№ 12705
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110158507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „А...” ЕАД против Б. М. Л., положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал.
1 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
следните суми: 12 403,84 лева, представляваща главница за период от 21.03.2022 г. до
21.03.2025 г., ведно със законна лихва за период от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 692,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 13.08.2021 г. до
07.03.2022 г., по договор за потребителски паричен кредит № .../30.3.2017 г., сключен с
„У...“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.06.2019
г.
Ищецът „А...” ЕАД твърди, че на 30.03.2017 г. е сключен договор за стоков кредит №
..., между „У...“ ЕАД и Б. М. Л.. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 25 750 лв., представляваща главница и
чиста стойност на кредита, с включена такса от 750 лв. за разглеждане на кредита. Редът и
условията, при които Заемодателят е отпуснал кредит на Заемателя се уреждат от Договора
и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора
сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателя се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1368,50 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните е в размер на 11842.65 лв. Съгласно разпоредбите
на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
21.03.2025 г. на 96 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 403.14 лв. С
подписването на Договора за кредит Заемателят е удостоверил, че Заемодателят го е
1
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласил се е с тях, и че желае
договорът да бъде сключен. Ищецът сочи, че на основание Закона за потребителския кредит
на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода
от 31.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва бил 692.60 лв. Ищецът твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем. Твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 12.09.2021 г. Ищецът „А...“
ООД твърди, че на 02.11.2018 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между „У...“ ЕАД и „А...” ООД, по силата на
който процесното вземане е прехвърлено в полза на „А...” ООД, ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1
от 20.06.2019 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.06.2019 г. Приложение № 1 е представено само с данните на длъжника Б. М. Л..
Ищецът сочи, че в изпълнение на изискванията на закона на ответника е било изпратено по
реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД. За тези суми ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2022 г. до
окончателното изплащане. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 12053/2022 г. по описа
на СРС, 141 с-в, като в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение за процесните
суми. Тъй като ответникът депозирал възражение срещу заповедта, на ищеца били дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което в законоустановения срок се
предявявали настоящите искове. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено, че ответницата му дължи процесните суми – главница,
такса, неустойка и мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК – 07.03.2022 г., до окончателното й изплащане. В
условията на евентуалност предявява осъдителни искове срещу длъжника за същите суми.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от Б. М. Л.. Твърди, че
предявените искове са недопустими, тъй като не е била уведомена от цедента за
прехвърлянето на вземането. Счита, че към датата на цесията не е била обявена
предсрочната изискуемост на кредита, поради което валидно прехвърлени са били само
сумите с настъпил падеж към дата 21.05.2019 г. Оспорва да и е било връчено уведомление
от 28.06.2019 г. за обявяване на предсрочна изискуемост. Желае да бъде постигнато
извънсъдебно споразумение чрез медиация.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие от фактическа страна и правна страна следното:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между цедента „У...“ ЕАД и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
заемодателят е предоставил на заемателката посочената сума, а последната се е задължила
да я върне в посочения срок заедно с посочената възнаградителна лихва; че длъжникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че ответницата не е изпълнила
поето задължение за предоставяне на обезпечение, че е уговорена неустойка по вид и размер
на процесната; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно
сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. В тежест на
ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си
задължения.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричните си задължения.
2
Претенцията на кредитора е очертана в заповедното производство – неплатени суми
по договор за потребителски паричен кредит № .../30.3.2017 г., сключен с „У...“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.06.2019 г.
Установява се идентитет между предмета на делото, поставен за разглеждане в исковото
производство, и този в заповедното производство, което обуславя извод за допустимост на
настоящото исково производство.
Във връзка с възраженията за недопустимост на предявените искове поради липса на
активна процесуална легитимацията на ищеца като цесионер по договор за цесия от
20.06.2019 г. съдът намира следното. Договорът за цесия е договор по силата на който
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на
всички условия за действителност на договорите.
В представения по делото договор от 20.06.2019 г. страните по договора са уговорили
възмездно прехвърляне на цесионера – „А...“ ЕАД, на вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от „У...“ ЕАД и включващи портфолио от необслужвани от
длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие, съгласно чл.2.2 от Рамков
договор от 02.11.2018 г., произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица. Не се спори, а и от представеното извлечение от приложение № 1
към договора за цесия се установява, че между „У...“ ЕАД, като продавач, и ищеца, като
купувач, е сключен договор за цесия, по силата на който продавачът е прехвърлил
вземанията си по процесния договор за кредит. В приложение № 1 към договора от
20.6.2019 г. /л. 28-30 от делото/ са подробно описани вземанията, които се прехвърлят –
главница в размер на 22397,64 лева, възнаградителна лихва от 2142,20 лева. Поради това
съдът намира възражението на ответника, че по силата на договора са прехвърлени
единствено задълженията по процесния договор за кредит, станали изискуеми до датата на
подписване на приложението за неоснователно. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. При липса
на твърдения и доказателства да е уговорено друго, следва да се приеме, че и изтеклата до
момента на сключване на договора за цесия мораторна неустойка е прехвърлена на ищеца.
По възражението на ответника, че не му е било връчено Уведомление от 28.06.2019
г. от „АСВ“ ЕАД за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.
Установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75
ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС в решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. №
12/09г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/13г. на І т.о., уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
3
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина,
по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде
направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, какъвто е настоящият
случай. Видно от пълномощно на л.25 от делото старият кредитор е упълномощил изрично
новия да изпраща писмени уведомления до длъжниците, чиито вземания са прехвърлени с
процесния договор за цесия.
Поради което и съдът приема, че с факта на редовното връчване на 10.01.2022 г,. без
възражение относно липсващи приложения, на препис от исковата молба и доказателствата
към нея, в тази частност и на договора за цесия, пълномощното и уведомлението за цесията,
прехвърлянето на вземането е било съобщено надлежно на ответницата чрез пълномощник
на цедента. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото на основание чл.235 ал.3 ГПК.
По възражението на ответника относно факта на настъпване на предсрочна
изискуемост. Ответницата Л. оспорва да и е било връчено Уведомление от 28.06.2019 г. от
„АСВ“ ЕАД за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.
Видно от ищцовата претенция, в настоящото производство се претендират вземания
за главница по договор за потребителски паричен кредит № .../30.3.2017 г. от 60 до 96
вноска/общо 37 неплатени месечни погасителни вноски/, част от което са настъпил падеж, а
други на основание – настъпила предсрочна изискуемост. Фактическият състав на
предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите
обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за
обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника за това,
след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Тя представлява изменение на
договора по силата на волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се
счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Няма
формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин, след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент.
В настоящия случай спорен по делото въпрос е дали е обявена предсрочната
изискуемост на кредита.
Въпреки това, дори да се приеме, че предсрочна изискуемост не й е обявена до
подаване на заявлението, това не я освобождава от отговорността да върне заетата сума,
заедно с възнаграждението за ползването й и лихвата за забава. С Тълкувателно решение
8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 882017 г. на ВКС, ОСГТК се приема, че ако
длъжникът не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК следва да присъди всички вноски
/включващи главница и възнаградителна лихва, ако е претендирана/, чиито падеж е
настъпил до формиране сила на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 422 ГПК, т.е.
до приключване на делото във всички инстанции.
Исковата молба, с която ищецът е претендирал последиците от настъпилата
4
предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит по настоящото дело съдържа
имплицитно волеизявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем, а когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба, респ. когато с исковата молба кредиторът претендира последиците от
настъпила предсрочна изискуемост, изявлението поражда правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки, както е било в случая -
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва на две последователни погасителни
вноски по кредита. В настоящия случай това връчването е станало на 21.11.2020 г. В този
смисъл е Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013
г. от ОСГТК на ВКС постигнатата в договора уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да претендира вземането си в пълен размер, не
поражда действие, ако заемодателят изрично не е заявил, че упражнява това право, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Съдът намира, че исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с
връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Така настъпилото обявяване следва да се зачете от съда на основание чл. 235, а. 3
ГПК. В този смисъл е Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК
Видно от Договор за потребителски паричен кредит № .../30.3.2017 г., вземането по
който е цедирано от „У...“ ЕАД на А... ЕАД, „У...“ ЕАД АД е предоставило на Б. М. Л.
кредит в размер на 25000,00 лв., която сума е преведена по банкова сметка на ответницата
на 31.03.2017 г., по което обстоятелство няма спор в производството. Ответницата се е
задължила да върне кредита на 96 равни месечни вноски, всяка в размер от 403,14 лв., ведно
с уговорената възнаградителна лихва от 11 842,65 лв., или сума в размер общо на 38701,45
лв., като датата на последната погасителна вноска по заема е 21.03.2025 г.
Ищецът претендира главница по 37 вноски – от № 60 до № 96 включително. По
делото не се твърди плащане на нито една от тези погасителни вноски. Така непогасеното
задължение за главница възлиза на 14 912, лева по вноски с падежи в периода 21.03.2022 г. –
21.03.2025 г. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде
уважен в пълния предявен размер 12 403,84 лв., представляваща главница за период от
21.03.2022 г. до 21.03.2025 г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Съдът стигна до извод за наличие на главни задължения за главница в размер на
12 403,84 лв., дължима по вноски с падежи в периода 21.03.2022 г. – 21.03.2025 г.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа да е погасил на падежите посочените вноски по
кредита, поради което е изпаднал в забава по отношение неплащането на всяка отделна
вноска в деня, следващ уговорения срок за плащане. В чл. 12 от ОУ е уговорено
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо ответникът дължи неустойка за
забава от деня, следващ падежа на всяко задължение, с изключение на периода 13.3.2020 г. –
14.7.2020 г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната неустойка
за посочения период от 13.08.2021 г. до 06.03.2022 г., с изключение на периода 13.3.2020 г. –
14.7.2020 г., възлиза на 692,60 лева. За посочените сума и период искът следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски както
5
следва: 261,93 лева – държавна такса в заповедното производство; 50 лева – възнаграждение
за юрисконсулт в заповедното производство; 261,93 лева – държавна такса в исковото
производство, 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство – общо
673,86 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр.
чл. 99 ЗЗД, че Б. М. Л., ЕГН ********** дължи на „А...“ ЕАД, ЕИК ... следните суми,
представляващи незаплатени задължения по договор за потребителски паричен кредит №
.../30.3.2017 г., сключен с „У...“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия, а именно: 12 403,84 лева (дванадесет хиляди четиристотин и три лева и 84
стотинки), представляваща главница за период от 21.03.2022 г. до 21.03.2025 г., ведно със
законна лихва за период от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 692,60 лева
(шестстотин деветдесет и два лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 13.08.2021 г. до 06.03.2022 г., за което суми е издадена заповед за изпълнение от
10.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 12053/2022 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА Б. М. Л., ЕГН ********** да заплати на „А...“ ЕАД, ЕИК ... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 587,50 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
12053/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6