РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Берковица, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100360 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която
ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ /ВМА/ е предявила против М. И. И.
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415, ал.1, т. 3 –
осъдителни искове за вземания, за които е отхвърлено искането за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 214/2024 г. по описа на РС –
Берковица с правна квалификация:
иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ във вр. чл. 86 ЗЗД – за
заплащане на сумата 1 542,10 лв., представляваща обезщетение при
дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от
22.03.24 г. – датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 214/2014 г по описа на Районен сьд – Берковица;
иск с правно основание чл. чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД – за заплащане
на сумата 51,53 лв., представляваща сума за представително облекло,
изчислена пропорционално от датата на прекратяване на трудов
договор № 390/07.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
22.03.24 г. – датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 214/2014 г по описа на Районен сьд – Берковица;
1
иск с правно основание чл. чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД – за заплащане
на сумата 57,12 лв., представляваща надплатена част от трудово
възнаграждение за периода 29.09.2023 г. до 30.09.2023 г. включително,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.24 г. – датата на подаване на
заявление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 214/2014 г по описа на Районен
сьд – Берковица.
Ищецът ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ /ВМА/ твърди в
исковата си молба, че с ответницата са се намирали в трудови
правоотношения въз основа на сключен на 07.09.2022 г. трудов договор № 390
за длъжността „медицинска сестра", което съгласно допълнително
споразумение № 351/07.08.23 г. е безсрочно със срок на предизвестието при
прекратяване на ТПО - 30 дни.
Сочи, че с платежно нареждане № 232638753506 от „Юробанк България”
АД на 20.09.2023 г. от страна на работодателя е преведено трудовото
възнаграждение за месец септември 2023 г. по банкова сметка на М. И. в
размер на 1 152,76 лв.
След срока за начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение за
месец септември 2023 г. М. И. е представила болничен лист №
№**********/29.09.2023 г. Служителката е получила трудово възнаграждение
за месец септември 2023 г. в пълен размер, въпреки че през част от месеца
/29.09.2023 г. до 30.09.2023 г./ е била в отпуск за временна
неработоспособност, поради което твърди, че за посочения период 29.09.2023
г. до 30.09.2023 г. е преведено трудово възнаграждение в по-голям размер от
дължимия с 57,12 лв.
Със заповед № 1732/31.10.2023 г. на началника на ВМА трудовият
договор с М. И. е прекратен поради дисциплинарно уволнение - на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считато от 08.11.2023 г.
Твърди, че с прекратяване на ТПО на посоченото основание за
работодателя е възникнало вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в
размер на 1 542,10 лв., поради прекратяването на трудовото правоотношение
без предизвестие.
Поддържа, че поради прекратяване на трудовото правоотношение М. И.
дължи на работодателя връщане на сумата 51.53 лева, изчислена
пропорционално за периода от прекратяване на договора до 31.12.2023 г.,
2
представляваща част от изплатените й средства за представително облекло в
размер на общо 350 лева за 2023 г., които са й били преведени с платежно
нареждане № 230540634277 от „Юробанк България” АД на 23.02.2023 г.
За претендираното от него вземане ищецът подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 214/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което съдът
е отхвърлил искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу длъжника за пооисканите суми.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415, ал.
1, т. 3 от ГПК и моли съда да постанови решение, с което да осъди
отвтеницата да му заплати посочените по-горе суми в общ размер на сумата 1
650,75 лв., представляваща:
- 1 542,10 лв. — дьлжимо обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от
КТ;
- 51,53 лв. — сума за представително облекло, изчислена
пропорционално от датата на прекратяване на трудов договор №
390/07.09.2022 г.;
- 57,12 лв. — надплатена част от трудово възнаграждение за периода
29.09.2023 г. до 30.09.2023 г. включително.
Претендира законна лихва върху размера на главницата от датата на
предявяване на заявление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 214/2014 г по описа
на Районен сьд - Берковица срещу ответника до пълното изплащане на сумата.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна М. И. И. не е подала отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок. Същата редовно призована не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238
3
и чл. 239 от ГПК:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
/чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и
Второ, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2
ГПК/.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна са налице.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явявила в първото по делото заседание и
не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно връчено
на ответната страна, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не представи в
срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите са повторно
указани и с определението за насрочване на делото, което също е редовно
връчено на ответната страна.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Искът е допустим, а от представените по делото доказателства, които не
са оспорени от ответника /представените с исковата молба извлечение от
дневник на синтетични и аналитични сметки на л. 7, извлечения от ведомост
на л. 8-10, платежни нареждания л. 11-12, трудов договор на л. 13,
допълнително споразумение на л. 14, болничен лист на л. 15, Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание на л. 18-19, Заповед за прекратяване на
4
ТПО на л. 20/, може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.
Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира по
същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1
от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
ищецът има право на направените от него разноски както за заповедното, така
и за исковото производство, а именно – 230.97 лева /34.72 лева ДТ на л. 1,
96.25 лева ДТ на л. 29 и 100 лева юрисконсултско възнаграждение/ и 83.02
лева за заповедното производство / 33.02 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение./
Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер при
условията на чл. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП – за исковото
производство на основание чл.23, ал.1, т. 1, предл. второ от Наредба за
заплащането на правната помощ с оглед фактичексата и правна сложност на
делото, приключването му в едно ОСЗ и искането за постановяване на
неприсъствено решение, а за заповедното производство на основание чл. 26 от
Наредбата.
Съдът констатира, че първоначално внесената ДТ за исковото
производство неправилно е била отразена като 34.72 лева вместо 33.02 лева
/видно от разписка на л. 1/, като не е съобразено, че от общата сума от 34.72
лева са удържани 1.70 лева такса за превода и действително внесената сума е
била в размер на 33.02 лева. Като към момента от общо дължимата държавна
такса остават невнесена разликата от 1.70 лева ДТ.
Ето защо съдът следва на основание чл. 77 ГПК да постанови
принудителното събиране на тази сума от задълженото лице, което в случая е
5
ищеца – ВМА. Когато съдът пристъпва към събиране с решението на
невнесени разноски, задължено лице по нея остава тази страна, която е имала
задължение да внесе дължимите разноски и до внасянето на тези разноски те
не се явяват заплатени разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, поради което и за
тях не може да бъде ангажирана отговорността на другата страна.
Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от
ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. И. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.СВ.ГЕОРГИ СОФИЙСКИ 3, общ.
Столична, СУМАТА:
- на основание чл. 221, ал. 2 КТ във вр. чл. 86 ЗЗД СУМАТА 1 542,10
лева, представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със
законната лихва, считано от 22.03.24 г. – датата на подаване на заявление по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 214/2014 г по описа на Районен сьд – Берковица;
- на основание чл. чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД СУМАТА 51,53 лева,
представляваща сума за представително облекло, изчислена пропорционално
от датата на прекратяване на трудов договор № 390/07.09.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.03.24 г. – датата на подаване на заявление по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 214/2014 г по описа на Районен сьд – Берковица;
- на основание чл. чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД СУМАТА 57,12 лева,
представляваща надплатена част от трудово възнаграждение за периода
29.09.2023 г. до 30.09.2023 г. включително, ведно със законната лихва, считано
от 22.03.24 г. – датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
214/2014 г по описа на Районен сьд – Берковица,
- както и 230.97 лева- разноски за исковото производство и 83.02 лева -
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.СВ.ГЕОРГИ СОФИЙСКИ
3, общ. Столична, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Берковица, СУМАТА 1.70 лева – остатък от
6
държавна такса за разглеждане на исковото производство, както и 5.00 лв. при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението НЕ подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответната страна има право на защита срещу решението по реда на
чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7