№ 39
гр. Сливен, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230201554 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба от С. О. К. против Наказателно
постановление №BG26022023/1000/Р8-554/28.07.2023 г., издадено от
Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП за
нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява лично. Упълномощен
процесуален представител е депозирал писмено становище, в което изразява
становище по същество на спора и моли издаденото наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – град София,
редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт
Камелия Димитрова.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 26.02.2023 г. в 00:47 часа, в направление излизане от територията
на Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт
„Лесово“ била извършена проверка от инспектори от отдел МП Лесово, ТД –
„ТД Митница-Бургас“ на пътно превозно средство влекач с марка и модел
„Скания Р 620 ЛА“ с рег.№ ВТ****КВ, с обща технически допустима
максимална маса над 12 тона, брой оси 5, управлявано от С. О. К.. В хода на
така извършената проверка е установено, че на 09.02.2023 г. в 20:47 часа
горепосоченото ППС е засечено по път I-6, км 381+622, пътен участък
1
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Нарушението е установено с устройство № 10312, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за
пътищата. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с № F51AB9F229AA6905E053011F160A1277.
Въз основа на това на водача на ППС бил съставен АУАН №
BG26022023/1000/P8-554/26.02.2023 г. от инспектор в отдел МП Лесово, ТД –
„ТД Митница-Бургас“, за извършено нарушение на чл.179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на
26.02.2023 год., който след като се запознал със съдържанието му го подписал
и вписал, че няма възражения.
Въз основа на акта било издадено процесното НП
№BG26022023/1000/Р8-554/28.07.2023г., издадено от Директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева
на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 14.09.2023 год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на
св. К. М., св.Я. Р. и св.Г. И., доколкото същите са безпротиворечащи и
взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по
съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че действително жалбоподателят на посочената дата и час е управлявал пътно
превозно средство влекач с марка и модел „Скания Р 620 ЛА“ с рег.№
ВТ****КВ, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, брой
оси 5, по път I-6, км 381+622, пътен участък включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
По отношение на констатирано нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП,
съдът констатира нарушение на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП в тази му част.
2
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да
е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП обаче, следва да бъдат
посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е.
описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН да има единство между
описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай и в
АУАН, е посочено че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е
управлявал пътно превозно средство по път включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, което е квалифицирано като
нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е предвидил по
този текст да се ангажира административнонаказателната отговорност на
водач, който не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото
разстояние или водач, който не е изпълнил задължението си да закупи
маршрутна карта, т.е. предвидени са две различни хипотези, като нито в акта,
нито в НП е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя.
Ето защо съдът намира, че при така дадената квалификация на
нарушението в акта и в НП е налице противоречие с описаното нарушение,
тъй като в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не е предвидено ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водач за това, че не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
На следващо място за пълнота следва да бъде посочено, че основателно
се явява и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
като материалноправна разпоредба и като санкционна норма са посочени
неоснователно един и същи състав на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата като водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
3
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице. От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него. Следователно собственикът на пътното превозно средство
е задължен да изпълни задължения свързани с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
От гореизложеното следва, че в конкретния случай приложимата
материалноправна норма е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, но такава
квалификация липсва както в акта, така и в НП, т.е. липсват задължителни
реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН, което от своя страна отново води до неяснота за какво нарушение е
наказан жалбоподателят.
Предвид така посочените пороци, съдът намира, че по отношение на
посоченото нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП и съответно наложеното за
него наказание е налице противоречие между описанието на нарушението и
дадената квалификация на същото в акта и в НП, което води до неяснота
относно приетото от административнонаказващия орган нарушение и се
нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му
наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Поради
всичко гореизложено, съдът счита, че са констатирани нарушения на
процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са
основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, съдът следва да осъди
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с направено възражение
от страна на процесуалния представител на административнонаказващия
орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че
следва да намали размера му от 500 лв. на 480 лв. на осн. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №BG26022023/1000/Р8-554/28.07.2023 г., издадено от
Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на С. О. К., с ЕГН **********, с адрес:
обл.Велико Търново, общ.Златарица, с.Резач, п.к.5088, № 12 е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лв. за нарушение на
чл.179, ал.3а от ЗДвП на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на
С. О. К., с ЕГН ********** направени по делото разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5