№ 37
гр. гр.Монтана , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНА Н.
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА Н. МЛАДЕНОВА
Административно наказателно дело № 20211630200574 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 5/24.02.2021г. на Директора на РИОСВ
Монтана е наложено на „И.Р.Г.” АД , със седалище и адрес на управление в
град К., обл.Стара Загора, представлявано дружеството от СП. П. М.
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три
хиляди/ лева на основание чл.150 ал.3 т.4 от Закона за управление на
отпадъците.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало
дружеството, което чрез представителя си обжалват същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли
съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство
представител не се явява. В депозирана по делото молба се излагат доводи в
подкрепа на жалбата от пълномощника на дружеството.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител оспорва
1
жалбата, като развива доводи в тази насока. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема за безспорно установено следното:
Жалбоподателят в настоящето производство „И.Р.Г.” АД, гр. К., като
вносител/получател на отпадък с код 19 12 08, предназначен за операция по
оползотворяване - дейност с код R12 за получаване на площадка в с. Г., общ.
Червен бряг, не е спазил изискванията относно превоз на отпадъци по чл. 18
от Регламент (ЕО) № 1013/2006 (на Европейския парламент и на Съвета от 14
юни 2006 г.)
В документ по Приложение VII (Анекс VII) - информация,
придружаваща превозите на отпадъци, съгласно чл. 3, параграфи 2 и 4 на
Регламент (ЕО) №1013/2006 за превоз към Република България на неопасни
отпадъци, е отбелязано, че превозваният отпадък е с код 19 12 08. Според
същия документ произходът на отпадъците е от Република Италия; получател
на отпадъците е площадка в с. Г., общ. Червен бряг с оператор „И.Р.Г.” АД.
Нарушението е извършено на 04.05.2020 г, на територията на община
Монтана, на пътната отбивка за с. Крапчене, като в същия ден от
представители на МВР и експерти на РИОСВ - Монтана, е спрян товарен
автомобил марка „Скания” с peг. № хх хх М, с прикачено ремарке с peг. № хх
1303 А, в нарушение на установения ред за трансграничен превоз на отпадъци
по Регламент (ЕО) № 1013/2006. Транспортното средство е управлявано от
полски гражданин.
След направена справка в Националната информационна система за
отпадъци е установено, че „И.Р.Г.” АД притежава издаден от РИОСВ -
2
Плевен регистрационен документ Ж 08-РД-360-00/08.10.2019 г. за дейност
R13 с отпадък с код 19 12 08 - текстилни материали. Предвид горното следва,
че отпадък с код 19 12 08 не може да бъде приет на площадката в с. Г., общ,
Червен бряг, т.к, тази дейност не е разрешена с издадения регистрационен
документ. По информация от РИОСВ - Плевен за площадката в с. Г.. общ.
Червен бряг, има издадена Заповед № РД-0139/15.04.2020 г. на директора на
РИОСВ - Плевен за налагане на ПАМ, като в нея е указано, че се забранява да
се извършват дейности с отпадъци на площадката в с. Г., включително и
приемане на отпадъци.
Наред с документите по Приложение VII, към момента на отпътуване на
превоза трябва да е налице влязъл в сила писмен договор за оползотворяване,
сключен между лицето, което урежда превоза и получателя на отпадъците.
Документът по Приложение VII към Регламент № 1013/2006,
придружаващ превозваните отпадъци за вносител/получател „И.Р.Г.” АД, гр.
К., е в противоречие с регистрационен документ № 08-РД-З60-00/08.10.2019
г. за дейности с отпадъци по отношение на операцията по оползотворяване,
предвид това, че в документа е посочена дейност с код R12, а в
регистрационния документ е разрешена дейност с код R13 за отпадък с код 19
12 08. Освен това не е представен договор с получателя на отпадъците за
тяхното оползотворяване, изискан в рамките на досъдебното производство.
От Постановление на Окръжна прокуратура - Видин от 10.08.2020 г.
(изпратено с писмо от МОСВ изх. №11-00-209/03.09.2020 г.), е видно, че
конкретният товар е уговорен по телефона; начало на превоза е 30.04.2020 г.;
минава транзит през Словакия, Унгария, Румъния; на 04.05.2020 г. около 8:30
часа товарът влиза в България при Дунав мост Видин - Калафат. От
Постановлението е видно също, че е направена експертиза от вещо лице на
отпадъците, при която е установено, че кодът на отпадъците, изписан в Анекс
VII - 19 12 08, не отговаря на действително установения от вещото лице код -
15 02 03 (абсорбенти, кърпи за изтриване, филтърни материали, и предпазни
облекла, различни от упоменатите в 15 02 02).
В случаите на превоз на отпадъци по чл. 18 от Регламент (ЕО) №
1013/2006, когато документът по Приложение VII е налице, но липсва
информация и в случаите, когато не може да бъде представен договор за
3
оползотворяване, отговарящ на изискванията, следва, че не са спазени
изискванията относно превоз на отпадъци по чл. 18 от Регламент (ЕО) №
1013/2006.
Нарушението е установено на 24.09.2020 г. във връзка с писмо от
МОСВ изх. №11-00-209/03.09.2020 г. и Постановление на Окръжна
прокуратура - Видин от 10.08.2020 г.
За установените факти и обстоятелства е съставен Констативен
протокол №СП-16/04.05.2020 г. на РИОСВ - Монтана.
С това свое деяние дружеството жалбоподател виновно е нарушило чл.
150, ал. 3, т. 4 във вр. с чл. 95, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО).
От събраните по делото доказателства, в този смисъл и свидетелските
показания по несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е
допуснал нарушението, за което е наказан.
Атакуваното НП е съобразено с изискванията на ЗАНН, издадено е от
компетентен орган, съдържа всички необходими и задължителни реквизити
по чл.57 от ЗАНН, описано е нарушението, посочени са нарушените
разпоредби и правилно извършеното деяние е подведено под хипотезата на
съответната наказваща правна норма, както са и спазени сроковете по чл.34
от ЗАНН. Не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат
отмяната му.
АУАН е подписан собственоръчно от представителя на наказаното
дружество СП. П. М. на 15.02.2021 г., видно от приложената по дело разписка
за връчване на АУАН. Актът е връчен от РУ на МВР - К., след щателно
укриване от страна на управляващия дружеството, неколкократно търсен
преди това от община К. и чрез официалните начини за кореспонденция.
Наведените в жалбата доводи категорично не кореспондират на
правилото, разписано в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, регламентиращо преклузивните
срокове за съставяне на АУАН. В него
ясно е указано, че „не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
4
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, екологични и валутни нарушения, както и - две години”.
Очевидно двата законоустановени срока са дадени в условия на
алтернативност - три месеца или две години.
АУАН е съставен в рамките на 3-месечния срок от установяване на
нарушението. В случая нарушението е констатирано на 24.09.2020 г. (за което
е изпратена покана за съставяне на АУАН изх. № 2554/24.09.2020 г. на
РИОСВ - Монтана) а АУАН е съставен на 23.12.2020 г. Констатацията е на
база писмо на МОСВ (приложено по делото), с приложено към него
Постановление на ОСлО - Видин от 10.08.2020 г., като съгласно писмото
РИОСВ - Монтана е следвало да предприеме съответните
административнонаказателни мерки съгласно ЗУО. Факт е, че дори
нарушението да е извършено на 04.05.2020 г., РИОСВ - Монтана, не е била
компетентна да се произнесе по въпроса за отговорността, след като е имало
образувано досъдебно производство и преди приключване на същото.
Безспорно в настоящия казус се касае за извършено екологично
нарушение, за което преклузивният срок за съставяне на АУАН не е една,
както е в общия случай, а 2 години от извършването му. Екологичните
нарушения са специална категория нарушения, спрямо които не се прилага
общата едногодишна погасителна давност за съставяне на АУАН, а за тях е
предвидена двугодишна такава. Безспорно Закона за управление на
отпадъците е част от екологичното законодателство на РБ и нарушенията,
визирани в него, са с екологичен характер. АУАН е съставен преди изтичане
на 3-месечния срок от установяване на нарушението и преди изтичане на 2-
годишния срок от извършването му.
Не следва да се релевират доводите в жалбата, че РИОСВ - Монтана не
е териториално компетентния орган за издаване на НП, тъй като такъв е
РИОСВ - Плевен.
Видно от обстоятелствената част на НП е, че „на 04.05.2020 г. на
територията на общ. Монтана, на пътната отбивка за с. Крапчене, от
представители на МВР и експерти на РИОСВ - Монтана е извършена
5
проверка на товарен автомобил...., в нарушение на установения ред за
трансграничен превоз на отпадъци по Регламент (ЕО) № 1013/2006 (на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г.)”.
Безспорно е, че нарушението, изразяващо се в неспазване изискванията
относно превоз на отпадъци по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, е
установено на територията на община Монтана, която попада под
териториалния обхват на РИОСВ - Монтана. Превозът на отпадъци в
нарушение на изискванията на Регламента е констатиран на територия, за
която местно компетентен орган за ангажиране на
административнонаказателна отговорност е именно РИОСВ - Монтана.
Нещо повече, че дори да възникнат съмнения в обратен смисъл, от
съществено значение е обстоятелството, че превозът на отпадъци в
нарушение на изискванията по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е
нарушение, което се извършва на цялата територия на страната, където
преминава автомобилът. Това нарушение не е еднократно деяние, а трайно
състояние и се осъществява през времето на целия период на транспорт. В
този смисъл коректно в АУАН, респ. НП, по арг. от от чл. 48, ал. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е отбелязано РИОСВ -
Монтана, предвид това, че съгласно тази разпоредба, определяща местната
компетентност на административнонаказващия орган (АНО): когато не може
точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да
разгледа преписката е органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. Производството първоначално е било образувано
именно пред РИОСВ - Монтана (арг. от Решение №44/01.02.2021 г. на
Административен съд - Монтана по КАНД № 14/2021 г. по описа на АС -
Монтана).
Ето защо оплакванията за липса на териториална компетентност са
неоснователни и неопосновани.
Неоснователни са и оплакванията за мястото на извършване на
нарушението, както и за точното и ясно описание на същото.
В обстоятелствената част на НП е описано, че нарушението е
установено на 04.05.2020 г. на територията на общ. Монтана, на пътната
6
отбивка за с. Крапчене.
Не възниква и никакво съмнение относно същността на изпълнителното
деяние на нарушението, като същото е изчерпателно конкретизирано в
издаденото НП - „не е спазил изискванията относно превоз на отпадъци по чл.
18 от Регламент (ЕО) №1013/2006”. От текста на НП става ясно още в какво
точно се изразява неспазването на тези изисквания, а именно в това, че в
документа по Приложение VII (Анекс VII - изискуем по реда на Регламент
(ЕО) № 1013/2006), който съдържа информация, придружаваща превозите на
отпадъци, описано, че отпадък с код 19 12 08 (текстилни материали) е
предназначен за операция с дейност с код R12, а дружеството притежава
издаден регистрационен документ за дейност R13, което води до
противоречие между Приложение VII (Анекс VII) и регистрационния
документ на дружеството.
Отразено е също, че освен това не е представен договор с получателя на
отпадъците за тяхното оползотворяване.
Досежно твърдението, че Констативен протокол № СП-16/04.05.2020 г.
на РИОСВ - Монтана не е бил предоставян на дружеството, следва да се
отбележи, че представляващият дружеството многократно се е укривал при
опитите от страна на РИОСВ - Монтана за връчване на документация по
преписката, като на няколко пъти е прибягвано до съдействие от община К. и
органите на МBP, което е видно от приложените по делото писма и отговори.
Ето защо не е било възможно на управителя на дружеството да бъде
предявявано каквото и да било, след като същият изрично е отказал да
получава информация за движението по преписката.
Правилно е определена отговорността на дружеството - описанието на
нарушението съответства напълно на цифровата квалификация на деянието,
посочена в АУАН и НП.
Дружеството е наказано не заради това, че предвид наложена ПАМ, не е
имало право да приема отпадъци на площадката си, а заради това, че е
нарушило изискванията относно превоз на отпадъци по Регламент (ЕО)
№1013/2006, като в Приложение VII (Анекс VII), който съдържа информация,
придружаваща превозите на отпадъци, е вписано, че отпадък с код 19 12 08
7
(текстилни материали) е предназначен за операция с дейност с код R12, а
дружеството притежава издаден регистрационен документ за дейност R13,
което води до противоречие между Приложение VII и регистрационния
документ на дружеството. Не е представен и договор с получателя на
отпадъците за тяхното оползотворяване. В този смисъл са и свидетелските
показания на М.А., М.А. и Е.Д., които съдът изцяло кредитира, като
обективни и безпристрастни.
Предвид на изложеното по- горе и с оглед значимостта на застрашените
обществени отношения, нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажно.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
дружеството жалбоподател. Но при определяне размера на наказанието
административно-наказващият е следвало да има предвид целите на
наказанието определени в чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че така определеното наказание имуществена санкция в
размер на 3 000.00 лева е завишено, като едно наказание граничещо с
минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както
визира чл.12 от ЗАНН, а именно наказанието да бъде намалено на 2 000.00
/две хиляди/ лева.
С оглед изхода на делото на наказващия орган следва да се заплати от
дружеството жалбоподател направените по водене на делото разноски в
размер на 120.00 лева за юристконсултско възнагражедение и по сметка на РС
Монтана 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 5/24.02.2021г. на Директора
на РИОСВ Монтана, с което е наложено на „И.Р.Г.” АД, със седалище и адрес
на управление в град К., обл.Стара Загора, представлявано дружеството от
СП. П. М. административно наказание имуществена санкция в размер на 3
8
000.00 /три хиляди/ лева на основание чл.150 ал.3 т.4 от Закона за управление
на отпадъците, като НАМАЛЯВА същото на имуществена санкция в размер
на 2 000.00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „И.Р.Г.” АД, със седалище и адрес на управление в град К.,
обл.Стара Загора, ул.Старозагорска 1, ап.офис С представлявано дружеството
от СП. П. М., с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на РИОСВ Монтана сумата в
размер на 120.00 лева разноски за юристконсултско възнагражедение и по
сметка на РС Монтана 5.00 лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9