№ 309
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Пламен *******ев Райнов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211100602125 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда от 15.01.2021 г., постановена от Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 9-ти състав по НОХД № 12878/2018 г. по описа на същия съд,
подсъдимият В. С. С. е признат за невиновен в това, че на 06.06.2017 г., около 20,30 часа, в
гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „******* *******, се заканил с убийство на Н.А.Ф., като му
казал „Ако ми вземат детето, ще ви избия всичките!“, след което нанесъл на Ф. удар с
юмрук в лявата страна на лицето в областта на окото, като това заканване е могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му – Н.Ф. сменил местожителството си,
номера на мобилния си телефон и си закупил газово оръжие, което регистрирал –
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК,
подс. С. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест с допълнение от Г. И. –
прокурор при СРП. С така депозирания протест се твърди, че първоинстанционната присъда
е неправилна, което налага нейната инстанционна отмяна. В допълнителното изложение към
така подадения протест се излагат съображения за необоснованост на атакуваната присъда,
като се твърди, че фактическите изводи на първостепенния съд не кореспондират със
събраните в хода на делото доказателства. Излага се, че от показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява по безспорен начин, че подс. С. е употребил
инкриминирания израз и този израз е бил отправен конкретно към пострадалия Ф.. Изтъква
се, че обстоятелството, че в заканителния израз е употребено множествено число не
1
означава, че същият не е насочен към конкретно пострадало лице и не цели възникване на
основателен страх от осъществяването на заканата. Развиват се доводи, че от заключението
на назначената и изготвена Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза
(КСППЕ) се установява, че отправената заплаха е провокирала у пострадалия реален страх
от осъществяването й. Поради това се прави извод, че обвинението, повдигнато срещу подс.
С., е доказано по несъмнен начин. Отправя се искане за отмяна на протестираната присъда и
за постановяване на нова такава, с която подс. С. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му пред първата инстанция обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа депозирания протест по
съображенията, изложени в него. Акцентира, че показанията на починалия св. Ф., макар и да
не са прочетени в съдебно заседание, се потвърждават от заключението на назначената и
изготвена Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза.
Защитата на подс. В. С. С. – адв. И. – от САК, моли присъдата на СРС да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна, а депозираният протест да бъде оставен без
уважение, като неоснователен. Развива доводи, че районният съд е направил обстоен анализ
на събраните по делото доказателства и в съответствие с вътрешното си убеждение е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който е в съответствие с
доказателствената съвкупност.
Подсъдимият В. С. С., при упражняване правото си на лична защита, поддържа
заявеното от защитата си. В последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на
СРС, като заявява, че е невинен.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и
обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
обясненията на подсъдимия В. С. С., депозирани пред първоинстанционния съдебен състав
в о.с.з. на 15.09.2020 г. и на 15.01.2021 г.; показанията на св. А.Н. Ф.а, снети в о.с.з. на
15.01.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 59) и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК;
медицинско направление, издадено за Н.А.Ф. (л. 3, номерация долу в дясно от досъдебното
производство); епикриза, издадена от МИ – МВР, Клиника по ендокринология и решение на
ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД по отношение на същия (л. 37 и л. 38 от
съдебното производство); медицински документи, издадени за А.Н. Ф.а (л. 10, л. 11 –
номерация долу в дясно и л. 56 – номерация горе в дясно от досъдебното производство) и
решение на ТЕЛК при Втора МБАЛ ЕАД по отношение на същата (л. 63 – 64 от съдебното
производство); справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София (л. 14 –
номерация горе в дясно от досъдебното производство); заповед за незабавна защита от
08.07.2016 г., издадена по гр. д. № 37359/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав (л.
53 от досъдебното производство); пълномощно от А.Н. Ф.а от 17.05.2017 г. в полза на В. С.
С. (л. 55 от досъдебното производство); препис – извлечение от акт за смърт на Н.А.Ф. №
0698/23.11.2020 г. (л. 102 от съдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия
(л. 13 – 14 от съдебното производство),
както и заключенията на назначените и приети като доказателство по делото
2
Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на Ж.Ф. Ф.а
(л. 24 – 28 – номерация долу в дясно от досъдебното производство); Комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза по отношение на А.Н. Ф.а (л. 61 – 70 – номерация
горе в дясно от досъдебното производство) и Комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза по отношение на подс. В. С. С. (л. 72 – 78 от досъдебното
производство),
а така също и вещественото доказателствено средство по делото – 1 брой оптичен
носител,
които доказателства е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, първостепенният съд е приел
за установено, от фактическа страна, че подсъдимият В. С. С. е роден на ******* г. в гр.
София, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен,
без дела и родство със страните, неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*******, с
ЕГН – **********.
Подсъдимият С. не е притежавал издадени в негова полза разрешителни за дейности
с огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях, взривни вещества и други. За същия не е
постъпвало уведомление по чл. 54 от ЗОБВВПИ, за притежание на неогнестрелно оръжие.
Свидетелят А.Н. Ф.а живеела с баща си Н.А.Ф., роден на ******* г., и с майка си
Ж.Ф. Ф.а, болна от „Параноидна шизофрения“, съгласно приетата по делото КСППЕ на
вещите лица Т.К. и Г.Г., на адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Г. *******.
Подсъдимият В.С. и св. А. Ф.а, от възникнала през 2015 г. между тях интимна връзка,
без да са сключвали граждански брак по Семейния кодекс, имат родено на 08.03.2016 г. дете
В.В. С., с ЕГН – **********. На 17.05.2017 г. св. А. Ф.а предоставила на подсъдимия В.С.
безсрочно нотариално заверено пълномощно с правото да представлява родното им дете В.
С. пред различни институции и да го извежда извън пределите на страна при възникнала
необходимост.
Поради преживени усложнения от раждането на детето си, св. А. Ф.а е
освидетелствана впоследствие с експертно решение на ТЕЛК № 2397 по протокол № 175 от
08.11.2017 г., удостоверяващо спрямо нея възникнала трайно намалена трудоспособност от
60 % за срок от три години, поради медицинско заболяване „Рецидивиращо депресивно
разстройство. Сегашен епизод. Умерена депресия.“ Бащата на детето – подс. В.С., заедно с
родителите си, поел грижите и издръжката за детето В. С.. Детето живеело с баща си на
адреса му в гр. София, ж.к. „*******. Свидетелят А. Ф.а искала по този начин да бъде
улеснена в лекуването на състоянието си. В последващ момент, св. А. Ф.а поискала да поеме
грижите за детето им, поискало го обратно в дома си в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Г.
*******. По повод на това обстоятелство започнали да възникват чести конфликти между
подс. С., св. А. Ф.а и нейния баща Н.Ф., кой следва да полага грижите за детето В. С..
Свидетелят А. Ф.а опитала да заживее при подс. С. в неговото жилище в ж.к. „Илинден“. За
подс. С. възникнала влошеност в отношенията и с дядото на детето – Н.Ф..
След известен момент св. А. Ф.а повече не искала да живее в имота на подс. В.С., тъй
като считала последния за безотговорен в грижите за нея и сина й. Възниквали конфликтни
ситуации между подс. С. и св. А. Ф.а, като към последната подс. С. отправял обидни думи и
изрази като „курва“, „проститутка“, „спермоядка“, „имотна измамница“. Подсъдимият
С. упражнявал и физическо насилие спрямо св. А. Ф.а. Същата дори получила незабавна
защита по Закона за защита от домашно насилие – с издадена заповед от СРС от 08.07.2016
г. по гр. д. № 37359/2016 г. на СРС, 139 състав, по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Имало е ситуации, в които подс. С. изразявал обичта си към св. А. Ф.а. Подсъдимият
3
често без предупреждения посещавал дома й, в който живеел баща й Н.Ф., като
посещенията му били придружавани от побои и скандали с А. Ф.а. Една подобна ситуация в
този смисъл е било посещение на подс. С. на 06.06.2017 г., около 20.30 часа в дома на св. А.
Ф.а, майка й Ж. Ф.а и нейния баща Н.Ф. гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Г. *******.
Подсъдимият С. искал св. А. Ф.а да се върне в жилището му и да заживеят заедно като
семейство. Последната отказала и въпреки, че в този момент държала в ръцете си детето им
В. С., подс. С. отправил заплахи към нея и че „ще я убие, ако трябва“. Подсъдимият С. взел
детето от ръцете на св. А. Ф.а и я ритнал с крак. Последната се обърнала към баща си Н.Ф. с
молба за помощ, като искала детето си обратно. Свидетелят А. Ф.а избягала, скрила се в
стаята в жилището си, взела телефона на своята майка Ж. Ф.а и звъннала на телефон 112.
Свидетелят А. Ф.а чула гласа на баща си Н.Ф. да казва два пъти „Стига бе, В.!“. Свидетелят
А. Ф.а се уплашила, разплакала, изпаднала в захлас и се притеснила. След като се успокоила
с помощта на баба си, св. Ф.а видяла, че лицето на баща й Н.Ф. е подуто и синьо.
Последният й казал, че подс. С. го е нападнал и го е ударил с юмрук в лицето, след което
паднал на земята.
На 12.06.2017 г., подс. В.С. подписал писмен протокол – предупреждение по ЗМВР,
да се въздържа от саморазправа с Н.Ф. и да спазва законите в Р България. На 13.06.2017 г.
бащата на св. Ф.а подал жалба – заявление до Началника на 06 РУ – СДВР.
След случая от 06.06.2017 г., последвали подадени три жалби срещу подс. С. за
упражняван тормоз над св. А. Ф.а, като на 05.01.2018 г. подс. С. ударил силно същата с крак
в корема й. В този момент бащата на св. А. Ф.а – Н.Ф., заплашил подс. С. с газовия си
пистолет, купен след физическия конфликт между тях на 06.06.2017 г.
В хода на наказателното производство, след образуването му на 08.11.2017 г. до
постановяването на крайния съдебен акт в наказателното производство, на 22.11.2020 г.
починал бащата на А. Ф.а – Н.Ф.. Отношенията между подс. С. и св. А. Ф.а се
стабилизирали с времето и семейните им отношения по повод на детето им В. С. протичали
нормално, без конфликтни ситуации.
Въз основа на заключението на назначената и приета КСППЕ по отношение на св. А.
Ф.а и разясненията на изготвилите го вещи лица, СРС е приел, че св. А. Ф.а не страда от
психично заболяване, което да води до качествена промяна в нейното психично състояние.
Липсва психоза, като наличието на възникнало спрямо нея рецидивиращо депресивно
разстройство не се квалифицира според медицината като психично разстройство в тесен
смисъл и липсата на същинско психично заболяване спрямо св. А. Ф.а не я възпрепятства да
възприема фактите от обективната действителност. Депресивното й разстройство и липсата
на психично заболяване, не възпрепятства св. А. Ф.а да бъде пълноценен участник в
наказателното производство и да дава показания в качеството на свидетел. Вещите лица са
възприели в КСППЕ, че св. А. Ф.а е изпитала от събитието на 06.06.2017 г. основателен,
интензивен и реален страх за живота и здравето си.
Въз основа на заключението на назначената и приета КСППЕ по отношение на подс.
В.С. и разясненията на изготвилите го вещи лица, съдът е приел, че същият не страда от
психично заболяване на психиката; разбирал е свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си; същият може да бъде пълноценен участник в
наказателното производство и може да дава достоверни отговори и обяснения в качеството
си на подсъдим.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на съставомерните
признаци от обективна и субективна страна от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, първостепенният съд е приел, от една страна, че липсва несъмнена
доказаност на обвинението, тъй като по делото не е установено по нужния несъмнен и
категоричен начин подсъдимият С. да е отправил инкриминираната реплика, а от друга, че
4
деянието, осъществено от подсъдимия на инкриминираната дата, е изначално
несъставомерно по вменения му престъпен състав. В тази насока съдът е приел, че
заканителният израз „Ако ми вземат детето, ще ви избия всичките!“ и ударът с юмрук в
лявата страна на лицето в областта на окото от страна на подс. С. към Н.Ф., не са закана за
убийство и не могат да се квалифицират като такива в резултат на формиран престъпен
умисъл на субект, който цели умишлено да накърни обществените отношения, предмет на
нормирана от законодателя закрила в състава на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК (закана за
убийство). Приел е, че заканителният израз „Ако ми вземат детето, ще ви избия
всичките!“, е отправен общо, неадресирано към конкретен правен субект, базираво въз
основа на събраните по делото доказателства на семеен битов конфликт, израз на гняв и
емоционално състояние в момент на възникналия семеен конфликт със св. А. Ф.а на
инкримираната дата и място. Преценил е, че евентуалната смяна на местожителството на
Н.Ф., който обаче продължил да живее с дъщеря си А. Ф.а в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул.
„Г. *******; смяната на номера на мобилния му телефон и това, че Н.Ф. си е закупил газово
оръжие, което регистрирал, не са доказателство за наличие на закана за убийство, доколкото
тези правни последици могат да настъпят и при физически конфликт, какъвто има данни да
е възникнал между подс. С. и Н.Ф.. Ето защо е признал подсъдимия за невиновен и изцяло
го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление с горепосочената правна
квалификация.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е приобщен към
доказателствената съвкупност писмен отговор от НИК – МВР, вх. № 13911/23.08.2021 г. по
описа на СГС. Същият не допринася за изясняване на обективната истина по делото,
доколкото поради нарушена подложка и наличие на множество следи от надраскване,
удостоверява невъзможността представеният за изследване оптичен носител, съдържащ
проведени разговори с Националния оператор 112, да бъде възпроизведен с цел извличане
на записаната на него информация – обстоятелство, потвърдено в проведеното на 15.10.2021
г. съдебно заседания, от експертите – Н.М. и Н.Г.. При това, въззивният съд прецени, че
следва да изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Настоящата инстанция в основни линии споделя както фактическите, така и правните
изводи на СРС, изложени в мотивната част на постановената първоинстанционна присъда,
като намира, че същите почиват на подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства.
Така, въззивният съд изцяло споделя изводите на СРС относими към личността на
подсъдимия С.; липсата на трудова заетост към датата на извършване на деянието;
съдебно му минало и адресът му по местоживеене, като прецени, че същите са формирани
въз основа на правилен анализ на събраните по делото писмени доказателствени средства, и
в частност – на обясненията на подсъдимия; показанията на св. Ф.а и приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимия, които са напълно единни, еднопосочни и
взаимнодопълващи се по отношение на обсъжданите факти и обстоятелства, поради което и
няма пречка да бъдат кредитирани с доверие.
Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към
местоживеенето на подсъдимия С., на св. А. Ф.а и на починалия Н.Ф. към
инкриминираната дата. Тези факти и обстоятелства се установяват по нужния несъмнен и
категоричен начин от обясненията на подсъдимото лице, показанията на св. А. Ф.а и
отразеното в справката за съдимост на подсъдимия по отношение на настоящия му адрес.
5
Въз основа на така събраните гласни и писмени доказателствени средства, безспорно се
установява, че към 06.06.2017 г., подс. С. обитавал апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, а св. Ф.а живеела в дома си, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул.
„******* *******.
Така събраните гласни доказателствени средства са напълно единни и
взаимнодопълващи се в насока, че през 2015 г. между подсъдимия и св. Ф.а възникнала
интимна връзка, от която, на 08.03.2016 г. се родило детето В.В. С. – ЕГН – **********,
като от раждането му през първите години след това същото било отглеждано от
подсъдимия и неговите родители, поради влошеното здравословно състояние на Ф.а. В тази
насока, освен напълно единните и безпротиворечиви гласни доказателствени средства, по
делото е събрано и писмено такова – пълномощно от А.Н. Ф.а от 17.05.2017 г., с което
същата упълномощила подс. С. с права по отношение на малолетното им дете (л. 55 от
досъдебното производство).
Правилни и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен съд, че
непосредствено след раждането на детето й, здравословното състояние на св. А. Ф.а се
влошило, като с експертно решение на ТЕЛК № 2397 по протокол № 175 от 08.11.2017 г., по
отношение на същата била призната трайно намалена трудоспособност от 60 %, поради
медицинско заболяване „Рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод. Умерена
депресия.“. В тази насока по делото са събрани напълно еднопосочните и взаимно
допълващи се доказателствени средства, а именно – показанията на св. Ф.а, заключението на
назначената и изготвена спрямо нея КСППЕ и медицински документи, в т.ч. решение на
ТЕЛК при Втора МБАЛ ЕАД по отношение на същата (л. 10, л. 11 – номерация долу в дясно
и л. 56 – номерация горе в дясно от досъдебното производство) и решение на ТЕЛК при
Втора МБАЛ ЕАД по отношение на същата (л. 63 – 64 от съдебното производство).
Събраните по делото гласни, а и писмени доказателствени средства позволяват на
инстанциите по същество да формират еднозначни изводи, че в периода след раждане на
малолетното дете В. С. и към инкриминираната дата включително, взаимоотношенията
между подсъдимия и св. А. Ф.а били влошени, въпреки опитите им да заживеят съвместно в
дома на подсъдимия, като се стигало дори до насилие на подсъдимия над Ф.а и отправяне на
обидни изрази спрямо нея. За да формира изводите си в тази насока, СГС в този си състав,
се довери изцяло на изнесеното от св. А. Ф.а в показанията й пред водещия разследването,
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като
съобрази, че освен, че не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени
източници, същите намират доказателствена опора в писмените доказателствени средства, а
именно – заповед за незабавна защита от 08.07.2016 г., издадена по гр. д. № 37359/2016 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав.
Действително, разпитана пред съда, Ф.а не е в състояние да възпроизведе в цялост и
в детайли фактите и обстоятелствата, свързани с конфликтните ситуации между нея и
подсъдимия преди инкриминираната дата, за които дава показания на досъдебна фаза на
производството, наложило приобщаване на показанията й от досъдебното производство към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, но това добре се обяснява, от
една страна, с изминалия продължителен период от време между възприемане на тези факти
и обстоятелства – в периода преди 05.01.2018 г., и датата на разпита й пред съда – на
15.01.2021 г., и индивидуалните й способности да възприема и възпроизвежда информация,
а от друга – на подчертания и съобщен от нея стремеж да забрави за тези случаи, за да
съдейства за подобряване на взаимоотношенията й с бащата на детето й – подс. С.. При
това, за съда не възникна съмнение, че св. Ф.а изнася обективно, безпристрастно и
добросъвестно възприятията си пред съда, поради което и няма пречка, както правилно и
приел и първият съд, показанията й да бъдат поставени в основата на изводите на съда по
фактите. Същите не се оборват и от подсъдимия, който, макар и да не изнася конкретни
6
твърдения за конфликтни ситуации с Ф.а, признава, че взаимоотношенията помежду им
били влошени.
Обосновани и правилни са и изводите на решаващия първоинстанционен съд по
отношение на обстоятелството, че след раждането на малолетния В. С. – на 08.03.2016 г.,
взаимоотношенията между подсъдимия и бащата на св. А. Ф.а – Н.Ф., също били силно
обтегнати и влошени, като такива те били и към инкриминираната дата – 06.06.2017 г. В
тази насока са както обясненията на подсъдимия, така и показанията на св. А. Ф.а, които
излагат напълно еднопосочни твърдения в тази връзка, като обясняват така създадената
ситуация и с личностовите особености на починалия Н.Ф. и стремежа му за материално
облагодетелстване. Действително, предвид обстоятелството, че Ф. е починал в хода на
воденото наказателно производство, което е препятствало възможността същият да бъде
разпитан, респективно – показанията му, снети на досъдебна фаза, да бъдат приобщени към
доказателствената съвкупност, не е възможно да бъдат установени неговите възприятия по
отношение личността на подсъдимия и причината за влошените взаимоотношения помежду
им, но фактът, че същите са били трайно влошени, се установява безспорно посредством
останалите, събрани по делото, гласни доказателствени средства.
Фактите и обстоятелства, касаещи развитието на инкриминирания инцидент
между подсъдимия, от една страна, и св. А. Ф.а и нейния баща – Н.Ф., от друга, на
инкриминираната дата – 06.06.2017 г., както и датата и мястото на развитие на
инцидента, решаващият първоинстанционен съд правилно е установил, като изцяло се е
доверил на показанията на св. Ф.а пред водещия разследването, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Същите са единни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателствени средства по делото и в
частност с отразеното в издаденото на Н.Ф. медицинско направление от 07.06.2017 г. (л. 3,
номерация долу в дясно от досъдебното производство), и справка от Дирекция „Национална
система 112“, РЦ 112 – София (л. 14 – номерация горе в дясно от досъдебното
производство), поради което и няма пречка да бъдат изцяло кредитирани.
Именно въз основа на така събраните доказателствени източници настоящата
инстанция формира извод, че действително на посочената от обвинението дата е
реализирано съприкосновение между подсъдимия С. и Н.Ф., изразяващо се в нанасяне на
удар с юмрук в областта на лицето на Ф., в резултат на което на същия била причинена
контузия на клепача и околоочната област, констатирана при прегледа му от медицински
специалист на 07.06.2017 г. Констатациите на медицинския специалист, обективирани в
медицинското направление от 07.06.2017 г. (л. 3, номерация долу в дясно от досъдебното
производство), кореспондират по небудещ съмнение начин с възприятията на св. Ф.а по
отношение на здравословното състояние на баща й и причинените му увреждания
непосредствено след стълкновението му с подсъдимия, поради което и същите позволяват
на инстанциите по същество да формират изводи както за причинените на Ф. телесни
увреждания, така и за механизма на получаването им. При това, съдът прецени, че макар в
останалата им част обясненията на подсъдимия да намират опора в съобщеното от св. Ф.а
и да не се опровергават от доказателствената съвкупност, в частта им, в която
подсъдимият отрича да е нанасял удар на Н.Ф., обясненията му не могат да бъдат
кредитирани с доверие, като оборени от показанията на св. Ф.а и отразеното в
медицинското направление, издадено на Ф.. По отношение на това обстоятелства
обясненията на подсъдимия са предназначени да формират защитната му версия по
повдигнатото обвинение и не могат да се ползват при изграждане на изводите на съда по
фактите.
Правилно и обосновано решаващият първоинстанционен съд е приел, че събраните
по делото доказателствени източници не позволяват да се установи употребата на
инкриминираната реплика – „Ако ми вземат детето, ще ви избия всичките!“, от страна
7
на подсъдимия по адрес на Н.Ф. на инкриминираните дата и място. Такава реплика не е
била възприета от св. А. Ф.а, която към момента на ескалиране на конфликта между
подсъдимия и Н.Ф., се е намирала в съседно помещение; в обясненията си подсъдимия също
отрича да е заплашвал Н.Ф.. Предвид обстоятелството, че Ф. е починал в хода на воденото
наказателно производство – на 22.11.2020 г., от същия не е било възможно да бъдат снети
показания, а тези, депозирани в хода на досъдебното производство правилно, не са били
приобщени от съда към доказателствената съвкупност, поради липса на съгласие на
страните, в смисъла на чл. 281, ал. 5 от НПК, и липса на визираната в чл. 281, ал. 4 от НПК
предпоставка за това, доколкото не е било налице основание по чл. 281, ал. 1, т. 1 или 2 от
НПК. В тази насока, районният съд е изложил обстойни аргументи в мотивната част на
постановената присъда, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което и
не е необходимо да бъдат преповтаряни и тук.
Не могат да бъдат правени изводи по отношение на вменената на подсъдимия
реплика към Ф. на базата на заключението на назначената и изготвена КСППЕ по
отношение на Н.Ф., в каквато насока е искането на представителя на СРП, доколкото
същата не е приобщена към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и
не може да се ползва като способ за извеждане на неизвестни от известни факти, относими
към предмета на доказване по делото. Същевременно, не са налице и предпоставки за
приобщаването й към доказателствената съвкупност, доколкото, предвид настъпилата смърт
на Н.Ф. в хода на наказателното производство, заключението на вещите лица не може да
бъде проверено посредством разпита на Ф..
Не е показателно за съдържанието на диалога между подсъдимия и Н.Ф. и това, че
след 06.06.2017 г., последният си закупил газово оръжие, в каквато насока са твърденията на
св. Ф.а, които настоящият съдебен състав няма основание да дискредитира. И това е така,
тъй като е напълно възможно газовото оръжие да е закупено от Ф. за самозащита срещу
агресивното поведение на С., ескалирало до нанасяне на удари в лицето на Ф. и в корема на
Ф.а, или да е провокирано от друга конфликтна ситуация помежду им, а не непременно от
отправена му реплика, каквато обвинението инкриминира, но не се доказва по делото да е
била отправена по адрес на Ф..
В обобщение, настоящата инстанция намира, че по делото не са събрани каквито и
да било годни доказателствени източници, въз основа на които да се установят
евентуално отправяни от подс. С. реплики по адрес на Н.Ф., включително и
инкриминираната такава. Доводите на прокурора при СРП, депозирал протеста в
противния смисъл, настоящата инстанция намира за напълно неоснователни.
Иначе, настоящият състав не намира за необходимо да ревизира изводите на
решаващия първоинстанционен съд, че на инкриминираната дата подс. С. нанесъл удар с
крак в областта на корема на св. А. Ф.а. Въпреки, че по делото не са установени обективни
находки за това, респ. свидетелката не е била освидетелствана от медицински специалист,
съдът намери, че същата пресъздава обективно, безпристрастно и добросъвестно фактите и
обстоятелствата, които е възприела, относими към инкриминирания инцидент и дори в тази
им част с показанията си се стреми да изясни максимално обективната истина.
Допълнителен аргумент за пълната кредитируемост на показанията на св. Ф.а е и това, че в
частта, в която излага твърдения за осъществено позвъняване към единен национален
телефон 112 от мобилния телефон на майка й, показанията й намират категорична
доказателствена опора в приложената по делото и приета като писмено доказателствено
средство справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София (л. 14 –
номерация горе в дясно от досъдебното производство).
Фактите и обстоятелствата, свързани с развитието на взаимоотношенията между
подсъдимия и св. А. Ф.а след инкримираната дата и понастоящем, съдът установи, като се
довери на съобщеното и от подсъдимия и от свидетелката пред районния съд, преценявайки,
8
че така събраните гласни доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни и
взаимно допълващи се, поради което и са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на инстанциите по
фактите. Същите съдът не обсъди подробно, предвид обстоятелството, че не са относими
към предмета на доказване в производството.
Настоящата инстанция изцяло споделя и доводите на решаващия първоинстанционен
съд, в насока пълна кредитируемост на заключенията на назначените и изготвени
Комплексни съдебно – психиатрични и психологични експертизи по отношение на св. А. Ф.а,
Ж. Ф.а и подс. С., като прецени, че същите са обективни, компетентни, ясни, пълни и точни
и относими към предмета на доказване.
Правилно и законосъобразно съдът е дал вяра на останалите събраните писмени
доказателствени средства, като е преценил, че същите са взаимнодопълващи се,
допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ съмнение
начин със събраните гласни доказателствени средства.
При този анализ на доказателствените източници, събрани от първоинстанционния
съдебен състав, настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена, поради което и изцяло се споделя от въззивния съд. Не е допуснато
твърдяното от представителя на СРП превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Напротив, изводите на първия съд по фактите са формирани въз основа на правилен и
задълбочен анализ на всички, събрани по делото доказателствени източници, преценени
както поотделно, с оглед собственото им информационно съдържание, така и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка. Не е допуснато и нарушение на формалната логика при
обсъждане на събраните по делото доказателствени източници.
На базата на така установените фактически положения, които се споделят и от
настоящата инстанция, първоинстанционният съд правилно е заключил, че с деянието си
подс. С. не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност в производството.
За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е
необходимо да се установи, че наказателно-отговорното лице се е заканило на другиго с
убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Престъплението може да бъде осъществено само умишлено, с форма на вината пряк умисъл.
В конкретния по делото случай не се установява по нужния несъмнен и категоричен
начин подсъдимият да се е заканил с убийство на Н.А.Ф., посредством инкриминираната
реплика „Ако ми вземат детето, ще ви избия всичките!“. По делото, въпреки изчерпването
на способите за събиране и проверка на доказателствата, не са събрани каквито и да било
доказателствени източници, въз основа на които да се установява отправянето на
инкриминираната реплика от страна на подсъдимия към Н.Ф.. Недоказано,
следователно, се явява извършването на изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпление.
Действително, установява се, че на инкриминираните по делото дата и място – на
06.06.2017 г., около 20,30 часа, в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „******* *******,
подсъдимият нанесъл на Н.Ф. удар с юмрук в лявата страна на лицето, в областта на окото,
в резултат на което на последния била причинена контузия на клепача и околоочната
област, но по делото не се установява това да е било осъществено от подсъдимия, за да
възбуди основателен страх у Ф. за изпълнение на непосредствено предстоящо поведение,
застрашаващо живота на Ф., респективно, да е израз на заплаха за живота на Ф.. Както
правилно е приел първият съд, агресията, проявена от подсъдимия, е била в резултат на
силно влошените взаимоотношения с Ф., а не е израз на закана за убийство на последния.
9
Отделно от това, правилно и законосъобразно решаващият първоинстанционен съд е
приел, че дори по делото да беше доказана употребата на инкриминираната реплика – „Ако
ми вземат детето, ще ви избия всичките!“, това обстоятелство не би могло да доведе до
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по възведения му престъпен
състав, доколкото не съдържа конкретно изявление към посоченото от обвинението
лице, което да е от естество да възбуди основателен страх от непосредствено
осъществяване на поведение, застрашаващо живота на Ф., а единствено обща,
неадресирана закана, при това – отправена под условие на бъдещо несигурно събитие. При
това, същата се явява обективно несъставомерна под визирания наказателен състав.
Предвид горното въззивният съдът намери, че подсъдимият В. С. С. не е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. А от липсата на
който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на
деянието от обективна страна по този законов текст.
Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства
пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в
тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от
признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено
престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и
обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна
престъпния състав с горепосочената правна квалификация.
Ето защо и като е оправдал подсъдимия В.С. по обвинението да е осъществил състав
на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, СРС, НО, 9-ти състав е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Съображенията на
представителя на държавното обвинение в противния смисъл, релевирани в протеста и в
допълнителното изложение към него, се преценяват от настоящия съдебен състав като
неоснователни.
Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то
съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.01.2021 г., постановена от Софийския районен съд,
Наказателна колегия, 9-ти състав, по НОХД № 12878/2018 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11