Мотиви към присъда по НОХД №1478 по описа
за 2016г. на ШРС
На 28.12.2015г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №100/2015г.,
по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Т.З., с ЕГН ********** за
извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 ал.1 б.“а“ от НК във връзка с чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: на 15.02.2014г. по магистрала „Хемус“ край гр. Шумен при управление на МПС
– влекач „ДАФ XF“ с рег. № СА1424СХ с прикачено ремарке с рег. № С2599ЕК нарушил правилата
за движение – чл.20 ал.1 от ЗДв.П, която задължава
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на „МП 1“
ООД гр. София, с ЕИК ********* на
стойност 58 600 лева и на „Областно пътно управление“ гр. Шумен на
стойност 7 286.40 лева, общо на стойност 65 886.40 лева –
престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ от НК във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
Въз основа на внесеният
обвинителен акт е било образувано НОХД № 2767/2015г. по описа на ШРС, по което
на 24.02.2016г. е постановена присъда №16. С решение №49/07.06.2016г. по ВНОХД
№120/2016г. на Окръжен съд – гр. Шумен присъдата е отменена изцяло и делото е
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
На 09.06.2016г. е образувано НОХД №1478/2016г. и
с разпореждане от 13.06.2016г. обвиняемия З. е предаден на съд за възведеното с
обвинителния акт обвинение.
Въз основа на направено искане от ощетеното юридическо лице – Областно
пътно управление – гр.Шумен преди началото
на съдебното следствие по НОХД № 2767/2015г. по описа на
ШРС и преди началото на съдебното следствие по настоящото дело, същото е конституирано в качеството на граждански ищец. Приет
е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявен граждански иск срещу подсъдимия за причинени имуществени
вреди в размер на 2 237.40 лв.
В съдебно заседание подсъдимият се възползва от диференцираните процедури по НПК като на
основание чл.371 т.1 от НПК дава съгласие да не се провеждат разпити на всички
свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Процесуалният
представител на гражданският ищец също изрази съгласие в тази насока. Съдът
след като съобрази, че съответните
действия по разследването са
извършени при условията и реда
предвидени в НПК с определение от 21.09.2016г. одобри изразеното съгласие. Предвид на това в хода
на съдебното следствие на основание чл.373 ал.1 от НПК не е извършван разпит на
посочените свидетели и вещите лица, а
съответните протоколи бяха прочетени по реда на чл.283 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение и предлага на съда на основание чл.55 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца. Намира гражданският
иск за основателен, поради което моли да бъде уважен изцяло.
Повереникът на гражданският ищец моли гражданският иск срещу подсъдимия
да бъде изцяло уважен.
Разпитан пред съда подсъдимия дава частични обяснения. Не се признава за виновен, тъй като вината
за настъпилото ПТП не била само негова.
В последната си дума моли за правилна
присъда. Защитникът на подсъдимия – адв.Рударски пледира за
оправдателна присъда. Излага подробни
доводи, че подзащитният му не е осъществил
деянието, за което му е повдигнато и предявено обвинение, обсъждайки и събраните по делото доказателства. Излага
доводи и за допуснати процесуални нарушения
в хода на досъдебното производство, във връзка с неговото образуване.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Р.Т.З. е правоспособен
водач на МПС, категория“С“. Работел като шофьор в „МП 1“ ООД гр. София. На 15.02.2014г. около 07.00ч.
управлявал товарен автомобил – влекач, марка „ДАФ XF 105“ с рег. № СА14 24СХ с прикачено хладилно ремарке с
рег. № С25 99ЕК, натоварено с плодове и зеленчуци, по автомагистрала „Хемус“, в
посока София – Варна. Времето било ясно, видимостта добра. Пътното платно, по
което се движел било с широчина единадесет метра, разделено на две пътни ленти,
имало и дясна аварийна лента. Приближавайки км.351+068 край гр. Шумен,
товарният автомобил се движел с 80 км/ч. Достигайки км. 351+068 за около 3-4
секунди, подсъдимият изгубил контрол върху управляваното МП., Несъзнателно и плавно го насочил към дясната
част на платното за движение, в резултат на което товарния автомобил излязъл
извън десния банкет. Виждайки това, без да употреби спирачки, подсъдимият З.
започнал активно и съзнателно да насочва с волана автомобила наляво към
платното В този момент автомобилът се движел
със скорост 22,2 м./сек. и тъй като предприетата от него маневра „завой
на ляво“ била рязка, товарния автомобил пресякъл косо наляво платното за
движение и с предната си част се врязал
в мантинелата, която разделяла магистралата на две платна
за движение в двете посоки. В следствие на удара, скоростта на движение на
предната част на композицията рязко
намаляла, което довело до преобръщане на
автомобила и полуремаркето на дясната страна с последващо плъзгане към насрещното платно за движение. Преобърнатият
товарният автомобил с прикачено ремарке продължил да се плъзга към насрещното
платно за движение, след което спрял, като предната дясна част на влекача се намирала
на 297,30 метра от километър 351+068 и на 18,40 метра от края на асфалта, а
задната горна част на полуремаркето спряло на 282,30
метра от километър 351+068 и на 11 метра от края на асфалта.
По същото време св.И.Г.С. пътувал по магистралата в посока гр.Варна.
Забелязал движещият се пред него товарен автомобил в момента, в който същият се
отклонил на ляво.Свидетелят С. възприел удара на автомобила в мантинелата, преминаването му в отсрещното платно и
преобръщането. В този момент нямало други автомобили движещи се по
магистралата. Свидетелят спрял в аварийната лента, подал сигнал за възникналото
ПТП на тел.112, след което се приближил до товарния автомобил. В този момент
подсъдимият сам излязъл от кабината. По лицето му имало кръв. Бил стресиран.
След като свидетелят се уверил, че подсъдимият няма нужда от друга помощ,
продължил към гр.Варна.
На мястото
на транспортното произшествие
пристигнали служители на сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Шумен, които
съставили протокол за ПТП №1880265. На подс. З. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Т бланков №489066/15.02.2014г.,
подписан от подсъдимия с изричното
отбелязване, че няма възражения. Впоследствие бил извършен и оглед на местопроизшествие от разследващ полицай от РУП – Шумен.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно - химическа експертиза е видно, че в
пробата кръв на подсъдимия З. не се установява наличие на алкохол.
В досъдебното производство са били назначени и автотехническа
експертиза и допълнителна такава. Въз основа на приобщена компютърна
разпечатка, вещото лице посочва, че
скоростта на движение на товарния автомобил към момента на произшествието е била 80 км/ч.
Също така посочва, че непосредствено преди настъпването на ПТП водачът не е
употребявал спирачки. По характера на фиксираните в протокола за оглед следи,
дава заключение, че водачът е насочвал несъзнателно автомобила плавно към
дясната част на платното до излизането му извън десния банкет и от този момент
е започнал активно и съзнателно да го
насочва наляво към платното за движение. Реализираната маневра е била по –
рязка, автомобилът се е движел с около 22.2 м/сек., пресякъл е косо наляво
платното за движение и с предната си част се е врязал в мантинелата. Ударът в мантинелата
е довело до преобръщане на автомобила с последващо
плъзгане.Предвид констатираното прави извод, че причината на настъпване на ПТП
е обстоятелството, че водачът е отклонил вниманието си, при което автомобилът е
излязъл в дясно извън платното за движение. Рязкото насочване на автомобила от
десния банкет към лявата част на платното е довело до обръщането на автомобила
на дясната му страна.Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза твърдяната от подсъдимия причина
за настъпване на ПТП, а именно, че бил засечен от друг автомобил, предвид
установения механизъм на настъпване на ПТП, е неправдоподобна,тъй като не
отговаря на оставените следи от произшествието, описани в протокола за оглед.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на нанесените щети на товарен автомобил „ДАФ XF“ с рег. № СА14 24СХ към момента на ПТП
възлизат на 38600 лева, на полуремаркето с рег. № С25 99ЕК – 20 000 лева., на
повредената еластична ограда – 7 286.40 лева. Щетите на товарния автомобил
и полуремаркето са били възстановени на изцяло „МП 1“
ООД гр. София от застрахователя. Щетите на еластичната ограда, която е
собственост на ОПУ – Шумен, били възстановени частично от застрахователя в размер на 5 049 лева.
По
досъдебното производство е била назначена и съдебно-медицинска
експертиза касаеща здравословното състояние на подсъдимия.
Изложената фактическа обстановка съдът счита
за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание, показанията
на свидетелите И.Х.И., С.Б.С., И.Г.С., М. В.В., Л.Б.Г.,
Й.М. В. и заключенията на изготвените в досъдебното производство експертизи,
приобщени по реда на чл.373 ал.1, във вр. с чл.283 от НПК, събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, както и от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Въз основа на събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 15.02.2014г
около 07.00ч. подсъдимият е
управлявал товарен автомобил – влекач, марка „ДАФ XF 105“ с рег. № СА14 24СХ с прикачено хладилно ремарке с
рег. № С25 99ЕК, по автомагистрала „Хемус“, при което е
настъпило ПТП.Тези обстоятелства не се оспорват и от подсъдимия. Последният
оспорва причината довела до произшествието. Излага, че не
е налице нарушение на правилата за
движение от пътищата от негова
страна, а засичането му от друг автомобил е довело до настъпване на произшествието.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на изготвените автотехнически експертизи, настоящият съдебен състав намира, че по безспорен
начин се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.1 б. «а», във вр. с
чл.342 ал.1 от НК. Св. И.Г.С. е
очевидец на произшествието. Същият се е движел след управлявания
от подсъдимия товарен автомобил и е възприел настъпилото ПТП. Свидетелят е категоричен в показанията си, че при настъпване на ПТП
не е имало други автомобили, които да са се движили в платното за движение в
посока гр.Варна. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, тъй като същите са безпристрастни и кореспондират със събраните
писмени доказателства и най – вече със заключението на автотехническата
експертиза. Показанията на свидетеля С., че той е подал сигнал на
тел.112, се установяват от изготвената справка от Дирекция „Национална система
112 МВР“, съгласно която сигнала е подаден в 07.20 часа от номер **********,
който номер свидетеля посочва при снемане самоличността му като свидетел, от
което следва извода, че действително е
възприел настъпването на ПТП. От
заключението на изготвената автотехническа експертиза по безспорен
начин се установява, че съставомерният престъпен резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с допуснатото от подс. З. нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП. Базирайки
се на фиксираните в протокола за оглед
обективни следи, вещото лице подробно описва механизма на произшествието и дава
заключение, че причината е обстоятелството, че водачът е отклонил вниманието си
за секунди, при което автомобилът е излязъл в дясно извън платното за движение
и последвалото рязкото насочване на автомобила от десния банкет към лявата част
на платното, и удара в мантинелата, е довело до
обръщането на автомобила на дясната му страна. Тези действия на подсъдимия
съставляват нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Доколкото
от описаните в протокола за оглед следи
се установява, че плавното насочване на автомобила на дясно е продължило 132 метра и в
последствие рязко е бил насочен на ляво, вещото лице е категорично, че
обясненията на водача, че е бил засечен са неправдоподобни, тъй като не
отговарят на оставените следи.
Пристигналите на место контролни
органи са изготвили Протокол за ПТП /л.150 от ДП/,който е подписан от
подсъдимия и, в който като причина за
настъпване на ПТП е посочено виновно
поведение на подсъдимия, а именно -
движение с несъобразена с пътните условия скорост. Съставен му бил и
АУАН /л.168 от ДП/ за нарушение на чл.20 ал.2 на ЗДвП, подписан от подсъдимия с изричното
отбелязване, че няма възражения,т.е. при съставяне на тези два документа, подсъдимия е нямал възражения относно виновността си.
Събраните по дело гласни доказателства
– показанията на св. С., заключенията на автотехническите
експертизи и писмените доказателства /протокол на ПТП, АУАН/ кореспондират
помежду си и опровергават тезата на
подсъдимия, относно начина на възникване на произшествието.
Въз основа на заключението на автотехническата експертиза, съдът намира за безспорно
установено също така, че в резултат на ПТП са били причинени имуществени вреди на
товарен автомобил „ДАФ XF“ с рег. №
СА14 24СХ на стойност 38600 лева, на полуремаркето с рег. № С25 99ЕК на стойност 20 000
лева., на еластична ограда на стойност
7 286.40 лева. Съгласно трайно установената практика на ВКС значителните
имуществени вреди при ПТП се определят на базата на сбора на 14 минимални
работни заплати към момента на извършване на деянието. Имайки предвид, че към
датата на деянието – 15.02.2014г., размерът на минималната работна заплата,
определен с Постановление на МС № 249 от 31.10.2013г. е бил 340 лева, то за да
бъдат квалифицирани като „значителни” имуществените вреди е необходимо да
надвишават сумата от 4 760 лева. Размерът на причинените вреди е на обща
стойност 65 886.40 лева, поради което от обективна страна е налице съставомерност на деянието.
Съдът намира за неоснователен доводът
на защитника на подсъдимия, че деянието е несъставомерно
по чл.343 ал.1 б.“А“ от НК, доколкото към датата на повдигане на обвинение не
били възстановени 2234.40 лева, които не съставлявали значителни имуществени
вреди. Понятието ”значителни имуществени вреди” по
смисъла на обективния празник на чл.343 ал.1 б.“А“ от НК, включва всички
причинени имуществени вреди, които са в пряка
каузална връзка с нарушението на правилата за
движение, а не само невъзстановените такива. Дори при възстановяване на всички вреди, наказателната
отговорност не отпада автоматично, а само при изричното условие пострадалият да
е поискал това. Неоснователен е и доводът за несъставомерност,
поради наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ има за цел при настъпване на
застрахователно събитие да се поправят вредите причинени други му. Обхваща отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие,
т.е. основната функция на застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна.
Съдът намира за неоснователен и довода, че досъдебното
производство било образувано без да са били налице основания за това, а именно законен повод и достатъчно
данни.
Досъдебното производство е образувано при условията на чл.212 ал.2 от НПК от
разследващ орган, за което е бил уведомен съответния прокурор. На 15.02.2014 г.
е извършен оглед на местопроизшествието от разследващия полицай, което е
първото действие по разследването по смисъла на чл.212 ал.2 от НПК и от
извършването му се е считало образувано вече досъдебното производство. Огледът
е бил извършен по повод съобщение на гражданин и достатъчно данни за извършено
престъпление съдържащи се в съобщението. Действително в протокола за оглед не е
посочена самоличността на лицето подало сигнала, но доколкото впоследствие
лицето е установено и разпитано в качеството на свидетел, това обстоятелство не
опорочава извършеното процесуално – следствено действие.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност приема, че подсъдимият З. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343 ал.1 б. «а», във вр. с чл.342 ал.1 от
НК, защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият извършил фактически
действия по "управление на автомобила", което съгласно константната
практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите,
приборите и механизмите му";
- безспорно се установи, че при управлението на автомобила подсъдимият
нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.
20, ал. 1 от ЗДвП – задължаващ водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват;
- вследствие на това допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата
подс.З. става причина за ПТП, в резултат
на което са причинени значителни имуществени вреди в общ размер 65 886.40 лева - на товарен автомобил „ДАФ XF“ с рег. № СА14 24СХ на стойност 38600 лева, на полуремаркето с рег.
№ С25 99ЕК на стойност 20 000 лева, на еластична ограда на стойност
7 286.40 лева, причинените вреди са в пряка
каузална връзка с нарушението на правилата за
движение допуснато от подсъдимия
;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна
страна престъплението е извършено
по непредпазливост във
формата на небрежност – подсъдимият
не е целял и не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди;
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия.
При определянето
на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на
конкретното деяние - касае се за автотранспортно престъпление обуславящо висока
степен на обществена опасност; Степента на обществена
опасност на дееца която според
данните за личността му не е висока; Както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подс.З.:
* смекчаващите вината обстоятелства - добросъвестно поведение в наказателния процес,
чисто съдебно минало;
* отегчаващи
вината обстоятелства – налагани наказания по ЗДвП;
За престъпление по
чл.343 ал.1 б.”а”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”, както и „лишаване от право да управлява МПС“ на
основание чл.343г от НК. При определяне вида и размера на съответните наказания
съдът съобрази следното: По НОХД № 2767/2015г. по описа на ШРС, по което
на 24.02.2016г. е постановена присъда №16, подсъдимият е бил признат за виновен
като му е било наложено наказание на
основание чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК – „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца. Единствено въз основа на
депозирана от подсъдимия жалба е било образувано ВНОХД №120/2016г. на Окръжен
съд – гр. Шумен, по което с решение №49/07.06.2016г. е била отменена изцяло присъда № 16/24.02.2016г.
постановена по НОХД № 2767/2015г. на ШРС. Доколкото срещу първоначално
постановената присъда не е бил подаден протест от прокурора в настоящото
производство съдът не може да наложи по – тежко наказание на подсъдимия. По
тези съображения настоящият съдебен
състав наложи на подсъдимия на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК наказание “Глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева. По отношение
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, което предвид
изложеното по – горе не може да бъде повече от 5 месеца, съдът наложи същото за
срок от три месеца. При определяне размера на това наказание съдът съобрази чистото
съдебно минало и най – вече добросъвестното поведение на подсъдимия в
наказателния процес. Въпреки, че присъствието му в съдебните заседания не е
задължително, подсъдимият се явява във всяко едно съдебно заседание, както по
НОХД №2767/2015г., така и по настоящото дело. С поведението не е ставал причина
за отлагане на съдебно заседание без уважителна причина.Същият е семеен с три
непълнолетни деца, най – малкото от които на 3 години. Съпругата му не
реализира доходи. Работи като международен шофьор като единствено по този начин
издържа семейството си. В случай, че бъде лишен от право да управлява МПС за по
– дълъг срок, това безспорно ще се отрази негативно на семейството му. От приложената справка за нарушител се установява, че има налагани административни
наказания „глоба“, но не и „лишаване от право да управлява МПС“. Съдът, счете че налагане на наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца ще породят възпитателната и
превантивна функция на наказанието у подсъдимия и ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявеният
граждански иск от ОПУ – гр.Шумен за претърпените имуществени вреди, предвид безспорно установения факт, че причинените
с деянието вреди на еластичната ограда, собственост на ОПУ – Шумен, са в размер на 7 286.40 лев, от
които 5 049
лева са били възстановени на ОПУ – Шумен от застрахователя, предявения иск за разликата от 2 237.40 лв. се явява основателен и доказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Р.Т.З. да заплати в полза на бюджета по сметка на ОД МВР гр. Шумен,
направените деловодни разноски в досъдебното производство в размер на 346
/триста четиридесет и шест/ лева.
На основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси съдът осъди подс. Р.Т.З., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на Районен съд – гр.Шумен
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 89.50 /осемдесет и
девет лева и петдесет стотинки/ лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: