№
гр. Кърджали, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД
№ 146/2022 г. по описа на КАС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН,
във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна жалба
от „Силвър Сун“
ЕООД, ЕИК ***,
със
седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение
№203/04.10.2022
г., постановено по анд №592/2022 г.
по описа
на Районен съд-Кърджали. В касационната жалба се твърди
незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи за
необоснованост на решението и недоказаност на нарушението. Касаторът сочи, че основната дейност
на „Силвър Сун“ ЕООД е свързана с търговия на
облекла, както и че дружеството не е изпълнявало строително-монтажни дейности,
за извършването на които да е било необходимо назначаването на строителни
работници. Твърди, че лицето С. С. А. е част от строителна бригада, с
ръководител Б. И. и към момента на проверка е извършвало инцидентно възникнали
ремонтни дейности, по силата на договор за изработка. В тази връзка счита, че
не е налице трудово правоотношение, което да следва да се оформи с писмен
трудов договор, поради което намира за неправилен извода
на районния съд за наличието на такова трудово правоотношение. Излага и доводи за маловажност на
случая. По тези
съображения иска отмяна на оспореното
решение,
както и на потвърденото с него НП №09-2200089/03.05.2022
г., издадено от
директор на
Д„ИТ“,
гр.Кърджали. Претендира направените по делото разноски. В
с.з. чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.
Ответникът по касация, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна и моли
съда да остави
в сила решението на районния съд.
Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния
съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административният съд, след като
извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбите касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е допустима – постъпила е в срок и е подадена от страна по
анд №592/2022 г. по описа на РС-Кърджали, за която оспореното
решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С оспореното решение
районният съд е потвърдил Наказателно постановление №09-2200089/03.05.2022
г.,
издадено от
директора на
дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5,
вр.
чл.414,
ал.3
от КТ, на „Силвър
Сун“ ЕООД, ***, в качеството му на работодател,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.,
за нарушение
на чл.61,
ал.1,
вр. с чл.1, ал.2 от КТ,
за това, че не
е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето С.
С. А., преди постъпването му на работа.
С горното решение, на основание чл. 63д, ал.4, вр. с
ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е осъден да заплати на ИА „ГИТ“-София и деловодни разноски в размер на 100 лв.
За да постанови горния
резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че нарушението се установява безспорно от доказателствата по делото.
Позовавайки се на данните от извършената проверка, показанията на свидетелите Л. И., Е. Ю. и Т. С.,
както и на декларацията, попълнена от С. А., съдът е приел за безспорно установено по делото, че последното лице е предоставяло работна сила за жалбоподателя,
като е осъществявало трудова дейност, поради което е налице трудово правоотношение.
Съдът не кредитирал показанията на свидетелите С. А. и Б. И., като несъответни
на другите доказателства по делото. Не е кредитиран и представения от
жалбоподателя договор за ремонтни услуги, сключен на 11.03.2022 г., като противоречащ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. и на
декларацията, попълнена от С. А..
Решението
е неправилно.
По силата на чл. 61, ал. 1 и
чл. 1, ал. 2 от КТ, всички отношения при предоставянето на работна сила следва
да се уреждат като трудови правоотношения и да се оформят с трудов договор в
писмена форма. В случая няма спор, че на 14.03.2022 г., лицето С. А., заедно с други три лица, извършвало ремонтни работи в
посочения магазин в ***. Спорен е въпросът, дали правоотношенията между горното
лице и санкционираното дружество имат трудово-правен характер, респ., са такива
по предоставянето на работна сила или са облигационни - основани на
представения по делото граждански договор, сключен на 11.03.2022 г.
По
делото не се спори, че собственик на въпросния магазин е Р. Т. С. Според писмените
обяснения и показанията на св.С., материалите за ремонта са предоставени от
него, като с управителя на „Силвър Сун“ ЕООД се уговорили последният да извърши ремонт на
помещението, с оглед намерението му да наеме магазина. Тези обстоятелства са
били известни на контролните органи още при извършването на проверката, видно и
от показанията на св. Л. И. и св.Е. Ю.
Според
приложения Договор за ремонтни услуги, сключен на 11.03.2022 г., между
управителя на „Силвър Сун“
ЕООД, като възложител и Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., като
изпълнители, последните четири лица се
задължават да организират и извършат ремонт на обект: магазин в ***, считано от
14.03.2022 г. до 18.03.2022 г., срещу сумата в размер на *** лева с ДДС, платима след
изпълнение на възложената работа, по банкова сметка ***. Уговорен е и краен
срок на изпълнение - 20.03.2022 г. На
18.03.2022 г. е съставен протокол за приемане на извършената работа, в който
възложителят е потвърдил и задължението си за заплащане на договореното
възнаграждение. Последното е изплатено на същата дата -18.03.2022 г., видно от
фактура № **/
*** г. и от приложеното банково
извлечение.
Според
показанията на св.С. А. и св.Б. И., последният се е уговорил с управителя на „Силвър Сун“ ЕООД, заедно с още
три лица, измежду които и С. А., да извършат ремонт на помещение - подмяна на
подова настилка, срещу сумата в размер на *** лв. И двамата твърдят, че управителят на дружеството не им е определял
работно време, нито начина на работа, както и че преди и след този ремонт, не
са работили за дружеството. Сочат, че са работили на обекта три-четири дни,
след което, уговорената сума от ***
лв. била платена.
При тези данни и вземайки
предвид обстоятелството, че предметът на дейност на санкционираното дружество е свързан с
търговия на облекла, а не с извършването на строителни дейности, неправилни са изводите на районния съд, че лицето С. А. е
престирало
работна сила по трудово
правоотношение, с работодател „Силвър Сун“ ЕООД. Следва да се отбележи, че не всяка работа, извършвана в полза на трето
лице е престиране на работна сила, по смисъла на КТ, изискваща и сключването на трудов
договор, а само тази, при която правоотношенията между страните са трудови. Последните
предполагат извършване на дейност, характеризираща се
с елементите на трудовото правоотношение – работно време, работно място, задължение за
спазване на трудова дисциплина, както и йерархична зависимост
работодател-работник. В случая не се установи
наличието на тези основни характеристики на трудовото правоотношение.
Констатираният характер на уговорената работа - еднократно извършване на
ремонтни дейности, заплащане на възнаграждение за краен резултат, липсата на задължение за спазване на трудова дисциплина, както и на зависимост между
възложителя и изпълнителите за начина на извършване на работата, водят до
извода, че се касае за облигационни правоотношения по договор за изработка, при който е уговорен
краен резултат, при самостоятелност на изпълнителите, по отношение на начина на
изпълнение.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства за характера на
установените взаимоотношения, разколебават и данните,
декларирани от С. А., още повече, че според показанията на св. А. и св.И., декларациите са попълнени
съгласно указанията на проверяващите.
По
изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова, с което да се отмени
издаденото наказателно постановление.
При този изход на делото и предвид заявеното искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, на касатора се следват и направените по делото разноски
в размер на 400 лв. за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представени ДПЗС от 06.01.2023 г. Неоснователно е възражението на ответника, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минималния
размер по
чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И
:
ОТМЕНЯ Решение №203/04.10.2022
г., постановено по анд №592/2022 г.
по описа
на Районен съд-Кърджали и вместо
него п о с т а н о в я в а:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№09-2200089/03.05.2022
г.,
издадено от
директора на
дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5,
вр.
чл.414,
ал.3
от КТ, на „Силвър
Сун“ ЕООД, ***, в качеството му на работодател,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.,
за нарушение
на чл.61,
ал.1,
вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София да заплати на „Силвър Сун” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***,
разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.