РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Русе, 03.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 19 май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА Д. |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 97 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от П.С.П.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Д. К. ***, против Решение № 260119 от
24.02.2021 г., постановено по АНД № 1903/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 1927736, издаден от ОД на
МВР – Русе, с който на П. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 400 (четиристотин) лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182,
ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата са наведени касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяна на
въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отменен електронният фиш.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Д., в депозирано по делото
писмено възражение на касационната жалба вх. № 268085 от 06.04.2021 г. по описа
на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение
за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният
електронен фиш е съставен съгласно изискванията на ЗДвП, като съдържа всички
посочени в чл. 189, ал. 4 от същия закон реквизити. Съдът е
приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото
доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца чрез издаване на електронен
фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд, като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Наведените
касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми,
обсъдил е изчерпателно всички възражения на жалбоподателя.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването
на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените
технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни.
Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези
данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а именно
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвано автоматизирано техническо
средство № TFR1M-543, фиксиращо дата, час и скорост на движение, което
техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните
проверки, видно от събраните доказателства по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство клип, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Правилно и напълно обосновано
първата съдебна инстанция е приела за неоснователно възражението на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на Техническото описание и
инструкцията за експлоатация на използваното автоматизирано техническо средство,
издадени от производителя. Липсват доказателства за допуснато нарушение на правилото на т. 2 от
Раздел VII /Указания за експлоатация/ на Инструкцията за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол на нарушения TFR1-M от страна на полицейския
служител, боравил с мобилната система за видеоконтрол на процесната дата. Правилни
и обосновани се явяват и изводите на съда, че заснетият при измерване скоростта
на движение на процесния автомобил видеоклип е валиден, респ. годно
доказателствено средство за установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства. Приложените към електронния фиш фотокадри отговарят на
изискването на Раздел VIII /Валидност на клип при измерване на скорости/ от Инструкцията,
като изискванията за момент на засичане на скоростта и присъствието на МПС-то
превишило скоростта в кадър, се отнасят за съдържанието на видеоклипа, а не на
изведените от него фотокадри. Съгласно т. 3 от Раздел VIII /Валидност на клип
при измерване на скорости/ от инструкцията, когато са изпълнени условията за
съдържанието на клипа, се избира кадър, в който ясно се вижда регистрационният
номер на извършилото нарушение МПС, което в настоящия случая е сторено. Освен
това първата съдебна инстанция е извършила всички необходими процесуални
действия за изясняване на обективната истина по делото и е установила по
несъмнен начин, че измерената скорост е била именно на това превозно средство.
При извършения оглед на видеофайла, предоставен на магнитен носител, се
установява, че в четвърта секунда от записа се наблюдава процесният автомобил,
който в пета секунда излиза от обсега на камерата и до края на клипа други
автомобили не се наблюдават.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 90 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно
предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които въззивният съд е
дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РС - Русе, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, приложим
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на районния съд, което е предмет на касационната проверка.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите
на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от
процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в
размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260119 от 24.02.2021 г., постановено
по АНД № 1903/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.