Мотиви към присъда по НОХД № 137 / 2019 г. по описа на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ И
СТРАНИ
Окръжна прокуратура – гр.
Пловдив е повдигнала обвинение срещу Л.З.Т. за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК, за това, че на *** г. в гр.П.,
при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи — сребърен
пръстен 5 грама с вълнообразна повърхност на стойност 45 лв., сребърен пръстен
- 3 грама със син камък на стойност 30 лв. и сумата от 20 лв., всички вещи на
обща стойност 95 /деветдесет и пет/ лева от владението на Б.М.К. ЕГН **********
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване.
Производството протече по
реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. На съдебното
производство не са конституирани акцесорни страни.
В съдебно заседание
представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. Счита, че престъплението е извършено от подсъдимия
виновно при пряк умисъл, като при извършване на престъплението е проявил
жестокост. По отношение на индивидуализиране на наказанието предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК около средния размер, което да
се редуцира с 1/3 по правилата на чл.58а ал.1 от НК и се изтърпи при строг
режим.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия не
оспорва фактическата обстановка, предвид и протеклото производство по чл.371
т.2 от НПК, но акцентира на наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства
– ниска стойност на отнетото, млада възраст, семейно положение.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за
виновен, съжалява за стореното, поддържа становището на защитника си по
съществото на делото. Той призна изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния
акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
СЪДЪТ, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият Л.З.Т. е роден на *** *** и живее в същия град, български гражданин, учил в
началния курс на обучението, но останал неграмотен - не може да чете и да пише. Не е женен, безработен.
През периода ***г. -*** г. е осъждан многократно за умишлени престъпления от
общ характер. С присъда по ОХ 2512/2016г. в сила от 19/05/16г. е осъден на 1
година и 4 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 вр. чл.29 б.Б от НК. Това наказание е изтърпял на ***г.
Преди това, с определение за одобряване на споразумение за решаване на ОХ № 536/2015г.
на ОС Пловдив подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по
чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.Б от НК и е осъден на седем месеца лишаване от свобода. Това наказание е
изтърпял на ***г. Тези осъждания са посочени в обвинителния акт като формиращи
квалификацията опасен рецидив по б.а и б.Б на чл.29 ал.1 от НК по повдигнатото
обвинение на подс.Т..
На *** г. около 20.00 часа
пострадалата Б.М.К. пазарувала в магазин „Триумф“, находящ се в кв.“***“, гр.П..
Около ***часа тя излязла от магазина и тръгнала по ул.“Г.“ към ул.“Ж.“ в същия
квартал, тъй като живеела в близост. По същото време до магазин „Триумф“ се
намирал подс.Л.З.Т., който бутал сив велосипед с монтирана на багажника червена
пластмасова касетка. В касетката държал метална пръчка с дължина 50-60 см. Т. видял
излизането на пострадалата Б.К. от магазина и решил да я проследи и да я
ограби, като се възползва, че било тъмно, а наоколо нямало други хора. Той
тръгнал след нея, управлявайки велосипеда и я настигнал на пешеходна алея,
която започвала от улица „Г.“ № ***и завършвала до ул.“З.“ № *** в кв.“***“
гр.П.. Пешеходна алея минавала между източната ограда на ЦДГ „***“ и западната
ограда на ЦДГ „***“ в кв.“***“ в гр.П.. Когато подс.Л.Т. приближил в гръб
пострадалата Б.К., той спрял и подпрял велосипеда си на металната ограда на ЦДГ „***“, след което взел металната
пръчка от касетката на колелото и с нея силно ударил пострадалата първо по
гърба, а после по главата в тилната област. От ударите постр.К. паднала на
земята, след което подс.Т. й казал: „Давай парите и всички злата, които имаш,
иначе ще те пребия“, а после отново я ударил с металната пръчка отзад по
главата. К. се обърнала с лице към нападателя си, започнала да плаче и да го
моли да спре да я удря, после извадила от портмонето в чантата си единствените
си пари - банкнота от 20 лв., която подсъдимият грабнал от ръката й. После с
металната пръчка ударил свидетелката К. по задната повърхност на дясното рамо и
й разпоредил да свали златните си накити. Пострадалата му казала, че няма
златни бижута, а само два сребърни пръстена на лявата си ръка. Тя плачела и
стенела от болка, като протегнала напред към него лявата си ръка, за да покаже
на Т., че пръстените й не са златни. Тогава той силно издърпал двата сребърни
пръстена от ръката на пострадалата Б.К., взел ги и се качил на велосипеда си,
след което бързо се отдалечил в южна посока към ул.“***“. Единият от отнетите
сребърни пръстени бил с тегло 5 грама с вълнообразна повърхност, а другият - с
тегло 3 грама със син камък. Парите в размер на 20 лева и сребърните бижута подс.Т. дал на жената, с
която живеел на семейни начала – А.Е. М., след като се прибрал същата вечер
малко по-късно в обитаваното от него жилище в гр.П., кв.“***“, ул.“С.“ № ** ет.**
ап.**.
Пострадалата Б.К. се прибрала в дома
си и разказала на съпруга си, че е била нападната, след което той се обадил на
телефон 112 и съобщил за инцидента. Пострадалата разказала на пристигналите в
дома й полицейски служители от VI РУ на МВР гр.Пловдив за нападението, а после била
откарана от екип на „Спешна помощ“ в УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив, където й
била оказана медицинска помощ.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени
материали:
От показанията на всички свидетели по делото,
дадени в хода на досъдебното производство. Процесът в съдебна фаза протече по
специфичните правила на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна
всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи, той и защитникът му, да не се събират
доказателства за тях. Същевременно съдът прецени и с определение обяви
на страните, че няма да събира такива доказателства, тъй като събраните в хода
на досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и са
събрани при спазване процесуалния ред в НПК.
Свидетелските показания са в
логическа последователност, непротиворечиви помежду си, обективни, и в
съвкупност с писмените доказателства, веществените доказателства и
експертизите, подкрепят изявлението на подсъдимия относно признаването на
всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт. Те водят на
безспорна установеност на гореизложената фактическа обстановка. Т.е.
самопризнанието на подсъдимия не е изолирано, а напротив подкрепено от
ангажираните способи за доказване в настоящото наказателно производство.
Показанията на пострадалата К. са
преки и тя пресъздава непосредствено детайлите по престъпното отнемане на
вещите й – техния вид и количество, оказаната й принуда за това чрез заплахи от
страна на подсъдимия и удари с металния прът по тялото й. Свидетелите Н. и М.,
макар и като производни доказателствени източници по отношение на разказаното
им от пострадалата, подкрепят нейните изявления в тази насока. Същевременно
двамата непосредствено са гледали записите от монтирана камера за
видеонаблюдение в района, при което са разпознали подсъдимия като лице от
контингента, което им е добре познато и в тази насока те са пресъздали
обстоятелства, които лично са възприели. Наред с това пострадалата при
извършено действие по разследване също е разпознала категорично своя нападател
в лицето на подс.Л.З.Т. /л.23 ДП/. Разпознаването е извършено при спазване
императивните правила по НПК.
Фактите по
делото се установяват и от всички писмени доказателства, събрани на досъдебното
и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, както и протоколите от извършени
процесуално-следствени действия, които непосредствено се ползват от съда в
производството по Глава 27 от НПК – протокол за оглед, протокол за изземване на
мирисови следи, заповед за задържане за 24ч., протокол за разпит на обвиняем,
постановление на ОП Пловдив за задържане за 72ч., протоколи от разпити на
свидетелите, за уведомяване на пострадал, протокол за разпознаване, за огледи
на ВД, протоколи за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол и
разписка, медицинска документация – епикриза за Б.М.К., разписки за изплатени възнаграждения
на вещи лица, характеристична справка, справка съдимост.
За изясняване на обективната истина
по делото допринасят и приобщените веществени доказателства – сив велосипед тип „Украйна“ с женска
рамка, с червена касетка, монтирана на багажника и 1 бр. сива ръкавица с 5
пръста с розов кант отгоре, които се намират на съхранение при домакина на VI
РУ на МВР гр.Пловдив. При извършения оглед на местопроизшествието била намерена
и иззета сивата ръкавица от плат, която паднала от джоба на подсъдимия при
напускане на местопроизшествието. В хода на разследването А. М. предала
доброволно отнетите вещи от пострадалата, както и велосипеда на подс.Т. на
разследващ полицай от VI РУ на МВР гр.Пловдив / л.27 и л.47/. А. М. е жената, с която подсъдимият
живеел на семейни начала и на която дал отнетото същата вечер, след като се прибрал
в дома си. Именно тя предала на разследващите инкриминираните вещи, както и
велосипеда на подсъдимия. Последният се вижда заедно с поставената на него
червена касетка и пръта в нея на записа на ВД – СД от камера за видеонаблюдение
от изхода на магазин Триумф, за което е изготвен протокол за оглед /л.24 ДП/. На
записът се вижда, че след като излиза жена от магазина зад нея минава мъж
тикайки процесното колело.
Отнетите сребърни пръстени и
банкнотата от 20 лв. били върнати впоследствие на пострадалата, за което била
съставена разписка /л.57/.
Съдът напълно кредитира
заключенията, на които се е позовал и представителят на държавното обвинение в
обвинителния акт, а именно – съдебно медицинската експертиза на живо лице – на
постр.К. относно причинените й телесни увреждания, както и съдебнооценъчната
експертиза на в.л. С. относно стойността на отнетите вещи. Видно от изготвената по делото стоковооценъчна експертиза
/л.61/ отнетият от Б.К. сребърен пръстен с тегло 5 гр. с вълнообразна
повърхност е на стойност 45 лв., а сребърният пръстен с тегло 3 гр. със син
камък е на стойност 30 лв.
От изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза на в.л.П.Д., на пострадалата Б.К. /л.41-44/ се
установява, че на *** г. са й били причинени контузия на гръдния кош и корема,
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата в тилната област,
кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и крайниците. Посочените травматични
увреждания са били причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенциално действие, т.е. косо действие. Контузията на
главата, контузията на гръдния кош и корема, както и разкъсно-контузната рана
на главата поотделно и в съвкупност са причинили на К. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК /по смисъла на чл.130 ал.1 от НК/.
Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалата болка и
страдание без разстройство на здравето. Вследствие нараняванията, пострадалата
е била приета за лечение в периода ****., видно от епикриза на л.39 от ДП в
УМБАЛ Св.Георги Пловдив ЕАД, като историята на заболяването /ИЗ № 76935/4996/ е
била взета предвид от вещото лице при изготвяне на заключението.
Съдебно-медицинската експертиза като способ за проверка на
доказателствата подкрепя изложеното от пострадалата за причиненото й насилие по време на деянието и съответства на
обективно заявеното от нея като механизъм на причинване, оръжие и място на
нанасяне на ударите по тялото й.
При така установената в хода на
настоящото производство фактическа обстановка и анализът на събраните
доказателства и ангажирани доказателствени средства в хода на производството,
СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние
подсъдимият Л.З.Т. е извършил престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК.
От
обективна страна, подс. Л.З.Т. ***, при условията на опасен рецидив / извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК/,
е отнел чужди движими вещи - сребърен пръстен 5 грама с вълнообразна повърхност
на стойност 45 лв., сребърен пръстен - 3 грама със син камък на стойност 30 лв.
и сумата от 20 лв., всички вещи на обща стойност 95 /деветдесет и пет/ лева от
владението на Б.М.К. ЕГН ********** *** с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
Посочените в началната част на
фактическата обстановка две осъждания на Л.Т., по НОХД №№ 536/15 на ПОС и 2512/16г.
на ПРС, които са последните от общо 7 от справката съдимост /л.65-67 ДП/, обуславят
квалификацията на престъплението, предмет на настоящото престъпление като
извършено при условията на опасен рецидив по двете хипотези на чл.29 ал.1 б.“А“
и б.“Б“ от НК. Същевременно не са изтекли сроковете по чл.30 от НК, считано от
изтърпяване на наказанията по тези осъждания–съответно през ***год. и ***год.
За преодоляване несъгласието на
собственика на вещите, подсъдимият, въоръжен с прът е ударил пострадалата в задната
горна част на тялото два пъти, след което я заплашвал, че ще продължи
побоя - ако тя не се подчини на волята му
и не му даде вещите си. По този начин подсъдимият е създал основателен страх у К.
за осъществяване на непосредствено предстоящо неправомерно посегателство спрямо
нея, което бързо я е мотивирало да предаден на подс.Т. парите й – 20 лева и
двата й сребърни пръстена. Престъплението е довършено, след отнемането на
вещите на пострадалата по описания насилствен начин, подсъдимият избягал и
установил трайна фактическа власт върху тях.
От субективна страна
престъплението подсъдимият е извършил виновно – при пряк умисъл, който
единствено е възможен при престъплението грабеж. Подсъдимият Т. е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, той ги е целял.
Съобразно правната квалификация
на извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона наказание е от
пет до петнадесет години лишаване от свобода, като съдът може да постанови конфискация до ½ от
имуществото на виновния.
При индивидуализиране на
наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
съдът намира, че същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Видно е и от законодателната
воля, освен с така определените високи параметри на предвиденото наказание
лишаване от свобода като долна и горна граница, за престъплението грабеж не са
предвидени привилегировани състави, които да предвиждат по-леки наказания.
Престъплението е с висока степен на обществена опасност, насочено срещу
нормалното упражняване правото на собственост на гражданите, както и
възможността свободно да формират воля и
да избират поведение, тъй като в себе си като съставно престъпление грабежът включва
и упражняването на принуда. Точно последната се явява метод за реализиране на
престъпното отнемане. В случая подсъдимият е извършил престъплението и чрез
заплашване и чрез сила. Касае се за психическа и физическа принуда. Подсъдимият
е заплашвал пострадалата вербално, че ще я пребие, ако не му даде парите и
златата си, като е подкрепил това с удари по нея с носения прът. Същият след
като я настигнал веднага я ударил в областта на гърба и тила, при което
пострадалата паднала на земята, изпитала силни болки, уплашила се от заканите
на извършителя. Основателен е доводът на представителя на държавното обвинение,
че подсъдимият е проявил жестокост, за да отнеме парите и накитите на сама жена
в тъмното, която се е прибирала към дома й. В съзнанието му ясно е обективирано
намерението му за своене на това, което може да отнеме от нея, независимо от неговото
количество и стойност. Агресията му е насочена към жертвата, без значение с
какви средства тя разполага и дали по себе си има златни накити. В този смисъл
не е резонно като смекчаващо отговорността обстоятелство да се приеме ниската
стойност на отнетото. Дори напротив за сумата от 20 лева и два сребърни пръстена подсъдимият директно се е насочил
към пострадалата жена с прът, удряйки я в тила - на уязвимо места от тялото й, в гръб и я
повалил на земята. След това продължил с агресивното си поведение. Т.е.
отнемането евентуално на по-ценни вещи би се явило по-тежка последица за
пострадалото лице, но такова обстоятелство само по себе си не рефлектира в
насока намаляване обществената опасност са самия деец.
Изложеното до тук наред с
обремененото съдебно минало на дееца, извън последните две осъждания, формиращи квалификацията на престъплението
като извършено при условията на опасен рецидив и в двете му форми, се прецениха
от съда като отегчаващи отговорността обстоятелства. Прав е прокурорът, че
подсъдимият вече е бил осъждан за същото престъпление, но без ефект, а преди
това са му налагани три пъти наказания за престъпления против собствеността,
като първото датира още от непълнолетната възраст на Т. и още два пъти е бил осъждан
за държане на наркотични вещества. Явно е, че до момента оказаната спрямо него
държавна поправително-превъзпитателна превенция не се е оказала ефективна. Макар
и в ранния етап на житейския си път подсъдимият се е заявил като личност,
неспазваща закона, извършвайки различни по вид престъпления.
Законът не предвижда намалена
отговорност за грабеж при връщане или заместване на предмета на престъплението,
което в такъв случай би могло да се прецени като смекчаващо отговорността
обстоятелство. В случая на пострадалата са били върнати отнетите вещи, вярно
след намесата на органите на реда и при стартиралото наказателно преследване,
но подсъдимият е заявил е, че същите ще бъдат възстановени, като жената, с
която живее на семейни начала доброволно ги е предала в ранния етап на
разследването по делото. Т.е. материалната щета от престъплението на
пострадалата е възстановена по доброволен начин чрез връщане на отнетите й вещи
със съдействието на подсъдимия. На следващо място съдът съобрази факта на
признанието на вината от подсъдимия още на досъдебното производство, макар и да
не е бил словоохотлив, като е решил да не дава обяснения. Последното е негово
право и по никакъв начин не може да се преценява в негова вреда. Относно
младата му възраст, на което акцентира защитата – действително такава се приема
от съдебната практика до 25-годишна възраст /младежка възраст/, като
подсъдимият към момента на извършване на престъплението е карал 28-мата си
година, което вече го очертава като по-зрял човек, който следва да взема
правосъобразни решения за поведение и ангажираност в обществото. Липсват по
делото доказателства подсъдимият да е трудово ангажиран, като такива
обстоятелства той твърди, но същевременно в защитната си реч заявява, че
причина за извършеното тежко престъпление е похарчената по-рано заплата от 700
лева на хазартна игра и пияното му състояние, което по своему никак не го обрисува като
отговорен индивид.
Изложеното формира извода да съда
за определяне на наказанието на подс.Л.Т. към средния размер. Средният размер
на наказанието лишаване от свобода е в размер на десет години, като за
реализиране целите на чл.36 от НК, като взе предвид описаните по-горе смекчаващи
/връщане на отнетото и признание на вина/ и отегчаващи отговорността
обстоятелства /висока степен на обществена опасност на деянието и дееца/ по
чл.54 от НК и критериите за справедливост на наказанието, намира, че то следва
да бъде определено в размер на ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Прилагайки нормата на чл.58а ал.1
от НК при постановяване на присъдата, наказанието, което подсъдимият следва да
изтърпи при редукцията му с 1/3 се равнява на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода. С
горното наказание съдът намира, че ще се даде шанс на един все още млад човек
да преосмисли постъпката си, като се поправи и преустанови противоправните си
изяви още от ранна възраст, които за съжаление ескалират. Наложеното от
настоящия съд наказание ще помогне на Т. да се въздържа от извършване на други
грабежи и не само този вид престъпления против собствеността – изобщо за
извършва други престъпления. Гореопределеното наказание ще въздейства несъмнено
и предупредително върху останалите членове на обществото, независимо, че водеща
е индивидуалната превенция.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и
б. “б“ от ЗИНЗС съдът
постанови редуцираното наказание от шест години лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия Л.З.Т. при първоначален СТРОГ режим, тъй като наложеното му наказание надвишава 5 години лишаване
от свобода, а и не са изтекли 5 години от изтърпяване на предходните му две
ефективни наказания лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал.1 т.1 от НК приспадна от наказанието на подсъдимия
времето, през което той е бил задържан по ЗМВР за 24 часа, с постановление на ОП Пловдив за срок до 72
часа и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, наложена от съда, считано от ****
г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Липсват по делото доказателства
за имущественото състояние на подсъдимия и притежавани от него движими и
недвижими вещи и други материални блага, поради което съдът не му наложи
наказание по чл.37 ал.1 т.3 от НК - конфискация до ½ на наличното му
имущество.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ
Съдът при постановяване на присъдата намери, че след влизането й в сила веществените доказателства, намиращи се
на съхранение при Домакина на VI РУ при ОД на МВР гр. Пловдив - сив велосипед
тип „Украйна“ с женска рамка, с червена касетка, монтирана на багажника и 1
брой сива ръкавица с 5 пръста с розов кант отгоре, следва да се върнат на подсъдимия Л.З.Т., които са негови и липсва основание за приложение на чл.53 от НК по
отношение на тях.
Направени
са разноски в хода на наказателното
производство в досъдебната фаза общо в размер на 117.30 лв. /сто и седемнадесет лева и тридесет
стотинки/ за експертизи, които на основание чл.189 от НПК се възложиха в тежест на подсъдимия, които да заплати по сметка на
ОД на МВР Пловдив, тъй като бе признат за виновен в извършване на
престъплението, за което бе предаден на съд.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :