№ 6
гр. ........, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ........, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20221820100..9 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Г. С. К., ЕГН ********** от гр........., ул.
„.........“ № 5 чрез пълномощника си адв.Г. Г. – САК със съдебен адрес за
призоваване – гр.С., ул. „.......“ № 7, вх.Б, ап.2 е предявил срещу ответника А.
В. С., ЕГН ********** от гр........., Софийска област, ул. „......“ № .. иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД. Моли се съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 2600.00 лева
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 01.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
изразяващи се в претърпяни болки и страдания без разстройство на здравето
във връзка с причинени от ответника удари с ръце в областта на главата, в
резултат на което получил следните травматични увреждания –
кръвонасядане, съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта на
лявата скула, кръвонасядане по гърба на лявата длан, в областта на 4-та и 5-та
предкиткови кости, охлузване в основата на трети пръст на лявата ръка.
Ищецът твърди, че горепосочените увреждания е получил на
01.10.2017 г., когато ответникът С. му нанесъл побой в околностите на
гр........., Софийска област, в местността „.......“, за което било образувано
1
НЧХД № 451/2017 г. по описа на РС ........, Пети състав, приключило с
присъда от 28.01.2019 г., потвърдена с решение от 11.10.2019 г. по ВНЧХД №
239/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, с
която ответникът бил признат за виновен. С неправомерното си поведение и
общественоопасните си действия, ответникът причинил на ищеца
неимуществени вреди, които за възрастен човек, който към момента на
инцидента бил на 71 години му нанесли много негативни последици. По
време на побоя ответникът изпитвал страх, че ищецът може да му нанесе
фатален удар, тъй като е много по-млад от него, а и ударите били нанасяни
основно по главата, вследствие на което ищецът паднал, а ответникът
продължил да го влачи. Освен нанесените физически травми на ищеца,
ответникът не спрял да го ругае, обижда и заплашва, което го накарало да
изпитва силен страх за живота си. Вследствие инцидента, ищецът получил
дискомфорт при хранене, говор и извършване на мимики, лицето му било
обезобразено заради синините и отоците, поради което се чувствал неудобно
да излиза от дома си. Имал проблеми със съня, тъй като преживявал отново
побоя и сънувал кошмари. Възстановяването на ищеца протекло по-бавно
поради възрастта му и заболяването на сърцето, а освен физическата болка се
чувствал унизен от това, че ответникът се отнесъл към него като крадец и
нищожество, въпреки, че нямало каквито и да било основания за това. Във
връзка с причинените травматични увреждания след извършен преглед,
ищецът се снабдил със съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г.
издадено на 03.10.2017 г.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника А. В. С., като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият чрез
процесуалния си представител адв.Б. - САК е взел становище, че предявените
искове са недопустими, а ако съдът ги приеме за допустими, то същите са
неоснователни по основание и размер и моли съдът да ги отхвърли изцяло.
Твърди, че не оспорва, че е осъден по НЧХД № 451/2017 г. по описа на РС
........ и решението е потвърдено от Софийски окръжен съд по ВНЧХД №
239/2019 г.. Счита обаче, че не е извършил деянието, за което е осъден и че е
допусната съдебна грешка. За съжаление по отношение на такива дела не
може да се прилага института на възобновяването за неговото
преразглеждане.
Ответникът не оспорва и обстоятелството, че на ищеца К. е издадена
2
медицинска документация, включително и съдебномедицинско
удостоверение № 260.10/2017 г., за което наказателния съд е приел, че
доказва причинена лека телесна повреда. Оспорва се обаче авторството на
деянието, причинно-следствената връзка между него и настъпилите
незначителни телесни увреждания и особено това, да са настъпили сериозни
последствия от тях. Не е истина твърдяното от ищеца, че са му нанесени
многобройни удари и че е бил влачен и че по отношение на него са отправяни
заплахи за здравето и живота му от ответника, поради което твърди, че не е
нанасял многобройни удари, нито е влачил ищеца, нито му е отправял обиди
и закани, още повече същите да са причинили заплаха за живота на ищеца.
Оспорва се и твърдението, че след инцидента възстановяването на
ищеца е продължило за дълъг период от време и че съзнанието му било
трайно обременено от негативното изживяване, изпитвал е срам. Именно
движението на ищеца непосредствено до имота на ответника с подготвен
чувал за пренасяне на селскостопанска продукция е истинската причина за
възникналия конфликт.
Отделно от това при преценка основателността на претенциите следва
да се вземе предвид от съда и факта, че ищецът не ги е предявил след влизане
в сила на решението на Софийски окръжен съд, а едва на по-късен етап преди
изтичане на предвидения от закона давностен срок. Безспорно това е негово
право, но в същото време е логическо потвърждение на желанието на ищеца
да търси усложняване на отношенията на страните. Убеждението на
ответника е, че това не е желание на ищеца, а желание на неговите близки,
чиято цел е максимално да се облагодетелстват от възникналия битов
инцидент. Осъждането на ответника може да доведе до изключително тежки
последици, макар, че през целия си живот е бил честен, трудолюбив, с
уважение към хората и към законите на страната, а постановената му присъда
сринала неговата чест и достойнство, поради което през 2020 г. получил
заболяване с тежка форма на диабет, за което лечението му продължава и в
момента. Всичко това е добре известно на близките на ищеца и с предявения
иск се цели насаждане на ново напрежение.
Районен съд ........, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от
фактическа страна:
3
Видно от приложената по делото Присъда № 1 от 28.01.2019 г. по
НЧХД № 451/2017 г. по описа на РС ........ влязла в сила на 11.10.2019 г. и
присъединеното към настоящото производство НЧХД № 451/2017 г. по описа
на РС ........ и ВНЧХД № 239/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд,
съдът е признал за виновен и осъдил ответника А. В. С. за това, че: На
01.10.2017 г. около 17,50 - 18,00 ч. в околностите на гр........., Софийска
област, местност ......., като извършител, е причинил на Г. С. К., ЕГН
********** от гр......... лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето, като му е нанесъл следните
травматични увреждания: кръвонасядане съчетано с травматичен оток на
меките тъкани в областта на лявата скула, кръвонасядане по гръбната
повърхност на лявата ръка в областта на четвърта и пета предкиткови кости и
охлузване в основата на трети пръст на лявата ръка, които са причинили на
пострадалия болка и страдание за всяко едно от тях - престъпление по чл.130,
ал.2 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
Видно от експертно решение издадено на 12.12.2011 г. от УМБАЛ
„Света Анна“ С. е, че Г. С. К. е с 84 % т.н.р ст. на увр. с диагноза хронична
исхемична болест на сърцето.
По делото е представена епикриза удостоверяваща извършено планово
оперативно лечение за аортокоронарен байпас на Г. С. К. на 19.03.2012 г. в
Болница Лозенец.
Представено е и съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г.
издадено от КСМД при МУ С., удостоверяващо, че при извършен преглед на
03.10.2017 г. на Г. С. К. са установени кръвонасядания на лицето и лявата
ръка; охлузвания на лявата ръка, които действия са в резултат от действието
на твърди тъпи предмети и могат да се получат оп време и начин, както
съобщава прегледаният. Уврежданията са причинили болка и страдание.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
П.И.П. – воден от ищеца и Т.П.П. и С.В.Д. – водени от ответника.
Свидетелят П.И.П. сочи, че познава Г., тъй като са съседи от 42-43
години, а също и семейството му, което е причина да се виждат ежедневно.
Известно му е, че преди около три-четири години Г. бил бит от някакъв
4
гражданин, който се казва А.. За случая свидетелят знае от самия ищец, който
му казал, че А. го набедил, че му бере от царевицата и го набил много добре.
Свидетелят сочи, че още вечерта, когато станал инцидента и Г. се прибрал го
посетил в дома му и видял съседа си да лежи много съсипан, трудно говорещ
с някакви синини по лицето. Тогава ищецът обяснил на свидетеля, че А., внук
на ....... го е набил, като го е влачил на 10 метра от мястото на инцидента.
Свидетелят като видял, че ищеца не се чувства добре си тръгнал, за да не му
досажда и да го остави да си почива. Вследствие побоя Г. не можел да се
храни добре, имал някакъв проблем със зъбите, не изкарвал животните си, а
започнал да ползва един свободен двор, който е до имота на свидетеля –
пускал там животните и сядал да ги наблюдава. Свидетелят сочи, че понякога
ходел да помага на ищеца да прибира животните си, тъй като той сам не
можел след инцидента да ги прибира. Ищецът гледал животни, но не можел
да дъвче месото и затова консумирал само супата, защото не можел да с
употребява твърди храни. Свидетелят заявява, че след инцидента Г. се
оплаквал, че го боли главата и му се вие свят, не може да спи спокойно,
събуждал се често от притеснение от случилото се, поради което спрял да
кара колело, само го бутал, да си превозва багажа. Преди инцидента Г.
непрекъснато карал колелото си и ходел с ловната пушка по полето.
Свидетелят заявява, че му е известно също така, че преди боя Г. имал
сложени стендове на сърцето и затова се пазел и пиел лекарства. Преди
инцидента Г. се качвал да ремонтира сградите в двора си, но след случая
вече не смеел, а идвали негови приятели да му помагат. Свидетелят твърди,
че след инцидента с А., Г. споделял, че не е добре здравословно и
психически, страхувал се да не му се случи отново нещо подобно, а и това го
виждал самият свидетел, тъй като ищецът вече не можел да си върши
работата сам и не е пълноценен, както преди.
Свидетелят Т.П.П. разказва, че познава Г. К. и А. С. и не му е известно
между тях да е имало конфликт. Преди 4-5 години, през есента бил в
местността „Зад .......“ и Г. К. излязъл от царевицата на А. с едно колело и
един чувал. През това време дошъл ........ Свидетелят бил на 70-80 метра от Г.
и А., които започнали нещо да си говорят и Наско попитал Г. защо му бере от
царевицата. Свидетелят не видял нанасяне на удари, нито пък някой да влачи
другия по земята. Твърди, че вижда Г. всеки ден да се движи пеша и с колело
и да пасе козите си по алеята за града.
5
Свидетелят С.В.Д. заявява, че е съсед на Г. К. от 35 години и го
познава като активна личност, работеща основно в двора си, поддържайки
бараки и козарници и други такива сгради. Заявява, че е виждал Г. да строи
бараката, ремонтира покрива си и се качва на високо. Изкарва козите си и ги
пасе, ходи с ловната дружинка на лов. Бараките, които ремонтира са между 3-
5 метра високи с наклонен покрив и той си работи по тях с дъски, пирони и с
чук. Г. се движи с велосипед, като повечето време го бута и го ползва да си
вози торбите на него, ползва го като количка, но понякога го кара. Известно е
на свидетеля, че преди 20 години Г. прекарал инфаркт и въпреки това си
върши работата по двора. Живее в къщата си със своя син, като контактува и
със съседа си П.П. също пенсионер и Р.Г., която му е съседка на отсрещната
страна на улицата. Свидетелят Д. заявява, че не му е известно и не е чувал за
възникнал инцидент между Г. и А., както и не е забелязал през последните
години, да има периоди, в които Г. да не излиза от домът си, тъй като го
вижда почти всеки ден да върши работа из двора си. За свидетеля ищецът е
изключително активен човек за възрастта си и целогодишно ходи със
слънчеви очила. Не е забелязал Г. да куца или да се залежава, нито да е
изчезвал за дълго време и да не излиза от домът си, нито пък някога го е
виждал да има някакви травми по лицето и тялото.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 2600.00 лева неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД “Всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.” За да възникне отговорност за
непозволено увреждане, следва да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при деликт вината се
предполага до доказване на противното, като в процеса подлежат на
доказване останалите изброени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
6
По настоящото дело безспорно се установи от представената влязла в
сила присъда по НЧХД № 451/2017 г. по описа на РС ........, че ответникът е
признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от
Наказателния кодекс във връзка с извършено противоправно деяние спрямо
лицето Г. С. К., с което му е причинил леки телесни повреди изразяващи се в
кръвонасядане съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта на
лявата скула, кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата ръка в
областта на четвърта и пета предкиткови кости и охлузване в основата на
трети пръст на лявата ръка, причинили му болка и страдание.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд, към която се числи и решението по чл.78а от Наказателния
кодекс за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – т.15 от Тълкувателно решение № 6/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, се ползва със задължителна за гражданския съд сила
относно авторството, противоправността и вината, спрямо които съдът е
длъжен да приеме за доказани кумулативно предвидените предпоставки на
чл.45 от ЗЗД. Наличието на влязла в сила осъдителна присъда, изключва
възможността гражданският съд да преразглежда тези въпроси отново и в
гражданското производство, поради което следва да се приеме, че в случая
всички предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на дееца са
безспорно установени, тъй като изложеното важи и в производството по глава
Двадесет и осма от НПК при прилагане на института по чл. 78а от НК, тъй
като ако наказателният съд установи наличие на обстоятелства, изключващи
обществената опасност на деянието, съобразно правомощията си по чл.378,
ал.4 от НПК, би постановил оправдателно решение. Обвързващият характер
на присъдата на наказателния съд по чл.78а от Наказателния кодекс, се отнася
до всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. В
този смисъл установените в настоящия случай по вид и характер вреди,
заявени пред гражданския съд с иска по чл.45 от ЗЗД - а именно леки телесни
повреди, причинили на ищеца болки и страдания, имат обвързваща сила
относно вида и характера на увреждането, които са част от обективната
страна на състава на престъплението по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс.
С оглед изложените съображения за задължителния характер на
присъдата постановена от наказателния съд, по делото безспорно е
установена противоправността на деянието, вида и характера на настъпилата
7
вреда, вината на дееца и причинно-следствената връзка помежду им, което
прави предявения иск доказан по основание.
В този смисъл възраженията на ответната страна за недоказаност на
иска по основание се явяват неоснователни.
След като искът е доказан по своето основание, то следва да се установи
и размера на причинените неимуществени вреди, които по принцип са
неизмерими с пари и обезщетението се определя на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. Това са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен
резултат, възрастта на увредения и пр.. Обезщетението по чл.52 от ЗЗД,
възмездява болките, страданията и психичните преживявания вследствие на
увреждането и изисква да се установи, че те действително са претърпяни от
пострадалия.
В случая претендирания от ищеца размер на обезщетение е 2600.00
лева, като на ищеца се възлага тежестта да установи интензитета на
настъпилите вреди и техния размер.
За справедливо обезщетение по чл.52 от Закона за задълженията и
договорите се смята това, с което се компенсират всички понесени от
увреденото лице болки и страдания, физически, психически и емоционални
състояния, донесли му дискомфорт за определен период от време, както и
неблагоприятни състояния, свързани със здравето му и пр.. Съобразявайки се
с тези критерии, настоящият състав намира, че следва да се отчетат следните
обстоятелства: характера на причинените телесни увреждания – същите са
установени само на меките тъкани в областта на лявата скула и на лявата
ръка и са причинили болка и страдание, като оздравителният процес с оглед
вида им е имал малка продължителност; свързаните с тези травми неудобства
и притеснения във връзка със здравословното състояние на ищеца предвид
наличието на заболяване – хронична исхемична болест на сърцето и
извършена операция по поставяне на байпас; възрастта на ищеца към
момента на извършване на инкриминираното деяние е 71 години, което води
до по-бавно физическо и психическо възстановяване от обичайното;
8
психологическите последици от деянието – ищецът е изпитвал срам и страх
от случилото се. Така констатираните обстоятелства бяха установени освен с
наличните по делото писмени доказателства и въз основа на свидетелските
показания на свидетеля П.П., които съдът кредитира като логични и
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал
събран в хода на съдебното дирене, тъй като по ясен и недвусмислен начин
пресъздават физическото и психическото състояние на ищеца след
инцидента, неговите изживявания и притеснения. От друга страна
свидетелските показания на свидетеля Т.П.П. не изясняват по никакъв начин
последиците от нанесените телесни увреждания на ищеца К., а показанията на
свидетеля С. Д., който като съсед на ищеца твърди, че никога не е забелязал в
нито един момент Г. К. да е бил неработоспособен и да не може да върши
обичайната работа по двора си, както и че не му е известно между ищеца и
ответника да е имало някакъв инцидент, очевидно са в противоречие със
събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът не ги
кредитира в тази насока.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира, че размерът на
обезщетението което се дължи на пострадалия за претърпените в резултат на
престъплението неимуществени вреди следва да е в размер на 1600.00 лева,
като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2600
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Тъй като вземането
от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му -
01.10.2017 г., то следва ответникът да бъде осъден да заплати и лихва за
забава от деня на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, до окончателното
изплащане на сумата, поради което и заявената акцесорна претенция също
следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените разноски по
делото за заплатено адвокатско представителство в размер на 492.30 лева ,
съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска, поради което ищецът следва
да му заплати сумата от 115,38 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
9
лице – освободено от заплащане на държавна такса и разноски, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължими държавни такси и разноски в полза
на съда. В понятието „разноски“ по смисъла на чл.78, ал.6 от ГПК се
включват само тези, които са за сметка на бюджета на съда, в случая се
дължи сумата от 64.00 лева дължима държавна такса върху уважената част от
иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН ********** от гр........., Софийска област, ул.
„......“ № .. със съдебен адрес: гр.С. ул. „......“ № 2, ет.1 надпартер, ап.2 чрез
адв. Н. Б. да заплати на Г. С. К., ЕГН ********** от гр........., ул. „.........“ № 5
със съдебен адрес за призоваване – гр.С., ул. „.......“ № 7, вх.Б, ап.2 чрез
пълномощника си адв.Г. Г. – САК сумата от 1600.00 лева (хиляда и
шестстотин лева) съставляваща обезщетение за причинени в резултат на
непозволено увреждане извършено на 01.10.2017 г. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяни болки и страдания, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането - 01.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
разликата от уважения размер от 1600.00 лева до пълния предявен размер от
2600.00 лева /две хиляди и шестстотин лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН ********** да заплати на Г. С. К., ЕГН
********** направените разноски по делото в размер на 492.30 лева
/четиристотин деветдесет и два лева и тридесет стотинки/.
ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН ********** да заплати на А. В. С., ЕГН
********** направените съдебни разноски по делото в размер на 115,38 лева
/сто и петнадесет лева и тридесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН ********** да заплати в полза на РС ........
дължимата държавна такса в размер на 64.00 лева (шестдесет и четири
лева).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – ........: _______________________
11