№ 295
гр. Враца, 02.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20231400200407 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. В. Й. Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО, от което
желае да се възползва, поради което прави искане да бъде освободен условно
предсрочно.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.
155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на л.св. В. Д..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор Режимна дейност С.
М., който изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
1
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. В. Й. Д. е осъден с Присъда от 17.11.2016год., по НОХД №
1151/2016год. на РС-Монтана, за престъпление по чл.343б, ал.1 НК на една
година лишаване от свобода при първоначален режим "строг". Има и
приведено по реда на чл. 68, ал.1 от НК наказание от една година лишаване от
свобода, наложено му по НОХД № 205/2013год., което предстои да бъде
изтърпяно. Преди това е осъждан многократно, но без ефективно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Л.св. Д. е започнал да търпи определеното му наказание от 1 година
лишаване от свобода по НОХД № 1151/2016год. на 27.10.2022год., като до
момента е изтърпял фактически 7 месеца и 5 дни, от работа 26 дни, или общо
е изтърпял 8 месеца и 1 ден. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на
3 месеца и 29 дни.
При това положение, осъденият Д. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК, приложима за него.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 от ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на
риска от рецидив го определя като среден с 49 точки. Рискът от вреди за
останалите лишени от свобода е среден, за служителите на затвора - нисък.
Рискът от вреди за обществото е среден и се определя от настоящето
правонарушение на осъдения и криминалното му минало. Свързан е с
вероятността от извършване на ПТП и е насочен към участниците в
движението по пътищата. Дефицитни стойности се маркират в следните зони:
"отношение към правонарушението", "злоупотреба с алкохол" и "умение за
мислене". Слабо критичен е към собственото поведение и омаловажава
вредата от престъпното деяние, не осъзнава, че алкохолът е основен фактор
при извършване на престъплението, подценява собствения принос за
2
възникнал определен проблем.
В първоначално изготвения план на присъдата, като цели и задачи са
заложени: пълноценно оползотворяване на престоя и повишаване на
мотивацията за откъсване от миналото и за водене на законосъобразен начин
на живот. Препоръчително е и включване в специализирана програма за
подобряване уменията за мислене.
Междинна оценка на риска от рецидив не е изготвяна поради краткия
престой и актуалността на първоначалната оценка.
По време на изтърпяване на присъдата л.св. Д. спазва установения ред
и дисциплина – поведението му отговаря на изискванията. Отношенията му с
другите лишени от свобода са повърхностни, но е склонен да се съобразява с
тях – не проявява дискриминационни нагласи. Към пенитенциарните
служители се отнася с необходимото уважение. Включва се в организираните
курсове и образователни програми. Успешно е преминал специализирана
програма "Умение за мислене". Участва в религиозен курс "Тълкуване на
новия завет". От 13.03.2023год. полага доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС и
стриктно и отговорно изпълнява възложените му задачи.
По време на престоя в затвора-Враца е започнал и образователен
процес, но впоследствие се е отказал.
Поддържа редовни контакти с близките си.
Няма награди и дисциплинарни наказания.
Съгласен е с плана на присъдата и с поставените цели и задачи, като
декларира готовност за участие в корекционни дейности. Започнато е
изпълнението на заложените цели и задачи, като индивидуално-
корекционната работа с л.св. Д. цели формиране на умение за мислене, където
са съсредоточени най-сериозните му дефицити. Необходима е и
индивидуална работа за осъзнаване на мотивите за собственото му
криминално поведение и разпознаване на факторите, довели го до
извършване на деянието.
По отношение извършеното правонарушение осъдения омаловажава
вредата, изразява виждане, че постановената присъда е завишена и
неадекватна за деянието. Подценява влиянието на алкохола върху
поведението му. Предвид криминалното му минало и настоящето
3
правонарушение е видно, че не спазва законовите разпоредби и общоприети
норми, не умее да си извади поука от минал негативен опит и повтаря
грешките си, което е предпоставка за извършване на ново правонарушение.
Към настоящият етап л.св. Д. все още не е дал достатъчно категорични
доказателства за промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на
живот.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия
момент по отношение на л.св. В. Д. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
достатъчно категорични доказателства за своето поправяне и не отговаря на
изискванията на чл. 439а НПК. Не е формирал необходимото критично
отношение към извършеното правонарушение и омаловажава вредата от
същото, а съдът смята, че осъзнатото критично отношение е особено значим
фактор в корекционния процес. Неоснователно е позоваването от осъдения,
че от извършване на деянието са изминали близо 12години, тъй като от
данните по делото е видно, че този продължителен срок се дължи именно на
неговото поведение - л.св. Д. се е укривал и е бил издирван близо 7 години
след влизане на присъдата в сила. Не без значение е и факта, че има да търпи
още едно наказание лишаване от свобода, приведено му по реда на чл. 68,
ал.1 НК, което макар и да не е пречка за подаване на молба за УПО е
основание на съда да откаже такова. Това е така, тъй като целта на УПО е
лицето да бъде освободено от МЛС, а в случая това е невъзможно, тъй като
осъдения следва да търпи следващото наказание лишаване от свобода, което
би обезсмислило приложението на института на УПО, още повече, че по
време на изпитателния срок осъденият би търпял друго наказание, което е
недопустимо.
Не на последно място следва да се има предвид, че УПО е правна
възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при
наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме, че следва
да бъде постановен отказ на молбата на л.св. Д. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер
4
на 3 месеца и 29 дни.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. В. Й. Д., роден на *** в гр.
Монтана, с постоянен адрес с. ***, български гражданин, с основно
образование, женен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му по
НОХД № 1151/2016год. по описа на РС-Монтана наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, с остатък 3 месеца и 29 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5