Р Е Ш Е Н И Е
№ 3509
гр. Варна, 25.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 16520 по описа на ВРС за 2016-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск на И.Д.Д., ЕГН**********, с правно
основание чл.240, ал.4 вр.
ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, за
осъждане на М.Г.И., ЕГН**********, за сумата 15650.00лв. – невърната
главница по договор за заем
от 30.09.2013г., оформен с плащане чрез платежно
нареждане от същия ден от
ищеца в полза на ответницата, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска – 27.12.2016г. до окончателното
й изплащане.
Евентуално
е предявен идентичен по петитум иск на И.Д.Д., ЕГН**********, с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД,
за осъждане на М.Г.И., ЕГН**********,
за сумата 15650.00лв., получена с платежно нареждане от 30.09.2013г. и дължима за
връщане,
поради отпадане на основанието за нейното задържане, т.е.
соченото
от ответницата в отговора на исковата
молба договорно неформално правоотношение от м.09.2013г. между нея,
партньора й, сестра
й Н. Д. и ищеца, за
съвместно закупуване на недвижим имот, от което лицата се отказали окончателно, години преди
делото.
Ищецът твърди, че на 30.09.2013г. сключил с ответницата
договор за заем в устна форма, като
същият бил оформен и чрез плащане на заемната сума от
15650лв. с банков превод по конкретно посочена банкова сметка ***, като преводът бил от лична сметка на ищеца, т.е. парите били лично негови. По силата на уговореното между страните твърди още, че ответницата се задължила да върне заема в срок до една година от получаването на сумата.
Въпреки настъпилия падеж, провежданите
разговори и дори изпратената
и получена на 18.08.2016г. нотариална
покана, и до днес ответницата не изпълнила задължението си, поради което се претендира исковата главница.
По евентуално въведеното
в о.с.з. основание твърди,
че ако се установи да е възникнало
соченото от ответницата
в отговора на исковата молба договорно неформално правоотношение между нея, съпруга й, сестра й Н. Д. и ищеца, относно съвместно купуване на недвижим
имот, то същото не е налице към
момента на делото, тъй като
имот не е закупен и няма такива
постъпления, което отново обуславя
връщане на исковата преведена по банкова сметка
***, но на извъндоговорно
основание.
По направеното от
ответницата възражение за прихващане не оспорва, че са били получени по негова
сметка преведените от ответницата суми, но твърди нередовност на плащанията,
защото не били по заявената от него с нотариалната покана банкова сметка.
*** и присъждане
на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва,
че на 30.09.2013г.
е получила от ищеца, по
своята банкова сметка, ***. Твърди обаче, че тази сума не
е получена по силата на договор
за заем, какъвто оспорва да е бил сключен, а по силата на
други конкретни договорености на четири лица (ищеца,
бившата му съпруга, сестрата на последната (ответницата) и нейния съпруг) – а именно закупуване на общ
недвижим имот. В тази връзка навежда подробни твърдения за отношенията
между тези лица, част от
които без касателство към спора, но
които отношения в крайна сметка твърди,
че съставляват различно от твърдяното
от ищеца правно основание за превода. В допълнение счита, че получената сума не е била лична на
И.Д., а е била семейна на Д. и съпругата му Н., с оглед на което ако била
подлежала на връщане, то следвало да бъде поравно на двамата.
Евентуално
твърди, че е платила на ищеца И.Д.
сумата от общо 8695.00лв.
в периода 16.09.2016г. – 17.07.2017г., чрез банкови преводи по негова сметка
в „Ц.” АД, с които е погасила частично евентуалното си задължение. Ако се приеме, че с тези плащания
не е погасявала по самия договор,
прави възражение за прихващане с тях, като платени без
правно основание.
По същество моли за отхвърляне
на иска и за съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма
спор, че И.Д. е бивш съпруг на сестрата на ответницата М.И. – Н. Д., като
бракът между Н. и И. Д. е прекратен с развод през 2016г., с решение на ВРС,
приложено по делото.
Няма
спор още, като се потвърждава от приетия на л.6 отчет по сметка и от
изслушаната ССчЕ, че на 30.09.2013г. И.Д. е превел на М.И. сумата 15650.00лв. Вписаното
основание на превода е „изплащане на идеални части недвижим имот“, като това
вписване е възпроизведено от самото платежно нареждане. Банковата сметка на
изпращача И.Д. е негова лична и е с IBAN:***.
Видно
от материалите на л.4-5, на 18.08.2016г. М.И. е получила нотариална покана от И.Д.
за връщане на горепосочената сума, която е отправено искане да се върне по
заявена от Д. банкова сметка.
***.27-32
от делото са представени платежни нареждания, с наредител М.И. и получател И.Д.,
за 8 суми по около 840-850лв. с вписано основание „вноска по договор от
30.09.2013г.“, както и още две суми с вписано основание „арбитраж“ и „вноска
кредит“. Документите не са оспорени относно автентичността им (в законовия срок
за това – с отговора). Не е оспорено и че сумите по тях са получени по сметката
на И.Д..
На л.146-147
от делото са представени платежни нареждания, с наредител М.И. и получател И.Д.,
за три суми по около 850лв. с вписано основание „вноска по договор от
30.09.2013г.“. Тези документи са оспорени от ответника по автентичност, като
съгласно заключението по приетата СГЕ това оспорване е неоснователно, а
подписите на „наредител“ са на М.И.. На л.147 е налице още едно платежно от
17.10.2017г., което не е прието по делото, поради преклудираност.
Видно
от приложен на л.33-44 договор за кредит с ОУ, на 26.09.2013г. е бил сключен
договор за кредит между „М. Ю.“ ЕАД, И.Д. и Н. Д.. По силата на договора И.Д. е
получил парична сума в заем, в размер на 18 000лв., в качеството му на
кредитополучател. Съпругата му е подписала договора като „солидарен длъжник“.
Кредитът е усвоен по личната сметка на И.Д. с IBAN:*** – същата,
от която е нареден процесният превод на 30.09.2013г.
Видно
от приложен на л.45-61 договор за кредит с ОУ, на 13.02.2015г. е бил сключен
друг договор за кредит между „Ц.“ АД и семейство Д., с цел рефинансиране на
предходния кредит. Този договор обаче датира от 2015г. и поради това е без
всякакво значение за процеса, разглеждащ правното основание за превода от
30.05.2013г.
На
л.129-136 от делото и на л.138-143 от делото са приложени извлечения от
сметките на И.Д. и М.И. за съответни периоди, за които е разкрита от съда
банкова тайна по реда на ЗКИ. Данните са отчетени от приетата по делото ССчЕ.
От
заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като обосновано, пълно и
мотивирано, се установява, че на 30.09.2013г. И.Д. е превел в полза на М.И.
сумата 15650.00лв. Вписаното основание на превода е „изплащане на идеални части
недвижим имот“, което вписване е възпроизведено от самото платежно нареждане и
нанесено в ползваните счетоводни извлечения. Сметката на изпращача Д. е лична,
с IBAN:***. От сметката на получателя М.И. са направени през
м.10 и м.11 два броя преводи в полза на „И. **“. Първият е с основание „капаро
дог. за покупко – продажба на ап.**, ул. „Р.“ **“, на стойност 9779.15лв. В
вторият с вписано основание „частично плащане по договор за покупка на ап.**,
ул. „Р.“ **“, на стойност 57412.41лв., на дата 18.11.2013г. Също на
18.11.2013г. сметката на М.И. е захранена и с 57412.41лв. – банков кредит. Експертизата
не може да даде заключение дали спорната сума от 15650.00лв. е послужила точно
като собствен дял за отпускане на кредита от 57412.41лв.
От
заключението по приетата СГЕ, което съдът цени като обосновано, пълно и
мотивирано, се установява, че подписите за „наредител“ в платежни нареждания на
л.146-147 от делото, са изпълнени от М.И..
Показанията
на св. Д. М. съдът цени съобразно чл.172 ГПК, но същевременно като пълни и
лични от релевантните за делото обстоятелства относно основанието за процесния
превод. От тях се установява, че през лятото на 2013г. свидетелят е бил в Б.
при М.И. (имат общо дете). През този период, през м. септември 2013г. двамата
са имали среща с И. и Н. Д. в техния дом, на която в присъствието на четирите
лица са взели общо решение да закупят недвижим имот, с инвестиционни намерения
и при поделени разноски. Имотът е следвало да бъде в м.Б., на стойност до около
15000 –16 000евро, която да се понесе поравно от двете семейства.
Свидетелят е осигурил половината от средствата от доходите си от Г., където
работи и живее отдавна. Другата половина е била осигурена от семейство Д., като
(по информация от М.И.) е била получена чрез банков превод, нареден от И.Д.. В
крайна сметка обаче не се стигнало до закупуване на общ имот, а двете семейства
постепенно се отказали от идеята да купуват такъв, пради
което свидетелят и М.И. взели решение да върнат получените от семейство Д.
пари, защото не били техни. Пак през 2013г. М.И. закупила за себе си недвижим
имот, с пари, изпратени от свидетеля М..
Показанията
на св. Я. Б. съдът цени като до известна степен опосредствени,
доколкото са базирани само на лични разговори с И.Д., на които Н. Д.
присъствала, но без присъствие на М.И.. От тях се изяснява, че от разговорите с
И.Д. свидетелят Б. знае, че И.Д. е предоставил на сестрата на жена си парична
сума в заем, в размер на малко под 20 000лв., за да изтегли тя
потребителски кредит и да си закупи жилище. Н. Д. е знаела за това и вероятно била
съгласна, но Б. посочва, че не е бил запознат с нейните намерения. Още по –
малко свидетелят е запознат с позицията на М.И., на разговори с която той не е присътвал.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните
правни изводи:
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя както следва:
Ищецът следва да докаже пълно и главно възникването
на твърдяната по вид и дата
облигационна връзка с ответника (договор за
заем); фактическото предоставяне на заемната сума (по сочения начин
и на сочената дата), настъпването на падежа за
връщане на заема и размера на иска
за него. По възражението на ответницата за частично
погасяване или прихващане ищецът следва
да докаже (при доказано връщане от
ответницата на
твърдяните парични суми) наличието към момента на правно основание
за задържане на сумите. По
евентуално
наведеното основание следва да докаже
(при доказване от ответницата на соченото от
нея в отговора на исковата молба
неформално правоотношение между нея, съпруга
й, сестра й Н. Д. и ищеца, относно съвместно
закупуване на недвижим имот), че това неформално
отношение между четирите лица не
съществува понастоящем.
Ответницата по
делото следва да докаже положителните
релевантни факти, на които основава
възраженията си – наличието на друго
правно основание за превода на спорната сума
(соченото в отговора на исковата молба
договорно неформално правоотношение между ответницата, съпруга й, сестра й Н. Д. и ищеца, относно съвместно закупуване на недвижим имот),
което правоотношение съществува и към момента. Евентуално следва да докаже
възражението си за погасяване (пълно или частично)
на задължението си за връщане
на главницата. По възражението си
за
частично погасяване или прихващане следва да докаже плащането
на сочените
вноски в полза на ищеца.
По първото
основание: Договорът за заем е
неформален и реален. Това означава от една страна, че за сключването му не се
изисква специална форма, а е достатъчна дори устната такава, а от друга – че се
счита сключен с предаването на уговорената сума. Във всички случаи обаче се
касае за договор – тоест за две насрещни и съвпадащи си волеизявления в единен
смисъл, които следва да бъдат доказани по делото. Ето защо сам по себе си
фактът на един паричен превод по банкова сметка ***, че е налице сключен заем.
За да се достигне до такъв извод следва преводът да се съотноси с другите
конкретни за случая данни, за да се приеме има ли изобщо обща воля за заемно
правоотношение или не, респективно дали тя е точно за такова или за друго
правоотношение.
Именно по тези
причини в интерес на сигурността в гражданския оборот, е предвидено
императивното изискване във всеки платежен документ да се сочи от наредителя
конкретното основание за превода. Макар то да не следва да се отъждествява с
правно основание в тесния юридически смисъл, то е от значение при преценката
именно на причините за извършване на въпросния превод.
В настоящия случай
няма спор и е видно от приетия на л.6 отчет по сметка и от изслушаната ССчЕ, че на
30.09.2013г. И.Д. е превел на М.И. сумата 15650.00лв., с вписано основание
„изплащане на идеални части недвижим имот“. Това вписване е възпроизведено в
наличните и използвани по делото счетоводни извлечения и отчети, но те съгласно
чл.6, т.2 ЗСч са вторични носители на счетоводна информация, които съдържат
обобщената информация от самите първични счетоводни документи по чл.6, т.1 ЗСч,
каквото е самото преводно нареждане. Ето защо съдът приема, че отразеното
основание е същото, което е било вписано в оригиналното нареждане, което
обстоятелство впрочем не е и оспорено от ищеца. И след като И.Д. сам се е
съгласил да преведе процесната сума на това основание – „изплащане на идеални
части недвижим имот“, то по арг. от чл.175 ГПК още
тук се явява дискредитирано твърдението му, че преводът бил обективирал
„заем“.
Последният
извод се потвърждава и при съвкупната преценка на приетите и изслушани по
делото гласни доказателства. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че св. Б.,
никога не е присъствал на разговор между И.Д. и М.И., за да може да докаже, че
от такъв разговор е възникнал договор за заем с И.. Напротив – свидетелят сам
посочва, че базира показанията си на разговори само с И.Д., пред съпругата му Н..
Следователно той
той не може да докаже
достоверно сделка, сключена между страните по делото.
Отделно,
не само по заключението по ССчЕ, но и на база на материалите по делото, не може
да се установи с категоричност, дали спорната сума от 15650.00лв. е послужила
за собствен дял за отпускане в полза на М.И. на кредита от 57412.41лв. през
м.11.2018г. Но дори да би се приело това, то не води автоматично до извод за
заемно правоотношение между нея и ищеца, по повод сумата от 15650.00лв.,
преведена на 30.09.2018г.
По тези причини и при липсата на други преки
доказателства, съдът не може да приеме за доказано пълно и главно, твърдяното
заемно правоотношение между страните, в изпълнение на което е бил направен и
преводът на процесната сума. Ето защо искът за връщане на спорната сума няма
как да бъде уважен на правно основание чл.240, ал.1 и ал.4 ЗЗД и следва да бъде
отхвърлен.
По извъндоговорното
основание: На първо място съдът намира за нужно отново да мотивира
допустимостта евентуално наведеното правно основание от ищеца, за връщане на
исковата сума, а именно: Типичен
случай на изменение на основанието
на иска по
смисъла на чл.214, ал.1 ГПК
съставлява добавянето на ново правно
основание при условията на евентуалност,
заедно с първоначално заявеното такова, когато петитумът (искането по вид и размер)
се запазва. В този смисъл действително е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, включително тълкувателна такава, но в обратния от сочения от ответника смисл.
Достатъчно в тази връзка е да се посочат т.2В
на Тълкувателно решение №4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС и Решение от
10.11.2017г. по чл.290 ГПК на ВКС (приложени към корицата на делото),
постановени точно по този въпрос. В
този смисъл са и всички доктринални постулати
в монографиите по отменен и по действащ
ГПК.
В настоящия случай ищецът извършва в първото о.с.з.
точно такова действие – запазва изцяло петитума си (осъдителен иск за сумата 15650.00лв.,
платена чрез банков превод на
30.09.2013г.), като към първото основание (договор за заем)
добавя евентуално такова (по чл.55, ал.1 ЗЗД), като причината за това е естеството
на отговора на исковата молба.
Ето защо и с огле спазения срок по чл.214, ал.1 ГПК искането е напълно
допустимо заявено.
По съществото му следва да се припомни, че именно
ответницата е тази, която въведе твърдението, че вместо договор за заем,
страните (и техните бивши съпрузи или партньори) са постигнали помежду си през
лятото на 2013г. общото съгласие и намерение да закупуване на имот, при равни
квоти и равни разноски за придобиването, като М.И. била натоварена да търси и
намери такъв обект (л.23 от делото). След това отново М.И. въведе и
твърдението, че това неформално правоотношение на практика било преустановено
още през 2014г. – 2015г., когато настъпили и личностните проблеми в семейството
на Д. (л.24 от делото). И точно за това е пожелала да върне сумата, макар
поравно на И. и на Н. Д.. След като сама е въвела тези твърдения, М.И. очевидно
ги е признала, поради което не само, че не може да ги оспорва, но и по арг. от чл.237 ГПК това води до обоснован извод за вярност
и установеност на обсъжданите твърдения.
Изцяло в
съответствие на тези твърдения са и показанията на водения от ответницата
свидетел Д. М., които съдът цени според
чл.172 ГПК, но същевременно като пълни и лични от релевантните за делото
обстоятелства относно основанието за процесния превод. От тях се установи, че
през лятото на 2013г. свидетелят е бил в Б. при М.И. (имат общо дете). През
този период, през м. септември 2013г. двамата са имали среща с И. и Н. Д. в
техния дом. На нея, в присъствието на четирите лица, последните са взели общо
решение да закупят недвижим имот, с инвестиционни намерения и при поделени
разноски. Имотът е следвало да бъде в м.Б., на стойност до около 15000 – 16 000евро,
която да се понесе поравно от двете семейства. Свидетелят е осигурил половината
от средствата от доходите си от Г., където работи и живее. Другата половина била
осигурена от семейство Д., като (по данни от М. И.) била получена с банков
превод от И.Д..
При тези
свидетелски данни, които съдът преценява като неопровергани от показанията на
св. Б., с оглед опосредствения им характер по
спорните въпроси (св. Б. признава, че не е присъствал на разговори с М.И. и не
знае каква е била нейната позиция), съдът приема за доказани горните, въведени
първо от ответницата факти, навеждащи на възникнало неформално общо съгласие и намерение
на страните (и техните бивши съпрузи/партньори) за закупуване на имот, при
равни квоти и равни разноски, с инвестиционна цел. И след като няма спор между
страните, а е видно и от гласните доказателства, че в крайна сметка
не се стигнало до закупуване на общ имот, че двете семейства постепенно се
отказали окончателно от идеята да купуват такъв и че още през 2014г. – 2015г. неформалното
правоотношение на практика било преустановено, когато настъпили и личностните
проблеми в семейството на Д. (л.24 от делото), то е очевидно, че
процесната сума следва да бъде върната. Защото няма правно основание тя да
продължи да се държи от ответницата.
Относно
притежанието на парите, преведени от
ищеца на ответницата и произтичащото от него правоимащо
лице за връщането им: Видно от приетия на л.33-44 договор за кредит с ОУ, на 26.09.2013г. е
бил сключен договор за кредит между „М. Ю.“ ЕАД, И.Д. и Н. Д. – съответно
кредитор, кредитополучател, „съдлъжник“. По силата на
договора И.Д. получил паричната сума от 18 000лв. в заем, в качеството му
на единствен кредитополучател. Кредитът бил усвоен по личната сметка на И.Д. с IBAN:*** – същата, от която впоследствие бил нареден и процесният превод на
дата 30.09.2013г. На осн. чл.21, ал.1 СК, при действието на новия семеен кодекс, съпружеска имуществена общост възниква само относно вещни права, но не и досежно
облигационни такива, в т.ч. произтичащи от банкови сделки, за разлика от
изричната норма на чл.19, ал.1 СК (отм.) в обратен смисъл. Следователно дори
само фактът, че И.Д. е титуляр на банковата сметка, от която са преведени
процесните 15650лв. на ответницата, е достатъчен да обуслови личния им
характер. Още повече, щом той е и единствен кредитополучател. Друг е въпросът,
че според Решение
от м.01.2017г. по гр.д. №5864/2015г. на ВКС, в правната ни система не съществува фигура „съдлъжник“ (като бившата съпруга на ищеца) и за да бъде
един субект солидарно задължен по договор за кредит, той или следва да е
кредитополучател или да е поръчител, а ако не е посочено кое от двете качества
има, той не следва да отговаря.
В обобщение по този
въпрос съдът приема, че и по законова презумция и по
доказателства, се обосновава извода за личен характер на превода на спорната
сума, поради което същата подлежи на връщане именно на наредителя – ищеца.
По възражението за частично
връщане: Както се вече се посочи, на л.27-32 от делото са
представени платежни нареждания, с наредител М.И. и получател И.Д., за 8 суми
по около 850лв. и една 205лв., с основание „вноска по договор от 30.09.2013г.“.
Те не са оспорени по автентичност, нито е оспорено, че сумите по тях са
получени по сметката на И.Д.. Ето защо съдът приема, че с тези плащания М.И. е
извършила валидни частични погашения на дълга си към ищеца, произтичащ от
процесния банков превода от 30.09.2013г. Съдът не споделя изобщо доводите на И.Д.
за „неточни плащания“, тъй като не били по посочената от него сметка с
нотариална покана от 18.08.2016г., защото погашенията не са на ненадлежен
кредитор (трето лице), а са по сметка с IBAN:***, която няма спор, а е видно и от договора на л.46 от делото, че е лична
такава с титуляр И.Д.. От това следва, че сумата в общ размер 6992.20лв.
(платежни л.27-32 от делото, без две, които отразяват неотносими вноски) следва
да се приспадне от дължимата сума в полза на ищеца.
На л.146-147
от делото са представени още платежни нареждания, с наредител М.И. и получател И.Д.,
за три суми по около 850лв. с основание „вноска по договор от 30.09.2013г.“,
които са от различни дати и с различни уникални регистрационни номера от
горните. Платежните са оспорени от ответника по автентичност, но според
заключението по СГЕ подписите на „наредител“ са на М.И.. Не е оспорено, че
сумите по тях са получени по сметката на И.Д.. Ето защо съдът приема, че с тези
плащания М.И. е извършила валидни частични погашения на дълга си към ищеца,
произтичащ от процесния банков превод от 30.09.2013г. Съдът не споделя изобщо
доводите на И.Д. за „неточни плащания“, тъй като не били по посочената от него
сметка с нотариална покана от 18.08.2016г., защото погашенията не са на
ненадлежен кредитор (трето лице), а са по сметка с IBAN:***, която няма спор, а е видно и от договора на л.46 от делото, че е лична
такава с титуляр И.Д.. От това следва, че сумата в общ размер 2551.00лв.
(платежни л.146-147 от делото) също следва да бъде приспадната от дължимата
сума в полза на ищеца.
Обобщено –
следва да се приспадне от общия дълг от 15650лв. размерът на върнатата част от
нея от общо 9543.20лв., независимо че част от нея е върната през време на
делото, защото на осн. чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да зачете относимите
факти, настъпили след образуване на делото. Резултатът 6106.80лв. следва да
бъде окончателно присъден на ищеца, като иска бъде уважен до тзи сума, над която – отхвърлен, поради отчетените частични
плащания.
Възражението
за прихващане, с оглед
на горните мотиви и евентуалния му характер – само при неуважаване възражението
за частично погасяване, не следва да се разглежда, поради нереализиране
процесуалното основание за това.
По
разноските: Предвид
изхода по спора на двете страни следва да бъдат присъдени сторените от тях
разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената части от интереса по исковете.
За тази
съразмерност обаче меродавен е размерът на задължението към момента на исковата
молба, а не към устните състезания според правилото на чл.235, ал.3 ГПК,
относимо само към размера на присъдените вземания. За разноските решаващ е
въпросът дали ответникът е станал повод за образуване на делото, а това се
определя от размера на дълга му към предявяване на иска. Той от своя страна
възлиза на 10 568лв. (15650лв. минус пет вноски, платени преди деня на
образуване на делото 27.12.2016г. в общ размер 5082лв.) Тоест следва да се
присъдят разноски, спрямо 10568лв. основателна и 5082лв. неоснователна части от
исковете, към момента на предявяването им.
Необходимо е
да се посочи още, че в конкретиката на случая настоящият съдебен състав не
споделя възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца
от 3000лв. При интерес от 15650лв. минималният хонорар възлиза на около 1000лв.
(точно 999.50лв.), като върху него се следват по 100лв. за всяко о.с.з. след
второто, а по делото са проведени общо шест такива, тоест минималният хонорар
по делото е около 1400.00лв., а платеният такъв – около два пъти над него.
Същевременно настоящото дело изобщо не е с минимална фактическа и правна
сложност, освен това по него са проведени множество по вид и обем процесуални
действия, през цели шест открити заседания, а делото е продължило около година
и половина, с оглед процесуалните позиции и искания на двете страни. Ето защо
хонорар, около два пъти над минималния, не може да се приеме за прекомерен,
съобразно конкретиката на случая.
Съобразно горните съображения
и реално сторените разноски, на страните се следват такива, а именно: за ищеца –
2448.53лв., а за ответника – 470.86лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Д.Д.,
ЕГН**********, за осъждане на
М.Г.И., ЕГН**********, за сумата
15650.00лв. – невърната главница по договор за
заем от 30.09.2013г., оформен с плащане чрез платежно нареждане
от същия ден от ищеца
в полза на ответницата, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване
на иска – 27.12.2016г. до окончателното
й изплащане,
на осн. чл.240, ал.4 вр. ал.1
ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.Г.И., ЕГН**********, да заплати на
И.Д.Д., ЕГН**********, сумата 6106.80лв. – останала невърната част от
платената на 30.09.2013г. чрез
преводно
нареждане от същия ден от
ищеца в полза на ответницата сума 15650.00лв., подлежаща на връщане поради отпадане към деня на
исковата молба на основанието за нейното плащане и задържане, т.е. соченото
от ответницата в отговора на исковата
молба договорно неформално правоотношение от м.09.2013г. между нея,
партньора й, сестра
й Н. Д. и ищеца, за съвместно
закупуване на недвижим имот, от което лицата се отказали окончателно, преди
образуване на делото, ведно
със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска – 27.12.2016г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
6106.80лв. до 15650.00лв., на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД вр.
чл.86 ЗЗД, чл.75, ал.3 ЗЗД чл.235, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
М.Г.И., ЕГН**********, да заплати на
И.Д.Д., ЕГН**********, сумата 2448.53лв. разноски пред ВРС, според
уважената (основателната) част от интереса по иска към момента на предявяване
на исковата молба, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и арг. от
противно от чл.78, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА
И.Д.Д., ЕГН**********, да заплати на
М.Г.И., ЕГН**********, сумата 470.86лв. разноски пред ВРС, според
отхвърлената (неоснователната) част от интереса към момента на предявяване на
исковата молба, на осн. чл.78, ал.3 ГПК и арг. от
противното от чл.78, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………