Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Горна Оряховица, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 332 по описа на РС – Г.О. за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Ищцата Н.Й.Б. *** е предявила срещу С.В.В., осъдителен
иск за връщане на сумата от 5000 лв., представляваща дадени от нея средства на
отпаднало основание. Посочва, че помежду им бил сключен договор за издръжка и
гледане, по който престирала грижи, а именно: осигурила му нормален и спокоен
живот като му давала храна, облекло, отопление, лекарства и грижи за времето от
24.11.2017 г. до влизане в сила на решението за разваляне на договора,
обективиран в нотариален акт от 24.11.2017 г.,
№ *** на нотариус Кр. Боева. Намира, че след като е предявен иск за
разваляне на договора за издръжка и гледане, то престираните от нея грижи
подлежат на връщане съобразно паричния им еквивалент. Твърди, че след сключване
на договора на 24.11.2017 г. ответникът останал да живее в домът си в гр. Г. О..
Посещавала го три пъти седмично, за да му носи храна – приготвена лично от нея,
почиствала, подреждала жилището, перяла дрехите му. Грижите за ответника
наложили да премине на непълен работен ден, съответно намаляло възнаграждението
й което станало 260 лв. месечно. През декември 2017 г. ответникът се преместил
в жилището й в гр. З.. Там обзавела стая за него, която пребоядисала, купила му
ново легло и матрак, прокарала кабелна телевизия. В гр. З. грижите престирала
ежедневно. Правела му чайове. Купила му часовник за рождения ден. Лекарствата,
които пиел, били купувани от нея. Поискал от ищцата да му плати данъците за
жилището му. Ответникът харчел пенсията си за хазартни игри. В края на м.юли
2018 г. напуснал жилището, като й заявил, че повече не желаел да живее при нея.
През 2019 г. ответникът завел гр. д. № 1714/2019 г. по описа на ГОРС за
разваляне на сключения помежду им договор за издръжка и гледане. С оглед
изложеното, счита че за периода от сключване на договора до напускане на
жилището й от ответника за купуване на храна, облекло, отопление, лекарства е
изразходила личи средства и труд за сумата от 5000 лв., която иска да й бъде
върната, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 26.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В хода на процеса на 01.03.2020 г.ответникът С.В.В. е
починал като с определение № 547/10.03.2020 г. е конституиран наследникът му по
закон О.С.В..
Ответникът О.С.В., чрез процесуалния си представител
адв. К. С. намира предявения иск за неоснователен. Намира за недоказани
твърденията на ищцата, че е положила труд на стойност 5000 лв. за времето през
което се е грижила за баща му. Посочва, че покойният В. давал пенсията си и
собствени пари на ищцата, а същата не е разходвала свои такива. Посочва, че в
гр. З. ответникът е бил здрав, което не налагало да се полагат лични грижи.
Твърди, че ищцата е разполагала със сумата от 10 000 лв. дадени и от
ответника, които отказвала да му ги върне, за да отиде на минерални бани. Това
бил и повода поради което е решил да напусне домът й в гр. З. и да се прибере в
собствения си в гр. Г. О.. Възразява, че съгласно договора задължението за
издръжка и гледане е трябвало да се престира в домът на прехвърлителя в гр. Г.
О., а не в гр. З.. Посочва, че от връщането му през м. юни 2019 г. ищцата не е
предприела никакви действия по изпълнение на задължението си за гледане и
издръжка. Иска от съда да отхвърли предявения иск и да му присъди сторените по
делото разноски.
С определение вписано в съдебния протокол от
13.01.2023 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато по искане на ищеца изменение
на предявения иск като е увеличен размерът му от сумата 5000 лв. на сумата
20 976, 06 лв.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на кондикционния иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД е в доказателствена тежест на ищеца,
при условията на главно и пълно доказване, да установи съществуването на
валидно облигационно правоотношение по процесния договор, че е изправна страна
по него /че е престирала посочените в исковата молба издръжка и гледане на
прехвърлителя/, отпадане на основанието чрез разваляне на договора за издръжка
и гледане, размера и стойността на издръжката и грижите спрямо прехвърлителя.
В тежест на ответника е да докаже противопоставяните
от него възражения, които са относими към факта на получаване на издръжката и
грижите престирани от ищцата, а именно: че изобщо не е получил нищо, или е
получил имуществена облага и грижи в по-малък размер, като обори ангажираните
от ищеца доказателства за осъществяване на облагата. Ако получилият облагата не
докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното
връщане.
Първата и втората предпоставки са налице. От
приложения по делото заверен препис на решение № 26/10.02.2021 г. по гр. д. №
344/2020 г. на ОС-В. Търново се установява, че на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договора между С.В.В. и Н.Й.Б., сключен на 24.11.2017 г., по силата на който
първият е прехвърлил на втората самостоятелен обект с идентификатор
16359.514.1353.1.20, представляващ апартамент, находящ се в гр. Г. О., ул. ***,
срещу задължението да му дава издръжка и да го гледа докато е жив, като му
осигурява всичко необходимо за един спокоен и нормален живот- храна, облекло,
отопление, лекарства и грижи, е бил развален.
По отношение на наличието на третата предпоставка
съдът приема следното: само по себе си развалянето на договора, поради неизпълнение
не означава, че липсва изцяло, каквато и да е престация от страна на
приобретателката.
Видно от свидетелските показания на свидетелите Р. П.
и В. Б., е че в периода м. декември 2017 г. до м. юни 2018 г. ищцата е
предоставяла грижи по отношение на С.В., като го е посещавала три пъти седмично
в апартамента му в гр. Г. О., носела му е храна, купувала му е лекарства,
носела му чисти и изпрани дрехи, почиствала жилището му. Посоченото от П. се
потвърждава и от Б., който също свидетелства, че ищцата е пътувала от гр. З. до
гр. Г.О. с автобуса, а съща така се е случвало и той да я превозва с личния си
автомобил до гр. Г.О.. Виждал е, че носи на В. храна и чисти дрехи. Посочва, че
е зареждал бутилка с газ. В следващата част от показанията на свидетелите се
установява, че след м. юни 2018 г. В. се преместил в гр. З. в домът на ищцата. В.
също имал имоти в гр. З., градът му бил познат, изпитвал носталгия към него.
Обитавал последователно две стаи в къщите на ищцата, които били обзаведени за
нормален начин на живот. През това време и в периода м. юни 2018 г. до лятото
на 2019 г. ищцата продължавала да изпълнява задълженията си по договора, като се
грижела за В. – перяла, готвила, правила му чай, заплащала тока, водата и
всичко което било консумирано от ответника. Пенчева посочва, че като цяло
ответникът нямал забележки към предоставените му грижи, но от съсед на име
Марин бил подведен да поиска разваляне на договора за издръжка и гледане.
Пенчева посочва, че и двете стаи, в които е живял ответника са били
ремонтирани, с легло, нов матрак, закупили климатик за отопление, имало
телевизор с кабелна телевизия. Посочва, че ответникът е живял една година без
две седмици в домът на майка й. Свидетелства, че от м. декември 2017 г. до
лятото на 2019 г. всички сметки, както за дома на В. в гр. Г.О., така и тези в
гр. З. били заплащани от нея. Свидетелят Б. уточнява в показанията си, че В.
редовно си пускал тото, споделял му, че бил доволен от грижите на ищцата.
От показанията на допуснатия на ответната страна
свидетел – П. М., се установява, че ответникът е живял в гр. З., като
впечатленият й били, че ищцата го е гледала добре, защото винаги бил спретнат,
изгладен, че готвела добре. Според свидетелката до искането за разваляне на
договора се е стигнало, защото В. си бил въобразил, че ще заживее на семейни
начала с ищцата.
От назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза стойността на положените за периода м. декември 2017 г. до м. юни
2019 г. грижи за С.В. възлизат в размер на 12 960 лв., а необходимия нетен
месечен доход за издръжката на лице на възраст 89-91 г. за същия период възлиза
на 8016,06 лв. или общо 20 976,06 лв., без да са включени разходите по
закупване на климатик за отопление на стаята му и наем за ползваното жилище.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е мотивирано, обосновано и пълно
поради което изцяло го кредитира относно размера за сумата за положените грижи.
В заключение, съдът приема, че по делото се установиха
по безспорен и категоричен начин полагани конкретни грижи, които са били
постоянни, първоначално три пъти седмично, а след това ежедневни, ежемесечни, в
изпълнение на договорните задължения от страна на ищцата за периода: м. декември 2017 г. до м. юни 2019
г. Съобразявайки заключението на вещото лице (в частта относно положените грижи
и необходимия нетен месечен доход за издръжката на лице на възраст 89-91 г.,
който включва храна, здравеопазване, транспорт, облекли, развлечения и почивка)
и по реда на чл. 162 от ГПК, съдът намира иска за обезщетение,
представляващо паричен еквивалент, съответстващ на престираните лични грижи и
издръжка за С.В.В. от страна на ищцата Н.Й. Б. за периода: м. декември 2017 г.
до м. юни 2019 г. за основателен за сумата 20 976,06 лв.
По възраженията на ответника:
Съдът намира, че ответникът не доказа, че е разполагал
със собствени пари в размер на 10000 лв., които е предавал на ищцата и тя ги
разходвала. Такива доказателства в настоящото производство не бяха събрани.
Недоказано остана и възражението, че до м. април 2018 г. ищцата не била
полагала грижи за ответника, който към тогавашния момент бил обгрижван от
негова съседка на име Е.Я.. Напротив свидетелите Б. и Пенчева установяват, че
ищцата три пъти седмично е посещавала ответника в домът му в гр. Г.О., като му
е носела храна, чисти и изгладени дрехи, почиствала е жилището му, заплащала
режийните разноски.
На следващо място неоснователно е възражението на
ответника, че установени по друго дело факти и обстоятелства, част от мотивите
по решение № 26/10.02.2021 г. по гр. д. № 344/2020 г. на ВТОС за разваляне
на договора за гледане и издръжка, имат сила на пресъдено нещо и по настоящото
дело. Последователно в съдебната теория и практика/ напр. ТР №1/04.01.2001 г.
на ОСГК на ВКС/ е изяснявано, че със сила
на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги
обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на
пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, представлява източника
на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според 236,
ал. 2 ГПК не са част от него. Действително в мотивите се съдържат редица
констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са
обхванати от спорния предмет, но подобно възражение за обсъден довод, не може
да има преклудиращо действие по отношение на настоящия процес. В противен
случай, би се стигнало до резултат, че предявяването на инцидентен
установителен иск относно преюдициалното правоотношение необходимо за да се
формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет
по делото, произнасянето по който намира отражение в диспозитива, не би било
необходимо, ако мотивите на решението се ползуваха с такава сила. Ето
защо съдът намира, че становището на ответната страна, че мотивите на решение №
26/10.02.2021 г. по гр. д. № 344/2020 г. на ВТОС са източник на правни
последици наред с диспозитива на решението, за неоснователен. Щом като по
отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и
доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира
сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, то те не могат
да бъдат приложени в настоящото решение.
При този изход на спора на ищеца се следват
направените в хода на производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в
съответствие с направеното искане, представените доказателства и списък по чл.
80 ГПК, а именно сумата от 980 лв. за адвокатско възнаграждение, 839 лв. –
държавна такса и 200 лв. за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД, О.С.В., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, конституиран в
производството на основание чл. 227 от ГПК на мястото на
първоначалния ответник С.В.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Й.Б., ЕГН**********,
с адрес: *** сумата от 20 976,06 лв. /двадесет хиляди деветстотин
седемдесет и шест лева, 06 ст./, представляваща обезщетение, паричен
еквивалент, съответстващ на престираните лични грижи и издръжка за С.В.В. от
страна на Н.Й.Б. за периода: 24.11.2017 г. до м. юни 2019 г., ведно със
законната лихва от 26.02.2020 г. до окончателното плащане на главницата, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 2019,04 лв. /две хиляди и
деветнадесет лева, 04 ст./, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.