МОТИВИ към нохд № 931/2013г. по описа на ПлРС.
Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против С.П.Н. затова, че за периода от време 01.01.2013г. – 01.03.2013г. в гр.
Плевен, като осъдена със съдебно решение № 534/17.04.2012г. по гр.дело №
462/2012г. по описа на РС - Плевен, влязло в законна сила на 04.05.2012г. да
издържа свой низходящ *** М., роден на ***г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на три месечни вноски по 70,00 лева всяка, общо в размер на 210,00 лева, като
деянието е извършено повторно, престъпление по чл.183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК .
Делото се разглежда при условията на
чл. 269 ал.3 т.3 от НПК. В съдебно
заседание подсъдимата не се явява, представлява се от адв.И. ***.
Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло
повдигнатото срещу Н. обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.4 вр. с
ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК. Счита същото за доказано по несъмнен
начин въз основа на всички събрани по делото доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните и
разпоредбите на закона приема за установено следното:
Плевенски районен съд с присъда № 344/2013г. по НОХД № 2906/2012г. влязла в
законна сила на 17.12.2012г. осъдил С.П.Н. на основание чл.183 ал.4, вр. с
ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК на „Пробация“ при
пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК, както и на „Обществено
порицание“.
През 1997г. С.Н. и свидетеля Р.Г.М. *** заживели на
съпружески начала. По време на съвместното им съжителство на 01.04.2000г. се
родило общото им дете – *** М., с ЕГН **********. През 2005г. Н. и М. се
разделили като същата напуснала общото жилище и оставила детето *** М. на
грижите на баща му.
Плевенски районен съд с Решение по гр.д. №2642/2005г.
осъдил обв.Н. да плаща ежемесечна издръжка в размер на 45 лв. по отношение на
детето *** М.. Така определената издръжка била увеличена в размер на 70 лв. с
Решение №534/17.04.2012г. на Плевенски районен съд по гр.д. №462/2012г., влязло
в законна сила на 04.05.2012г. Въпреки, че била осъждана за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, в периода от време 01.01.2013г. – 01.03.2013г. в гр.Плевен, подсъдимата
С. Н. не изпълнила задължението си, на
което била осъдена със съдебното решение. Същата не заплатила издръжка на своя
низходящ - *** М. в размер на три месечни вноски по 70,00 лева всяка една, общо
в размер на 210,00 лева.
В
подкрепа на горната фактическа обстановка са събраните по делото гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Р.Г.М.. Безспорно се установи по
делото, че към момента на постановяване на присъдата не са изплатени дължимите
вноски по ОА.
Същата
фактическа обстановка се установява и подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства и писмени материали, приложени по проведеното дознание, приобщени
по делото по реда на чл.283 от НПК.
При така
приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че извършеното от
страна на подсъдимата С.П.Н. деяние осъществява от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъпление по чл.183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с
чл.28 ал.1 от НК - за периода от време 01.01.2013г. –
01.03.2013г. в гр. Плевен, като осъдена със съдебно решение № 534/17.04.2012г.
по гр.дело № 462/2012г. по описа на РС - Плевен, влязло в законна сила на
04.05.2012г. да издържа свой низходящ *** М., роден на ***г., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на три месечни вноски по 70,00 лева всяка, общо в размер на 210,00 лева, като
деянието е извършено повторно.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието, личната опасност на подсъдимата, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата, съдът взе предвид демонстрирането на критично отношение към
извършеното деяние и изключително тежкото материално и семейно положение на
същата. Подсъдимата е безработна, полага грижи за друго дете и за инвалидизираната
си майка.
Поради изложените правни и фактически съображения,
съдът призна подсъдимата С.Н. за виновна в извършване на престъпление по 183
ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК
и наложи наказание “Пробация” със следните пробационни мерки:
- по чл.42а
ал.2 т.1 от НК –задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от една
година с периодичност два пъти седмично.
- по чл. 42а ал.2 т.2
от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година и “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане по
радиоуредбата по местоживеене.
При
тези доводи съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: