№
260045
град Шумен,
03.08.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети януари , през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара И.
при
секретаря Д.Андонова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №7 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл.
511, ал. 3, вр. ал.
1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 45
и чл.
86 ЗЗД.
Настоящото
дело е образувано по искова молба подадена от Н.А.И., ЕГН ********** и З.М.И.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, оф.– адв. П.К. от АК – С.против
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.2. В исковата молба се сочи, че на 05.07.2019 г.,
около 05:45 часа, по път 1-7, км. 76+000, при управление на т.а. влекач „МАН
TGA18.540“ с peг. № * с прикачено към него ремарке „Шмиц С1“ с peг. № *,
водачът Е.Р.И., причинил ПТП като навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил движещия се в противоположна посока т.а. „Фолксваген Крафтер“ с peг. № *,
управляван от А.Н.А.. В резултат на ПТП загинали и двамата водачи. Товарен
автомобил причинил ПТП- влекач „МАН TGA18.540“ с peг. №* с прикачено към него
ремарке ,Шмиц С1“ с peг. № * имали сключени застраховки “Гражданска
отговорност” - Зелена карта към датата на ПТП със „City Insurance“ SA - Румъния
със з.п. съответно № RO/25/C25/HP012216615 г. със срок на валидност една
година, считано от 20.09.2018 г. до 19.09.2019 г. и №RO/25/C25/HP012216601 г.
със срок на валидност една година, считано от 20.09.2018 г. до 19.09.2019 г.
Сочи, че в този случай предвид нормата на чл.511 от КЗ следва да се ангажира
отговорността на НББАЗ. Сочи, е пред бюрото била заведена щета с
№BG-19-RO-00363, по която бюрото не се е произнесло в законоустановения срок.
Намира, че са налице изискуемите по закон предпоставки за ангажиране на
отговорността на НББАЗ. Загиналият А.Н.А. на 28 години бил син на ищците.
Същият бил млад , деен, активен и в добро здравословно състояние. Посочено е,
че бил отговорен, амбициозен и помагал на всички в семейството си. Между ищците
като родители на загиналия и последния съществували чувства на обич, уважение,
взаимна подкрепа и всеотдайност. Моралните страдания на ищците били огромни и
щели да ги съпътстват през целия им живот. Със смъртта на детето им изчезвал
смисъла на живота им. Намира, че загубата на дете винаги оказва влияние върху
живота на родителите, тъй като лишава живота им от радости, ценности, смисъл и
амбиции. Тази болка не можела да бъде компенсирана с нищо. Сочи, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат репарирани. Намира, че по
силата на чл.432 от КЗ може да се предяви пряк иск срещу застрахователната
компания, страна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено НББАЗ да заплати на ищците
сумите от по 25 500 лв., като частични искове за всеки един от тях от цялата
сума от 220 000 лв. за всеки един за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на сина им А.Н.А.. Претендира законна лихва върху претендираната сума,
считано от 12.07.2019 г., която определя
като дата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1
от КЗ до окончателното изплащане. Моли да бъдат присъдени и сторените в
производството разноски, включително и тези по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, заедно с начислено ДДС.
В
хода на делото, на основание чл.214 от ГПК
е направено увеличение на исковете, като същите са увеличени от
25 500 лв. за всеки един от доверителите ми, до сумата от 200 000
лв., представляващи частичен иск от сумата 220 000 лева, допуснато с
протоколно определение от съда.
По
делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София. В него е посочено,
че субективно съединените искове са допустими, но неоснователни. Намира, че
претенциите в размер на 220 000 лв. не отговарят на критерия справедливост при
определяне на обезщетението. Сочи, че оспорва изцяло отговорността на водача на
причинилия ПТП товарен автомобил за настъпилото произшествие, както и механизма
на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Сочи,
че заведеното във връзка с ПТП досъдебно производство е било прекратено по
силата на Постановление за прекратяване ан наказателното производство по ДП
№105/2019 г. по описа на ОДМВР Шумен, вх. №1542/2019 г. по описа на ОП – Шумен,
поради което не е установена вината на причинилия ПТП водач за настъпване на
процесния инцидент. В условия на евентуалност (явно ако не се приеме наличие на
пълна невиновност на водача на т.а. причинил ПТП) оспорва изключителната
отговорност на водача на т.а. за реализиране на ПТП и настъпване на процесните
щети. Твърди, че пострадалия се е движел с превишена скорост от 78.4 км/ч, като
за процесния участък ограничението било 60 км/ч. Освен това намира, че за
пострадалия ПТП е било предотвратимо,
тъй като е могъл да предприеме своевременно аварийно спиране или да отклони
посоката на движение на МПС с цел да избегне удара. Сочи, че поради
неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорния - за мораторна
лихва. Също така не се дължала лихва от 12.07.2019 г. Сочи, че лихва се дължи
едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебна
претенция който не можело да бъде по-дълъг от три месеца. Твърди, че
претенцията е заведена пред НББАЗ на 13.08.2019 г., като срока изтичал на
13.11.2019 г., а лихва можело да се претендира считано от 14.11.2019 г.
Ищците,
чрез процесуалния си представител са депозирали допълнителна искова молба по
смисъла на чл. 372 от ГПК. Сочи се, че оспорванията направени от ответника са
неоснователни. Посочва се, че в гражданското право вината се предполага до
доказване на противното. Т.е. намира, че няма задължение да доказва вината на
водача за настъпване на ПТП, а ответника е този, който следва да оборва
обстоятелството, че е налице виновно в гражданскоправен аспект деяние. Намира,
че твърдението на ответника, че лихви се дължат от три месеца след уведомяване
на НББАЗ за инцидента е неоснователно, като обаче при условия на евентуалност
моли след като ответника е уведомен на 13.08.2019 г. съдът да приеме, че
ответника е задължен за мораторни лихви от 13.11.2019 г.
Ответникът
се е възползвал от възможността да подаде отговори на ДИМ по смисъла на чл. 373 от ГПК. Намира,
че установяването на механизма на ПТП е от съществено значение да се установи
налице ли е деяние с настъпили вреди и причинно-следствената връзка между тях,
като елементи на непозволеното увреждане. Сочи, че съставителят на Констативния
протокол за ПТП не е пряк свидетел на ПТП и затова не може да се приеме, че
описаният там механизъм е действителния. Твърди, че е налице съпричиняване,
като в това отношение сочи, че водача на т.а. не е причинил ПТП, както и че
загиналия е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е бил без предпазен колан
и е шофирал след употреба на алкохол с превишена скорост. Твърди също така, че
при навременна и правилна преценка ПТП е било предотвратимо от пострадалия, ако
е отклонил управлявания автомобил.
Съдът въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно и се доказва от представените
писмени доказателства , че 05.07.2019 г., около 05:45 часа, по път 1-7, км. 76+000,
между т.а. влекач „МАН TGA18.540“ с peг. № * с прикачено към него ремарке „Шмиц
С1“ с peг. № *, управлявано от Е.Р.И. и
т.а. „Фолксваген Крафтер“ с peг. № *, управляван от А.Н.А. е настъпило ПТП.
Починали са водачите и на двете участвали в катастрофата МПС. Товарен автомобил
причинил ПТП- влекач „МАН TGA18.540“ с peг. №* с прикачено към него ремарке
,Шмиц С1“ с peг. № * имали сключени застраховки “Гражданска отговорност” -
Зелена карта към датата на ПТП със „City Insurance“ SA - Румъния със з.п.
съответно № RO/25/C25/HP012216615 г. със срок на валидност една година, считано
от 20.09.2018 г. до 19.09.2019 г. и №RO/25/C25/HP012216601 г. със срок на
валидност една година, считано от 20.09.2018 г. до 19.09.2019 г.
Образувано е ДП №105/2019г. по описа на ОД
на МВР гр.Шумен, за престъпление по чл.343, ал.1, б“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК,
като е прието, че при горепосоченото ПТП
по непредпазливост е причинена смъртта на А.Н.А.. . С Постановление от 07.11.2019г. п
на ШОП , досъдебното производство е прекратено поради смъртта на Е.Р.И.-
виновния за ПТП водач.
Първото възражение на ответника касае
механизма на ПТП и по-конкретно, оспорва се
отговорността Е.Р.И.,
като водач на т.а. влекач „МАН TGA18.540“ за настъпването на ПТП, и като резултат от
горното причинната връзка между смъртта на А.Н.А. и претендираните в настоящото производство
неимуществени вреди от смъртта му.
Според разпоредбата
на чл.45, ал.2 от ЗЗД, приложима в настоящата хипотеза на непозволено увреждане
, във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В случая не са
събрани доказателства опровергаващи вината на деликвента Е.Р.И.. Напротив ,
според писмените и гласни доказателства и най-вече заключението по САТЕ , съдът
приема за доказано, че водачът на т.а. влекач „МАН TGA18.540“ е нарушил
правилата за движение по пътищата, с което е причинил процесното ПТП. Според
КСМАТЕ, която съдът приема за обективна и компетентна катастрофата е настъпила по следния
механизъм: на 05.07.2019г. товарен
автомобил „Фолксваген Крафтер“ с peг. № *
, управляван от А.Н.А. се е движел по път по път 1-7, км. 76+000, посока гр.В.-гр.Д..
По същото време и по същия път , но в обратна посока се е движел управлявания
от Е.Р.И. товарен автомобил влекач „МАН TGA18.540“ с peг. № * с прикачено
към него ремарке „Шмиц С1“ с peг. № *. Наближавайки ляв завой, водача на т.а.
„Фолксваген Крафтер“ забелязал приближаващия се срещу него т.а. влекач „МАН
TGA18.540“, който се движел по средата на пътното платно, т.е. частично е
навлязъл в насрещната лента. Последвал е удар между двата товарни автомобила,
като т.а. „Фолксваген Крафтер“ се завърта по посока обратна на часовниковата
стрелка, измества се назад и преустановява своето движение. Скоростта на
движение на т.а. влекач „МАН TGA18.540“
към момента на удара е била около 75 км/ч , а на т.а. „Фолксваген Крафтер“ в
порядъка на 79 км/ч. В открито съдебно заседание ВЛ – автоексперт посочва
категорично, че маркировката на пътя е била непрекъсната осева линия.
Експертизата е категорична, че ПТП е настъпило поради навлизането на т.а.
влекач „МАН TGA18.540“ в платното за насрещно движение. Ответникът възразява, че поведението на
починалия А.Н.А. , като водач на т.а. „Фолксваген Крафтер“ е допринесло за
настъпването на ПТП, т.е. заявява
възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД, като първите две от заявените възражения
касаят механизма на ПТП. Ответникът твърди, че скоростта с която се е движел
т.а. „Фолксваген Крафтер“ е над разрешената от закон, както и че е управлявал
МПС след употреба на алкохол. И двете
твърдения отговарят на обективните обстоятелства – при допустима скорост от 60
км/ч, т.а. „Фолксваген Крафтер“ , според изчисленията на ВЛ се е движил с около
79 км/ч , при аутопсията на А.Н.А. е
установена концентрация на алкохол в кръвта 1,67 промила.Тези факти според съда
обаче не са допринесли за настъпването на ПТП, респ. вредоносния резултат. Този
извод на съда е обусловен от категоричното заключение на САТЕ според, което
ударът между двете МПС е бил непредотвратим. Към момента на навлизане на т.а.
влекач „МАН TGA18.540“ в насрещното платно за движение, и според изчисленията
на ВЛ в т.2 от заключението , разстоянието между двете МПС е било такова, че
дори и т.а. „Фолксваген Крафтер“ да се е движел с разрешената скорост,
сблъсъкът е бил неизбежен. Аналогично е
заключението и по отношение на възможността да се избегне ПТП, ако починалият
не е употребил алкохол. ВЛ по САТЕ е изчислило времето, съответно възможността
за реакция на водачите на двата автомобила, в нормални условия, т.е. без
реакциите да са повлияни от употреба на алкохол и категорично посочва, че
ударът е бил непредотвратим. В обобщение, обстоятелството, че починалият А.Н.А.
е управлявал МПС над разрешената скорост и с концентрация на алкохол в кръвта
1,67 промила не са способствали за настъпване на ПТП. Съобразявайки горното,
съдът приема, че по делото е доказан първият елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане – противоправно действие, обосноваващо отговорността на
ответника.
В резултат на ПТП е
настъпила смъртта на А.Н.А. Причинната
връзка между деликта и смъртта му е категорично установена. Според КСМАТЕ
причината за смъртта му са множествени, груби, несъвместими с живота травми –
черепно-мозъчна, гръдна и гръбначно мозъчна. Травматичното разкъсване на
мозъка, травматичното разкъсване на сърцето, травматичното прекъсване на
гръбначния мозък и масивната кръвозагуба от разкъсване на мозъка и множество
вътрешни органи, могат както самостоятелно е поотделно, така и в съвкупност да
доведат до бързо и неизбежно настъпване на смърт. Според ВЛ, предвид механизма
на ПТП, травматичните увреждания са получени от грубите деформации на купето на т.а. „Фолксваген Крафтер“ ,
вследствие на удара с т.а. влекач „МАН
TGA18.540“, а не от свободното движение на тялото в купето. Последното дава
отговор и на последното възражение на ответника по чл.51,ал.2 от ЗЗД. Той
твърди, че починалият А.Н.А. е управлявал МПС без поставен предпазен колан, с
което е допринесъл за настъпването на травматичните увреждания. По делото
липсват категорични доказателства в тази насока, но дори и да се приеме,
че починалият е управлявал без поставен
предпазен колан, съдът намира, че това не е допринесло за настъпване на
травматичните увреждания, респ. смъртта. В открито съдебно заседание ВЛ-
съдебен лекар пояснява, че правилно
поставеният предпазен колан може да предотврати черепно-мозъчна травма (
каквото е налице при починалия) , но само доколкото предотвратява движението на
тялото вътре в купето – например да не политне напред и нагоре, като по този начин се предотвратява удар в главата. В
случай като настоящия, когато има деформации на купето, коланът не може да
предпази от черепно –мозъчна травма, тя се получава от „смачкването“ на
автомобила. С оглед горното, съдът намира, че възражението по чл.51,ал.2 от ЗЗД
– непоставяне на предпазен колан също се явява неоснователно.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира,
че исковете за заплащане на имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно определянето на размера на обезщетението
при съблюдаване на критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Ищците, видно от Удостоверение за наследници
№25/10.07.2019г. на Община Хитрино са родители и единствени наследници на
починалия А.Н.А., който към момента на
смъртта е бил на 28 години . Според
показанията на свидетелите св.Н. И. и Е.М., ищците, починалия им син А.Н.А.,
както и другото им дете били много сплотено, задружно семейство. Живеели
в едно домакинство, помагали си, а синът и бащата работели заедно . Помежду им
съществувала силна привързаност и двамата родители били съкрушени от смъртта на
детето си. Изпитвали силна мъка и болка, която и към настоящият момент не е
утихнала. Променил се начинът им на живот, станали затворени, не общували с
хората , често посещавали гроба на сина си .
При всеки повод се говорело за А. , като винаги плачели и се
разстройвали силно.
Като взе предвид всичко изложено по-горе
касаещо интензитета и продължителността
на настъпилите в неимуществения бит на ищците негативни последици и липсата на
съпричиняване от страна на А.Н.А. при настъпване на вредоносния резултат, съдът приема,
че справедливото обезщетение е в размер на по 130 000 лева за всеки от
ищците , като за разликата над този размер до претендираните 200 000 лева
, представляващи частичен иск от по 220
000, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователен.
Относно претенцията за лихва, съдът намира, че
са приложими разпоредбите на чл.
496, ал. 1 вр. чл.
512, ал. 1 от КЗ, които определят срок за произнасяне по претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение – три месеца от предявяването й.
Изтичането на този срок поставя ответника в забава съгласно специалната норма
на чл.
497, ал. 1, т. 2 от КЗ. В случая заявлението на ищците за заплащане на
претендираните обезщетения е входирано на 13.08.2019г. , поради което срокът за
произнасяне изтича на 13.11.2019г. След тази дата или считано от 14.11.2019г. ответникът е в
забава по отношение на присъдените в настоящото производство обезщетения и
дължи заплащане на законна лихва върху
тях до окончателното им изплащане.
По претенциите на страните за
съдебни разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищците се полагат деловодни разноски , съразмерно с
уважената част от иска, като в случая такива липсват. Предвид обаче направеното
искане от процесуалният им представител за присъждане на възнаграждение на
основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и тъй като условията за това са налице, в
полза на адв.П.К. – САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
всеки от предявените искове за осъществена безплатна защита на ищците по делото
, чиито размер изчислен по реда чл.7, ал.2,т.5 вр. чл.2 ал.5 на НМРАВ, съобразно размера на всеки от исковете възлиза на 4 130 лева или общо 8 260
лева .
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното искане от ответника, в негова
полза, следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска. Ищецът е заявил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК –за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съобразно цената на заявените искове минималното възнаграждение, определено на
основание чл.7, ал.2,т.5 вр. чл.2 ал.5
на НМРАВ е в размер на 8 260 лева (съобразено с увеличения размер на
исковете). Определеното и заплатено на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение е в размер на 3 108 лева, т.е. под минимума, поради което
не е налице основание за редукцията му. С оглед посоченото и съразмерно на
отхвърления размер на исковете, ищците дължат на ответника деловодни разноски в
общ размер на 1 420,30 лева, от които 1 087,80 лева - адвокатско възнаграждение и 332,50
лева - стойност на КМСАТЕ
Във връзка с освобождаването на
ищците от заплащане на държавни такси и
разноски, и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 10 400 лева.
На основание чл.
405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде
осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Граф Игнатиев" № 2, ет. 2, да заплати на Н.А.И., ЕГН **********,
адрес ***, със съдебен адрес ***, сумата от 130 000( сто и тридесет
хиляди) лева, представляваща частичен иск
от 220 000 лева и съставляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на сина му А.Н.А. ,
вследствие от ПТП настъпило на 05.07.2019 г., около 05:45 часа, по път 1-7,
км. 76+000, по вина на водача на т.а. влекач „МАН TGA18.540“ с peг. № * с
прикачено към него ремарке „Шмиц С1“ с peг. № * (със сключени застраховки
“Гражданска отговорност” - Зелена карта към датата на ПТП със „City Insurance“
SA - Румъния със з.п. съответно № RO/25/C25/HP012216615 г. и
№RO/25/C25/HP012216601 г. ) , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.11.2019г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 130 000 лева до частично
претендираните 200 000 лева от общо
220 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Граф Игнатиев" № 2, ет. 2, да заплати на З.М.И., ЕГН **********,
адрес ***, със съдебен адрес ***, сумата от 130 000( сто и тридесет
хиляди ) лева, представляваща частичен
иск от 220 000 лева и съставляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на сина и А.Н.А. ,
вследствие от ПТП настъпило на 05.07.2019 г., около 05:45 часа, по път 1-7,
км. 76+000, по вина на водача на т.а. влекач „МАН TGA18.540“ с peг. № * с
прикачено към него ремарке „Шмиц С1“ с peг. № * (със сключени застраховки
“Гражданска отговорност” - Зелена карта към датата на ПТП със „City Insurance“
SA - Румъния със з.п. съответно № RO/25/C25/HP012216615 г. и
№RO/25/C25/HP012216601 г. ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.11.2019г. ,до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 130 000 лева до частично
претендираните 200 000 лева от общо
220 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.А.И.,
ЕГН ********** и З.М.И., ЕГН ********** да заплатят на Сдружение "Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи", сумата от
1 420,30 ( хиляда четиристотин и
двадесет лева и тридесет стотинки) лева
– деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете .
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", да заплати на адвокат П.К.
от АК – София, адрес ***, оф., адвокатско възнаграждение в размер на 8 260
(осем хиляди двеста и шестдесет) лева, за осъществено безплатно
представителство на Н.А.И.,
ЕГН ********** и З.М.И., ЕГН **********, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи" за заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на Окръжен
съд-Шумен , сумата от 10 400 (десет хиляди и четиристотин) лева - държавна такса за водене на делото, както и
сумата от 5 лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: