Р Е
Ш Е Н
И Е №260052/ 25.3.2021г.
гр.Ямбол........25.03........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...................................девети...март……………....................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.....възз.гр.д.№ 47
по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на СУ „Дом за стари хора и социален патронаж“ гр.Ямбол чрез пълномощника адв.М.А.,*** против решението, постановено по гр.д.№ 1628/2020 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението извършено със заповед № 07 от 10.07.2020 г. на Директор на СУ „Дом на стари хора и домашен социален патронаж“, с която считано от 13.07.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение с И.К.К., ЕГН ********** на заеманата длъжност "трудотерапевт" в СУ“ДСХ и ДПС“ на основание чл.325,ал.1,т.9 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 КТ И.К.К. на заеманата от нея до уволнението й длъжност "трудотерапевт" в СУ“ДСХ и ДПС“ и ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ СУ „Дом на стари хора и домашен социален патронаж“ да заплати на И.К.К. сумата от 1767,72 лв., съставляваща обезщетение за оставането и без работа вследствие на незаконното й уволнението за периода 13.07.2020 г. - 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 17.07.2020 г. до окончателното и изплащане. Присъдени са и разноски в полза на К..
Иска се отмяна на този акт и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с присъждане на разноските пред двете инстанции. Счита се, че съдът е направил неправилен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства и поради това е постановил неправилно и необосновано решение. Фактическата обстановка е възприета правилно, но съдът се е позовал само на едно решение на ВКС и това е единствения аргумент за уважаване на иска, а казуса от решението на ВКС е различен от настоящия и касае други факти. Неправилно съдът е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е единствено мнението на ТЕЛК, а не са обсъдени аргументите на въззивника изложени още с отговора на исковата молба. В случая К. е уволнена в първата хипотеза на чл.325 ал.1 т.9 от КТ – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. Самата въззиваема е декларирала, че не е могла да свърши поставените й задължения, защото е сляпа и няма брайлови табели на стаите, което е заявявала и устно пред останалите служители. Въпреки слепотата си в предходен период е успявала да осъществи част от задълженията си в същото състояние и липсата на брайлови табели не може да е пречка след като вече 5 години работи без такива. Няма друга длъжност, която би могла да осъществява К. при наличието на слепотата й, а работодателят без да е бил длъжен е изискал мнението на ТЕЛК относно възможностите й да работи като „трудотерапевт“, откъдето е дадено и мнение, че не може да изпълнява длъжността „санитар“ /единствената свободна/. Тези обстоятелства са довели до уволнение на въззиваемата, което е извършено правилно и законосъобразно.
В законоустановения срок ищцата по делото И.К.К. е депозирала отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. В отговора се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Правилни са изводите на ЯРС, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е доказана първата от двете кумулативно дадени предпоставки на чл.325 ал.1 т.9 от КТ - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания въз основа заключение на ТЕЛК. Тази предпоставка се доказва само и единствено с експертно решение на ТЕЛК, влязло в сила към момента на уволнението. Направен е анализ на съдебна практика на ВКС в тази връзка с цитирани съдебни решения.
Насрещната въззивна жаба на К. е насочена срещу съдебното решение в частта на определения от съда размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. Счита се, че с оглед изминалото време към настоящия момент, на въззивницата следва да бъде присъдено обезщетение за пълния шестмесечен период за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 2040 лв. В тази връзка е направено искане да бъде дадена възможност за представяне на доказателства за оставането на К. без работа към момента на приключване на делото, което съдът намира за основателно.
От СУ „Дом за стари хора и социален патронаж“ гр.Ямбол е депозиран
отговор на насрещната въззивна жалба, в който се излагат още аргументи за
неправилност на постановеното от ЯРС решение.
В съдебно заседание страните са редовно призовани
и чрез пълномощниците си поддържат становищата по въззивните жалби и отговорите
по тях.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС е предявен иск от И.К. *** против „Дом за
стари хора и ДСП-Ямбол“ гр.Ямбол за признаване уволнението й за незаконно и
отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за
възстановяване на заеманата от нея преди уволнение длъжност „трудотерапевт в
ДСХ и ДСП-Ямбол“ и за присъждане на обезщетение
в размер на 2040 лв. за оставането й без работа вследствие на незаконното
уволнение за 6 месеца. Твърденията са за това, че извършеното уволнение е
незаконно, тъй като ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ “Св.Пантелеймон“ АД №
2159-107/26.06.2020 г., на което работодателят се позовава не е влязло в сила -
липсва първия елемент от нормата на чл.325 ал.1 т.9 КТ. На практика в ЕР №
2159/107/26.06.2020 г. на ТЕЛК-Ямбол не били изложени мотиви дали ищцата била в
състояние или не да изпълнява конкретната длъжност „трудотерапевт“. Съгласно
чл.78 ал.2 Наредбата за медицинската
експертиза при лице с 50 и над 50 % трайно намалена работоспособност ТЕЛК се
произнасяли и по работоспособността му за работното му място и при необходимост
го трудоустроявали. Също така не било посочено и каква друга работа би могла да
изпълнява като в ЕР не били посочени и противопоказните условия на труд, съгласно
чл.61 т.7 Наредбата за медицинската експертиза. Ищцата притежавала друго ЕР №
1706-120/05.09.2001 г. на ТЕЛК очни заболявания, което действа и към момента,
тъй като е пожизнено и в което е посочено, че може да работи въпросната
длъжност. Счита се, че в случая не била налице и втората кумулативна
предпоставка по чл.325 ал.1 т.9 КТ - липса на друга подходяща за здравословното
състояние работа. Съгласно посочената разпоредба работодателят е длъжен да
предложи на работника или служителя друга подходяща за здравословното му
състояние работа, които длъжности са определени за заемане от лица с намалена
трудоспособност и след това ТЕЛК да удостовери дали избраната работа е подходяща
за неговото здравословно състояние. В настоящия случай работодателя не е предложил
на ищцата работно място, подходящо за здравословното й състояние, а от решението
на ТЕЛК-Ямбол не става ясно дали работодателя въобще е изпълнил задължението си
по чл.315 КТ и имало ли съставен списък на длъжности, които можели да бъдат
заети от трудоустроени лица. Работодателят е взел становище на ТЕЛК само за
длъжността „санитар“, която не била единствено свободната длъжност, определена
за заемане от лица с намалена трудоспособност в предприятието.
В срока по чл.131 ГПК е ответникът е депозирал отговор
и счита прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата за законосъобразно,
не е допуснато нарушение на трудовото законодателство. На три дати преди
уволнението самата ищца декларирала, че не може да изпълнява задълженията си с
оглед заболяването й. Преди да пристъпи към изготвянето на заповедта за
прекратявания на трудовия договор, работодателят е отправил искане до
Инспекцията по труда с оглед осъществяване на закрилата по чл.333 ал.1 т.2 КТ.
Съществува списък с работните места, предвидени за лица с намелена
трудоспособност, но към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
била свободна само длъжността „санитар“, а ищцата не би могла да изпълнява тази
длъжност поради спецификите на същата и нейните увреждания. Мнението на ТЕЛК
при МБАЛ-Ямбол било същото. Счита се, че влизането в сила или не на това
решение е без значение, тъй като не представлява индивидуален административен
акт, а има консулативен характер и не поражда правни последици.
Пред първата инстанция е представена заповед № 07/10.07.2020
г. на директора на ДСХ и ДСП Ямбол, издадена на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ,
на основание две ЕР на ТЕЛК от 26.06.2020 г. и от 9.07.2020 г., както и на
основание две становища на Служба по трудова медицина от 8.05.2020 г. и от
6.07.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение, считано от
13.07.2020 г. с И.К.К.. Посочените в заповедта причини за прекратяване са:
невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа на основание ЕР на
ТЕЛК № 2159-107/26.06.2020 г.; липса на свободна щатна длъжност в ДСХ,
подходяща за здравословното състояние на служителя и отговаряща на
професионалната му квалификация, определена от комисията за трудоустрояване на
основание ЕР на ТЕЛК № 2304-116/9.07.2020 г. и становище на СТМ „Профимед“ №
190-20/6.07.2020 г.
Ответникът е бил уведомен на 18.03.2020 г. със
становище от психолога и социални работници, че К. е декларирала, че не може да
изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, има изисквания, които
социалната институция не може да осигури поради предмета й на дейност, а в
днешната ситуация на извънредно положение тя не може дори самостоятелно да
стигне до работното си място и има нужда от придружител, за да я напусне. В
тази връзка ответникът е представил поисканите от него и предоставени от СТМ
„Профимед“ становища № 187-20/8.05.2020 г. за това, че К. не може да работи
като „трудотерапевт“ към ДСХ и ДСП и № 190-20/6.07.2020 г. за това, че К. не
може да работи като „санитар“, което в момента е единственото свободно работно
място за хора с увреждания. Издадени са цитираните в заповедта за уволнение
решения на ТЕЛК, като в първото № 2159-107/26.06.2020 г. се сочи, че преписката
се разглежда по искане на директора на СУ „ДХС и ДПС“ във връзка със защита от
съкращение на лицето И.К., работеща като трудотерапевт. Констатирано е, че
лицето има 100 % ТНР с чужда помощ с ЕР № 1706/5.09.2001 г. по повод заболяване
Ретролентална фиброплазия.Ст.П.Витректомия, становището е, че евентуално
съкращение няма да се отрази неблагоприятно върху здравословното й състояние. С
второто решение № 2304-116/9.07.2020 г. е дадено становище, че К. не би могла
да работи като санитар при условията отразени в длъжностната характеристика.
Ищцата е представила писмо от НЕЛК от 15.09.2020
г. и решение на АС Ямбол от 19.10.2020 г. по адм.д.№ 255/2020 г., с които е
оставена без разглеждане жалбата й против ЕР на ТЕЛК № 2159-107/26.06.2020 г.,
което и от комисията и от съда е окачествено като „мнение“, а не като издадено
при експертиза на степента на тайно намалената работоспособност и
професионалните болести, която се извършва от ТЕЛК и НЕЛК, поради което не
подлежи на контрол по реда на чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗ.
Работодателят е поискал от Д „Инспекция по труда“
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с К.,
откъдето е даден отговор на 3.07.2020 г., че Инспекцията не може да се
произнесе по искането, тъй като закрилата при уволнение е предвидена в чл.333
от КТ и посоченото основание от работодателя по чл.325 ал.1 т.9 от КТ не
предвижда работникът да е под закрила от уволнение.
Ищцата К. е представила ЕР № 1706-120/05.09.2001
г. на ТЕЛК очни заболявания гр.Варна, с което е оценена на 100 % ТНР с чужда
помощ пожизнено при диагноза „Вродени аномалии на очите“/Ретролентална
фиброплазия.Ст.П.Витректомия. В това решение ТЕЛК е посочила неподходящите
условия и професии: работа, изискваща нормално двуочно зрение, опасност от
наранявания на очите и вдигане на тежести, а препоръчаните професии/дейности
са: според подготовката, квалификацията и възможностите си без противопоказните
условия. Това експертно решение се съдържа в ЛТД на К., т.е. същото е било
известно на работодателя при назначаването й на работа като „трудотерапевт“
през 2015 г.
Във връзка с твърденията за невъзможност К. да
изпълнява служебните си задължения, пред районния съд са събрани гласни
доказателства, установяващи това обстоятелство. От показанията на свидетелките
колежки на К. - С.М. В.и Е. С. А. става ясно, че до
13.03.2020 г. с К. нямало никакъв проблем да изпълнява служебните си задължения.
След тази дата във връзка с извънредната обстановка по заповед на Директора на
дома домуващите следвало да стоят и да се хранят по стаите си, а К. и
останалите трудотерапевти да ги посещават на място, а не както е било дотогава
да се събират в библиотеката. К. отказала да ходи по стаите, прибрала се в
библиотеката и стояла там. Казала, че е незряща и не може да ходи по етажите, ако
нямало сложени табели с брайлова азбука.
От ответника са представени доказателства –
заповеди и списъци за това, че през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е изготвил
съобразно чл.315 от КТ списък с определени работни места, подходящи за трудоустрояване
на лица с намалена трудоспособност и за хора с трайни увреждания.
Изготвена и изслушана е съдебно-икономическа
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че БТВ за шестте месеца на
поисканото обезщетение е в размер 2067,90 лв. В тази връзка, както пред
районния съд, така и пред настоящата инстанция К. е представила доказателства
–трудовата си книжка за това, че след прекратяване на трудовото правоотношение
с ответника липсват данни да е започнала работа по друго трудово
правоотношение.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими, подадени в
предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес
от обжалването. Преценени по същество съдът намира въззивната жалба на СУ „Дом за стари хора и социален патронаж“ гр.Ямбол за неоснователна, а въззивната жалба на И.К.К. за
основателна.
В съответствие с правомощията си при проверка на
валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че
последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното
решение прецени за неправилно в отхвърлителната част на обезщетението по чл.225
от КТ.
Касае се за искове с правно основание чл.344 ал.1
т.1, 2 и 3 от КТ. Трудовото правоотоношение на И.К. със СУ „Дом за стари хора и социален патронаж“ гр.Ямбол е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ в
първата хипотеза – при невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност
като в този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга
работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е
съгласен да я заеме. За да е налице законосъобразно уволнение на това основание
следва да са налице кумулативно два елемента - невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност и липса на друга подходяща за здравното състояние на
работника или служителя работа в предприятието.
В настоящото производство работодателят не е
доказал наличието на първата предпоставка, което независимо от установената невъзможност
за друга подходяща за К. работа, води до незаконосъобразност на уволнението.
Наличието на трайно намалена работоспособност може да бъде установено само със
заключение на ТЕЛК, която е специализирания орган, установяващ невъзможността
на работника да изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение –
че конкретната длъжност е противопоказна за здравето му като тези въпроси не
могат да бъдат поставяни на преценка на службите по трудова медицина – решение
№ 266 по гр.д.№ 814/2009 г., III г.о., ВКС, решение № 65/3.07.2019 г. по гр.д. №
1666/2018 г., III г.о., ВКС. Въззивният съд счита, че ЕР на ТЕЛК № 2159-107/26.06.2020 г.,
на което работодателят е основал заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не представлява заключение на специализирания здравен орган,
установяващо по надлежния ред, предвиден в Наредбата за трудоустрояване
наличието на болест, довела до трайно намалена работоспособност в хипотезата на
чл.325 ал.1 т.9 от КТ. Както НЕЛК и АС Ямбол са се произнесли при атакуването
на това ЕР, същото представлява мнение при закрилата по чл.333 от КТ /която е
неприложима в случая/, а не индивидуален административен акт, издаден за оценка
на работоспособността. В това ЕР липсва и заключение освен да се определи
болестта, довела до инвалидността и изрично посочване, че това състояние на
работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно
определената работа по трудовото правоотношение.
Определянето на болестта на К., неподходящите
условия и професии, както и препоръчаните професии е извършено с ЕР №
1706-120/05.09.2001 г. на ТЕЛК очни заболявания гр.Варна, с което е оценена на
100 % ТНР с чужда помощ пожизнено при диагноза „Вродени аномалии на
очите“/Ретролентална фиброплазия.Ст.П.Витректомия. Т.е. К. е трудоустроена по
надлежния ред през 2001 г. пожизнено, което е било налице при постъпването й на
работа при ответника на длъжността, на която е назначена и е изпълнявала до
м.март 2020 г. Не са налице предпоставки за извършване на действия по трудоустрояване
след наличното такова от 2001 г. Не са изтъкнати от работодателя настъпили нови
обстоятелства, касаещи болестта на ищцата, различни от известните му, които
биха довели до преосвидетелстването й със следващите от това последици, макар,
че в нейния случай няма как да се стигне до завишаване на определената ТНР 100
% пожизнено.
В обобщение съдът счита, че извършеното от
ответника прекратяване на трудовото правоотношение с К. е незаконосъобразно
поради липсата на кумулативните предпоставки за това от хипотезата на чл.325
ал.1 т.9 от КТ и решението на районния съд за отмяна на заповедта и
възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението е правилно.
Въззивната жалба на К. относно отхвърлената част
на иска за обезщетение по чл.255 от КТ е основателна, а решението в тази част
неправилно. Видно от исковата
молба претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на уволнението е предявена за посочения в закона
пределен период от шест месеца. Към
този момент свързаните с основанието на иска
обстоятелства и факти не са настъпили при подаване на исковата молба. Производството пред районния съд е приключило
преди да изтече заявения с иска шестмесечен период на обезщетението и това е
обусловило частичното уважаване на този иск. Ищцата има правен интерес и е обжалвала постановеното решение в
отхвърлителната част за остатъка от вземането. Във въззивното производство се установи от представената трудова книжка,
че фактът на
оставане без работа съществува и към настоящия момент, т.е. към момента до изтичането на срока по чл.
225 ал.1 КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение е
считано от 13.07.2020 г. и шестмесечния срок изтича на 13.01.2021 г., поради
което следва да се отмени решението в атакуваната част и да се присъди
разликата над сумата 1767,72 лв. до предявения размер от 2040 лв.
При този изход на въззивното производство
въззиваемия СУ „Дом за стари хора и социален патронаж“
гр.Ямбол следва да заплати на К.
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв.
Въззиваемия-работодател следва да бъде осъден да заплати и ДТ в размер
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260232/17.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1628/2020 г. по описа на ЯРС в частта, в която е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над сумата 1767,72 лв. до предявения размер от 2040 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА СУ „Дом за стари хора и
социален патронаж“ гр.Ямбол на
основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ да заплати на И.К.К., ЕГН **********,***
чрез адв.К.-ЯАК сумата 272,28 лв., представляваща разликата над сумата 1767,72 лв. до предявения размер от 2040 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2020
г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260232/17.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1628/2020 г. по описа на ЯРС в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА СУ „Дом за стари хора и социален патронаж“ гр.Ямбол да заплати на И.К.К. с посочени данни направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА СУ „Дом за стари хора и
социален патронаж“ гр.Ямбол да
заплати ДТ 10,89 лв. върху присъдения
размер обезщетение с настоящото решение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.