№ 100
гр. Русе, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20214500900292 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК
********* гр.София, чрез пълномощник адв. Я. Д. - *** против Б. Н. А. от
гр. Русе, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК –
за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането е основано на извлечение от счетоводните книги на банката по
отпуснат Договор за банков револвиращ кредит № 0039/602/30092019 от
30.09.2019 г., изменен и допълнен с два броя анекси към него,
кредитополучател по който е „Титан Русе“ ЕООД гр. Русе, представлявяно от
Б. Н. А. – *** и солидарен длъжник Б. Н. А. - физическо лице.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
съществуването на вземането му по отношение ответницата, произтичащо от
процесния договор за кредит и анекси към него в качеството й на солидарен
длъжник, както следва: - вземане за просрочена главница по кредита в размер
на 27 700,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2021
г. до окончателното изплащане на сумата; вземане за дължими и неизплатени
договорни лихви в общ размер на 2 902,65 лв, от които: 489,28 лв – лихва
върху редовна главница за периода от 20.09.2020 г. до 30.11.2020 г., 1 347,69
1
лв – лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021
г., 1 065,68 лв – наказателна лихва при просрочие за периода от 20.09.2020 г.
до 24.06.2021 г.; 46,14 лв – дължими такси по тарифата на банката към
25.06.2021 г. и 1800,66 лв разноски в производството по ч.гр.д. № 3592/2021 г.
по описа на РРС, от които 612,98 лв заплатена държавна такса и 1 187,68 лв
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с
приложените към нея писмени доказателства на ответната страна, с указание
да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор, в който са развити доводи за неоснователност на
ищцовата претенция. Ответницата прави възражение, че не притежава
качеството на солидарен длъжник по процесния договор за револвиращ
кредит, сключен между ищеца и кредитополучателя „Титан Русе“ ЕООД гр.
Русе, както и, че единствено кредитополучателят е усвоил кредита. Развива
доводи за това, че се явява поръчител и искът е предявен след изтичането на
предвидения в нормата на чл. 147, ал.1 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок.
Счита, че не е налице представителна власт на лицата адв. Я. Д. и адв. Д. П. за
подаване на покани и уведомления по чл. 60 ЗКИ. Моли съда да отхвърли
претенцията изцяло като неоснователна.
Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителен
отговор към нея, в които се поддържат първоначалните твърдения и искания
към съда.
С оглед на редовно разменените книжа и направените
възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение
по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове
като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по
реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането е основано на Договор за банков револвиращ кредит,
който е абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над
2
25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е
особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по делото Договор за банков револвиращ
кредит № 0039/602/30092019 от 30.09.2019 г., изменен и допълнен с два броя
анекси към него, сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, кредитополучател
по който е „Титан Русе“ ЕООД гр. Русе, представлявано от Б. Н. А. – ***,
неучастващо в настоящото производство лице, а солидарен длъжник
ответницата по делото Б. Н. А., банката е предоставила на „Титан Русе“
ЕООД гр. Русе кредит в размер на 31 000,00 лева за оборотни средства на
дружеството, като по делото не се спори, че същите са използвани за
нуждите на дружеството. Усвояването на кредита е извършено чрез превод на
сумата по банкова сметка на кредитополучателя „Титан Русе“ ЕООД гр. Русе.
Поради настъпване на крайният срок на договора и
изменението, уговорено в Анекс № 2 от 27.10.2020 г., кредитът е обявен за
изискуем, за което длъжниците са надлежно уведомени с покани, връчени им
чрез ЧСИ В. М., с рег. № 833, с район на действие ОС Русе. Поканите са
получени на 03.08.2021 г. срещу подпис от Б. А. – в качеството й на *** на
„Титан Русе“ ЕООД и в лично качество. За банката е възникнало правото по
чл. 60, ал.2 ЗКИ да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.
По делото е представена Заповед № 1883/29.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3592/2021 г. по описа на РС Русе срещу „Титан Русе“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б. Н. А. и Б. Н. А., ЕГН:
********** и изпълнителен лист срещу тях, за дължимост на сумата в размер
на 27 700,00 лева, представляваща вземане за просрочена главница по
кредита, ведно със законната лихва върху нея от 28.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; вземане за дължими и неизплатени
договорни лихви в общ размер на 2 902,65 лв, от които: 489,28 лв – лихва
върху редовна главница за периода от 20.09.2020 г. до 30.11.2020 г., 1 347,69
лв – лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021
г., 1 065,68 лв – наказателна лихва при просрочие за периода от 20.09.2020 г.
до 24.06.2021 г.; 46,14 лв – дължими такси по тарифата на банката към
25.06.2021 г. и 1800,66 лв разноски в производството по ч.гр.д. № 3592/2021 г.
3
по описа на РРС, от които 612,98 лв заплатена държавна такса и 1 187,68 лв
адвокатско възнаграждение с ДДС. Възражение срещу заповедта е подадено
само от физическото лице Б. Н. А..
При така установената фактическа обстановка, съдът като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и
като взе предвид доводите на страните, стигна до следните правни изводи.
По делото не се спори относно сключването на договора за
кредит за оборотни средства, негово неизпълнение, както и размера на
претендираните суми.
Спорният момент се свежда до правната характеристика на
поетите от А. права и задължения, произтичащи от процесния договор за
банков кредит, в който същата е упомената като солидарен длъжник и като
цяло до фигурата на „солидарния длъжник“.
Всичко това вменява на съда служебно да установи вида на
солидарната отговорност според основанията за нейното възникване, за да
определи спецификата на конкретните облигационни отношения и
действителното съдържание на постигнатото общо съгласие, тълкувайки
договора съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, в какъвто смисъл е и решение
№ 213/06.01.2017 г. постановено по гр.д. № 5864/2015 г.на ВКС, IV г.о.
В конкретния случай сключеният договор за банков кредит
изрично визира, че кредитът от 31 000 лева ще бъде усвоен от
кредитополучателя „Титан Русе“ ЕООД и е с целево предназначение - за
оборотни средства на дружеството. Посочено е още, че задълженото лице - Б.
Н. А. отговаря в качеството си на солидарен длъжник и именно като такава е
подписала договора за кредит, както и всяка страница от него. Следователно,
с оглед на изрично уговорената солидарност ответницата А. е пасивно
задължено лице по кредитното правоотношение, респективно банката може
да иска изпълнение, както от кредитополучателя по договора, така и от
солидарния длъжник. В този смисъл без значение се явяват обстоятелствата,
че кредитът е получен от дружеството и усвоен само за неговите нужди.
Съдът намира за неоснователни наведените от ответната страна
възражения за това, че същата не се явява „трето задължено лице“ по
кредита, тъй като „трето задължено лице“ могат да бъдат само юридически
лица, каквото тя не е, тъй като е приела задълженията по отпуснатите суми в
4
качеството си на физическо лице – солидарен длъжник.
Внимателният прочит на договореното в т. 8.3.1 от Договора за
кредит за оборотни средства сочи, че същото се отнася до финансово
обезпечение на договора „под формата на залог върху всички вземания,
настоящи и бъдещи на кредитополучателя и на третите задължени лица, които
са юридически лица, по всички сметки в национална и чуждестранна валута,
на които са титуляр при банката.“, което по никакъв начин не дефинира
третите задължени лица единствено като юридически такива, а въвежда
обезпечителни задължения за тях. Само за прецизност следва да се
отбележи,че в договора за кредит изрично е отбелязан обхвата на „третите
задължени лица“, наричани обобщено като такива както солидарните
длъжници, каквато се явява ответницата А., така и обезпечителите по т.8.3.1
от договора.
Изхождайки от правната теория и константна съдебна практика,
тълкувайки волята на страните по настоящата кредитна сделка, извършено
съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД и от анализа на договорните уговорки
в светлината на институтите на общата солидарност и на поръчителството,
за настоящия съдебен състав се формира изводът, че посочената като
солидарен длъжник в договора страна Б. Н. А. не притежава качеството на
поръчител. Видно от уговореното в чл. 16 от договора А. е поела
задължение да отговаря солидарно с длъжника кредитополучател за
изплащане на задълженията му по договора при неизпълнение от негова
страна в пълен размер - главница, лихви, комисионни и разходи. В тази
насока следва да се отчете и обстоятелството, че същата е и едноличен
собственик на капитала и *** на дружеството, в каквото качество е
подписала договора за кредит.
От всичко изложено следва, че поетата с договора солидарна
отговорност не е при условията на поръчителството, респективно
неприложима в случая е нормата на чл. 147, ал.1, изр. 1 ЗЗД предвиждаща , че
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако
кредиторът е предявил иска си против длъжник в шестмесечния срок, поради
което така наведените от ответната страна възражения, съдът намира за
неоснователни.
Съдът намира за неоснователни и наведените от процесуалния
5
представител на ответната страна възражения относно липсата на
представителна власт на адв. Я. Д. и адв. Д. П. за подаване на покани и
уведомления по чл. 60 ЗКИ доколкото в приложената към заявлението по чл.
417 ГПК заповед № 0911-44-007112/17.11.2020 г., действаща за процесния
период и регламентираща лицата имащи тези права, не се съдържат
конкретни имена и правомощия в тази насока. По делото е представено
изрично пълномощно от Д. К. П., *******, с което са дадени пълни права на
адв. Я. Н. Д. и адв. Д. Г. П., представляващи ***** „Д. и П.“ в тази насока,
както и е приложен сключения между банката и адвокатското дружество
Рамков договор от 01.04.2011 г. за събиране на вземания.
Доколкото страните не спорят относно размера на
претендираните вземания, а и същите се установяват по безспорен начин от
приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която
съдът кредитира изцяло, настоящият съдебен състав счита предявените
искове срещу солидарния длъжник Б. А. за основателни и доказани и като
такива следва да бъдат уважени.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза, претендираното от банката вземане за главница
съвпада изцяло със заявения размер от 27 000 лв, като единствено е
установена разлика в размера на претенцията за дължими и неизплатени
договорни лихви, претендирани в общ размер на 2 902,65 лв, като разликата
идва от сумата от 1 347,69 лв – лихва за просрочена главница за периода от
23.03.2020 г. до 24.06.2021 г., която вещото лице изчислява в размер на
1 341,17 лв, от които: 489,28 лв – лихва върху редовна главница за периода от
20.09.2020 г. до 30.11.2020 г. и 1 065,68 лв – наказателна лихва при просрочие
за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2021 г., т.е. с 6,52 лв по-малко, за която
сума искът следва да се отхвърли.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК с решението по установителния иск
съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното
производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски.
С оглед изхода на спора в тежест на ответната страна са
направените от ищеца разноски, както и тези сторени в заповедното
6
производство.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА съществуването на вземането на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* гр.София по отношение на Б. Н. А., ЕГН:
********** от гр. Русе, произтичащо от Договор за банков револвиращ
кредит № 0039/602/30092019 от 30.09.2019 г., изменен и допълнен с два броя
анекси към него, кредитополучател по който е „Титан Русе“ ЕООД гр. Русе,
ЕИК: *********, представлявяно от Б. Н. А. – *** и солидарен длъжник Б. Н.
А. - физическо лице, в размер на 27 700,00 лева, представляваща вземане за
просрочена главница по кредита, ведно със законната лихва върху нея от
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; вземане за дължими и
неизплатени договорни лихви в общ размер на 2 896,13 лв, от които: 489,28 лв
– лихва върху редовна главница за периода от 20.09.2020 г. до 30.11.2020 г.,
1 341,17 лв – лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до
24.06.2021 г. , 1 065,68 лв – наказателна лихва при просрочие за периода от
20.09.2020 г. до 24.06.2021 г.; 46,14 лв – дължими такси по тарифата на
банката към 25.06.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* гр.София по отношение на Б. Н. А., ЕГН: ********** от гр. Русе,
произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит № 0039/602/30092019
от 30.09.2019 г., изменен и допълнен с два броя анекси към него,
кредитополучател по който е „Титан Русе“ ЕООД гр. Русе, ЕИК: *********,
представлявяно от Б. Н. А. – *** и солидарен длъжник Б. Н. А. - физическо
лице иск за лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до
24.06.2021 г. над сумата от 1 341,17 лв до предявения размер от 1347,69 лв
като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Н. А., ЕГН: ********** от гр. Русе да заплати на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* гр.София, сумата от 1800,66 лв -
направени по делото разноски в заповедното производство и 3 215,79 лв –
направени разноски в производството пред РОС съобразно представената
справка по чл. 80 ГПК.
7
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8