълъг период от време не му е било връчено, но при намирането на тъжителя
същият е поискал срок за удължаване на отговора му. В отговор на това му искане
съдията –докладчик с разпореждането от 22.11.2020г. е прекратил наказателното
производство на осн. чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл. 81 от НПК.
За да обоснове крайния си извод,
първостепенния съдия всъщност е мотивирал оправдаване на обвиняемия, поради
несъставомерност на описаното в частната тъжба и невъзможността да бъде
субсумирано под обективните и субективните елементи на твърдяното престъпление
„клевета“, тъй като същият е изразил свое мнение. Това налага и по същество,
настоящият съд да вземе отношение по наведените в тъжбата обстоятелства.
На обекта на защита, охраняван от
наказателната норма при престъпленията по Глава II, Раздел VII, а именно правото на лична чест и
достойнство на отделния субект, пряко противостои свободата на словото, правото
на мнение, разпространявано чрез слово, провъзгласено в КЗПЧОС ( чл.10) и
конституционно гарантирано ( чл. 39-41 от конституцията на БР).
Така многократно националните
съдилища са се произнасяли, че „ В една демократична и правова държава всеки
има право, без страх от каквито и да било санкции, публично да изразява своето становище по всякакъв вид
въпроси… лед като това се извършва при спазване на установените със законите
правила, то не може да бъде квалифицирано като престъпление и да ангажира
наказателна отговорност на извършителя му. В тази насока българските граждани
се ползват със закрилата не само на своята конституция, но и на ратифицираните
международни спогодби и конвенции, гарантиращи правата на човека…“ (р.363 от
01.07.2002г. по н.д. № 241/2020г., II н.о.
на ВКС). Многократно последното е било и предмет на произнасяне и
провъзгласяване и от страна на международните съдилища. Така Решение от
24.02.1997г. „Д.Х. и Г. срещу Белгия“, което корелира със съдържанието на
чл.10, т.2 от КЗПЧОС.
Безспорно правото на свободно
изразяване на мнение граничи с правото на лична чест и достойнство на другия,
по отношение на когото се изказва мнението / р. № 7 от 04.04.1996г. к.д. №1 от
1996г. на КС на РБ, а също и в по-ранното р. № 15 от 28.09.1993г. по к.д. № 17
от 993г. на КС на РБ/. Изхождайки от тази принципна позиция следва да се
анализира дали при депозиране на определено мнение, респективно на определени
факти, вързани с личността на дадено лице сме в хипотеза на правото на свободно
изразяване и разпространение на информация или при упражняването на това право,
изказващият е прекрачил горепосочената граница и е нарушил правата на насрещния,
засягайки честта и достойнството му.
В процесния казус, доколкото СРС
е разсъждавал по същество на твърдяното престъпление, което не е имал право да
стори на този етап на развитие на производството.Дали само по себе си
визираното по-горе изречение е с клеветнически характер, би могло да се
прецени, след като в пълнота бъде изяснена волята на тъжителя чрез указания да
допълни тъжбата си или след проверка на всички релевантни обстоятелства, в
случай че се установи несъставомерност
на наведените факти под нормите на чл.147 от НК, съдът е длъжен да постанови
присъда с оправдателен диспозитив по смисъла на чл.304 от НПК. В противен
случай, както е постъпил СРС, независимо от виждането, че деянието е изначално
несъставомерно, би се стигнало до лишаване от възможността на тъжителя , а и на
обвиняемите, да получат адекватна защита на правата си в едни висящ процес,
който да завърши със стабилен краен акт
– присъда.
В тази насока, настоящият
съдебен състав е запознат с практиката на част от съдебните състави, вкл. и в
СГС, за възможността за позоваване на чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2
вр. чл. 81 от НПК в действащата редакция и при прекратяване на делата от частен
характер, когато описаното в тъжбата изначално не съставлява престъпление / р.
1389 от 1.12. 2017г. по н.ч.д. № 2235/2017г. на СГС/.
С измененията на НПК със ЗИД
НПК ( ДВ, бр. 63 от 04.08.2017г., в сила от 05.11.2017г.), беше отменена
разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК относно правомощието на съдията-докладчик
да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния
акт или в тъжбата, не съставлява
престъпление, което всъщност е сторил СРС, макар и позовавайки се на друга
норма, като е препратил към изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. Според
настоящата правна уредба, която не би могла да се тълкува по друг начин, освен
стеснително и без възможност за прилагане по аналогия, спорният момент по дела
от частен характер, а именно дали има извършено престъпление или не може да се
разреши само и единствено с краен съдебен акт, но не и с
разпореждане/определение, преди да е проведено състезателно производство и да
бъде извършен обективен и всестранен анализ на събраните доказателства. Както
беше отбелязано и по-горе, позоваването на разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК,
с аргумент, че описаното не съставлява престъпление е опит за заобикаляне на
законовата разпоредба в чл.250, ал.1, т.1 от НПК.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира правните изводи на първия съд, обективирани
в разпореждането от 22.11.2020г. по НЧХД
№ 20133/2018г., СРС, НО, 9-ти състав за прекратяване на наказателното
производство на осн. чл.250, ал.1, т.1 пр. последно вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр.
чл. 81 от НПК, за неправилни. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен,
като незаконосъобразен и делото следва да се върне на софийски районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдия-докладчик, предвид
изразеното становище по същество на делото от предходния. Новият
съдия-докладчик, може да даде нужните указания за допълване на тъжбата на А.К., които ако не бъдат изпълнени, или не
бъдат съблюдавани в пълнота, да прекрати наказателното производство, или да
постанови краен акт.
С оглед на горното и на основание
чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.11.2020г. по НЧХД №
20133/2018г., СРС, НО, 9-ти състав, с което е прекратено наказателното
производство на осн. чл.250, ал.1, т.1 пр. последно вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр.
чл. 81 от НПК, образувано от частния тъжител А.Е.К. срещу Я.С..
ВРЪЩА делото за разглеждане
от друг състав на Софийския районен съд
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.