Решение по дело №146/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 15.02.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на осемнадесети януари  през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 146/2022 г.  по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Силвър Сун“ ЕООД, ЕИК ***,

със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №203/04.10.2022 г., постановено по анд №592/2022 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи за необоснованост на решението и недоказаност на нарушението. Касаторът сочи, че основната дейност на „Силвър Сун“ ЕООД е свързана с търговия на облекла, както и че дружеството не е изпълнявало строително-монтажни дейности, за извършването на които да е било необходимо назначаването на строителни работници. Твърди, че лицето С. С. А. е част от строителна бригада, с ръководител Б. И. и към момента на проверка е извършвало инцидентно възникнали ремонтни дейности, по силата на договор за изработка. В тази връзка счита, че не е налице трудово правоотношение, което да следва да се оформи с писмен трудов договор, поради което намира за неправилен извода на районния съд за наличието на такова трудово правоотношение. Излага и доводи за маловажност на случая. По тези съображения иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него НП №09-2200089/03.05.2022 г., издадено от директор на Д„ИТ“, гр.Кърджали. Претендира направените по делото разноски. В с.з. чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, намира  жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на  адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбите касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е  допустима – постъпила е в срок и е подадена от страна по анд №592/2022 г. по описа на РС-Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество  жалбата е основателна.

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление №09-2200089/03.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „Силвър Сун“ ЕООД, ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.61, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, за това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С. С. А., преди постъпването му на работа. С горното решение, на основание чл. 63д, ал.4, вр. с ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е осъден да заплати на ИА „ГИТ“-София  и деловодни разноски в размер на 100 лв.

За да постанови горния резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението се установява безспорно от доказателствата по делото. Позовавайки се на данните от извършената проверка, показанията на свидетелите Л. И., Е. Ю. и Т. С., както и на декларацията, попълнена от С. А., съдът е приел за безспорно установено по делото, че последното лице е  предоставяло работна сила за жалбоподателя, като е осъществявало трудова дейност, поради което е налице трудово правоотношение. Съдът не кредитирал показанията на свидетелите С. А. и Б. И., като несъответни на другите доказателства по делото. Не е кредитиран и представения от жалбоподателя договор за ремонтни услуги, сключен на 11.03.2022 г., като противоречащ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. и на декларацията, попълнена от С. А..

Решението е неправилно.

По силата на чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ, всички отношения при предоставянето на работна сила следва да се уреждат като трудови правоотношения и да се оформят с трудов договор в писмена форма. В случая няма спор, че на 14.03.2022 г., лицето С. А., заедно с други три лица,   извършвало ремонтни работи в посочения магазин в ***. Спорен е въпросът, дали правоотношенията между горното лице и санкционираното дружество имат трудово-правен характер, респ., са такива по предоставянето на работна сила или са облигационни - основани на представения по делото граждански договор, сключен на 11.03.2022 г.

По делото не се спори, че собственик на въпросния магазин е Р. Т. С. Според писмените обяснения и показанията на св.С., материалите за ремонта са предоставени от него, като с управителя на „Силвър Сун“ ЕООД се уговорили последният да извърши ремонт на помещението, с оглед намерението му да наеме магазина. Тези обстоятелства са били известни на контролните органи още при извършването на проверката, видно и от показанията на св. Л. И. и св.Е. Ю.

Според приложения Договор за ремонтни услуги, сключен на 11.03.2022 г., между управителя на „Силвър Сун“ ЕООД, като възложител и Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., като изпълнители,  последните четири лица се задължават да организират и извършат ремонт на обект: магазин в ***, считано от 14.03.2022 г. до 18.03.2022 г., срещу сумата в размер на *** лева с ДДС, платима след изпълнение на възложената работа, по банкова сметка ***. Уговорен е и краен срок на изпълнение - 20.03.2022 г.  На 18.03.2022 г. е съставен протокол за приемане на извършената работа, в който възложителят е потвърдил и задължението си за заплащане на договореното възнаграждение. Последното е изплатено на същата дата -18.03.2022 г., видно от фактура № **/ *** г. и от приложеното банково извлечение.

Според показанията на св.С. А. и св.Б. И., последният се е уговорил с управителя на „Силвър Сун“ ЕООД, заедно с още три лица, измежду които и С. А., да извършат ремонт на помещение - подмяна на подова настилка, срещу сумата в размер на *** лв. И двамата твърдят, че  управителят на дружеството не им е определял работно време, нито начина на работа, както и че преди и след този ремонт, не са работили за дружеството. Сочат, че са работили на обекта три-четири дни, след което, уговорената сума от *** лв. била платена. 

При тези данни и вземайки предвид обстоятелството, че предметът на дейност на  санкционираното дружество е свързан с търговия на облекла, а не с извършването на строителни дейности, неправилни са изводите на районния съд, че лицето С. А. е престирало работна сила по трудово правоотношение, с работодател „Силвър Сун“ ЕООД. Следва да се отбележи, че не всяка работа, извършвана в полза на трето лице е престиране на работна сила, по смисъла на КТ, изискваща и сключването на трудов договор, а само тази, при която правоотношенията между страните са трудови. Последните предполагат извършване на дейност, характеризираща се с елементите на трудовото правоотношение – работно време, работно място, задължение за спазване на трудова дисциплина, както и йерархична зависимост работодател-работник. В случая не се установи наличието на тези основни характеристики на трудовото правоотношение. Констатираният характер на уговорената работа - еднократно извършване на ремонтни дейности, заплащане на възнаграждение за краен резултат, липсата на задължение за спазване на трудова дисциплина, както и на зависимост между възложителя и изпълнителите за начина на извършване на работата, водят до извода, че се касае за облигационни правоотношения по договор за изработка, при който е уговорен краен резултат, при самостоятелност на изпълнителите, по отношение на начина на изпълнение.

Събраните в хода на съдебното производство доказателства за характера на установените взаимоотношения, разколебават и данните, декларирани от С. А., още повече, че според показанията на св. А. и св.И., декларациите са попълнени съгласно указанията на проверяващите.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и предвид заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, на касатора се следват и направените по делото разноски в размер на 400 лв. за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представени ДПЗС от 06.01.2023 г. Неоснователно е възражението на ответника, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер по чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2  от АПК, съдът

                                                  

                                  Р    Е    Ш    И  :

              

ОТМЕНЯ Решение №203/04.10.2022 г., постановено по анд №592/2022 г. по описа на Районен съд-Кърджали и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №09-2200089/03.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „Силвър Сун“ ЕООД, ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.61, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София да заплати на „Силвър Сун” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,  разноски по делото в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.