НОХД 271/2020г. – Пловдивски районен съд – VІІІ
наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия А.Р.Ч., ЕГН **********, роден на *** ***, ********,
български гражданин, неработещ, неженен, без образование, осъждан е повдигнато обвинение в това
, че на 12.07.2019 г. в гр.
Пловдив, при условията на опА. рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил
чужди движими вещи, които е владеел – 1 бр. мобилен
телефон „iPhone
5S” с IMEI *************** на стойност 150 лв. и 1 бр. златен пръстен /14 карата/
на стойност 227,50 лв., всички вещи на обща стойност 377,50 лв., собственост на
И.Н.С. ЕГН **********,
което е престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. II вр. ал.
1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „А“ от НК.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и
категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдим Ч. за
виновен в извършване на деянието, за което е
даден на Съд,като му наложи наказание, чийто размер да бъде ориентиран
около средния , предвиден в текста на чл. 206,ал.3 от НК, както и да му бъдат
възложени и направените в хода на досъдебното производство разноски.
ПодсъдимиятА.Ч.
се признава за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение , като
чрез служебният му защитник – адв. Б. моли Съда да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, ориентирано около минимума , предвиден в закона. Адв. Б.
счита , че едно такова наказание би изпълнила целите на двете превенции по
отношение на подс. Ч..
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият А.Ч. е осъждан за
престъпления против личността и собствеността на гражданите както следва ; с присъда № 58/21.12.2011 г.
по НОХД № 715/2011 г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик, влязла в сила на 06.01.2012 г. обвиняемият А.Ч. е бил осъден за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е било определено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 години и 8 месеца при
първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието; с присъда № 15/23.02.2012 г. по НОХД № 320/2011 г.
по описа на Районен съд Пещера, влязла в сила на 10.03.2012 г. обвиняемият А.Ч.
е бил осъден за извършено престъпление по чл. 157, ал.
1 от НК и на основание чл. 58а, ал.
1 от НК му е било определено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5
години и 4 месеца при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 25 от НК е било
определено едно общо наказание на обв. Ч. по отношение на осъжданията по
НОХД № 320/2011 г. и по НОХД № 715/2011 г. по описа на ПзОС, като е определено
едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 6 години и 8
месеца при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 24 от НК е било увеличено така определеното
общо наказание от 6 години и 8 месеца на 8 години „Лишаване от свобода“ при
първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието; със
споразумение № 112/09.05.2012 г. по НОХД № 610/2012 г., в сила от 09.05.2012
г., по описа на Районен съд Пазарджик обв. А. Ч. е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 206, ал.3, пред. 2, вр. ал. 1,
изр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години при първоначален „Строг“
режим. На основание чл. 25 от НК е било определено едно
общо наказание на обв. Ч. по отношение на осъжданията по НОХД № 610/2012
г. по описа на ПзРС, НОХД № 320/2011 г. по описа на ПзРС и по НОХД № 715/2011
г. по описа на ПзОС, като е определено едно общо наказание, а именно „Лишаване
от свобода“ в размер на 6 години и 8 месеца при първоначален „Строг“ режим на
изтърпяване на наказанието. На основание чл. 24 от НК
е било увеличено така определеното общо наказание от 6 години и 8 месеца на 8
години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“
режим на изтърпяване на наказанието; с присъда № 50/12.12.2011 г. по НОХД № 725/2011 г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик, потвърдена с решение № 22/13.02.2012 г. на
Апелативен съд Пловдив и решение № 186/09.05.2012 г., влязла в сила на
09.05.2012 г., обвиняемият А. Ч. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е било определено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 5 години при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на
наказанието; с определение № 114/22.12.2014 г. по НОХД № 1856/2014 г., в
сила от 22.12.2014 г., по описа на Окръжен съд Пловдив, е одобрено
споразумение, с което обв. А. Ч. е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4
вр. 198, ал. 3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК и му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години при първоначален
„Строг“ режим ; с
определение № 87/27.01.2015 г. по ЧНД № 36/2015 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, в сила от 13.02.2015 г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал.1 от НК е било определено едно общо наказание на обв. Ч. по отношение
на осъжданията по НОХД № 715/2011 г. по описа на ОС Пазарджик, по НОХД №
320/2011 г. по описа на РС Пещера, НОХД № 610/2012 г. по описа на РС Пазарджик,
по НОХД № 725/2011 г. по описа на ОС Пазарджик и по НОХД № 1856/2014 г. по
описа на ОС Пловдив като е определено едно общо наказание, а именно „Лишаване
от свобода“ в размер на 6 години и 8 месеца при първоначален „Строг“ режим на
изтърпяване на наказанието. На основание чл. 24 от НК
е било увеличено така определеното общо наказание от 6 години и 8 месеца на 8
години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на
наказанието.Посоченото
последно наказание е било изтърпяно на 15.03.2019 г.
Посоченото по- горе
осъждане обосновава включването на квалифициращ признак „опасен рецидив“ към квалификацията на деянието по
настоящото наказателно производство, като изпълват признаците на б. „А“ на чл.
29, ал. 1 от НК. От изтърпяване на наказанието не са изминали пет години.
В хода на воденото срещу Ч.
наказателно преследване е било установено , че свидетелите Н.А. и А.С. живеели на семейни начела в гр. Стара Загора. От съвместното им съжителство имали три деца, сред
които и св. И.С.. На 12.07.2019 г. около 12:00
ч. свидетелите Н.А., А.С. , ведно с И.С. и другите им
две деца, пристигнали в гр. Пловдив на автогара „Родопи“.
Същите пътували за гр. Велинград.
Децата били гладни и св. Н.А. влязла с тях в
закусвалнята на автогарата и им купила храна. В
заведението седнали св. И.С. и неговата с. – Т. И. , а св. Н. А., А. С. и другото им дете излезли пред заведението да
разговарят с тяхна позната. Свидетелят И.С. носел в себе си
мобилен телефон „iPhone 5S”
с IMEI
*************** и
златен пръстен /14 карата/ с емблема на „БМВ“, подарени от родителите му.
По същото време подсъдимият А. Ч. се намирал в
района на Автогара „Родопи“ в гр. Пловдив
като влизал периодично в сградата на автогарата и обикалял по перона. Същият бил облечен с тъмен спортен екип с оранжева на цвят ивица в
областта на раменете и бели маратонки. След като забелязал, че
родителите на св. И.С. за заети с разговор пред
заведението, отишъл до масата на която се хранели двете деца и казал на св.
С., че баща му го търси и ще го заведе при него. Малолетният свидетел И.С. повярвал на думите на подсъдимия и тръгнал с него, но двамата не отишли пред заведението, където
се намирали родителите на св. С., а тръгнали в
посока подлеза на Гарата.
Свидетелите С. Г. и Н. В. –охранители в ППП – Пловдив, съответно на Пост
№ 2 и Пост № 3 – локомотивно депо за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на
12.07.2019 г. били на смяна и изпълнявали служебните си задължения. И двамата свидетели забелязали преминаването на Ч. със свидетеля С.
покрай тях. Подсъдимият
и свидетелят С. преминали през 11-ти гаров коловоз и достигнали до паркинг, където Ч. поискал от св. С. да му покаже мобилния телефон и златния пръстен, след което
щял да го заведе при баща му. Св. С. му ги предоставил , при което подсъдимият взел телефона и пръстена
на пострадалия без намерение да му ги връща, а да се разпореди с вещите и да се облагодетелства. След като ги разгледал не ги
върнал на
пострадалия, а побягнал към намиращата
се в близост ограда, и след като се прехвърлил през нея ,
се отправил в неизвестна
посока.
В това време с. на св. С. – Т.
И. ,
отишла при родителите си и им съобщила, С. бил отведен от непознат за нея мъж -
обв. А.Ч., при
което св.
А.С. веднага се отправил в посоката, в която тръгнали Ч. и св. С., но не ги открил, след което позвънил на ЕЕН 112. Незабавно бил сформиран полицейски екип за издирване на св. С..
Неустановено в хода на
производството лице забелязало св. И.С., че стои сам в района на
гарата и го завел при охранителя - св. Г. . В
последствие св. Г. сигнализирал органите на реда и предал
св. С. на служители на 01 РУП към ОДМВР Пловдив.
Същият нямал следи от физическо насилие.
Четири дни по- късно - на 16.07.2019 г. подсъдимият бил задържан в гр. Гоце Делчев от органите на РУ Гоце Делчев към ОДМВР Пловдив във
връзка с друго деяние – извършен грабеж. При извършения обиск на Ч. бил установен у него
мобилен телефон „iPhone 5S”
с IMEI
***************,
а златният пръстен не бил открит.
В хода на досъдебното производството е била изготвена стоково-оценъчна
експертиза /л. 36 от делото/, която заключава, че инкриминираните вещи - 1 бр. мобилен
телефон „iPhone
5S” с IMEI *************** на стойност 150 лв. и 1 бр. златен пръстен /14 карата/ на стойност 227,50 лв., са на
обща стойност 377,50 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от свидетелските показания /л. 9-20/, стоково-оценъчна експертиза
/л. 36/, справката за съдимост /л. 49-56/, характеристичната справка /л. 66/,
постановление за привличане на обвиняем и протокол за разпит на обвиняем /л.
4-5/, протоколи за оглед, приложени писмени доказателства, както и от пълните и
чистосърдечни самопризнания на подсъдимия пред настоящата съдебна инстанция.
С
описаните
по- горе действия подсъдимият А.Ч. е реализирал съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в
текста на чл.
206,ал.3 от НК, тъй като от една страна е налице предоставяне от страна на малолетния С. на мобилен телефон и златен
пръстен във
владението на Ч. под предлог за тяхното разглеждане , като подсъдимият от своя
страна е установил фактическа власт
върху вещите, доброволно предадени му от този свидетел.Обективните признаци на обсебването се установяват от момента
на отказа от негова страна да ги върне на собственика им. като отделно от това Ч. е побягнал в неустановена посока , а по- късно е напуснал е
територията на гр. Пловдив и е бил установен отново за извършено от него дейние
на територията на РУ Гоце Делчев. По този начин подсъдмият е лишил безвъзмездно
св. С. от посочените
по- горе вещи.
Съдът е на становище , че при така очертаната
фактическа обстановка подсъдимият А.Ч. е осъществил както от обективна , така и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в текста на чл. 206,
ал. 3, пр. II вр. ал.
1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“от НК,тъй като на 12.07.2019 г. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които е
владеел – 1 бр. мобилен телефон „iPhone
5S” с IMEI *************** на стойност 150 лв. и 1 бр. златен пръстен /14 карата/
на стойност 227,50 лв., всички вещи на обща стойност 377,50 лв., собственост на
И.Н.С. ЕГН **********.
Посочената по- горе
тежка квалификация се обосновава от предходно негово осъждане по ЧНД № 36/2015 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, в сила от 13.02.2015 г., с което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал.1 от НК е било определено едно общо наказание на подс. Ч. по отношение на осъжданията
по НОХД № 715/2011 г. по описа на ОС Пазарджик, по НОХД № 320/2011 г. по описа
на РС Пещера, НОХД № 610/2012 г. по описа на РС Пазарджик, по НОХД № 725/2011
г. по описа на ОС Пазарджик и по НОХД № 1856/2014 г. по описа на ОС Пловдив
като е било определено едно общо най- тежко наказание, а именно „Лишаване
от свобода“ в размер на 6 години и 8 месеца при първоначален „Строг“ режим на
изтърпяване на наказанието. Наказанието е било изтърпяно на 15.03.2019 г.
От субективна страна престъплението е било осъществено от подсъдимия при наличието на
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Ч. е
съзнавал общественоопасния характер на стореното от него, както и неговите
общественоопасни последици, тъй като е съзнавал, че е установил владение върху чужди движими
вещи – мобилен телефон и златен пръстен, собственост на И.С. и то без каквото и да било правно основание, а и без такова основание не ги е върнал, По този начин е осъществил и
от субективна фактическият състав на
престъплението „обсебване.
При определяне вида и размера на наказанието , което следва да му бъде наложено,
съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето
и превъзпитаването на дееца , както и за
възпиращото и предупредително въздейстмие спрямо останалите членове на обществото, Съдът счита, че спрямо
подсъдимия А. Р.Ч.
най-справедливо би било да му бъде наложено
наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.58а
във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, тъй като
производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК.
Като наказание съответстващо на вида и тежестта на
самото престъпление/ което е с висока степен на обществена опасност/ , а и на
стпенета на обществена опасност на самия деец, най-справедливо
би било на подсъдимия Ч. за извършеното
престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. II вр. ал.
1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ години, като на осн. чл. 58А ал. 1 от НК да бъде
намалено така определеното наказание с една трета или същото да се счита за „Лишаване от
свобода“ за срок от 4/четири/ години.
Съдът намира , че този немалък
срок на лишаване от свобода би изпълнил във най-висока степен задачите и целите
на двете посочени по – горе превенции, тъй като от материалите по делото и най-
вече от справаката за осъжданията на Д. , безспорно се установява , че
наложените му до момента 17 /седемнадесет/ наказания и то основно за престъпления
срещу собствеността, по никакъв начин , дори и чрез сравнително големите
срокове на лишаване от свобода,
не са изиграли възпиращото си или поправително въздействие върху подсъдимия.
Нещо повече.Само четири месеца след последното
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 8 години /15.03.2019г./
, подс. Ч. за пореден път осъществява идентично на предишните му деяния
престъпление. Само един такъв срок от 4 години лишаване от свобода от една
страна би отделил подсъдимия от обществото и би го възпрял от престъпните му
замисли, а и би му предоставил достатъчно време за преосмисляне и съответно промяна на
криминалната му житейска концепция.
Така определоното наказание от 4 години лишаване от
свобода на основание чл. 57 ал. 1 т.2 б. б от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален Строг
режим в затвор.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимият А. Р.Ч. е станал
причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, същият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Пловдив сумата от 60 лева,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за стоковооценъчна
експертиза.
Причини за извършване на
престъплението – ниска правна култура, трайно установени престъпни навици ,
както и незачитане неприкосновеността на чуждата собственост.
По тези си съображения, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала!
ВК