Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
заседание, проведено на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 12075 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 138729
от 11.06.2019 г., постановено по гр. д. № 9239/2019 г., по описа на СРС, 120-ти
състав В.П.Н., ЕГН ********** е осъдена на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
да предаде на С. АД, ЕИК ******следния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 18, напълно обзаведен и оборудван, състоящ се от първо ниво: антре, кухня,
всекидневна с трапезария, баня, тоалетна и тераса и второ ниво: спалня, спалня,
спалня, баня, тоалетна и тераса, разположен на второ и подпокривно ниво в
сграда Б, находящ се в гр. София, ж.к. Симеоново – север, ул. ******.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.П.Н., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза
на С. АД, ЕИК ******сумата от 80 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на В.П.Н., чрез адвокат Х.Р. е депозирана въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение, с която последното се обжалва в цялост. В жалбата
се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че от страна на първоинстанционния съд са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до незаконосъобразност на
обжалваното първоинстанционно решение. Оспорва се действителността на процесния
договор за наем. В тази връзка се посочва, че договора за наем е подписан и за
двете страни в правоотношението от едно и също лице, няма достоверна дата и е
изготвен така, че да изтича два дни след като управителя на ищцовото дружество
е отстранен от семейното жилище със Заповед за незабавна защита №
304334/02.01.2018 г. на СРС, ГО, 84 състав, издадена по гр. д. № 1/2018 г.
Посочва се, че първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с
определение № 58113/06.03.2019 г. по гр. д. № 12842/2018 г. по описа на СРС,
ГО, с което се предоставя на основание чл. 323, ал. 1 ГПК ползването на
семейното жилище на В.П.Н., като привременна мярка по дело за развод.
Моли се за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за отхвърляне на предявения
иск. Алтернативно се моли делото да бъде върнато делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснатите груби процесуални
нарушения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна по жалбата С. АД е депозиран
отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва. Поддържа се, че
процесният договор за наем е действителен, като се твърди, че това
обстоятелство е установено по делото от събраните в първата инстанция
доказателства. Посочва се, че и към настоящия момент ищцовото дружество е
лишено от правото да продаде или отдаде под наем процесния имот, доколкото
ответницата отказва да го напусне, като същевременно отказва и да заплаща
дължимите за жилището консумативни разходи и разходи по поддържането му.
Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно
обжалваното с нея първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 14.02.2019 г. с искова молба, подадена от името на С. АД,
ЕИК ******против В.П.Н., ЕГН **********, с която е поискано от съда да
постанови решение, с което да осъди В.П.Н. да опразни и предаде на С. АД
следния недвижим имот, представляващ апартамент № 18, напълно обзаведен и
оборудван, състоящ се от първо ниво: антре, кухня, всекидневна с трапезария,
баня, тоалетна и тераса и второ ниво: спалня, спалня, спалня, баня, тоалетна и
тераса, разположен на второ и подпокривно ниво в сграда Б, находящ се в гр.
София, ж.к. Симеоново – север, ул. ******.
В исковата молба
се твърди, че на 04.01.2015 г. между С.ЕООД /чийто правоприемник, считано от
05.06.2018 г. е ищецът С. АД/ и В.К.Н.е сключен договор за наем, по силата на
който дружеството в качеството на наемодател отдало под наем на В.К.Н., в
качеството на наемател, процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 18,
напълно обзаведен и оборудван, състоящ се от първо ниво: антре, кухня,
всекидневна с трапезария, баня, тоалетна и тераса и второ ниво: спалня, спалня,
спалня, баня, тоалетна и тераса, разположен на второ и подпокривно ниво в
сграда Б, находящ се в гр. София, ж.к. Симеоново – север, ул. ******. Поддържа
се, че договорът бил сключен за срок от три години, при наемна цена в размер на
600 евро на месец. Излагат се твърдения, че след изтичане срока на процесния
договор за наем, наемателят В.Н.напуснал жилището, както и че след в същото
останала да живее без правно основание съпругата му /с която са в производство
по развод/ - В. Н., заедно с децата им. Поддържа се, че на 15.04.2018 г. до
ответницата била изпратена нотариална покана, с която на последната бил
предоставен 3-дневен срок да освободи жилището, както и да заплати дължимите
консумативни разходи. Посочва се, че с друга нотариална покана от 20.04.2018 г.
на нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната камара, ответницата В.Н. била
поканена да освободи процесното жилище и да заплати дължимите наем и
консумативи за ползването на същото. Твърди се, че на 01.06.2018 г. до ответницата
Н. била изпратена нова нотариална покана, с която последната била уведомена, че
ползва жилището без основание за това. Поддържа се, че считано от 04.01.2018
г., ответницата В. Н. ползва процесния имот без да е налице валидно сключен
договор за наем, като същевременно същата отказва да напусне имота и да предаде
владението му на ищеца.
В срока по чл.
131 ГПК от името на ответника В.П.Н. е депозиран отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявения иск. Поддържа се, че с определение №
58113/06.03.2019 г., постановено по гр. д. № 12842/2018 г. по описа на СРС са
постановени привременни мерки по делото за развод между В.К.Н.и В.П.Н., с които
и на основание чл. 323, ал. 1 ГПК ползването на процесното жилище,
представляващо апартамент № 18, напълно обзаведен и оборудван, състоящ се от
първо ниво: антре, кухня, всекидневна с трапезария, баня, тоалетна и тераса и
второ ниво: спалня, спалня, спалня, баня, тоалетна и тераса, разположен на
второ и подпокривно ниво в сграда Б, находящ се в гр. София, ж.к. Симеоново –
север, ул. ****** е предоставено на В.П.Н., считано от 06.03.2019 г. до
приключването на производството по гр. д. № 12842/2018 по описа на СРС, 139
състав, с влязло в сила решение. Твърди се, че предвид наличието на
горепосоченото определение за ответницата В.П.Н. е налице правно основание да
остане като ползвател, заедно с децата си, в процесния недвижим имот, което
обуславя неоснователност на ищцовата претенция. Посочва се, че неправилно в
исковата молба се твърди, че В.Н.е напуснал доброволно имота предмет на
процесния договор за наем, като в тази връзка се излагат твърдения, че със
Заповед за незабавна защита № 304334/02.01.2018 г., постановена по гр. д. №
1/2018 г. по описа на СРС, 84 състав и на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН
последният е отстранен от процесния имот. Излагат се съображения, че процесният
договор за наем е сключен от една страна от В.К.Н./лично, като физическо лице/
и от друга страна от дружеството С. АД, на което същият е управител и член на
Съвета на директорите. В тази връзка се прави възражение за недействителност на
процесния договор за наем, доколкото В.К.Н.е договарял сам със себе си в
противоречие със ЗЗД, като същевременно договора за наем нямал достоверна дата,
нито нотариална заверка.
Моли се за
отхвърляне на предявения иск.
По делото е
представен и приет като доказателство договор за наем от 04.01.2015 г., сключен
между С.ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала – В.Н.– гражданин
на Република Гърция, роден на *** г., в качеството на наемодател и В.Н.–
гражданин на Република Гърция, роден на *** г., в качеството на наемател. В
горепосочения договор за наем страните са уговорили наемодателят да отдаде под
наем и да предостави за временно възмездно ползване на наемателя процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 18, напълно обзаведен и оборудван,
състоящ се от първо ниво: антре, кухня, всекидневна с трапезария, баня,
тоалетна и тераса и второ ниво: спалня, спалня, спалня, баня, тоалетна и
тераса, разположен на второ и подпокривно ниво в сграда Б, находящ се в гр.
София, ж.к. Симеоново – север, ул. ****** за срок от 3 години при месечен наем
в размер на 600 евро.
По делото е
представена нотариална покана рег. № 07273, том III
Б,
№ 091 от 20.04.2018 г. по описа на нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната
камара, подадена от името на С.ЕООД /чийто правоприемник, считано от 05.06.2018
г. е ищецът С. АД/ с адресат ответницата В.П.Н., връчена при отказ на адресата
на 02.05.2018 г. /видно от представената по делото разписка, удостоверяваща
връчването/, от която се установява, че С.ЕООД /чийто правоприемник, считано от
05.06.2018 г. е ищецът С. АД/ е поканил В.П.Н. в 3-дневен срок от получаването
на нотариалната покана да заплати на дружеството сумата от 5186,40 лева,
представляваща дължими наемна цена и консумативни разходи за периода 01.01.2018
г. – 31.03.2018 г., както и да освободи имота в срок от 3 дни от получаването
на нотариалната покана.
По делото е
представена нотариална покана рег. № 10291, том IV
Б, № 077 от 01.06.2018 г. по описа на нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната
камара, подадена от името на С.ЕООД /чийто правоприемник, считано от 05.06.2018
г. е ищецът С. АД/ с адресат ответницата В.П.Н., връчена лично на адресата на
08.06.2018 г. /видно от представената по делото разписка, удостоверяваща
връчването/, от която се установява, че С.ЕООД /чийто правоприемник, считано от
05.06.2018 г. е ищецът С. АД/ е поканил В.П.Н. незабавно да напусне процесния
недвижим имот и да заплати на дружеството сумата от 8085,09 лева,
представляваща дължими наемна цена и консумативни разходи за периода 01.01.2018
г. – 31.05.2018 г.
По делото е
представена нотариална покана рег. № 00272, том I Б, № 010 от 09.01.2019 г. по
описа на нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната камара, подадена от името на С.
АД /с адресат ответницата В.П.Н., връчена лично на адресата на 11.03.2019 г.
/видно от представената по делото разписка, удостоверяваща връчването/, от
която се установява, че С. АД е поканил В.П.Н. незабавно да напусне процесния
недвижим имот и да заплати на дружеството сумата от 2732,16 лева,
представляваща обезщетение за ползването на процесния имот за периода 01.11.2018
г. – 31.12.2018 г.
По делото са
представени фактури и вносни бележки, относно заплащането на наемни вноски и
консумативни разходи във връзка с процесния договор за наем.
По делото е
представено Определение № 58113/06.03.2019 г., постановено по гр.д. №
12842/2018 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, с което на основание чл. 323,
ал. 1 ГПК ползването на процесния недвижим имот е предоставено като привременна
мярка на В.П.Н., считано от 06.03.2019 г. до приключване на производството по
гр. д. № 12842/2018 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, с влязло в сила в
решение.
По делото е
представен и приобщен към доказателствения материал нотариален акт за продажба
на недвижим имот в груб строеж, от който се установява, че на 11.12.2007 г.
ответницата В.П.Н. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 17, на степен на изграждане – груб строеж, находящ се в УПИ VIII-903, 904 от квартал 519 по плана на гр. София,
район Овча купел, местност Овча купел
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 120-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
По отношение на
неговата правилност и във връзка с доводите наведени във възивната жалба,
настоящият съдебен състав намира следното:
Първият спорен въпрос
между страните в процеса, който се поставя и пред въззивната инстанция, е
свързан с нищожността на процесния договор за наем.
Исковата
претенция се основава на договор за наем от 04.01.2015 година, сключен между С.ЕООД,
представлявано от В.Н.– гражданин на Република Гърция, роден на *** г. - управител
и едноличен собственик на капитала, в качеството на наемодател и В.Н.–
гражданин на Република Гърция, роден на *** г., в качеството на наемател.
От извършена справка
в публичния Търговски регистър към Агенция по вписванията се установи, че към
момента на сключване на процесния договор за наем ищцовото търговско
дружество „С.“ АД е било ЕООД с
едноличен собственик на капитала и управител В.Н.. Вписването на
преобразуването му в ЕАД е извършено на 05.06.2018 година, а впоследствие и в
АД, извършено на 25.10.2018 г..
Въпросът, който
следва да намери разрешение в настоящото производство е този, дали договорът,
сключен по този начин – между В.Н.– лично и като физическо лице, в качеството
на наемател и ищцовото дружество, представлявано от същото лице – В.Н., в
качеството на негов управител и едноличен собственик на капитала е сключен в
нарушение на забраната на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД и в този смисъл е нищожен.
Преди да
пристъпи към отговор на този въпрос, настоящият съдебен състав, съобразявайки
мотивите на първоинстанционния съд, в които последният е пропуснал да се
произнесе по това възражение на ответницата и доводите във въззивната жалба на В.П.Н.
намира, че следва да се произнесе по допустимостта на това възражение. Според
настоящия съдебен състав първоинстанционният съд неправилно не се е произнесъл
по възражението за нищожност на договора като сключен в нарушение на чл. 38 ал.
1 от ЗЗД. Още с отговора на исковата
молба ответникът В.П.Н. е изразил становище за
нищожност на договора за наем поради противоречието му със закона. Вярно е, че с отговора не е посочена изрично
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. От друга страна е посочено, обаче, че става
дума за договор за наем, сключен от едно
и също лице като представител на наемодателя и наемателя. Т.е. налице е
своевременно направено възражение за нищожност на договора за наем поради
противоречието му с разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, макар ответникът да не
е посочил разпоредбата на закона. Изложените обстоятелства, свързани с
подписването на договора от едно и също лице и позоваването на неговата
нищожност са достатъчни, за да се приеме,че възражението е въведено в процеса
своевременно от ответника – с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Освен това нормата на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД е императивна, а не
диспозитивна, тя е установена в публичен
интерес и за нейното прилагане съдът следи и служебно с оглед разпоредбата
на чл. 5 от ГПК, която му вменява това
задължение.
Настоящият
съдебен състав намира, че възражението за нищожност на договора за наем от 04.01.2015
година като сключен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД е основателно.
Разпоредбата на
чл. 38, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че представителят не може да договаря от името
на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
При сключването
на процесния договор В.Н.го е подписал от една страна в качеството си на
представляващ, управител и едноличен собственик на капитала на търговското
дружество С.ЕООД - наемодател, а от друга – лично в качеството си на физическо
лице като наемател.
Предполагаемият
конфликт на интереси между представител и представляван и граматическото
тълкуване на нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, че представителят "не
може" да договаря сам със себе си, налагат извод, че е установена
законодателна забрана за представителя да договаря сам със себе си. Забраната
би могла да бъде преодоляна само по волята на представлявания - "освен ако
представляваният е дал съгласие" да бъдат сключени сделки, в които
насрещна страна са представителят или друго представлявано от него лице.
Ограничението в представителната власт на представителя съществува до отмяната
му от представлявания. Практически законовата забрана би могла да бъде
преодоляна чрез оправомощаване на представителя да договаря сам със себе си.
При сключване на
сделка чрез договаряне от представителя сам със себе си, за което не е дадено
предварително разрешение от представлявания, сделката би породила действие за
представлявания при последващото ѝ одобрение. С потвърждаването
представляваният отрича наличието на конфликт на интереси. Основание за този
извод е тълкуването на разпоредбата според посочения критерий, който е
основополагащ за законодателната уредба на института. Възможността за последващо
одобрение на сделката от представлявания е основание да се приеме, че
недействителността е висяща, а не абсолютна съгласно чл. 26 от ЗЗД.
За разлика от
доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се
осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Представляван при
органното представителство е юридическото лице, което не формира самостоятелно
правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на
представителя си. Волята на управителя, представляващ дружество с ограничена
отговорност, не би могла да бъде заместена от друг орган на юридическото лице,
тъй като последното не разполага с правомощия да осъществява представителни
функции чрез даване на съгласие за извършване на правни сделки. По същите
съображения колективният орган на дружеството, с когото юридическото лице не е
в правоотношения, възникнали от упълномощаване, не разполага с правото да
потвърди - да изрази последващо съгласие със сделката, сключена от управителя в
хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.
Особеностите на
органното представителство изключват и възможността за саниране на сделката по
чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Изводът, който се налага е, че сделка, сключена от
управител /органен представител/ на дружество с ограничена отговорност, в която
същият е договарял сам със себе си, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, в отклонение от разрешението при доброволното представителство.
На следващо
място следва да бъде посочено и обстоятелството, че в т. 2 на ТР № 3/15.11.2013 година по т. дело
№ 3/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че към органното
представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от
едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага
забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД. Това
разрешение обаче касае само
хипотезата на чл. 38 ал. 1 предложение второ от ЗЗД, при която едно и
също лице е органен представител на две търговски дружества и в това си
качество ги представлява при сключването на сделката. Разрешението, дадено от
ВКС по задължителен за съдилищата начин – с цитираното тълкувателно решение, е
неприложимо в хипотезата на чл. 38 ал. 1 предложение първо от ЗЗД - когато управителят на търговско дружество
сключва договор от негово име със самия себе си в качеството си на физическо
лице /в този смисъл Решение № 124/10.04.2019 г. по т.д. № 82/2019 г. по описа
на Апелативен съд – Пловдив/.
Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че в случая е налице договаряне на управителя на
ответното дружество сам със себе си като физическо лице при сключването на
договора, което е в нарушение на забраната на чл. 38 ал. 1 предложение първо от ЗЗД, от което следва, че процесния договор за наем, сключен от
управител на еднолично дружество с ограничена отговорност, с който същият е
договарял сам със себе си, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По тези съображения, приемайки нищожност на договора
за наем от 04.01.2015 година като противоречащ на императивната разпоредба на
чл. 38 ал. 1 предложение първо от ЗЗД, съдът намира, че процесния договор за
наем не е породил целените от страните правни последици. Следователно
предявеният от ищцовото дружество иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото не е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за наем, съответно ищецът не
може да претендира връщането на вещта от ответницата на основанието посочено в
исковата молба.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено и вместо това предявеният от С. АД, ЕИК ******против В.П.Н.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждането
на ответницата да опразни и предаде на ищцовото дружество недвижим имот,
представляващ апартамент № 18, напълно обзаведен и оборудван, състоящ се от
първо ниво: антре, кухня, всекидневна с трапезария, баня, тоалетна и тераса и
второ ниво: спалня, спалня, спалня, баня, тоалетна и тераса, разположен на
второ и подпокривно ниво в сграда Б, находящ се в гр. София, ж.к. Симеоново –
север, ул. ******, следва да бъде отхвърлен.
Видно от
първоинстанционното решение в същото е допусната фактическа грешка относно изписването
на правната форма на ищцовото дружество, а именно ЕАД, вместо правилното АД.
Това е така, тъй като видно от справка в публичния Търговски регистър към
Агенция по вписванията по партидата на ищцовото дружество се установява, че още
към 25.10.2018 г. /т.е. още преди завеждане на исковата молба, послужила за
образуване на настоящото производство, пред първоинстанционния съд/ правната
форма на дружеството е променена от ЕАД в АД. Предвид горното, делото следва да
се върне на СРС, ГО, 120-ти състав за преценка относно необходимостта от
провеждане на процедура по чл. 247 ГПК, съобразно констатираните по-горе
обстоятелства.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изход
на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и в частта
за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.П.Н., ЕГН ********** е
осъдена да заплати в полза на С. АД, ЕИК ******сумата от 80 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
При този изход
на спора право на разноски има ответницата В.П.Н., от името на която
своевременно е направено искане за присъждането на такива и са представени
доказателства за тяхното извършване. Предвид горното и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК С. АД, ЕИК ******следва да бъде осъдено да заплати в полза на В.П.Н., ЕГН
********** сумата от 1600 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производстовото пред СГС има въззивника В.П.Н.,
ЕГН **********. От името на същата своевременно е направено искане за
присъждане на разноски във въззивното производство, като са представени и
доказателства за извършването на такива.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. АД, ЕИК ******следва да бъде осъдено да
заплати в полза на В.П.Н., ЕГН ********** сумата от 690 лева, представляваща
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 138729 от 11.06.2019 г., постановено по гр. д. №
9239/2019 г., по описа на СРС, 120-ти състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. АД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** против В.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***
иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата
да опразни и предаде на ищцовото дружество недвижим имот, представляващ
апартамент № 18, напълно обзаведен и оборудван, състоящ се от първо ниво:
антре, кухня, всекидневна с трапезария, баня, тоалетна и тераса и второ ниво:
спалня, спалня, спалня, баня, тоалетна и тераса, разположен на второ и
подпокривно ниво в сграда Б, находящ се в гр. София, ж.к. Симеоново – север,
ул. ******.
ОСЪЖДА С. АД, ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на В.П.Н., ЕГН **********
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1600,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
ОСЪЖДА С. АД, ЕИК ******със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на В.П.Н., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 690,00 лева, представляваща разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 120-ти състав за
преценка относно необходимостта от провеждане на процедура по чл. 247 ГПК, съобразно
мотивната част на решението.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.