Разпореждане по дело №43/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпил протест от РП – [населено място] против решение №1299/05.VІ.2014 год., постановена по АНХД №270/2014 год. по описа на Районен съд – [населено място].

Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явява неправилен. От доказателствата по делото се установявало, че подсъдимият е осъществил престъплението, в което е обвинен. Заедно с това обществената опасност на деянието не могла да бъде определена като явно незначителна. Развити са съображения в тази насока. Моли се съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания и признае лицето за виновно по повдигнатите му обвинения, като му бъде наложено наказание „глоба“ в минимален размер.

В съдебно заседание представителят на ОП-Б. поддържа протеста, като не сочи нови доказателства.

Въззиваемият, чрез своя защитник, моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Също не сочи доказателства.

За да се произнесе, въззивната инстанция намери за установено следното:

С решението, отмяна на която се иска, РС-гр.С. признал В. В. Г., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес –гр. С., ул.”Вихрен” № 11, българин, български гражданин, със средно образование, неженен /във фактическо съжителство/, безработен, неосъждан, с ЕГН – [ЕГН], за невиновен в това, че на 14.01.2014 г., около 01.50 часа, в [населено място], ул. „Чудомир Кантарджиев”, държал без надлежно разрешително, издадено при условия и ред, определени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества – кокаин хидрохлорид /сол/ с нето тегло 0,380 грама със съдържание на активен компонент /кокаин база/ 30,74%, на стойност 34,20 лева /тридесет и четири лева и двадесет стотинки/, като случаят е маловажен, като деянието формално осъществява състава на престъпление по чл.354а, ал.5 НК, във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл.354а, ал.5 НК, във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, във вр. с чл.9, ал.2 от НК, във вр. с чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение.

На основание чл.301, ал.11 НПК, във връзка с чл.354а, ал.6 НК отнел в полза на държавата веществените доказателства, предмет на престъплението – високо рисково наркотично вещество, а именно: кокаин хидрохлорид /сол/ с нето тегло 0,380 грама със съдържание на активен компонент /кокаин база/ 30,74%, на стойност 34,20 лева /тридесет и четири лева и двадесет стотинки.

За да постанови решението си, първата инстанция приела за установено фактическа страна следното:

В. В. Г., с ЕГН [ЕГН], е [дата на раждане] в [населено място], където е и неговият настоящ адрес. Той е неосъждан /реабилитиран по право/.

Свидетелите А. К. С. и Т. С. В. са служители в РУП - [населено място].

На 13.01.2014г. двамата били назначени в наряд до 08.30 часа на 14.01.2014г. Около 01.50 часа на 14.01.2014г. свидетелите С. и В. осъществявали контрол на пътното движение по ул. „Чудомир Кантарджиев“ в [населено място], когато спрели за проверка лек автомобил марка „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] . Те установили, че автомобилът се управлява от обв. В. Г., познат им като криминално проявено лице, занимаващо се с наркотици. Полицейските служители поканили обвиняемия да излезе от автомобила, за да извършат проверка за наличието на забранени от закона вещества. Разбирайки, че ще бъде проверен, обв. Г. бръкнал в левия джоб на долнището на анцуга си и извадил пакетче, увито в полиетилен, което глътнал. Действието на обвиняемия било видяно от полицейските служители. Свидетелите С. и В. незабавно уведомили ОД при РУП – [населено място] и по негово нареждане отвели обв. Г. във ФСМП - [населено място]. Във ФСМП – [населено място] пристигнал и разследващ полицай с дежурна оперативна група, след което дежурният лекар - д-р Б. направил промивка на стомаха на обв.Г., който повърнал погълнатото пакетче.

За времето от 02.45 часа до 03.06 часа разследващ полицай в присъствието на поемни лица и специалист-технически помощник извършил оглед на местопроизшествието, при който било открито и иззето полиетиленовото пликче. Намереното в пластмасова кофа във ФСМП - С. полиетиленово пликче съдържало бяло прахообразно вещество, което реагирало на кокаин. При измерване на пакетчето с бялото прахообразно вещество с електронна везна, тя отчела бруто тегло 0,43 грама.

В хода на разследването е назначена и изготвена физико-химическа експертиза /Експертиза №Н-12/10.02.2014г. на НТЛ – ОД МВР-Б./, която установява, че представеното за анализ бяло прахообразно вещество представлява кокаин хидрохлорид /сол/ със съдържание на активен компонент /кокаин база/ 30,74%. Нето тегло на веществото преди анализа е 0,380 грама, а след него 0, 330 грама.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите и писмените доказателства от досъдебното производство, неоспорени от процесуалния представител на обвиняемия.

От така установеното от фактическа страна, съдът приема, че деянието на обвиняемия от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.354а, ал.5 НК, във вр. с ал.3, пр.2, т.1 НК. Независимо от това и предвид количеството на наркотичното вещество – 0,380 гр., неговата ниска цена – 34,20 лв., както и добрите характеристични данни на Г. - сравнително млад мъж с чисто съдебно минало /предвид настъпилата реабилитация/, безработен, без постоянни доходи и към дата на извършеното деяние, наркотично зависим, първата инстанция приела, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което и на основание чл.9, ал.2 от НК не съставлява престъпление.

Предвид изложеното, ОС намира протеста за неоснователен.

Страните не спорят по обстоятелства, свързани с фактическата обстановка по делото. Възраженията на прокуратурата са свързани изцяло с приложението на материалноправната норма на чл.9, ал.2 в случая.

В тази връзка следва да се посочи, че изложените към атакуваното решение мотиви на РС са достатъчно аргументирани,обосновани и правилни. В допълнение към същите въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че в разглеждания казус не се касае за маловажен случай съгласно чл.354а, ал.5 от НК, а за хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Последната предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Тази законова разпоредба е съотносима към всички престъпления от особената част на НК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982г. по н.д.№97/82г. на ОСНК, действащо и към настоящият момент, според което „Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления по Наказателният кодекс, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други условия законът не предвижда…”. В този смисъл е и Решение № 20 от 27.01.2010г. на ВКС по н.д. № 655/2009г. на ІІІ н.о., в което се сочи, че „логическото и систематично тълкуване на материалноправната норма на чл.9 ал.2 от НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния”. За разлика от маловажния случай по чл.93, т.9 от НК, където съдът всякога е длъжен да преценява обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, то приложението на нормата на чл.9 ал.2 от НК е обусловена винаги от извод за липса на обективен елемент на престъплението при малозначителност или наличие на такава, но с характеристика на явна нейна незначителност.

Явната незначителност на по смисъла на чл.9 ал.2 от НК винаги трябва да бъде оценявана не самостоятелно, а с оглед предмета на престъплението, особеността на дееца, мотивите за извършване на деянието и не на последно място субективното му отношение към случилото се. От съществено значение, за да се приеме, че деянието е с явно незначителна обществена опасност е и обстоятелството, че въззиваемият не е осъждан за извършени престъпление от общ характер, не е наказван и по реда на чл.78а от НК. А както е посочил и РС деецът е сравнително млад мъж с чисто съдебно минало /предвид настъпилата реабилитация/, безработен, без постоянни доходи към дата на извършеното деяние, наркотично зависим. Заедно с това се касае за държане на сравнително малко количество наркотично вещество /0.380 грама/, с ниска парична стойност /34.20 лева/, което сочи на доза, предназначена за лична употреба. Всичко това налага извода за явно незначителна обществена опасност на извършеното от Г.. С него не се засягат обществените отношения, свързани с опазването на здравето на гражданите до степен, че да се налага същото да бъде санкционирано от наказателноправен ред. Поради изложеното и настоящият съд намира, че то не се явява престъпление по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Проверявайки изцяло първоинстанционната присъда съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира наличие на основания, налагащи нейна отмяна или изменение в останалата й част.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1299/05.VІ.2014 год., постановена по АНХД №270/2014 год. по описа на Районен съд – [населено място].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :