РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900443 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша, ул.Околовръстен път №260, срещу С. С. М. от гр.Варна, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр.
чл.430 ТЗ за признаване за установено, че С. С. М. дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
следните суми както следва: сумата от 28759,60лв, представляваща дължима главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 1621,95лв, представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.03.19г. - 12.12.19г.; сумата от 2014,25лв,
представляваща лихва за забава за периода 20.11.19г. - 13.03.20г.; сумата от 276,34лв,
представляваща лихва за забава за периода 14.05.20г. – 05.08.20г.; сумата от 281,05лв,
представляваща договорни такси за периода 20.05.19г. – 05.08.20г., за които вземания по
ч.гр.д.№9412/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед №260075/13.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника С. С. М. като кредитополучател, е
сключен договор за предоставяне на потр.кредит от 03.05.18г., по силата на който е
предоставен от банката кредит в размер на 30000лв. Твърди, че кредитът се олихвявал с
променлив годишен лихвен процент, който се формирал от приложимия по договора
референтен лихвен процент, формиран от пазарен индекс Софибор, и фиксирана надбавка
1
от 5,917%, като към датата на договора приложимия лихвен процент бил 6,08%. Сочи, че
съгласно чл.11 от договора при просрочие на вноска по кредита и при обявяването му за
предсрочно изискуем връху просрочените суми за времето на забавата кредитополучателят
дължал лихва в размер на законната такава, като в периода на извънредно положение в
страната лихви не били начислявани. Твърди, че погасяването на кредита следвало да се
извърши на 120 месечни вноски, като крайният срок бил 20.05.2028г. Твърди, че ответникът
не е изпълнил задълженията си в срок, като кредиторът упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем на осн. чл.23, ал.2, б.б от договора, считано от 13.12.19г.
Сочи, че на осн. чл.13 от договора дължими били и следните такси-просрочена такса за
застраховка /56,46лв/; просрочена такса за подновяване на обезпечение и нотар.такси /36лв/;
плащане на премия по полица към кредитна сделка /80,59лв/ и връчване на нотар.покана
/108лв/. Излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.
№9412/2020г. по описа на ВРС.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. С. М., чрез назначения особен
представител адв.Г.В., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
Оспорва кредита да е предоставен на ответника и сумата да е действително усвоена. Счита
клаузата на чл.23, б.б от договора за неравноправна и не индивидуално уговорена. Счита, че
ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като
процедурата по чл.47 ГПК не била спазена. Счита, че не са спазени и изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не били посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР, поради което и договорът бил недействителен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№9412/20г. на ВРС по подадено от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД заявление е издадена заповед №260075/13.08.20г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредено
длъжникът С. С. М. да заплати на заявителя както следва: сумата от 28759,60лв-главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 1621,95лв- възнаградителна лихва за
периода 20.03.19г. - 12.12.19г.; сумата от 2014,25лв- лихва за забава за периода 20.11.19г. -
13.03.20г.; сумата от 276,34лв-лихва за забава за периода 14.05.20г. – 05.08.20г.; сумата от
281,05лв-договорни такси по чл.13 за периода от 20.05.19г. до 11.08.20г. , и сумата от
779,06лв - разноски в производството за д.т. и ю.к.възнаграждение.
От приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит от
03.05.18г., чието подписване от страните не се спори, се установява, че между Банка Пиреос
България АД / понастоящем ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / и С. С. М. като кредитополучател,
е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
потр.кредит в размер на 30000лв, като усвояването на кредита се извършва еднократно.
Договорен е срок на договора 120 месеца. Договорено е в чл.7 от договора, че за ползвания
кредит кредитополучателят заплаща на банката променлив годишен лихвен процент, който
2
се формира от 6 месечения Софибор плюс надбавка в размер на 5,917%, като към момента
на договора приложимия лихвен индекс бил 0,163%, или към датата на договора
приложимия лихвен процент бил 6,08%. В чл.11 от договора е уговорено още, че при
просрочие на вноска по кредита и при обявяването му за предсрочно изискуем връху
просрочените суми за времето на забавата кредитополучателят дължал лихва в размер на
законната лихва или 10%. Изрично в чл.13 от договора е предвидено и задължението на
кредитополучателят да заплаща съответните такси, свързани с договора, сред които такса за
покриване на месечната премия за застраховка Живот.
Безспорно по делото се доказва фактът на усвояване на сумата по кредита от
кредитополучателя. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено след проверка в счетоводството на банката, се установява, че сумата по договора
за кредит е предоставена на 04.05.18г. по посочената в договора банкова сметка, след
получено от кредитополучателя нареждане за отпускане на средства от 03.05.18г., като
средствата са усвоени в съответствие с договора за рефинансиране на потр.кредити и
кредитни карти, а сумата от 7500лв е изтеглена в брой.
Условията, при които следва да се предоставят кредити на потребители, са
предмет на специално регулиране със Закона за потребителския кредит, който в случая
намира приложение, в редакцията му към датата на сключване на договора, доколкото не са
налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон. Ответната страна е навела
възражението за нищожност на договора поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР, като формулата за изчисляването му е уредена в приложение
№1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. В договора и погас.план е посочен ГПР – 7,09%, както и общата
сума на плащанията. Самото непосочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин
само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на договора, тъй като
смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата,
която ще върне на банката, което изискване в случая е налице. Същевременно в чл.14 от
договора са посочени допусканията, взети при изчисляването му. Ето защо не е налице
твърдяната недействителност на договора по см. на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Доколкото ответникът се явява потребител на финансова услуга по см. на §13,
т.12 от ДР на ЗЗП, то в случая приложение следва да намери и общата потребителска защита
по ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от
търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе,
както и в случаите на договор при общи условия.
В чл.8, ал.2 от договора е предвидено банката да прилага по-висока надбавка
3
по лихвения процент / приложимата по договора фиксирана надбавка плюс 2,5%/ в
описаните в договора случаи. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да
увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла
на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е
предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти
и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс
или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй
като увеличението на престацията не зависи от неговата воля.
Видно от разпоредбата на чл.8, ал.2, кредиторът разполага с едностранната
възможност, по своя преценка, да увеличава лихвения процент над договорения, без да са
посочени външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до тази
промяна. Липсват и доказателства кредитополучателят да е уведомен за така извършената
едностранна промяна от страна на кредитора, рефлектираща и върху размера на вноските,
каквото задължение е поето съгласно чл.10, ал.1 от договора. Ето защо тази клауза не
отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като е поставена в зависимост от
настъпване на бъдещи обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се
договаря.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че клаузата на чл.8,
ал.2, от договора в частта за едностранно изменение на фиксираната надбавка, се явява
неравноправна по смисъла на чл.143, т.11 от ЗЗП, което води и до нейната нищожност
съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така установената нищожност предвид
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за нищожност на
целия договор, като между страните следва да се прилагат първоначалните условия на
договора.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза последното плащане по кредита е извършено на 09.05.19г. По делото не са
ангажирани доказателства за заплащане на дължимите след тази дата месечни вноски, нито
са наведени твърдения в тази връзка. С оглед на това неизпълнение, представляващо
основание по чл.23, ал.2, б.б от договора за кредит, ищецът е упражнил правото си да
трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо.
Съобразно разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк.д.№4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
4
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника–
кредитополучател, и то преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки – обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Или за да
настъпи предсрочната изискуемост на кредита е необходимо волеизявлението за
обявяването й да достигне до длъжника и то трябва да предхожда депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Волеизявлението на ищеца за обявяване на цялото задължение по договора за
предсрочно изискуемо е обективирано в покана, адресирана до кредитополучателя,
достатъчно ясна и разбираема, като съгласно представеният констативен протокол от
02.12.19г. на Н-с Я.Н. регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето са били
трикратно посещавани в период над 1 месец, като са събрани данни от живущи на адресите,
че лицето не живее там. Възраженията на отв.страна за неспазване на процедурата по чл.47
ГПК не могат да бъдат споделени, тъй като при наличието на данни, чийто източник е
индивидуализиран в достатъчна степен, че лицето не живее на адреса, то законът изключва
приложението на правилото за залепване на уведомление. Удостоверено е и последващо
изявление от нотариуса, с което се удостоверява връчването на тази покана на лицето по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на така представените доказателства съдът прави извода,
че кредитополучателят е бил уведомен за упражненото от кредитора потестативно право да
направи кредита предсрочно изискуем към датата на връчването на поканата – 02.12.19г. С
оглед дадения срок за доброволно изпълнение следва да се определи и момента на
предсрочната изискуемост, а именно 12.12.19г. Поради обявената предсрочна изискуемост
за последния се е породило задължението да върне кредита в пълен размер.
С оглед на гореизложеното и доколкото няма данни кредиторът да е спазил
задължението си по чл.10, ал.1 от договора да уведоми кредитополучателят за промяната в
лихвения процент, нито има данни да е приложена разпоредбата на чл.7, ал.4 от договора в
разглеждания случай или да е налице предоговаряне между страните касателно промяната
на лихв.процент, съдът намира, че в отношенията между страните по повод предоставения
кредит при определяне на задълженията приложение следва да намерят първоначалните
условия на договора.
Съобразно изчисленията, извършени от вещото лице във варианта по т.5.2, се
установява, че общия размер на непогасената изискуема вече в цялост главница възлиза на
28531,27лв, дължимата догов.лихва възлиза на 1203,17лв., лихвата за забава за периода
20.11.19г. - 13.03.20г. е в размер на 176,51лв, а лихвата за забава за периода 14.05.20г. –
05.08.20г. е 246,22лв. Ето защо предявените искове за установяване на дължимостта на
5
главница, договорна лихва и лихва за забава се явяват основателни до така посочените
размери и следва да се уважат, като в останалата им част за горниците до претендираните от
кредитора размери претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Що се касае до претенцията за договорни такси на осн. чл.13 от договора,
съдът съобрази, че посочената разпоредба не вменява в задължение на кредитополучателя
заплащането на претендираните такси за подновяване на обезпечение и нотар.такси,
плащане на премия по полица към кредитна сделка и заплащането на разноски за връчване
на нотар.покана. Дължима съгласно тази договорна разпоредба се явява единствено таксата
за застраховка, която съгласно уточн.молба на ищеца от 29.12.22г. се претендира в размера
от 56,46лв. Предвид това и с оглед на диспозитивното начало иска за установяване на
дължимостта на договорни такси следва да бъде уважен до размера от 56,46лв, като за
разликата над тази сума до пълния размер от 281,05лв следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответникът
дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№9412/20г. на ВРС - 11.08.20г. до
окончателното й изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта
на разноските за заповедното производство.
Съдът като съобрази установения по-горе основателен размер на вземанията,
както и размера на сторените в заповедното производство разноски от ищеца, намира, че
дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 714,29лв.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна за
присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено, като на ищеца се
присъдят разноски за производството пред ВОС в размер на 2578,01лв– д.т. и депозити за
вещо лице и особ.представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.Околовръстен път №260, и С. С. М., ЕГН **********, с адрес ***, че С. С. М., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, следните суми както
следва: СУМАТА от 28531,27лв / двадесет и осем хиляди петстотин тридесет и един лева и
27ст/, представляваща дължима главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит от 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
6
заявлението в съда – 11.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА
от 1203,17лв / хиляда двеста и три лева и 17ст./, представляваща възнаградителна лихва за
периода 20.03.19г. - 12.12.19г.; СУМАТА от 176,51лв/ сто седемдесет и шест лева и 51ст./,
представляваща лихва за забава за периода 20.11.19г. - 13.03.20г.; СУМАТА от 246,22лв /
двеста четиридесет и шест лева и 22ст./, представляваща лихва за забава за периода
14.05.20г. – 05.08.20г., и СУМАТА от 56,46лв / петдесет и шест лева и 46ст./,
представляваща договорни такси за периода 20.05.19г. – 05.08.20г., за които вземания по
ч.гр.д.№9412/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед №260075/13.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главница за разликата над 28531,27лв до пълния претендиран за установяване размер на
вземането от 28759,60лв, за възнаградителна лихва за разликата над 1203,17лв до пълния
претендиран за установяване размер на вземането от 1621,95лв, за лихва за забава за
разликата над 176,51лв до пълния претендиран за установяване размер на вземането от
2014,25лв, за лихва за забава за разликата над 246,22лв до пълния претендиран за
установяване размер на вземането от 276,34лв и за договорни такси за разликата над 56,46лв
до пълния претендиран за установяване размер на вземането от 281,05лв, като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, СУМАТА от 714,29лв / седемстотин и
четиринадесет лева и 29ст./, представляваща направените в заповедното производство
разноски, за които е издадена заповед №260075/13.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№9412/2020г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, СУМАТА от 2578,01лв / две хиляди петстотин
седемдесет и осем лева и 1ст./, представляваща направените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7