Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Маргарита
Димитрова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 2 922 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1
от КЗ.
В исковата молба на Д.П.Л. се твърди, че на 15.05.2019 г. е осъществено ПТП
в гр. София, по бул. „Тодор Александров“, в района на кръстовището с ул.
„Одрин“, от водача на лек автомобил „Рено
Канго “ с ДКН *******– Й.Г.В., който поради движение
със скорост, несъобразена с пътните условия и интензивността на движението
блъснал пресичащата пътното платно пешеходка В.И.А., която получила тежки
телесни наранявания и била настанена в реанимацията на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където починала по-късно същия ден. Твърди се, че ищецът е син на починалата в
ПТП-то. Изложени са твърдения, че смъртта на майка му му причинила болки и
страдания. Сторил и имуществени разходи по повод нейното погребение.
Предвид тези фактически твърдения ищецът
е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на водача на лек автомобил „Рено”, да му заплати сумата от 200 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 1 288 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, както и сума в размер на 350 лв.,
съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред
застрахователя като разумно направени разноски. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.”АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в
същия възражения, включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП № К-274 на О „ПП“ - СДВР,
от който се установява, че на 15.05.2019 г., около 14.00 ч., в гр. София, на
бул. „Тодор Александров“, в района на кръстовището с ул. „Одрин“ е осъществено
ПТП от водача на лек автомобил „Рено Канго” с рег. № *******, управляван от Й.Г.В., който
участвал в ПТП с пресичащата платното за движение отляво надясно спрямо посоката
за движение на автомобила пешеходка В.И.А..
По делото е представено удостоверение за наследници
с изх. № РВЕ19-УГ01-6519 на СО – район „Възраждане“, от което се установява, че
В.И.А. е починала на 15.05.2019 г. и е оставила за свои наследници по закон Ангел
П.Л. /син/ и Д.П.Л. /син/.
По делото е изслушана съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.М.. В заключението си
вещото лице е посочило, че причината за смъртта на В.И.А. е тежка съчетана
травма, предимно на гръден кош, корем и крайници и между тези увреждания,
получени при процесното ПТП и причината за смъртта
съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. В заключението е
посочено, че при аутопсията на лицето са описани съпътстващи заболявания – мофологични данни за артериална хипертония, генерализирана
атеросклероза, оперативно отстраняване на апендикс като смъртта на Ангелова би
настъпила и без сочените заболявания.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че автомобилът
се е намирал на разстояние около 122 м от мястото на удара, когато пешеходката е
предприела пресичане на пътното платно като водачът е възприел пешеходеца,
когато се е намирал на разстояние около 1,13 метра от мястото на удара и е
предприел маневра за аварийно спиране. Вещото лице е посочило, че при сравнение
на разстоянието на опасната зона за спиране и отстоянието,
на което се е намирал автомобила от мястото на удара в момента, когато
пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение водачът е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Представена е фактура **********/21.05.2019 г. за сумата от 1 288,80
лв.за „траурни услуги и услуги за погребение и транспорт“, ведно с фискален бон
и получател Д.П.Л..
В съдебно заседание на 08.02.2021 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Й.Г.В., а в съдебно заседание на 29.03.2021 г. на
свидетелката П.А.Л., съпруга на ищеца.
По делото е изслушана и съдебно психологическа експертиза, изготвена от
вещото лице Е. К.. В заключението си вещото лице е посочило, че при ищеца са
налични признаци за наличие на посттравматично стресово разстройство, което
трайно и необратимо е увредило здравето му. Посочено е, че смъртта на майка му
е оставила трайни травмиращи следи в психиката му.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496
ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – заключението
на САТЕ респ. констатациите на протокола за ПТП настоящият
съдебен състав намира, че вината на водача на лек автомобил
«Рено» е установена като
същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като се е движил със скорост, надвишаваща пределно
допустимата за населени места, което не му е позволило да спре преди мястото на
удара, отново с оглед изводите на вещото лице по САТЕ.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ.
Ищецът е низходящ от първа степен на починала в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да
претендира репарация на причинените им, вследствие смъртта на неговата майка,
вреди. Същият е от кръга на близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961
г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице /90 г./ и други обстоятелства. Под други обстоятелства
следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието,
вследствие загуба на родител, с който са живели дълги години заедно справедливо
би било да се присъди сумата от 80 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалата
не е предприела мерки за себеопазване, пресичала е пътното платно на
необозначено за целта място и на червен сигнал на светофарната уредба. С оглед
изводите на САТЕ настоящият съдебен
състав възприема същото като неоснователно. В заключението си вещото лице е
посочило, че на мястото на произшествието са обозначени две пешеходни пътеки и
няма данни пешеходката да е предприела пресичане на платното за движение при
червен сигнал на светофарната уредба. За пресичане на червен сигнал на
светофарната уредба от страна на пешеходеца, сведения е дал свидетелят В.,
водач на лекия автомобил. Неговите показания обаче не се подкрепят от другите
данни по делото, поради което настоящият съдебен състав не може да ги кредитира
в тази им част.
С оглед приложените писмени доказателства, заявеният иск за обезвреда на причинени имуществени вреди /разходи за
погребение/е изцяло основателен.
В петитума на исковата молба се съдържа и искане
за присъждане в полза на ищеца на сума в размер на 350 лв., съставляващи
разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред застрахователя като
разумно направени разноски. Разпоредбата на чл. 493 ал.1 т.4 от КЗ предвижда обезвреда на вреди като сочените, но по делото липсват
доказателства такива да са извършени, поради което тази претенция е
неоснователна.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал.
1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от
по-ранната от двете дати – изтичането
на 15 работни дни от представянето
на всички изискуеми по чл.
106 ал.3 от КЗ доказателства
или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 25.06.2019
г. Предвид диспозитивното начало
в гражданския процес обаче началният период на законната лихва следва да се
присъди от 25.09.2019 г., както е поискано в исковата молба.
По разноските: В съдебно заседание на 25.10.2021 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК
срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е
отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА /стр. 127/ респ. данни, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС.
Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на възнаграждението –
минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е. Наредба 1/2004 г.
Тези минимални размери се изчисляват на основата на уважената част от исковете/
определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо ТО на ВКС/.
Изчислено по сочения ред и с оглед извършените процесуални действия и при съблюдаване
фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение възлиза
на сумата от 3 900, 20 лв. с включен ДДС.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 3 471, 52 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 4 410
лв., съобразно отхвърлената част от иска. Направеното възражение по смисъла на
чл. 78 ал.5 от ГПК от ищеца, настоящият съдебен състав намира за неоснователно,
с оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото респ.
извършените процесуални действия по него.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.П.Л., ЕГН **********,*** –
адв. М.Н. сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на В.И.А.
в резултат на ПТП, реализирано на 15.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.09.2019 год. до окончателното й изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 1 288 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за погребение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане като отхвърля
искът за сумата от 350 лв. – имуществени разходи за представителство пред
застрахователя.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3 471,
52 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв.
М.Н. – Т. сумата 3 900, 20 лв.–
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН **********,***
– адв. М.Н. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.”АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. сумата от 4 410 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: