РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Търговище, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ж. Л. И.
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100281 по описа за 2022 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.99 от ЗЗД, за сумата от 7131,11 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е имало сключен Договор за потребителски кредит № EMLN-17028415 от
28.05.2019 год., по силата на който кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
предоставил на ответника кредит в размер на 6000 лв., която сума била получена от
ответника, чрез превод по банкова сметка. В молбата се твърди, че ответникът с подписване
на договора за кредит е поел задължение да възстанови предоставения кредит, ведно с
договорна лихва и такси, посредством 60 месечни погасителни вноски, дължими по начин и
в срокове, посочени в договора и съдържащия се в него погасителен план. Ищецът твърди,
че ответника не е изпълнил своевременно задълженията си по договора за кредит,
преустановил е плащанията на вноските, като падежа на първата неплатена вноска е
настъпил на 20.01.2020 год. и считано от изпадането в забава е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за забава, а крайния срок за погасяване на задължението бил
20.05.2024 год., но поради забавата на длъжника кредитора упражнил правото да обяви
вземането за предсрочно изискуемо, като уведомил ответника на 17.08.2021 год., но
последния и след тази дата не възстановил дължимите суми. В исковата молба се твърди, че
кредитора е прехвърлил вземането си на ищеца с Приложение № 1а / 18.06.2020 год. към
рамков договор за цесия от 22.04.2020 год., като към исковата молба ищеца е приложил
уведомление за цесията, с искане то да бъде връчено на ответника ведно с приписа от
исковата молба. Тъй като и след прехвърляне на вземането не последвало изпълнение и
1
предвид настъпилата изискуемост на вземанията ищеца се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за дължими главница, договорна лихва и обезщетение
за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което заповедния съд на осн. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е
предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на част от вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, а именно - 5 655,92 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, 1 259,62 лева - договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 20.01.2020 г. до 20.07.2021 г. и 215,57 лева - лихва за забава,
която представлява сбор от 102,52 лева, начислена за периода от 21.01.2020 г. до 13.03.2020
г. и 113,05 лева, начислена за периода от 17.08.2021 г. до 29.10.2021 г. Претендира разноски
в производството. В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез писмено становище
от процесуален представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора
исковете са оспорени и по основание и по размер, като се твърди, че не е на лице валидно
възникнала облигационна връзка между ответника и ищеца, поради което и не е налице
задължение на ответника към ищеца, на соченото от последния основание. Твърди се, че
ищеца няма вземане срещу ответника, доколкото извършеното прехвърляне на вземането не
е било съобщено на длъжника и цесията не е породила действие спрямо него. Оспорва и
размера на предявените искове. Наведени са доводи за неоснователност на иска, поради
наличие на неравноправни клаузи в договора, касателно договорната лихва, поради липса на
разписана в договора методика за изчисление на лихвата, което било в нарушение на ЗЗП и
ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно
заседание особения представител поддържа изложените в отговора доводи за
неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1569 / 2021 год. на ТРС ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и
съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 5655,92 лв., представляваща главница по
цедирано на заявителя от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК *********
задължение по Договор за кредит № EMLN-17028415 от 28.05.2019г., обявено за предсрочно
изискуемо от 17.08.2021г., ведно със законната лихва от 04.11.2021год., до изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 2337,27 лв. за периода от 20.01.2020г. до
17.08.2021г. и обезщетение за забава в размер на 215,57 лв. за периода от 21.01.2020г. до
29.10.2021г. и направените разноски. Заповедта е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което заповедния съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск
2
за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК. В настоящото производство
ищеца е предявил иск за част от вземането по издадената заповед за изпълнение, поради
което и съобразявайки претенциите на ищеца заповедния съд е обезсилил заповедта за
изпълнение в частта, за която няма предявен иск, а именно в частта относно договорната
лихва, начиселна за периода 20.01.2020 год. – 20.07.2021 год. за разликата на 1259,62 лв. до
пълния размер от 2337,27 лв.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № EMLN -
17028415 от 28.05.2019 год. сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С.А., клон
България, в качеството на кредитор и ответника е бил сключен договор за потребителски
кредит по силата на който първия е отпуснал на втория паричен кредит в размер на 6000 лв.,
застрахователна премия за застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 1119,60 лв. по
договор за застраховка, който кредитополучателя е сключил с трето лице в полза на
кредитодателя, при ГЛП 17,17 % и при уговорен ГПР 20.57 %, срещу задължение сумата да
бъде върната чрез 60 месечни вноски в размер на по 167,77 лв., при договорен краен падеж
20.05.2024 год. В договора е посочен общия размер на плащанията, които следва да бъдат
извършени от ответника в размер на 10066,20 лв. От представения по делото стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредите ( л.21 ) е
видно, че ответникът е получил пълния обем информация, необходим за да формира воля за
сключване на договора за кредит, а от представения платежен документ се установява, че
кредита е предоставен на ответника на 29.05.2019 год., чрез превод на сумата от 5790,00 лв.
по банкова сметка, остатъка от кредита след приспадане на такса ангажимент в размер на
210 лв., дължима съгласно договора. В договора е инкорпориран и погасителния план, от
който е видно как се погасява кредита и остатъка по главницата, а в условията на договора,
които са индивидуални , а не общи е описано какво се включва като компоненти в
погасителната вноска, както и реда за погасяване – разноски, лихви, главница.
С Приложение № 1а / 18.06.2020 год. към Рамков договор за цесия от 22.04.2020 год.
кредиторът на ответника е продал и прехвърлил на ищеца свои вземания, в това число и
вземането си към ответника ( виж л. 23 - л. 34). От приложените писмени доказателства се
установи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията, като уведомлението е приложено към исковата молба и
връчено на ответника, ведно с нея. Към доказателствата по делото е приложена и квитанция
за куриерска доставка, видно от която и уведомлението за цесия и уведомление за
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита са били връчени от ищеца на ответника
на 17.08.2021 год.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възприета от съда и страните
без възражения се установи, че ответникът е усвоил предоставения кредит, погасил е част от
него, чрез плащане на 8 вноски със забава в размер на 1177,33 лв., като плащанията са
направени в периода 04.07.2019 год. – 27.01.2020 год., като първата неизплатена в цялост
3
месечна вноска е била с падеж на 20.01.2020 год. и няма извършени плащания за погасяване
на задължението след прехвърляне на вземането. От заключението се установи също така, че
неизплатената главница по договора за кредит е в размер на 5512,77 лв., договорната лихва
за периода 20.01.2020 год. – 20.07.2021 год. е в размер на 1312,41 лв. и 15,72 лв. за първата
частично неплатена месечна застрахователна премия. Установи се от заключението, че
обезщетението за забава за периода 21.01.2020 год. – 13.03.2020 год. и за периода 17.08.2021
год. – 29.10.2021 год. възлиза на 112,80 лв. От изслушването на вещото лице в съдебно
заседание се установи, че претенцията на ищеца по искова молба за неизплатената главница,
включва не само главницата по кредита, но и застраховката, като в заключението е дадена
чистата стойност на главницата по договора за кредит, без застраховката от където се
получава разликата между посоченото в заключението и претенцията на ищеца.
При така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установи, че ответника има задължение по договор за
кредит към „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С.А., клон България, както и че кредитор е
прехвърлил вземането си на ищеца по делото. Установи се и безспорно, че кредита е усвоен
от ответника, както и че същия не е погасил частично задължението си по начина, и в
сроковете посочени в договора, като е останал задължен към стария кредитор, задължението
не е било погасено и след прехвърляне на вземането. Не са представени доказателства за
погасяване на задължението в хода на съдебното производство.
Основното възражение на особения представител на ответника е, че последния няма
задължение към ищеца, поради това, че не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането и спрямо него цесията не е породила действие. Съгласно чл.99,
ал.4 от ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника и
прехвърлянето ще има действие спрямо него от деня, когато съобщението бъде получено,
като до този момент спрямо длъжника титуляр на вземането е цедента, а не цесионера. За да
породи действие съобщението следва да е направено от предишния кредитор. По делото се
представиха доказателства, от които се установи, че в съответствие с чл.99, ал.4 от ЗЗД
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника, от негово име. От представените
писмени доказателства се установи, че цесионера е уведомил длъжника, като е изпратил
уведомление на адреса, посочен в договора, ведно с уведомление за предсрочна
изискуемост, като те са достигнали до ответника на 17.08.2021 год. Дори и да се приеме, че
връчването не е редовно и уведомлението за цесията да не е достигнало до длъжника, преди
завеждането на иска, то съгласно задължителната практика на ВКС - Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК , Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., ТК и др.- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
4
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Безспорно препис от исковата молба и доказателствата, към нея, в това число и
уведомлението са връчени на особения представител на ответника. Съобразно съдебната
практика, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. В този смисъл е Решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г. С връчването на
исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД на
особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат
всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника
за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З от ЗЗД чрез връчването на особен
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е породила
действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на производството,
следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Освен това
съобщаването на цесията на длъжника има за цел да защити последния при изпълнение на
задължението, за да изпълни на лицето, което е носител на вземането и поради това
длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване, само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор, каквито твърдения от страна на ответника не са направени, а е
видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответника не е извършвал
погасяване на задължението си.
С оглед всичко изложено съдът счита, че възраженията на ответника са
неоснователни, цесията е съобщена по реда на чл.99 от ЗЗД, породила е действие най-късно
от датата на получаване на препис от исковата молба и ответника има задължение да
изпълни към ищеца, а не към стария кредитор. От приетата по делото експертиза се
установи, че ответника не е погасил задълженията си нито към стария, нито към новия
кредитор-ищец по делото.
Възражението на особения представител на ответника, за наличие на неравноправни
клаузи в договора, обуславящи неговата недействителност съдът счита за неоснователни.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В
настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК
писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен
ресурс от 6000 лева, ведно със застрахователна премия от 1119,60 лева, общ размер на
плащанията от 10 066,20 лв., лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен
процент от 17,17 % и годишният процент на разходите – 20,57 %, погасителен план,
съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски и техния размер. Както по отношение на лихвения процент, така и по отношение на
годишния процент на разходите ответника е получил информация предварително, чрез
единния формуляр, където е посочено как се формира ГПР, а доколкото лихвения процент е
фиксиран, не е задължително да се посочва методиката на нейното изчисляване. Отделно от
5
това нито ГЛП, нито ГПР надхвърлят нормативно заложените граници, поради което и не
може да се приеме, че се касае за неравноправни клаузи , поставящи потребителя в
неравноправно положение спрямо кредитора. Наред с това в договора не е уговорено от
страните същият да е сключен при предварително утвърдени общи условия, поради което и
изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК не намира приложение. Следователно, изводът който се
налага е, че изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от
ЗПК са изпълнени.
С оглед всичко изложено съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, до размерите
установени със заключението на вещото лице, или съдът приема за установено, че ответника
дължи главница по договора за кредит в размер на 5512,77 лв., 1259,62 лв. – договорна
лихва за периода 20.01.2020 г. – 20.07.2021 г. ( ищецът е не изменил размера на претенцията
до по-високия размер установен от експертизата) и обезщетение за забава за периода
21.01.2020 год. – 13.03.2020 г. и 17.08.2021 год. – 29.10.2021 год. в размер на 112,80 лв., като
иска по отношение на главницата и обезщетението за забава в останалата част и до пълния
размер съответно от 5655,92 лв. и 215,57 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. По
отношение на главницата следва да се отбележи, че така присъдена същата включва
единствено главницата по кредита, без застраховка, тъй като по делото няма никакви
доказателства кредиторът „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С.А., клон България да е
превело и кога застрахователната премия, каквото е задължението съгласно условията на
договора за кредит, за да възникне задължението на ответника да заплати на кредитора, а
след прехвърляне на вземането на ищеца същата, ведно с месечните вноски по кредита, а
доколкото главницата е в по-нисък размер, то съответно и обезщетението за забава е по-
малко от исковата претенция.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 807,59 лв. и направените в
заповедното производство разноски в размер на 206,79 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Б. П., с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ж.к. „Изток“, бл.9, ет.1, ап.1, действаща чрез назначения особен представител адв. С. С. от
ТАК дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, представлявано от Изп. Директор
Л.Д., действащ чрез юрисконсулт В. Ц. сумата от 5512,77 лв., представляваща главница по
цедиран Договор за кредит № EMLN-17028415 от 28.05.2019 год., ведно със законната лихва
от 04.11.2021год., до окончателното и изплащане, 1259,62 лв. – договорна лихва за периода
20.01.2020 г. – 20.07.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 112,80 лв. за периода от
21.01.2020 год. – 13.03.2020 г. и 17.08.2021 год. – 29.10.2021 год., за което вземане има
6
издадена Заповед за изпълнение № 812 / 02.12.2021 год. по ч.гр.д. № 1569 / 2021 год. на
РС-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля иска по отношение на главницата и
обезщетението за забава в останалата част и до пълния размер съответно от 5655,92 лв. и
215,57 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Б. П., с ЕГН ********** от гр.Търговище, ж.к. „Изток“, бл.9, ет.1,
ап.1, действаща чрез назначения особен представител адв. С. С. от ТАК да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, представлявано от Изп. Директор Л.Д., действащ
чрез юрисконсулт В. Ц. сумата от 807,59 лв., представляваща направени разноски по
делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 206,79 лв., съразмерно на
уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7