Решение по дело №11920/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3794
Дата: 14 декември 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия: Красимир Мазгалов
Дело: 20221100511920
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3794
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100511920 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника С.О., срещу разпореждане от 10.10.2022год. по
изпълнително дело №20229210402243 на частен съдебен изпълнител С.П. с рег.№921 на
КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, както и за съответно коригиране размера на
начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Жалбоподателят поддържа, че възнаграждението на процесуалния представител на
взискателя е прекомерно предвид фактическата и правната сложност на изпълнителното
дело, а и не били представени доказателства същото въобще да е заплатено. Липсвали данни
процесуалният представител на взискателя да е извършил други действия по
изпълнителното дело освен подаване на молбата за неговото образуване. В тази връзка
евентуално му се дължало адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното производство в размер на 200 лева. Претендира отмяна на обжалваното
постановление, отмяна или намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя, както и намаляване на събраната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира разноски в настоящото производство за такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят в подадения в срок отговор на жалбата оспорва същата като
неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
1
допустима, но неоснователна. Излага подробни съображения в тази връзка.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20229210402243 на частен съдебен изпълнител С.П. с рег.№921
на КЧСИ е образувано по молба от 03.10.2022г. на С.Й. чрез адв.А.Т. /надлежно
упълномощен/, въз основа на изпълнителен лист от 08.07.2022г., с който жалбоподателят е
осъден да заплати на взискателя сумата от 300лв. разноски във въззивното производство. В
молбата не е посочен изпълнителен способ. С последваща молба е посочен изпълнителен
способ- запор на сметки. Представени са пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с посочено възнаграждение в размер на общо 400 лева за образуване и
представителство по изпълнителното дело. В договора е посочено, че сумата от 400 лева е
заплатена изцяло в брой, в деня на подписване на договора.
За посочените суми общо в размер на 832 лева до жалбоподателя е изпратена покана за
доброволно изпълнение на 04.10.2022г., връчена на 05.10.2022г.
С възражение от 05.10.2022г. процесуалният представител на длъжника е поискал
намаляване на адвокатското възнаграждение.
С обжалваното разпореждане възражението е оставено без уважение.
Към настоящия момент по делото липсват данни за заплащане на дълга..
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както
за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.
Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били
изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. След като
длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на
изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма легално
основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя за
процесуално представителство, защита и съдействие по смисъла на чл. 10, т.1 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
2
Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно липсата на доказателства за
изплащане на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като това обстоятелство
изрично е удостоверено в представения по изпълнителното дело договор за правна защита и
съдействие- възнаграждението е изплатено изцяло и в брой към момента на сключване на
договора.
Спорен между страните е въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и
по т.2 от Наредба №1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други действия от
процесуалния представител на взискателя, освен подаването на молба за образуване на
изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото. С молбата за
образуване на изпълнителното дело не е посочен конкретен изпълнителен способ. Подадена
е допълнителна молба за посочване на изпълнителния способ. Няма данни вземането да е
удовлетворено в срока за доброволно изпълнение. Поради това съдът намира, че на
взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение както по чл.10, т.1, така и по
т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС.
Разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по
т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г.
минимален размер.
По процесното изпълнително дело са ангажирани надлежни доказателства, от които е
видно, че между взискателя и пълномощникът му е уговорено процесуалното
представителство да се осъществи срещу заплатено в брой възнаграждение в размер на
общо 400 лева. Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 300 лева, като
длъжникът не оспорва, че дължи разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в минималния размер от 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от
горепосочената Наредба. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата (в редакцията към момента
на сключване на договора за правна защита и съдействие) при интерес до 1000 лв.
минималното възнаграждение е 300лв., а 1/2 от него, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата – 150
лв. Следователно минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 150 лева
+ 200 лева или общо 350 лева. Договореният в случая размер на адвокатското
възнаграждение от 400 лева не може да бъде счетен за прекомерен, тъй като е към
минимално предвидения в Наредбата.
При това положение не подлежи на коригиране и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
3
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника С.О. срещу разпореждане от
10.10.2022год. по изпълнително дело №20229210402243 на частен съдебен изпълнител С.П. с
рег.№921 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и за съответно
коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4